РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. Пловдив, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1605 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.
А., в качеството му на пълномощник на дружеството жалбоподател „Титан
Комерс“ ЕООД, против решение от 22.04.2019 г., по гр. дело № 13086 от 2017 г.,
ХХІІ гр. с. на Районен съд – Пловдив. С
обжалваното решение са били отхвърлени предявените от „Титан Комерс“ ЕООД,
представлявано от Л.И.В. – управител срещу „Виктория-Г-8“ ООД, представлявано
от Г.Т.Ч. – управител обективно съединени осъдителни искове за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумите от 2415.50 лв. с ДДС, съставляваща
неплатена цена, дължима по договор за продажба на технологична дървесина от
26.01.2017 г., за което е издадена фактура № **********/26.01.2017 г., сумата
от 2422.94 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена, дължима по договор за
продажба на технологична дървесина от 31.01.2017 г., за което е издадена
фактура № **********/31.01.2017 г., сумата от 2585.38 лв. с ДДС, съставляваща
неплатена цена, дължима по договор за продажба на технологична дървесина от
01.02.2017 г., за което е издадена фактура № **********/01.02.2017 г., 9529.34
лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена, дължима по договор за продажба на
технологична дървесина от 11.02.2017 г., за което е издадена фактура №
**********/11.02.2017 г., сумата от 3032.06 лв. с ДДС, съставляваща неплатена
цена, дължима по договор за продажба на технологична дървесина от 14.02.2017
г., за което е издадена фактура № **********/14.02.2017 г., 10727.28 лв. с ДДС,
съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба на технологична
дървесина от 06.02.2017 г., за което е издадена фактура № **********/06.02.2017
г. и сумата от 6716.11 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена, дължима по
договор за продажба на технологична дървесина от 08.02.2017 г., за което е
издадена фактура № **********/08.02.2017 г., като с решението ищцовото
дружество е било осъдено да заплати и разноските в производството.
В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е
възприел по неправилен и изопачен начин по-голямата част от представените
доказателства, което е довело до формиране на неправилни изводи и съответно до
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че относно доставките са
представени общо 14 кантарни и експедиционни бележки, които отразяват
доставените количества. Посочва се, че следва да се има предвид, че никъде по
делото не се спори, че дървесината не е доставена и това не се оспорва, дори и
от ответника, който твърди че действително има налична дървесина, дори не
оспорва и количеството, но се оспорва единствено основанието, на което
дървесината е доставена. Твърди се, че в тази връзка са разпитани двама
свидетели, от показанията на които последователно и непротиворечиво се
установява, че между Ч., в качеството му на управител на ответното дружество и В.,
който е управител на ищцовото дружество, е имало разговор, на който е била
постигната договорка, за да бъде
доставена дървесина, необходима за производството на ответника. Сочи се,
че управителят на ответното дружество Ч. е знаел за уговорката между страните.
Твърди се, че дървесината е доставена от
Титан Комерс“ ЕООД, като във връзка с това се счита, че по несъмнен начин е
ясна волята на страните, а именно ищцовото дружество да извърши доставките на
дървесина, която да му се заплати от ответника, и последното не е сторено до
настоящия момент. Сочи се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд по
повод показанията на свидетелите, въпреки и че се установява наличие на
договорни отношения между ищцовото и ответното дружество, по повод доставката
на дървесина, като се твърди, че неправилно първоинстанционният съд не
кредитира показанията на свидетелите. Твърди се, че при така установената
фактическа обстановка количеството дървесина и волята на страните се установява
именно от показанията на свидетелите Д. и К., както и от представените
доказателства. Моли се съдът да отмени постановеното решение, като неправилно и
постановено при неправилно приложение на
материалния закон и съответно при неправилна преценка на доказателствения
материал по делото, като бъде решен спорът
по същество и бъде постановено друго решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на „Титан Комерс“ ЕООД претендираните суми,
съставляващи неплатена цена, дължима по договори за продажба на технологична дървесина,
сключени в периода 26.01.2017 г. – 15.02.2017 г., ведно със законната лихва, от
датата на подаване на исковата молба. Моли се да бъде осъдена ответната страна
по делото да заплати направените
разноски, ведно с платения адвокатски хонорар.
