Р Е Ш Е Н И Е
36/14.1.2019г..
гр.Шумен
Шуменският районен съд, в открито
заседание на тринадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Зара И.
при
секретаря А.Пушевска , като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№192 по
описа за 2018г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – положителен установителен
иск за собственост и чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД .
Депозирана е искова молба от П.А.М. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу И.Т.Г. ,
ЕГН ********** , адрес *** , Д.И.К. , ЕГН ********** , адрес *** , Г.С.К. , ЕГН
********** , адрес *** и „Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК *** , в която посочва , че съгласно нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № ***. била
собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.Илия Блъсково, община
Шумен, област Шумен, ул. ***, а именно: празно дворно място , представляващо парцел ***,
в кв.** по плана на същото село,
който съдържа собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел ***,
парцел ***и парцел ***което съгласно кадастрална скица представлява имот с
идентификатор № ***по кадастралната карта на с.Илия Блъсково, с площ от 468
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване- до 10 м, номер по предходен план: ***, кв.***,
парцел ***, при съседи: имоти с един. №№ ***, с адрес на имота: с.Илия
Блъсково, п.к.9813, ул. *** Преди
изповядване на тази сделка с молба до община Шумен подадена от ищцата, И. Т. М.
и Й. Т. М. е инициирано производство за изменение на дворищнорегулационния план
по взаимно съгласие, като със Заповед № РД - 25-1212/11.08.1992г. на Кмета на
Община Шумен, било одобрено изменението в кв.*** на дворищната регулация по
плана на с.Ил.Р.Блъсков, като парцел *** се разделя на два парцела - *** и ***. Ищцата твърди, че е
придобила описания имот въз основа на наследство останало й от нейния баща А. Е.М.
и дядо Е.М. К.. и въз основа на упражняваното от същите давностно владение в
продължение на 10 и повече години по отношение на имота. При изготвяне и изповядване на нотариалния акт е била допусната техническа грешка, като парцелът е ***,
а не ***. Ищцата твърди, че от дълги
години тя и нейните праводатели владели
и ползват имота, стопанисвали го, и трети лица не са имали претенции по
отношение на същия, като същата владеела
имота и към настоящия момент. След
извършване на справка в имотен регистър за имота се установило, че на
20.04.2006г. И.Т.Г., явяваща се наследник на Т. М. К., брат на Е.-дядото на П.М.,
продава с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №***г. на
Нотариус К. М. с рег. № *** на НК и район на действие ШРС на Д.И.К. следния
имот, а именно: дворно място с площ от 1040 кв.м., находящо се в с.Илия Р.
Блъсково, община Шумен, ул. *** и представляващо УПИ *** в кв.*** по плана на същото населено място,
ведно с изградените в местото жилищна страда и второстепенни сгради, при
граници: от двете страни - улици, УПИ *** и УПИ ***. На 23.10.2006г. с нотариален акт за договорна ипотека № ***г. на
Нотариус А. А. с peг. № *** на НК и район на действие ШРС, отв. Д. К. и Г. К. учредили договорна ипотека в полза на „Първа
инвестиционна банка ” АД за обезпечаване на отпуснат банков кредит на ЕТ „Г.К.
”, представляван от собственика Г.С.К.. Тъй като ищцата е собственик на имота, заявява, че съгласно
разпоредбата на чл.167, ал.З от ЗЗД - ипотека може да се учреди само върху
имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я
учредява, то договорът сключен между Г.К. и Д. К. и „Първа инвестиционна банка”
АД е сключен от несобственици и поради това нищожен на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Ищцата претендира да бъде признато за установено по
отношение на И.Г., Д.К. и Г.С., че тя е собственик на
горецитирания имот, да бъде прогласен за
нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал.3 от ЗЗД
на договор сключен между „ПИБ“ АД и Г.С.К., ЕТ „Г.К. – Г.К.“ ЕИК *** и Д.И.К.
за учредяване на договорна ипотека № *** г. на нот. А. А. рег. № ***,
с район на действие ШРС , в частта относно гореописания
имот . Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
„ПИБ“ АД подава отговор, в който излага,
че е имало сключен Договор за банков кредит по програма за микрокредитиране №
76КР-АА-1358/19.10.2006 г. и Договор за банков кредит по програма за
микрокредитиране № 76КР-АА-1359/19.10.2006 г .обезпечени с нотариален акт за
договорна ипотека № *** г. на нот. А. А. рег. № ***, с район на действие ШРС.
