Разпореждане по дело №189/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството се движи по реда на част III, глава 25 ГПК - "Бързо производство", във вр. с глава 20 ГПК "Въззивно обжалване".

С Решение № 7/03.02.2014г., постановено по гр.д.№383/2013г., М.районен съд е осъдил К. И. Б. от Г. да заплати на К. К. Б., сумата в размер на 900 лв.,представляваща издръжка за минал период от време 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г., за времето, през което К. К. Б. е била ученичка редовна форма на обучение в средно учебно заведение –СОУ „ Христо Ботев”, Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска -16.10.2013 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 200 лв.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението ответник К. И. Б.. Същият, чрез процесуалния си представител, го атакува като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в няколко аспекта. Първо, твърди се, че предявеният иск с правно основание чл.149, във вр. с чл.144 от СК, е недопустим, тъй като иск за издръжка за минало време бил допустим само при първоначално определяне на издръжката. Второ, излагат се подробни съображения за това, че присъдената в полза на ищцата сума, съставляваща издръжка ще създаде на жалбодателя значителни затруднения с оглед минималния му месечен доход. И трето, че ищцата учила в средно училище –СОУ „Христо Ботев", Г., където била записана в редовна форма на обучение в XII „б" клас за учебната 2012/2013 г., като обаче посещавала учебни занимания до 14.05.2013 г.,т.е. не се установявало ищцата да е била редовна ученичка за целия твърдян от нея период. Прави се искане за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Алтернативно се иска присъдената издръжка да бъде намалена по размер. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответницата по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивна инстанция. Пред тази инстанция сочи нови доказателства.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което като допустима, подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск, предявен от К. К. Б. против К. И. Б., с правно основание чл.149, във вр. с чл.144 от СК. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, бракът между родителите й бил прекратен с влязло в сила съдебно решение. Ищцата твърди, че през периода, в който ответникът престанал да й дава издръжка - 01.01.2013 г. и до 30.06.2013 г.,тя била ученичка в средно учебно заведение. През този период твърди, че не работила и нямала имущество, от което да се издържа. През посочения период получавала стипендия в размер на 21 лв. месечно, поради което била издържана от майка си и от нейни близки роднини.

Твърди също, че баща й бил осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетния й брат Б. в размер на 100лв. месечно, считано от 01.01.2013г. Твърди също, че ответникът реализирал добри месечни доходи от дейността си като едноличен търговец, получавал доходи и като общински съветник, а също и от трудовата си дейност като фелдшер в ЦСМП-Кърджали.

По делото не е спорно, че ответникът е баща на ищцата, че същата като родена на 13.06.1994 г., към исковия период от 01.01.2013 г. -30.06.2013 г. е била пълнолетна. Не е спорно също, че бракът между ответника по иска и майката на ищцата бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, по силата на което К. И. Б. бил осъден да заплаща на малолетното си дете Б. Б. месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 01.01.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, променящи или прекратяващи същата, чрез майката и законна представителка на детето – Б.С. Б..

Установява се в производството от приетото като надлежно писмено доказателство-удостоверение изх.№13/25.09.2013 г. на СОУ „Христо Ботев”, Г., че ищцата К. К. Б. е била записана като ученичка през учебната 2012/2013 г., че ученичката е била осигурявана до 30.06.2013 г. и е получавала стипендия за същата учебна година в размер на 21 лв.

Спорни в производството, с оглед очертаната от разпоредбата на чл.269,предл. последно от ГПК, правна рамка, са обстоятелствата, за които са изложени доводи в стоящата в основата на настоящото въззивно производство, жалба.

По повод на същите настоящата инстанция намира за необходимо да изложи следното: Счита предявеният пред компетентния първоинстанционен съд, иск с посоченото правно основание за допустим. И това е така защото, разпоредбата на чл.149 от СК предвижда възможността да се претендира издръжка и за минал период. Посочената разпоредба изрично не изключва от приложното си поле издръжка за минало време, претендирана от пълнолетен учащ, още повече, че в казуса исковият период се обхваща от законово предвидения едногодишен срок преди предявяването на претенцията. По иска за издръжка за минало време в тежест на ищеца е да докаже съответната степен на родство, нуждата от издръжка и разбира се, предпоставките при които тази издръжка му се дължи. От изложеното до тук се налага изводът, че в производството бяха доказани обстоятелствата, че ответникът е баща на ищцата,че след навършване на пълнолетие, същата е продължила редовно обучение в средно учебно заведение, че ищцата не е навършила към исковия период 20-годишна възраст, както и че няма доходи и имущество, от които да се издържа, т.е. налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.144 от СК, даващи основание да се претендира издръжка от ищцата, докато продължава обучението си, в казуса до 30.06.2013 г.

В аспекта на изложеното, единствено спорен в производството остава въпросът какви са възможностите на ответника да заплати търсената издръжката и дали, разбира се това не представлява особено затруднение за него.

От доказателствата по делото се установява, че ответникът работи като фелдшер в ЦСМП-Кърджали, където през периода м.януари 2013г. – м.септември 2013г. е получил доходи /нетен резултат/ общо в размер на 5 620.47 лв. Като едноличен търговец „К. Б.”, Г. за периода м.януари – м.септември 2013г. е декларирал нетна сума в размер на 2 805.30 лв. В подкрепа на твърденията на ищцата, че ответникът реализирал доходи и от дейност като общински съветник в Г. е представена служебна бележка № И-460/18.10.2013г., видно от която за периода януари 2013 г.- септември 2013 г. К. Б. е придобил бруто сума в размер на 1 130 лв.