По делото е постъпил писмен отговор на въззивна жалба,
от адв. Д., пълномощник на Г.Т.Ч., в качеството му на управител и представляващ
„Виктория – Г8“, в който се заявява, че въззивната жалба е просрочена и поради
това е недопустима. Сочи се, че същата е изцяло неоснователна. Твърди се, че
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Посочва се,
че изложените в жалбата оплаквания са неоснователни и не следва да намират
правно отражение при настоящият въззивен съдебен контрол. Твърди се, че
изложените мотиви в обжалваният съдебен акт са правилни и съответстват с
приетите по делото доказателства и установени твърдения и обстоятелства.
Излагат се аргументи по същество. Моли се да бъде оставена подадената въззивна
жалба без уважение, като бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли се на
ответното дружество да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна, че жалбата е
подадена извън срока за обжалване. Препис от решението на първата инстанция е
бил връчен на жалбоподателя на 08.05.2019г. Срокът за обжалване, съгласно
посоченото в обжалваното решение (а и съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК), е бил
двуседмичен от връчването му на страната и изтекъл на 22.05.2019г. Въззивната
жалба е била входирана в регистратурата на РС-Пловдив на 29.05.2019г., но е
била изпратена по куриер с клеймо с дата на изпращане 22.05.2019г. (л. 6),
поради което е била подадена в срок на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. При
извършената проверка за правилност съгласно релевираните основания в жалбата,
съдът установи, че решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 327 във вр. с чл. 318 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената
тежест, като е указал на ищеца, че следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на валидни облигационни отношения по силата на
посочените от него 7 неформални договора за продажба на технологична дървесина,
извършването на всяка отделна доставка на технологична дървесина в конкретно
посочените количества, приемането на всяка отделна доставена дървесина от
ответника, размера на претенцията и падежа на задълженията по всеки отделен
договор. Съдът е указал на ответника, че е следвало да проведе насрещно
доказване по тези обстоятелства, както и да установи, че е погасил задължението
си.
В случая, анализът на доказателствената съвкупност от
страна на първоинстанционния съд е правилен и не е било възможно съдът да уважи
претенциите с оглед на представените доказателства по делото.
На първо място, с никое от представените доказателства
по делото не може да се установи наличието на първата предпоставка за уважаване
на иска, а именно – наличието на валидни облигационни отношения, нито пък
извършването на доставките и приемането на стоката. Представените 9 броя
фактури по делото (л. 9 – л. 17 от първоинстанционното дело) представляват
частни удостоверителни документи, и имат формална доказателствена сила относно
писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващи документи
материализират удостоверителното изявление на издателя относно определени факти.
В случая представените фактури са били едностранно подписани, единствено от
представител на дружеството-ищец, но не носят подписа на управителя на
ответника, нито на друг представител на дружеството. С оглед на това тези
фактури са частни документи, подписани единствено от представящата ги страна и
удостоверяващи изгодни за страната факти, поради което не могат да удостоверят
факта на извършването на доставките или наличието на облигационни отношения. Представените
2 експедиционни бележки (л. 18 и л. 19) също не носят подпис на ответника или
на негов представител, за да може да се обоснове извода, че е била извършена
доставка. Относно представените кантарни бележки (л. 20 – л. 28) съдът
установи, че някои от тях носят подпис в графата „клиент“, а някои – не.
Ответникът в хода на първоинстанционното производство е оспорил документите,
като е посочил, че в графата „клиент“ не фигурира подписа на управителя на
дружеството или на представител на дружеството. Съдът е открил производство по
чл. 193 от ГПК и е указал на ищеца да представи оригиналите на документите.
Ищецът не представил в указания от съда срок документите, поради които на
основание чл. 183 от ГПК били изключени като доказателства по делото
представените с исковата молба преписи от кантарни бележки, носещи подпис над
графата „клиент“, а именно находящите се на л. 20 (преписа от бележката в
горната част на листа, а именно кантарна бележка №430225), л. 22 и л. 28.
Касателно останалите приети по делото кантарни бележки, те са издадени от
трето, неучастващо в производството лице – „ТИ ЕФ Инвест“ ЕООД, но не носят подписа
на ответната страна, поради което също не могат да установят извършването на
доставката и приемането на стоката от ответното дружество. Представената
справка от счетоводството на ищцовото дружество (л. 8), както и справката-декларация
за ДДС (л. 38 – л. 43) представляват едностранно съставени частни документ от
ищеца и удостоверяващи изгоден за страната факт – осчетоводяването на фактурите
в ищцовото счетоводство и ползването на данъчен кредит. По делото не е била
поискана и назначена ССчЕ, която да установи евентуално наличието на
осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството на ответното дружество
или ползването на данъчен кредит от него.