Към дата 17.12.2007 г. кредитите са напълно погасени и Банката нямала финансови
претенции към кредитополучателя ЕТ „Г.К. – Г.К.“ , ето защо счита , че спрямо
нея няма интерес от предявения иск и моли производството по делото да бъде
прекратено .
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И.Т.Г. подава
отговор в който заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че на 20.04.2006г. продала чрез сделка наследствения си недвижим имот
на ответницата Д.К., а именно: Дворно
място с площ от 1040кв.м., находящо се в с.Илия Блъсково,общ Шумен, ул. *** и представляващо урегулиран поземлен имот ***,
в квартал ***. Имота бил собственост на
наследниците на Т. М. Т..Заявява, че ищцата П.А.М.
представяла удостоверение за платени данъци не на парцел ***, а на парцел ***,
находящ се на ул. *** в с.Илия Блъсково. Изразява несъгласие да и бъдат
присъдени направените разноски по делото, тъй като не е отговорна за процесния
казус.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Д.К. и Г.К.
представят отговори , оспорват исковете .
Твърдят , че с валидна сделка за придобили процесния имот . Заявяват ,
че ищцата никога не е била собственик на имота . Считат , че констативния нотариален акт , с
който ищцата се легитимира като собственик не били достатъчни да удостоверят
правото на собственост. Освен това ,
заявяват , че ищцата е загубила владението върху имота и съгласно чл.81 от ЗС с
изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се
прекъсвала, т.е, след като е закупили имота давността се е прекъснала.
Съдът въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Относно
иска по чл.124,ал.1 от ГПК
Съобразно
петитума на исковата молба , предмет на делото е недвижим имот, находящ се в
с.Илия Блъсково, община Шумен, област Шумен, ул. ***, а именно:
празно дворно място , представляващо парцел ***, в кв.*** по плана на същото село, който съдържа
собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел ***, парцел ***и
парцел ***което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор
№ ***по кадастралната карта на с.Илия Блъсково, с площ от 468 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване- до 10 м, номер по предходен план: ***, кв.***, парцел ***,
при съседи: имоти с един. №№ ***, с адрес на имота: с.Илия Блъсково, п.к.9813,
ул. ***, за който ищцата твърди , че е придобила въз основа на
наследяване и давностно владение . В подкрепа на горното представя нотариален акт №***. на Нотариус при
ШРС , съобразно който е призната за собственик по давностно владение
и наследство на два имота , като твърди , че описания в пункт II , а именно : празно дворно място , находящо се в
с.Илия Блъсково , представляващо парцел *** , в кв.*** , съдържащ собствено място от 500 кв.м. е
процесния .От друга страна , съгласно представените доказателства , с
нотариален акт № ***г. на Нотариус К. М. с рег. № *** на НК и район на действие
ШРС , И.Т.Г., като наследник на Т. М. К., , продава на Д.И.К. (към този момент
омъжена за втория ответник Г.К. ) следния имот : дворно място с площ от 1040 кв.м., находящо се в с.Илия Р.
Блъсково, община Шумен, ул. *** и представляващо УПИ *** в кв.** по плана на същото населено
място, ведно с изградените в местото жилищна страда и второстепенни сгради, при
граници: от двете страни - улици, УПИ *** и УПИ *** или съгласно описанието в
нотариалния акт се касае за имота , предмет на настоящата претенция .Първият
факт , който е от съществено значение за решаване на спора е , че имотът , предмет на делото (парцел ***, в кв.*** )
и този посочен в документа за собственост на ищцата (парцел
***, в кв.*** )не
съвпадат като индивидуализация . За
изясняване на тези обстоятелства е назначена СТЕ , в чието заключение е
посочено следното : До 1992г. по плана на с.Илия Блъсково е съществувал имот
№*** -двор , парцел *** , от кв.*** , за който в разписен лист е отразено , че е
собственост на Е. и Т. М. . Същата година , по инициатива на ищцата , както и
на И. М. и Й. М. – всички като наследници на Е. и Т. М. и със Заповед
№РД-25-1212/11.08.1992г. на Кмета на Община Шумен е направено изменение на
дворищно-регулационния план и парцел ***, с площ от 1040 кв.м.
по ЗРП на селото , утвърден с Указ №256/1927г. , в кв.** е разделен на два нови
парцела , както следва : новообразуван парцел
***, в кв.*** , с площ от 500
кв.м. и новообразуван парцел *** . В посочената
част , където е проследена „историята“
на имота , съдът възприема заключението на ВЛ като обективно , съответно
доказващо коментираните обстоятелства . От
друга страна , в частта , където ВЛ посочва , че новообразуван парцел ***,
в кв.*** и парцел парцел
***, в кв.*** , посочен в документа за собственост на
ищцата - НА №***г. на Нотариус при ШРС са един и същ имот , т.е. , че е налице пълна
идентичност ,съдът не възприема заключението , като доказателство по делото . Независимо
от частичното съвпадение при описание на
имотите – квадратура , част от съседите , фактът който изключва пълна
идентичност е цифровата идентификация на парцела . Документът с който се удостоверява , учредява или
прехвърля право на собственост върху недвижим имот , съгласно чл.18 от ЗЗД има
определена форма – нотариален акт , поради и което и промените свързани със
съдържанието на този акт - например
технически грешки при описанието на имота , се извършват в същата форма –
нотариален акт за поправка . Недопустимо
, съгласно посочената правна норма , субектите , включително и съдът ,
единствено в резултат на предположение да приемат , че съдържанието на
нотариалния акт е различно от обективираното . Твърдението на ВЛ , изразено в
открито съдебно заседание , че към
момента на създаване на НА №***г. на
Нотариус при ШРС не е съществувал имот с
данните описани в него - парцел ***, в кв.*** , не води до
извод , че се удостоверява право на собственост върху друг имот , в частност
върху процесния . Като краен резултат , съдът приема , че НА №***г. на Нотариус при ШРС не
удостоверява право на собственост върху
процесния имот - УПИ *** в кв.*** . Последното , а именно липсата на документ за собственост не е
пречка ищецът да твърди , съответно да докаже , че е придобил имота по
оригинерен способ – чрез давностно владение , каквито доводи са релевирани в
исковата молба . По негово искане са допуснати и разпитани като свидетели Й.Т.
, С.Я. и Г.И., които единодушно , непротиворечиво и последователно заявяват ,
че от около 30 и повече години процесният имот се владее , обработва и
стопанисва от ищцата , първоначално съвместно с родителите и , а след смъртта
на баща и еднолично от нея . От друга страна те посочват , че познават
ответницата Д.К. , признават , че знаят , че тя има имот в същото село , но не
се касае за процесния . Напротив , заявяват , че не знаят и не са чували да е
налице имуществен спор относно имота , който се владее от ищцата . Съдът възприема за изцяло достоверни
цитираните показания , твърденията на
страните са в резултат на непосредствени възприятия , няма данни за вероятна
заинтересованост в полза на някоя от страните , ето защо съдът счита , че
отразяват обективната действителност. Поради посоченото намира за доказано
наличието на кумулативно изискумите
предпоставки по чл.79 от ЗС за
придобиване на имота от ищцата поради изтекла придобивна давност , а именно „корпус“ – упражняване на
фактическа власт и „анимус“ – субективното намерение да се свои вещта. Фактът ,
че ответниците са уведомили ищцата за
обстоятелството , че имат документ за собственост за процесния имот , което
обстоятелство се установява от отговорите на въпроси зададени по реда на чл.176
от ГПК , не води до извод , че владението е прекъснато . Ответниците не са
променили фактическото положение , ето защо съдът намира , че ищцата се явява собственик на процесния имот , който
е придобит от нея въз основа на давностно владение . Моментът в който в
резултат на придобивна давност имот е станал собственост на ищцата , според
съда , с оглед показанията на свидетелите е датата на създаване на нотариален
акт №***г. на Нотариус при ШРС . В него
както беше посочено е посочен друг имот , но в настоящото производство се
доказа , че в документа правилно са отразени фактическите обстоятелства ,
водещи до придобиване на собственост върху процесния имот- изтичане в полза на
ищцата на придобивна давност .
Впоследствие , включително до датата на приключване на съдебното дирене
ищцата не е загубила собствеността , ето защо искът по чл.124, ал.1 от ГПК се
явява основателен .
Относно
предявения иск по чл чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД , съдът намира , че
също е основателен . С оглед изхода от правния спор по иска по
чл.124,ал.1 от ГПК , а именно , че съдът признава за установено , че процесният
имот е собственост на ищеца , договорът за ипотека , сключен на 23.10.2006г.
с нотариален акт за договорна ипотека № ***г. на Нотариус А. А. с peг. № *** на НК и район
на действие ШРС ,
в частта относно този имот е нищожен поради противоречие със закона , т.к.
противоречи на императивната разпоредба на чл.167,ал.3 от ЗЗД - ипотекарните
кредитори не са били собственици на имота. Необходимо е да се уточни , че видно от формулировката на текста на
чл.167,ал.3 от ЗЗД ипотечният договор е нищожен ако ипотекарният кредитор не е
собственик на имота , към момента на сключване на договора . В случая , съдът в мотивите на иска по чл.124 ,
ал.1 от ГПК .е констатирал хронологията
и момента на придобиване на правото на собственост от ищеца , което не намира
за необходимо да възпроизвежда отново . Важното е , че към датата на сключване
на ипотечния договор , ищецът е бил собственик на имота , което води до нищожност
на атакуваната сделка .Следва да се посочи , че банката –ответник твърди , че
обезпеченият с ипотеката кредит е напълно изплатен от ипотекарните кредитори ,
ето защо предявеният срещу нея иск е лишен от интерес . Вярно е , че обикновено
действителният собственик предявява иск
по чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД , когато е налице принудително изпълнение , насочено към
имота му , ипотекиран от несобственика . Предвид обстоятелството , че ипотечният кредит е изплатен за ищеца не
съществува риск , банката да реализира правото си на принудително изпълнение ,
но това не означава , че ищецът няма интерес да иска прогласяване на нищожност
на договора за ипотека . Видно от представените доказателства ,
договорът за ипотека не е заличен .
Съгласно чл.179 , ал.1 и 2 от ЗЗД
вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора,
което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на
влязло в законна сила съдебно решение , а заличаването става по молба, към която се прилага актът за
съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. От горното е видно ,
че заличаването става единствено със съдействието на кредитора , което в
настоящият случай не е осъществено . Действителният собственик има интерес от
иска за нищожност спрямо банката , защото само по този начин може без да
„зависи“ от кредитора да заличи вписаната ипотека . Предвид изложеното съдът
намира , че предявеният иск по чл. чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД се явява основателен .
Относно
разноските :
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответниците И.Т.Г. , Д.И.К. и Г.С.К. ,
дължат на ищеца извършените деловодни разноски по предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК , в
размер на 518 лева .
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответниците „ПИБ“
АД , Д.И.К. и
Г.С.К. , дължат на ищеца извършените деловодни разноски по иска по чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД , в размер на 85 лева .
.
Водим
от горното , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И.Т.Г.
, ЕГН ********** , адрес *** , Д.И.К. , ЕГН ********** , адрес *** и Г.С.К. , ЕГН ********** , адрес *** , че П.А.М. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** е собственик на следния
недвижим имот :
празно дворно място , представляващо парцел ***
, в кв.*** по плана на същото село, който съдържа
собствено дворно място от 500 кв.м., при граници: улица, парцел ***, парцел ***и
парцел ***което съгласно кадастрална скица представлява имот с идентификатор № ***по
кадастралната карта на с.Илия Блъсково, с площ от 468 кв.м.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от П.А.М. , ЕГН ********** , иск по чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД , че договорна ипотека , сключена
с нотариален
акт № ***г. на Нотариус А. А. с peг. № *** на НК и район
на действие ШРС между „ПИБ“ АД , ЕИК *** , седалище и адрес на
управление : гр.София , бул.*** , представлявано от изпълнителните директори С.
М. и Н. Н. , Д.И.К. , ЕГН **********
, адрес *** , Г.С.К. , ЕГН ********** , адрес *** К. – Г.К.“ ЕИК *** е НИЩОЖНА , на основание чл. чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД- поради противоречие със закона .
ОСЪЖДА Д.И.К. , ЕГН ********** , И.Т.Г. , ЕГН ********** , Г.С.К.
, ЕГН ********** да заплатят на П.А.М. , ЕГН **********
, деловодни разноски в размер на 518 (петстотин и осемнадесет ) лева , извършени по предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.К. , ЕГН ********** , Г.С.К. , ЕГН ********** и „ПИБ“ АД , ЕИК *** да заплатят на П.А.М. , ЕГН **********
, деловодни разноски в размер на 85 (осемдесет и пет ) лева , извършени по
предявения иск по чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
167, ал. 3 ЗЗД.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС.
СЪДИЯ
:……………………