Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Велико Търново, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в открито
заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря Св.Ф.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докл***аното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10085/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл. 63 от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 99 от
06.02.2020г. по НАХД № 1055/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е
отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 177 от 03.06.2019 г. на Началника
на отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР" Митница Свищов, с което на А.И.А.,***, за
нарушение и на основание чл. 126, ал. 1, пр. 1 от Закон за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/ е наложено административно наказание глоба в размер на 3 447.30
лева, а на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС предметът на нарушението -
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от началник
отдел МРР – Дунавска при Главна дирекция МРР, чрез ***Я.. Поддържаните
касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с приложимия материален и процесуален закон – касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Не е съгласен с извода на РС, че
санкционираното лице не е данъчнозадължено лице и не може отговаря по чл. 126
от ЗАДС. ФЛ не е и не може да бъде регистрирано лице по смисъла на закона за да
издава документи. Регистрираните лице могат да бъдат санкционирани само с
имуществена санкция, доколкото те могат да бъдат само търговци по смисъла на
ТЗ, а именно ЮЛ и ЕТ. Конкретното нарушение не касае съставянето на документи,
което е самостоятелно административно нарушение. За неизпълнение на задълженията
на регистрираните лица във връзка с отчетността им и във връзка с издаването на
данъчни документи от тях, в закона имало
отделни санкционни разпоредби и това бил чл. 112 от ЗАДС, който вече се отнасял
само за регистрирани лица, които по закон са дължини в съответните срокове да
начислят акциз. Позовава се на практика, макар и не задължителна, на други
административни съдилища. Решението намира за неправилно и в частта, с която е
отменено НП в частта, с която е отнет предметът на нарушението. Претендира
отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество като се потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и справедливо.
Ответникът по касационната жалба А.И.А.,*** лично и
чрез ***. К.М. от ВТАК заема становище за неоснователност на
касационната жалба. ВТРС правилно бил приел фактическата
обстановка и е отменил НП като неправилно и незаконосъобразно. Отделно от това
по делото били представени многобройни писмени доказателства, доказващи
произхода на намерения алкохол, както и доказателства в тази връзка за
заплащането от негова страна на дължимия акциз. Моли да се съобрази, че
представените писмени доказателства били потвърдени от
административнонаказващия орган. Съответно и на друго основание НП се явява
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да се отхвърли касационната
жалба и да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за частична основателност на касационната жалба по отношение на
наказателното постановление, с което е отнет предмета на нарушението. Счита, че
съдът неправилно е отменил тази част от НП и предлага да се отмени решението в
тази част и да се остави в сила НП. В останалата част по отношение липсата на
нарушение по чл. 126 от ЗДДС, намира решението за правилно. Същото е съобразено
с материалния закон и с трайната практика на Административен съд – Велико
Търново, съгласно която по този член не могат да носят административноказателна
отговорност физически лица.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са
само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В
рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора
касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността
и допустимостта на обжалваното съдебно решение и съответствието му с
материалния закон.
С процесното Наказателно постановление за нарушение и на основание чл. 126,
ал. 1, пр. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на А. е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 447.30 лева, а на основание чл.
124, ал. 1 от ЗАДС - предметът на нарушението -
За да отмени НП районният съд е
приел, че неправилно е приложен материалния закон. Физическо лице не може да е
субект на такова административно нарушение. Чл. 126 ЗАДС установявал
задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване
на акциз, т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и
то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на
акциза. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна
документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на
акциза. Задължени да водят /и съответно да разполагат/ с такава документация
обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма
нерегистрирани такива. Това са лицата, които само могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях.
