Р Е Ш Е Н И Е
№….........../12.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15032 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от О.А.,
БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Аксаково, ***, представлявана от инж. А.С.– кмет, срещу Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
и Ц.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с площ от 740
кв.м., находящ се в местност „К.", селищно образувание „М.", землище
с. Кичево, О.А., област Варна, представляващ имот № 885 по действащия
топографски план на обект „Осеново", изработен през 1989 година, при
граници: на север-имот № 884, на изток-път, на юг-имот № 886 и на запад-хавра, както и
искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяна на констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № ***г., дело № 328/25.11.2016 г.
По твърдения в исковата молба и
уточнителната молба на л. 42 от делото, О.А. е собственик на поземлен имот с
площ от 740 кв.м., находящ се в местност „К.", селищно образувание „М.",
землище с.Кичево, О.А., област Варна, представляващ имот № 885 по действащ
топографския план на обект „Осеново", изработен през 1989 година, при
граници: на север-имот № 884, на изток-път, на юг-имот № 886 и на запад-хавра, за което бил издаден акт за частна общинска
собственост № 6334/27.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията на 01.07.2016
г., акт ***, дв. вх. р. 15312. На 28.11.2016 г. за
собствения на ищеца имот бил съставен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № ***г., дело № 328/25.11.2016 г., съгласно
който ответникът Ц.Д.Г. бил признат за негов собственик, въз основа на
проведено производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. С последващ договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № ***., Ц.Г. дарил същия имот на другия ответник
- Б.Д.Б.. Със заявление от 07.02.2017 г. последният поискал от О.А. да бъде
вписан като собственик на имота, което ищецът отказал, предвид обстоятелството,
че имотът е частна общинска собственост. По повод заявлението служители на О.А.
извършили проверка на място на 20.03.2017 г., като в съставения за целта
констативен протокол било отразено, че процесният поземлен имот се обработва и
се ползва, както и че в същия е изградена малка постройка. Подобни констатации
били направени и при последваща проверка на имота, резултатите от която били
обективирани в констативен протокол от 11.09.2017 г., в който било посочено
също, че имотът е ограден с телена ограда. На 31.03.2017 г. О.А. изпратила
писмо до Ц.Д.Г. за освобождаване на процесния имот, като в отговор от
27.04.2017 г. последният заявил, че още през 2016 г. се бил разпоредил с имота.
Такива писма били изпратени неколкократно в периода
12.06.2017 г. - 09.10.2017 г. и до Б.Д.Б., но никое от тях не било получено от
адресата.
Ищецът счита, че Ц.Д.Г. никога не е бил собственик на процесния имот,
поради което и неговия правоприемник Б.Б. не е
придобил права върху вещта. Излага, че имотът бил предоставен за ползване на Ц.Г.
по силата на Удостоверение № 292/20.11.1991 г., издадено от Председателя на ИК
на ОНС-Аксаково, което е прекратено ех lege, на основание §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа, че
ползвателят не се е възползвал от възможността да трансформира предоставеното
му право на ползване в право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и не е могъл да
придобие имота по давност, доколкото имотът е бил държавна собственост и тъй
като към настоящия момент е налице висяща административна процедура по
изработване на ПНИ.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното
искане по същество: за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са собственици на процесния имот, както и за отмяна на съставения нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ***г., дело
№328/25.11.2016 г.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и формулира искане за постановяване на решение при
признание на иска. Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба, в който признават предявените искове.
В открито съдебно заседание същите се явяват лично, като поддържат
депозирания отговор.
След
като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК от страна на ответниците, обективирано в отговора на исковата
молба и потвърдено в проведеното открито съдебно заседание по делото. Признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната може да
се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при признание
на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат изцяло уважени, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за тяхната
основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение
се основава на признанието на исковите претенции – арг.
от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и доколкото ответниците са дали повод
за завеждането му, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 188,27 лв., от които 50,27 лв.
за заплатена държавна такса (л. 43), 28 лв. такса за заверени преписи от
исковата молба (л. 75), 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба (л.
76) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Разноски за държавна такса по частната жалба
срещу прекратителното първоинстанционно
определение страната не е претендирала своевременно в производството пред
Окръжен съд – Варна, поради което и такива не следва да бъдат присъждани с
настоящия съдебен акт.
Съобразно
изхода на делото, разноски на ответниците не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца О.А., БУЛСТАТ
***, с адрес: гр. Аксаково, ***, представлявана от инж. А.С.– кмет, че ответниците
Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Ц.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
не
са собственици на поземлен имот с пл. № 885 по
действащия топографски план на обект „Осеново", изработен през 1989 г.,
находящ се в местност „К.", селищно образувание
„М.", землище с. Кичево, О.А., област Варна, с площ от 740 кв.м, при
граници: на север-имот № 884, на изток-път, на юг-имот № 886 и на запад-хавра, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, № ***г., дело № 328/25.11.2016 г. по описа на нотариус Р.К.с
рег. № 212 на НК и район на действие Районен съд – Варна, съставен по реда на
чл. 587 ГПК и вписан в Служба по вписвания – гр. Варна при Агенция по вписвания
с вх. рег. № 30776 от 29.11.2016 г., на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК;
ОСЪЖДА
Б.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
и Ц.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят на О.А., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Аксаково, ***, представлявана
от инж. А.С.– кмет, сумата от 188,27 лв. (сто осемдесет и осем лева и
двадесет и седем стотинки) за сторени
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: