НЧХД №   2324/2013 год.

МОТИВИ:

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - гр.Пазарджик тъжба от Х.Т.А. с ЕГН ********** ***, който е повдигнал обвинение против подсъдимия С.Г.П. ***  престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно  за това, че  на  14.10.2013г. в с.Черногорово, обл.Пазарджишка му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

          В съдебно заседание  тъжителят се явява лично и с повереник, чрез който  поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Иска да бъде оправдан.

          С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалият А.  против подсъдимия П. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното й  изплащане.

Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец  в  наказателното  производство.

          Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият П. и частният тъжител А. ***. Частният тъжител обработвал имот, предоставен му под наем, находящ се срещу дома на подсъдимия на ул.”Трета” №3 в с.Черногорово. Собственикът на този имот преди време бил струпал камъни на улицата, с които възнамерявал да изгради ограда в имота си, но в последствие се отказал и камъните останали там. Тези камъни пречели на П. да вкарва колата в гаража си, поради което в един момент той ги нахвърлял в имота, обработван от А..

          На 14.10.2013 година, около 18.00 часа, частният тъжител А. отишъл до дворното място,  където видял нахвърляните в него камъни. В този момент пред дома си бил подс.П., който провеждал разговор със своята съседка – св.П. С.. Тъжителят А. се ядосал при вида на камъните и поискал обяснение за това от П.. Последният заявил, че камъните му пречат да паркира автомобила в гаража си и затова ги е нахвърлял в мястото. Тъжителят пък твърдял, че там те пречели при обработването на земята и по този начин разговорът им прерастнал в скандал. В този момент пред дома на П. пристигнал неговият приятел – св.С.Е., който също станал свидетел на скандала, но не се намесил, а стоял на около 5-6 метра от спорещите. Св.С. пък се отдалечила от мястото в посока към дома си.

          В един момент, докато траел спора между горните двама, подс.П. хванал тъжителя и го съборил на земята, след което започнал да му нанася удари с ръце по лицето. Тогава се намесил св.Е., който хванал подсъдимия през кръста и го отстранил от тъжителя, с което боят бил прекратен.

          На следващия ден сутринта тъжителят посетил в приемната на селото полицейският служител – св.С.Л. и го уведомил за случилото се и нанесеният му побой от страна на П..

          След това тъжителят посетил кабинета по съдебна медицина при МЦ „В.” - гр.Пазарджик” АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено медицинско удостоверение.   

От приетото по делото, като писмено доказателство СМУ № 241-І от 15.10.2014г. издадено от съд. лекар д-р А. Ф. се установява, че при извършения преглед на тъжителят били констатирани следните телесни увреждания: клепачите на лявото око бил оточни и кръвонаседнати със синкавовиолетов цвят. Оточни и кръвонаседнати със синкавовиолетов цвят били и меките тъкани на лявата скула и носа. Дясната скула била оточна и кръвонаседната със синкавовиолетов цвят. Под нея се виждало и друга кръвонасядане, разположено в долната дясна половина на лицето с размери 2х2 см. В областта на дисталната фаланга на ІV пръст на дясната ръка се виждало разкъсноконтузна рана с дъговидна форма с размери 10х5 см. Според съдебния лекар тези увреждания добре отговаряли по време и начин да са получени така, както е съобщил пострадалия, а именно при нанесен му побой на 14.10.2014г., около 18.00 часа, като същите са довели до разстройство на здравето, извън случаите не чл.128 и чл.129 от НК.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на приетата по делото СМЕ, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, в резултата на нанесения побой тъжителят е получил: контузия на главата с оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, лявата скула и носна пирамида, оток и кръвонасядане на дясната скула и дясна буза, както и рана по дисталната фаланга на ІV пръст, на дясната ръка.

Уврежданията в областта на главата са резултат от действието на твърд тъп предмет  като общ механизъм. В конкретния случай са били получени при удари с ръце. Липсват охлузвания, които да са характерни за падане и травмиране от терена. Уврежданията са двустранни, разположени са в различни анатомични зони и са множествени, което говори за нееднократно действие на травмиращия агент. Давността им, преценена към момента на освидетелстването от съдебния лекар издал СМУ, твърде добре отговаря те да са получени на 14.10.2013 година. Увреждането в областта на дясната ръка е получено при захапване и съответно теглене на пръста.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе  изцяло от  показанията на св. П. С. и св.С. Л., частично от тези на св.С.Е.,  както и от заключението на СМЕ и приетите  по делото писмени доказателства.

Вярно е, че св.С. не е особено подробна в своите показания и не изяснява голяма част от детайлите по инцидента. Тя обаче е категорична, че на процесната дата е била свидетел на започването на словесния скандал между тъжителя и подсъдимия, при което се отдръпнала на страни към дома си. Сочи, че когато била на около стотина метра от инцидента двамата спорещи се сбили, но тя не видяла кой пръв е нанесъл удар. Св.С. обаче казва нещо особено значимо, от което може да се направи извод за инициатора на сбиването. Тя твърди, че докато двамата участници в инцидента се карали на място пристигнал св.Е., когото тя нарича „Пищиговеца”. Твърди, че след неговото появяване на П. му „дошъл куража”, което недвусмислено сочи, че именно той е започнал да нанася побой над тъжителя по начина описан в тъжбата.

Св.Л. ***/ пък е категоричен, че на сутринта, в деня след инцидента, той бил посетен от тъжителя. Видял нараняванията му по лицето и последния му разказал за побоя нанесен от страна на П..  

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, с които  същият отрича да е инициатор на нанесения побой над тъжителя на инкриминараната дата, като заявява, че първоначално бил нападнат от него с камък в ръка. Твърди, че именно това била провокацията за конфликта, като той при самоотбрана хванал с две ръце ръката на тъжителя, с която държал камъка. Твърди, че след това получил удар от стана на тъжителя в лицето, при което му били избити зъби, след което двамата паднали на земята и си разменили по 2 – 3 удара.  Тези обяснения за израз на защитна позиция, а не източник на доказателства за фактите от обективната действителност и с тях се цели избягване на наказателната отговорност. 

Съдът не кредитира в по-голямата им част и показанията на св. С.Е., който очевидно поради приятелската близост с подсъдимия, депозира показания в услуга на заетата от него защитна позиция.

Обясненията на подсъдимия и показанията на св.Е. съдържат драстични противоречия относно конкретни детайли, които обаче са съществени за установяване на действителната фактическа обстановка. Именно тези противоречия дадоха основание на съда да не ги кредитира.

Така например, съдът не дава вяра на твърденията на подсъдимия и на св.Е. в смисъл, че преди да започне побоят тъжителят бил взел камък в ръка и се него се насочил към подсъдимия.

Според св.Е. това станало, когато подсъдимият бил с гръб към тъжителя и наведен на земята чертаел с ръка границата между имота и улицата. В този момент тъжителят отишъл до един кладенец на около 7-8 метра от подсъдимия и от там взел един камък, поставен върху ламарина на кладенеца. След това, носейки с ръка камъка се насочил към подсъдимия. В този момент последният се изправил и го видял, след което двамата се хванали и паднали на земята. Това твърдение на свидетелят е нелогично, т.к. ако наистина тъжителят е искал да вземе камък и с него да тръгне към подсъдимия, то няма защо да ходи до описания кладенец на около 7-8 метра, при положение, че се намира до подсъдимия и спори с него за нахвърляните камъни, които са в непосредствена близост до тях. Най-логично би било тъжителят просто да се наведе и да вземе камък от земята.

Отделно от това св.Е. сочи, че тъжителят само бил държал камъка в ръка и се него се насочил към подсъдимия. Последният пък твърди, че тъжителят бил посегнал с камъка да го удари. Такъв факт не се съобщава от св.Е., който недвусмислено заяви, че би могъл само да гадае какво щял да направи тъжителя с носения в ръката си  камък.

Това противоречие бе достатъчно за съда да приеме, че не отговаря на истината заявеното от подсъдимия, че тъжителят е посегнал да го удари с камъка, както и че въобще е носел в ръката си камък.

Не може да не направи впечатление неубедителността в показанията на св.Е. и неговият стремеж да ги нагоди към защитната позиция на подсъдимия в динамиката на провеждания разпит.

В началото на разпита си св.Е. твърди, че нанасяне на удари между двамата не е видял. Сам той заявява: „Кой, кого и с какво е ударил не съм видял”. Малко по-надолу в протокола за разпит, проведен в о.с.з. на  17.04.2014г., показанията на св.Е. еволюират, като вече твърди, че когато двамата спорещи паднали на земята започнали да си нанасят удари едновременно, в легнало положение, с по една ръка.  Само това е достатъчно да се приеме, че св.Е. се опитва да нагоди показанията си така, че да има обяснение за наличието на увреждания и кръвотечение по лицето на пострадалия, което той е възприел след побоя, както и за наличието на кръвотечение от устатата на подсъдимия след побоя.