Съответно чл. 44 от ЗАДС определял кой може да плати акциза, като състави
редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. Лице,
което не е регистрирано не може да притежава документи, удостоверяващи
начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или
складодържател би следвало да ги съставя и държи. Поради изложеното
жалбоподателят няма задължение да съставя и да разполага с документи,
удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може
да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Константната е практика на
Административен съд - Велико Търново е, че идеята на законодателя е да
санкционира по чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по
закона /като производители или складодържатели/ не изпълняват задължението си
да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки това извършват
присъщи дейности за такива. Лице, което не е регистрирано като производител или
складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма
как да съставя такива документи изобщо. Такова лице не може и да притежава
документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно
то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Ето
защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото същото няма законова
възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Позовал се е в този
смисъл на решение по КНАХД №
10324/2011 г., решение по КНАХД № 10460/2013г., решение по КНАХД № 10096/2014
г., решение по КНАХД № 10255/2015 г.,
всичките по описа на Административен съд - Велико Търново.
Изложеното обуславя от правна страна следното:
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия
доказателствен материал, който е обсъден в съвкупност и поотделно. Съдът е
изложил подробни мотиви, кои свидетелски показания кредитира, обсъдил е
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото
доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени
протоколи.
По приложението на
материалния закон, съдът намира следното: Споделят се изложените от районния
съд съображения относно приложимостта на чл. 126
от ЗАДС в случаи от вида на разглеждания. В съответствие с
непротиворечивата практика на АСВТ, районният съд е приел, че същата не касае
санкциониране на нарушения изразяващи се в неизпълнение на задълженията за
начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Смисълът на чл. 126
от ЗАДС е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да
удостоверява посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и след
соченото от касатора последно изменение на закона /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила
от 1.01.2018 година/. Задължени да водят такива документация са само
регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл.
43, ал. 1 от ЗАДС. Законът изрично и изчерпателно посочва кои лица могат да
начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44
от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи
за това и отново това са само регистрирани лица. Следователно смисълът на
санкциите по чл.
126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани
по закона като производители или складодържатели, не изпълняват задължението си
да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването
на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като
производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано като
производител или складодържател не може да произвежда и държи стоки на склад и
съответно да съставя изброените в санкционната норма документи. Съответно
такова лице не може да носи отговорност по чл. 126
от ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с
изброените в тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен
да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените в нея
състави.
Всъщност пълното
неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия
акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за
административни нарушения с разпоредбата на чл.
123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен
размер на дължимия акциз, чието заплащане е избегнато, но не по-малко от 1 000
лева. Съобразно цитираната по-горе норма на чл.
3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и
нерегистрирани лица, какъвто е ответникът по касационната жалба, но в случая
административното наказание не е наложено за нарушение по чл.
123а от ЗАДС. Налагането на административно наказание без да е доказан
съставът на съответното административно нарушение което се претендира, е в
пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административнонаказателна отговорност визирано в чл. 6 от ЗАНН. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно поради
противоречието му с материалния закон. При липса на надлежно установено
изпълнително деяние по чл.
126, предл. второ от ЗАДС, НП е правилно е било отменено от ВТРС.
Сочените от касатора
решения на други Административни съдилища нямат характера на Тълкувателни
такива, които да са задължителни за съда съгласно нормата на чл. 130
от ЗСВ. С констатираната противоречивата съдебна практика може да бъде
сезиран ВКС и ВАС, които да уеднаквят същата. Не прави извода различен
твърдяното от касатора нормата на чл.
112, ал. 1 от ЗАДС, според който лице, което, като е задължено, не начисли
акциз, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз,
която се предвижда за регистрираните по този закон лица-
производители и складодържатели. Изпълнителното деяние в двете норми е
различно, поради което не може да се твърди, идентичност на санкционните норми
при единствена отлика субект на нарушението.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение по отношение на
наложената глоба не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила в тази част.
Що се касае до
наказателното постановление в частта на постановеното с него отнемане в полза
на държавата на стоките – предмет на нарушението, административният съд счита,
че същото е законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, във вр. чл.
