РЕШЕНИЕ
№ 1924
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.
като разгледа докладваното от М. Давидова Янева Гражданско дело №
20243110111479 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. Щ. Щ. срещу М. С. Щ.,
действаща със съгласието на своята майка В. С. Х. и С. С. Щ., действаща чрез своята майка
и законен представител В. С. Х., искове с правно основание чл. 150 СК, за прекратяване на
присъдената по гр.д. № 4149/2023г., по описа на ВРС, в полза на М. С. Щ. месечна издръжка
в размер на 250 лева и в полза на С. С. Щ. месечна издръжка в размер на 200 лева.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че с влязло в сила решение, постановено
по гр.д. № 4149/2023г., по описа на ВРС, е ищецът е осъден да заплаща на дъщерите си
месечна издръжка. Твърди, че не е в състоящия да заплаща горната издръжка, тъй като е
нетрудоспособен предвид ампутирания му ляв крак, за което е освидетелстван с решение на
ТЕЛК, не работи. Отделно от това твърди, че е настъпила промяна и в психическото му
здраве до степен водеща до недееспособността му. С оглед горното и сезира съда с искане за
прекратяване на издръжката, присъдена в полза на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК, родителят на ответниците В. С. Х., депозират отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че
не е налице промяна в обстоятелствата, при която е определена издръжката, като в тази
връзки твърди, че соченото влошено здравословно състояние на ищеца, за което е
освидетелстван, датира от 2008г., в който период същият е полагал труд на няколко места и
сам се е лишил от доходи, като е напуснал работното място по взаимно съгласие приз 2023г.
Ищецът към настоящия момент сочи, че получава доходи от пенсия, обезщетения, като
наред с това притежава и движимо имущество. Що се отнася до твърдяното влошено
1
психично състояние, обосновано с депозирани жалби пред Районна прокуратура – Варна,
твърди, че действията на ищеца са насочени изцяло към В. Х. и партньора им, опитвайки се
да ги набеди в извършване на престъпление. Счита, че същите не установяват твърдяната
недееспособност, при липса на каквито и да е медицинска документация, установяваща
заболяване на психиката на ищеца. С оглед горното моли за отхвърляне на исковете.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна с писмена молба
изразяват становище, че дължимата за децата издръжка следва да е в размер, който бащата
може да заплаща.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложените на л. 4-5 от делото удостоверения за раждане, че родители на
М. С. Щ., родена на 21.04.2010г. и С. С. Щ., родена на 16.02.2015г., са В. С. Х. и С. Щ. Щ..
С влязло в законна сила на 11.01.2024г. решение № 2768/25.07.2023г., постановено по
гр.д. № 4149/2023г., по описа на ВРС, е изменен размера на определената издръжка,
дължима от С. Щ. Щ. в полза на всяко едно от децата М. С. Щ. и С. С. Щ., като същата е
увеличена от 200 лева на 250 лева за всяко дете. На основание чл. 143, ал. 4 СК, С. Щ. Щ. е
осъден да заплати на детето М. сумата от 2250 лева, представляваща добавка към
определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди – провеждане
на ортодонтско лечение, за период от 36 месеца, считано от 31.03.2023г., или сумата от 62.50
лева месечно. При определяне възможностите на дължащия издръжка родител съдът е
отчел, че въпреки определената на Щ. 80% неработоспособност поради травматична
апутация на бедрото, същият е работил през периода м. август 2022г. – м. март 2023г. по две
трудови правоотношения, реализирайки средномесечен доход от 1421.48 лева; получаваната
пенсия от 537.05 лева към м. май 2023г.; прекратеното по взаимно съгласие трудово
правоотношение с „Алфа груп 01“ ЕООД и такова с „Палас хотел“ ЕООД поради изтекъл
срок на трудовия договор; притежаваня от Щ. недвижим имот, 9 броя моторни превозни
средства, седем от които придобити след 2019г.
В хода на настоящото производство са представени депозирани от С. Щ. пред
Районна прокуратура – Варна жалби от м. март 2024г., в които същия е твърдял, че
организация от лица проникнала в неговия акаунт във „Фейсбук“, „Гугул“ и „Гугъл плей“,
поставили му сигнал за наблюдение, разпитвали за бизнеса му, показали му, че имат достъп
до банковите му сметки, отправяли закани към него и семейството му. Поддържал, че
проблемите, с които сезирал Прокуратурата, касаели не само него, но и България и
българските граждани. Посочено в жалбите е, че лицата Николай Палашев, В. Х. и Пламена
Дичева го тормозят около 6 месеца, заедно с офис от други хакери, разполагаща с
технология, позволяваща им да го наблюдават и да контролират телефона му – включвали и
изключвали последния, изгаряли батерията му и го повреждали.