Установява се също, че със Заповед №1 от 01.11.2012г. е било прекратено трудовото правоотношение на Б. С. Б. /майка на ищцата/ с „К. Б.”, Г., поради намаляване обема на работа, и същата е регистрирана като безработна в Агенция по заетостта, ДБТ-М.., като регистрацията й продължава и към настоящия момент.

Не е спорно в производството, че ответникът притежава недвижимо имущество и МПС, което с оглед данните по делото следва да се приеме, че е в режим на прекратена СИО. Установено е и че по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, на 04.01.2008г. на името на отв.К. И. Б. от „ОББ” е бил предоставен кредит на стойност 20 000лв. с краен срок за издължаване на дълга по кредита 25.12.2015г.,с месечна вноска от 294.70 лв. Не е спорно в производството, че месечната вноска от 300 лв. се заплаща от ответника.

Компетентният първоинстанционен съд е назначил поисканата пред него съдебно-счетоводна експертиза. От заключението, изготвено по същата, се установява, че за периода м.януари 2013г. – м.септември 2013г. ответникът е получил брутен доход от трудови правоотношения и от друга дейност общо в размер на 8 290,69лв.; след приспадане на разходи за осигуровки, издръжка на малолетно дете и изплащане на потребителски кредит, нетният му доход за същия период е бил общо в размер на 2 030лв., или средно по 225,56лв. месечно. Вещото лице е отговорило на поставените му въпроси и алтернативно, като е изчислило горните стойности с приспадане само на разходи за осигуровки и издръжка на дете, и е посочило, че в такъв случай за този деветмесечен период нетния доход на ответника е бил 4 730,06лв., или средно – по 525,56лв. месечно.

Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства – 2бр. оборотна ведомост на „К. Б.”, гр. Д.с натрупване към м.януари 2013г. и към м.декември 2013г. ,които водят до корекция на стойността на меродавния за производството нетен месечен доход на ответника от 225.56 лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеният пред компетентния М. районен съд иск, е основателен, но завишен по размер. В производството така присъденият от първоинстанционния съд общ размер на издръжката от 900 лв. за минало време, в частност за процесния период от 6 месеца, определена от същия съд като дължима се в размер на по 150 лв.,месечно, с оглед законовата забрана заплащането на същата да не създава затруднения на заплащащия издръжката, се явява завишен. Изложеният от решаващия съд извод, че нетният доход на ответника бил ирелевантен за казуса, защото определящ бил брутния доход на родителя, е неправилен в това производство. Той би бил правилен ако в настоящото производство се търсеше размер на издръжка за непълнолетно дете, в което производство законът не поставя ограничението на предл.последно на разпоредбата на чл.144 от СК. В казуса се търси издръжка за пълнолетно дете, което задължение определено не е безусловно, поради което и тук релевантни са всички обстоятелствата за всички присъщи и необходими за даващият издръжката родител, разходи. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на последното. Както предписва разпоредбата на чл.144 от СК, родителят дължи издръжка когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам. Притежаването на недвижимо имущество и МПС, доколкото в казуса следва да се приема до доказване на противното, че е в режим на прекратена СИО, не следва да влияе върху определяемия в производството размер, нито по отношение на възможностите на ответника, нито по отношение на възможностите на майката на ищцата, защото не беше установено последните да реализират доходи от същото. Т.е. оптималният размер на търсената издръжка, установен в производството за ответника при констатираните доходи, и при отсъствие на затруднения за него, следва да бъде определен за процесния период в общ размер от 600 лв./или по 100 лв.,месечно, за търсения 6-месечен период/.

В хода на тези констатации настоящата инстанция намира, че следва атакуваното решение да бъде отменено в частта му за разликата над 600лв. и до 900лв., за която искът е бил уважен, като в тази му част искът следва да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта му, за присъдените разноски на ищцата над дължимия се с оглед изхода на делото, размер.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски пред тази инстанция, такива се следват по компенсация в полза на ответницата по жалбата в размер на 93лв. /за жалбодателя се следват разноски в размер на 40лв., а за ответницата по жалбата – в размер на 133 лв./.

Водим от гореизложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 7/03.02.2014 г., постановено по гр.д. № 383/2013 г. по описа на М. районен съд, в частта му, с която К. И. Б. е осъден да заплати на К. К. Б., и двамата от Г., сума, представляваща издръжка за минал период – 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г., за времето през което същата е била ученичка редовна форма на обучение в средно учебно заведение, за разликата над 600 лв. и до предявения размер от 900 лв.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска -16.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която К. И. Б. е осъден да заплати на К. К. Б. направените по делото разноски за разликата над 133 лв. , вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. К. Б. от Г., с ЕГН *, срещу К. И. Б. от с.гр., с ЕГН *, иск за присъждане на издръжка за минал период – 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г.,за времето през което същата е била ученичка редовна форма на обучение в средно учебно заведение – СОУ „ Христо Ботев”, Г., за разликата от 600 лв. до предявения размер от 900лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска- 16.10.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К. И. Б. от Г., с ЕГН *, да заплати на К. К. Б. от Г., с ЕГН *, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 93 лв.

Потвърждава решението в останалата му част.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.