20, ал. 2 от ЗАНН. Последното следва от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
53, ал. 2, б. "а" от НК. Според посочената разпоредба, независимо
от административно – наказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата
вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено. По
мотивите, изложени по-горе, решението следва да бъде отменено по отношение на
отмяната на постановеното на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС отнемане в полза на
държавата стоките предмет на нарушението - общо 259 литра дестилатен алкохолен
продукт, годен за консумация, подробно описан в постановлението. Това е така,
тъй като макар да не е правилна приетата от АНО правна квалификация по чл. 126
от ЗАДС, а тази по чл. 123
от ЗАДС, последният текст също е измежду посочените случаи на нарушения,
когато стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата,
независимо от това чия собственост са. Безспорно в конкретния случай е, че
въпросните акцизни стоки без заплатен или обезпечен акциз са вещи предмет на
нарушението, както и че притежаването им е забранено, поради което и на това
основание същите са правилно отнети в полза на държавата. Затова, след като
административното нарушение е налице, доколкото от закона ЗАДС е забранено
държането на акцизни стоки, каквито безспорно са спиртните напитки – ракия, без
последният да е заплатен или обезпечен, то и отнемането на вещите се запазва
като законна последица от извършването му, независимо от количеството и
стойността на стоките – предмет на нарушението и от това чия собственост са те.
По тези съображения решението на районния съд в частта, в която е отменил
наказателното постановление в частта на постановеното с него отнемане на
стоките – предмет на нарушението, е неправилно и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено в тази му част. Настоящият състав не кредитира
представените документи за платен акциз, тъй като същите не могат да бъдат
обвързани с процесния алкохол. На първо място в обясненията си А. е заявил, че
изварява произвежданата от него ракия от четири години в казаните в с.
Климентово, а всички представени документи са от специализиран малък обект за
дестилиране „Дани Комерс 09“ в гр. Полски Тръмбеш. На следващо място, всички
документи касаят произведен етилов алкохол с алкохолно съдържание 40/42
градуса, а установения при проверката алкохол е с алкохолен градус 51, 41 63.
На последно място, заплатеният акциз е в размер на 550 хектолитър чист алкохол
за всички количества, която ставка се прилага само за случаите на производство
на ракия да 30 литра годишно за семейство, а сред представените документи са за
изварени 50 и повече литра за един ден, при което акцизната ставка би следвало
да е 1100лв. на хектолитър чист алкохол.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 99 от 06.02.2020г. по НАХД № 1055/2019г.
по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 177 от 03.06.2019 г. на
Началника на отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция
"МРР" Митница Свищов, с което
на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС предметът на нарушението -
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 177 от 03.06.2019 г. на Началника на отдел "МРР
Дунавска" при Главна дирекция "МРР" Митница Свищов, в частта му с която на
основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС предметът на нарушението -
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2
Особено мнение на съдията Мария Данаилова
Не съм съгласна с
извода на РС, че санкционираното лице не е данъчнозадължено лице и не може
отговаря по чл. 126 от ЗАДС, който извод разбираемо е формиран от създалата се
съдебна практика на ВТАдмС. Законът определя като данъчно задължени лица ФЛ, ЕТ
и ЮЛ. За държането на стоки, за които не е бил заплатен акциз или за които
стоки не е притежаван документ, който да доказва това се носи административнонаказателна
отговорност и от трите категории лица. Обстоятелството, че приложението на
нормата на чл. 126 от ЗАДС недвусмислено обхваща и ФЛ – нерегистрирани се
обосновава най-малкото с факта, че тази разпоредба предвижда глоба, приложима
само за ФЛ. Физическо лице не е и не може да бъде регистрирано лице по смисъла
на закона, за да издава документи (аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗАДС). Друг
аргумент в подкрепа на това е фактът, че ЗАДС в чл. 126 не сочи за адресат само
регистрираните по този закон лица, които държат акцизни стока без данъчен
документ, както това е направено например в санкционната разпоредба на чл. 112
от ЗАДС. Намирам, че с описаното в АУАН и НП санкционираното лице е осъществило
състава на чл. 126 от ЗАДС в частта му държане на акцизни стоки без данъчен
документ по този закон.
подпис:
(М. Данаилова)