Р Е Ш
Е Н И Е № 260017
03.02.2022 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на тридесет и първи януари
през две
хиляди двадесет и втора година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията
гр.д. № 1136
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против М.Н.Б.,***,
иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че между него в качеството му на
кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател бил сключен
Договор за потребителски кредит № **********/05.01.2013г. за сумата 2871.14 лв. за закупуване на стока и
заплащане на услуга, подробно описани в чл.8 от договора, а именно: 1 889
лв. - продажна цена на един брой телевизор, за която покупка била издадена
фактура № **********/05.01.2013г.; 789
лв., представляваща продажната цена на един брой телефон, с издадена фактура №
**********/28.06.2014г.; 76.70 лв., представляваща застрахователна премия и
106.44 лв. - отново застрахователна премия. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя чрез превод по банковата сметка на продавача на стоката,
избран от самия потребител. Останалата част от кредита се превеждала по сметка
на застрахователя за заплащане на застрахователните премии. Във връзка с така
постигнатите договорки, избраният от кредитополучателя продавач - „Техномаркет България”, издал на ответника фактура №
**********/05.01.2013г. за сумата 2 688 лв., с включен ДДС, която сума
представлявала продажната цена на един брой телевизор. В самата фактура било
посочено, че продажната цена е заплатена от дружеството – ищец. Видно от
писмените доказателства било още, че стоката е получена в деня на издаването на
самата фактура, поради което следвало да се приеме, че ищецът е изпълнил своите
задължения по сключения между страните договор за потребителски кредит. В същия
ден потребителят бил включен и в двете застраховки, за които били издадени
надлежни удостоверения. Както те, така и фактурата носели подписа на ответника. Твърди се още,
че съгласно чл.9 и 10 от Договора, годишният лихвен процент бил договорен в
размер на 23.7%, а начисленият годишен процент на разходите бил в размер
на 23.81 %. В тази насока за улеснение
на страните в чл.10 от Договора била фиксирана и общата дължима сума, възлизаща
на 3 215.69 лв. Страните договорили в случай на забава обезщетение,
съобразно чл.9.4 от Договора. Първоначално ответникът започнал да погасява
вноските, но скоро престанал да плаща същите, поради което ищецът в качеството
си на кредитор начислил лихви за забава. Тъй като срокът за погасяване на целия
кредит бил 12 месеца и последната вноска била дължима към 05.01.2014г. и поради
неплащане на задължението от страна на ответника, за ищеца се обосновал правен
интерес да потърси вземането си по съдебен ред. В този смисъл и на основание
чл.417, т.2 от ГПК подал заявление пред РС-Хасково, по което било образувано
Ч.гр.д. № 554/2014г. Съдът издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника, като ищецът образувал изп.д. № 836/2019г. по описа на ЧСИ
Самуил Пеев, с район на действие - района на ОС-Хасково. Междувременно
процесното вземане било прехвърлено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на Договор за цасия от 26.05.2017г. Връчването
на Заповета за изпъление на ответника станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 1975.49 лв. – главница по Договор за кредит; 130.29 лв. -
договорна лихва за периода от 05.07.2013г. до 26.02.2014г.; 75.33 лв. -
обезщетение за забава за периода от 05.07.2013г. до 26.02.2014г., ведно със
законата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда -13.03.2014г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 262/17.03.2014г. по Ч.гр.д. № 554/2014г. Претендира
разноски в заповедното и в настоящото производство. При условията на евентуалност, в
случай, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл.422 от ГПК, ищецът моли за
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума общо в
размер на 2 181.11 лв., която сума се формира по същия начин, описан
по-горе.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не
подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Третото лице-помагач на страната на
ищеца по делото - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не взема становище по
предявения иск. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно
основателен, да се уважи.
На ищеца следва да се присъдят направените
по настоящото дело и
по заповедното производство
разноски, общо в размер на 749.99 лева, от които 435.50 лева, представляващи разноски
по настоящото дело /135.50 лева за държавна такса и 300 лева – депозит за вещо
лице/ и 314.49 лева, направени разноски по Ч.гр.д. № 554/2014г. по описа на
Районен съд-Хасково. Не следва да бъдат присъждани претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 420
лева, доколкото липсват доказателства за заплащането на посочената сума от
ищеца на процесуалния му представител.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, п.к.
1421, Район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 1975.49 лв. – главница по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 05.01.2013г.; 130.29 лв. - договорна лихва за периода от
05.07.2013г. до 26.02.2014г.; 75.33 лв. - обезщетение за забава за периода от
05.07.2013г. до 26.02.2014г., ведно със законата лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда -13.03.2014г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК № 262/17.03.2014г. по
Ч.гр.д. № 554/2014г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА М.Н.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, сумата в размер на 749.99 лева, от която 435.50
лева, представляваща разноски по настоящото дело и 314.49 лева, представляваща
направени разноски по Ч.гр.д. № 554/2014г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.