На следващо място, не се установява наличието на
облигационни отношения и извършването на конкретно твърдените от ищеца доставки
и от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели. По
искане на ищеца съдът му е допуснал с протоколно определение от о.с.з. на 03.10.2018г. един свидетел при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата във връзка с доставките
на технологична дървесина, като съдът, при условията на равнопоставеност, е
допуснал и един свидетел на ответника. Доколкото съдът е допуснал тези
свидетели за установяване само на тези обстоятелства, в настоящото производство
не могат да бъдат коментирани показанията им относно други факти от значение по
делото. Това е така, тъй като по отношение на някои от доставките, твърдяната
от ищеца дължима от ответника сума е в размер, надвишаващ 5000 лв., за която
установяването на облигационния договор е недопустимо чрез свидетелски
показания на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поради тази причина и
ищецът е поискал и съдът му е предоставил възможност да доказва фактите на
извършването на доставките чрез свидетел, но не и сключването на облигационните
договори. С оглед на изложеното е недопустимо да се изследват показанията на
свидетелите в частите, в които те са коментирали наличието на облигационни
връзки между ищеца и ответника, а следва съдът да обсъди единствено показанията
относно факта на извършването на доставките.
Разпитаният свидетел Д. твърди, че
дървесината е била доставена. Той е посочил, че количеството дървесина е била
около 400 тона. Той обаче посочва също и че не знае в какво време е доставяна
дървесината, както и че е бил на една от доставките, която се е провела късно
вечерта през седмицата чрез пристигнал един камион. Показанията на свидетеля Д.
са неубедителни и непоследователни, доколкото той казва, че знае колко е общото
количество доставена дървесина, а в последващ момент посочва, че е присъствал
само на една от доставките. Не става ясно откъде знае общото доставено
количество, без да е присъствал на мястото и без да твърди да знае от някой, че
са били доставени именно 400 тона. С присъствието му само на една от доставките
и без да е посочил на коя дата и какво количество дървесина е било доставено,
съдът не може да направи извод за точното количество доставена стока. Както
вече се посочи, при разпределянето на доказателствената тежест съдът е указал
на ищеца да установи извършването на всяка отделна доставка на технологична дървесина
в конкретно посочените количества. В случая, с показанията на свид. Д., не е
било проведено пълно и главно доказване на факта на извършването на нито една
от доставките в посочен от ищеца размер.
Свидетелят К. твърди, че е имало доставена дървесина в
двора на дружеството и не знае дали са извършвани други доставки на дървесина
от други фирми в процесния период. Посочва, че дървесината е била доставена от
„Титан Комерс“ ЕООД. Също като свидетеля Д. обаче, свид. К. не посочва дати, на
които са били извършени доставките, конкретно количество дървесина нито за
всяка отделна доставка, нито общото доставено, не се съдържат и факти, които да
сочат за приемането на стоката от ответното дружество. От показанията му не
може да се направи извод за наличие на конкретните доставки, които ищецът
твърди да е осъществил, нито пък приемане на стоката от страна на
дружеството-ответник.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
ответникът в нито един момент не е оспорвал факта на доставката и количеството
дървесина, а единствено е оспорвал наличието на договорни отношения между
страните. Напротив – с отговора на исковата молба ответникът е посочил, че
оспорва всички правни и фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба. Посочил е също, че ищецът, тъй като е съдружник с друго
негово търговско дружество в ответното дружество, е решил да остави дървесината
на склад в производствената база на ответното дружество, без обаче тези стоки
да са били предмет на сделка и да са приети от ответното дружество. Тези негови
твърдения по същество представляват оспорване на твърденията на ищеца за
извършването на доставка по договор за търговска продажба.
С оглед на изложеното, настоящият състав достигна до
извода, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите, които биха
довели до уважаването на исковите му претенции, поради което и
първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковете.
Въз основа на обстоятелството, че крайният извод на
въззивния съд съответства на извода на първоинстанционния съд, следва
първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С
оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторените в настоящото
производство разноски в размер на 1200 лв., за които въззиваемият е представил
доказателства. Касателно направеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност, съдът отчете, че в настоящия случай адвокатското възнаграждение
не надвишава установените минимуми на адвокатски възнаграждения, поради което
възражението е неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1538/22.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 13086/ 2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр. с-в.
ОСЪЖДА Титан Комерс“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 161,
представлявано от Л.И.В. – управител ДА
ЗАПЛАТИ на „Виктория-Г-8“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия,
бл.47, вх.А, ет.6, ап.21, представлявано от Г.Т.Ч. – управител, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1
200 лева – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.