С постановление от 05.06.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Варна,
потвърдено с постановление от 02.07.2024г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Варна, е
2
отказано образуване на досъдебно производство по горните жалби.
Видно от приложеното на л. 48 от делото експертно решение № 03029 от заседание
№ 087 от 16.06.2015г., че на ищеца Щ. е определена 95% намалена работоспособност. В
решението като дата на инвалидност е посочена 08.04.2008г. с водеща диагноза
„Травматична ампутация на бедрото“.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът Щ. получава пенсия в
размер на 780.87 лева – към м. септември 2024г. (л. 47). След прекратяване на трудовото му
правоотношение с „Палас хотел“ ЕООД на 01.10.2023г. в ТД на НАП – Варна няма данни за
регистрирани други трудови договори на ищеца, не е подавана и декларация по ЗДДФЛ за
2023г. (л. 249-250).
По делото е допусната съдебна психиатрична експертиза, заключението по която
съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява,
че към датата на заключението не е установено психично разстройство. Установените данни
са за психотичен епизод през 2024г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде прекратена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на обстоятелства, при които е присъдена издръжката. В случая
ищецът поддържа, че не е в състояние да заплаща присъдената в полза на непълнолетните
му деца издръжка, тай като е нетрудоспособен предвид ампутирания му ляв крак, не работи,
като наред с това е настъпила и промяна в психическото му здраве, водеща до степен на
неговата недееспособност.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от КРБ отглеждането на децата до
пълнолетието им е задължение на техните родители. Нормата на чл. 143 ал. 1 от СК
повелява, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а според ал. 2 на
цитираната разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
В С.ата на горните разпоредби и с аргумент от разясненията, дадени в т. IV на
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 77 от
17.09.1980г. на ОСГК на ВС, се налага извода, че за да се освободи родителя от издръжка на
своите непълнолетни деца следва задълженото лице да е нетрудоспособно и да е в
невъзможност да дава издръжка, като тези условия следва да съществуват обективно, и то
кумулативно. С други думи казано, дори едно лице да е нетрудоспособно, ако то има доходи
и имущество, това не би го освободило от задължението му заплащане на издръжка на
непълнолетните си низходящи.
В настоящия случай между страните не е спорно и се установи, че вследствие
ампутацията на бедрото на ищеца, същият от 2008г. и понастоящем е инвалидизиран, като
това обаче не го е възпрепятствало да полага труд и да реализира доходи, както е прието и в
3
решението, с което е изменен размера на издръжката, дължима в полза на дъщерите му. Не
от естество да обоснове извод за невъзможността на ищеца да дава издръжка и преживения
психичен епизод през 2024г., при липса на данни към този момент Щ. да е бил
освидетелстван и да е била констатираната невъзможността му да полага труд от надлежен
орган. Нещо повече, както се установи от заключението на вещото лице се касае за психичен
епизод, като към датата на изготвяне на експертното становище не е констатирано
увреждане на психичното здраве на ищеца. Отделно от изложеното, както съдът посочи по-
горе, наличието само на нетрудоспособност не е достатъчна, за да се освободи родителят от
задължението за заплащане на издръжка. От доказателствата по делото се установи, че
ищецът получава пенсия, като наред с това разполага с недвижимо и движимо имущество,
което налага извода, че същият има възможност да дава издръжка на ненавършилите си
пълнолетие деца.
По изложените съображения, предявените искове като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Щ. Щ., ЕГН **********, от гр. В.********, срещу М.
С. Щ., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка В. С. Х., ЕГН
********** и С. С. Щ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. С. Х., ЕГН **********, и трите с адрес с. М., община У., ул. „*********“ **,
искове с правно основание чл. 150 СК, за прекратяване на месечната издръжка, присъдена в
полза на М. С. Щ., ЕГН ********** и С. С. Щ., с решение № 2768/25.07.2023г., постановено
по гр.д. № 4149/2023г., по описа на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4