В същото време подсъдимият сочи, че преди да паднат на земята той бил ударен с юмрук в лицето от тъжителя. Твърди, че това станало в момент, когато той с двете си ръце бил хванал дясната ръка на тъжителя, в която държал камъка. Тогава получил юмручен удар от него с  лявата ръка, който попаднал в челюстта му от лявата страна. Твърди, че при този удар му били избити зъби от протезата, разположена долу в задната част на лявата му челюст.

Очевидно е, че такъв удар подсъдимият не е получавал, т.к. в противен случай той би бил видян от св.Е., а последният не съобщава нищо такова. Още повече, че ако наистина в този момент са били избити зъби на подсъдимия, то това отново не би останало незабелязано от Е.. Самият той сочи, че след като прекратил побоя видял, че от устата на подсъдимия текло кръв, която после в дома си той избърсал и по него нямало никакви други наранявания. Едва ли може да се мисли за житейски логично, че ако подсъдимият е бил с избити зъби този факт би останал незабелязан от Е..

За съда не остана съмнение, че удар от тъжителя към подсъдимия не е имало и защото такъв е невъзможно да се нанесе по начина посочен от подсъдимия. Както се каза и по-горе, според П. той бил ударен, когато с две ръце държал дясната ръка на тъжителя, в която имало камък. Очевидно е, че при това положение двете лица се намират един срещу друг. В същото време П. твърди, че ударът е получен с юмрук от лявата ръка на тъжителя и  попаднал в челюстта му от лявата страна. Това обаче е невъзможно, т.к. при разположението на телата едно спрямо друго, както го описва подсъдимия, твърдяният от него юмручен удар с лявата ръка би трябвало да попадне в челюстта, но от дясно, а не от ляво. Не следва да се забравя и това, че в първия си разпит подсъдимият твърди, че му били избити два зъба, а в допълнителният такъв сочи, че били четири.

Всичко това е достатъчно да се изключат обясненията на подсъдимия като достоверни, още повече, че ако е вярно това,  че той е бил нападнат и пръв ударен от тъжителя, като са му били избити и зъби, то е абсолютно нелогично неговото поведение след инцидента.  Нелогично е за този инцидент той да не сигнализира съответните правозащитни органи, да се снабди с медицинска документация за увреждането си и т.н. Обяснението на подсъдимия, че не си е вадил медицинско свидетелство и не се оплакал на кварталния полицай за случилото се, т.к. нямал време и ходел на работа е меко казано несериозно.

Отделно от това1 приетото като писмено доказателство СМУ и заключението на изслушаната СМЕ, категорично потвърждават обвинителната теза и сочат, че  констатираните увреждания по тъжителя са бил причинени при нанесения му побой от страна на подсъдимия. Кръвотечението от устата на подсъдимия, за което говори св.Е., може да бъде обяснено с това, че по време на побоя П. е захапал четвъртия пръст на дясната ръка на пострадалия. Вярно е, че това нараняване не е инкриминирано с частната тъжба по неясни за съда причини, но то е обективно установен факт и не може да бъде пренебрегвано при анализа на събраните доказателства. Очевидно е, че при това захапване и съответно теглене на пръста, което бе експертно установено от СМЕ, се е стигнало и до разклащането на предните долни зъби на подсъдимия, за което той сам говори, което пък е довело и до кръвотечението от устата му, съобщено от св.Е..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият С.П. е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 14.10.2014г. в с.Черногорово, обл.Пазарджишка, е причинил на Х.Т.А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по описания подробно по-горе начин.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и механизма на извършване се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителя.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същото.

Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан и криминално проявен.

Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на обществена опасност, предвид начина на извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни, доколкото доказателства за противното не са представени.

Отегчаващо  обстоятелство – фактът, че са причинени  множество леки телесни повреди, които съвкупно водят до една комплексна такава по чл.130 ал.1 от НК.

          Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимият  е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.

          Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия П., след като бъде освободен от наказателна отговорност,   следва да бъде наложено административно наказание  глоба в размер, ориентиран към минималния такъв, предвиден в закона, а именно от 1000 лева, която следва да се заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

При определяне размера на глобата, съдът  съобрази освен  наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. 

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалия, протеклия оздравителен период  и накърненият му авторитет в обществото и семейството с факта на нанесения побой,  съдът намери за основателен предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД.

Предвид на това съдът осъди последния да заплати на гражданския ищец сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2014 г. до окончателното й изплащане.

 На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителя и гр.ищец сумата от 390.56 лева - направени от него  разноски по воденето на делото, включително и заплатен адвокатски хонорар. Отделно от това П. бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на СВ държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 60 лева, както и 5 лв. при евентуално служебно издаване на ИЛ.

По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.

 

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: