Р Е Ш Е Н И Е
№
260001
гр. Н., 13.01.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на ***и ноември през две хиляди два*** и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1209 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба с предявени искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, от страна на ищеца С.Р.Р., с ЕГН ********** ***, срещу Прокуратурата на Република България и ОД на МВР гр. Ш., с цена на исковете: 2000 лв. – неимуществени вреди, вследствие неоснователно водено срещу него наказателно преследване и 2000 лв. - имуществени вреди, от които 1000 лв. направени разходи и 1000 лв. пропуснати ползи, настъпили в резултат на неоснователно водено срещу него наказателно преследване, като сумите се претендират за солидарно плащане от ответниците.
В исковата молба ищецът твърди, че на ***г. бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР в гр. Ш.. След проверка с техническо средство „Дръг чек 3000“ същото отчело наличие на наркотични вещества. Ищецът не бил съгласен с резултата от теста, поради което дал кръв за изследване. На основание извършената проверка с техническото средство и преди да е получен резултатът от изследването на кръвта, свидетелството му за управление на МПС било отнето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка, за година и 4 месеца и било стартирано наказателно производство срещу него за деяние по чл.343б, ал.3 от НК. Междувременно се наложило ищецът да напусне работа, като не успял да си намери нова, и всичко това се случило по една единствена причина, а именно, че той нямал възможност да се придвижва до работното си място, тъй като бил лишен от правото да управлява МПС със заповед за ПАМ. Ищецът твърди, че отначало баща му го карал на работа, но после това създало неудобства и се наложило да напусне. Наред с това спрямо него било образувано АНД №***г., по което ищецът бил осъден за деяние по чл.343в, ал.3, във вр. с ал. 1 от НК. Това деяние той извърщил, тъй като му се наложило спешно да използва МПС. След излизането на изследването на дадената от него кръвна проба, се оказало, че в кръвта му няма наркотични вещества и техни аналози, поради което воденото досъдебно производство било прекратено на ***г., а СУМПС му било върнато едва в средата на месец април 2020 г. Заради невъзможността да работи, като и заради воденото неоснователно срещу него наказателно преследване, ищецът се почувствал унизен, изпитвал неудобства, бил притеснен и несигурен. Накърнени били моралните му и нравствени ценности, както и социалното му общуване. Счита, че претърпените от него неимуществени вреди възлизат на сумата от 2000 лв. Освен това, предвид от факта, че не можел да работи претърпял и имуществени вреди, които оценява на 2000 лв., от които 1000 лв. направени разходи и 1000 лв. пропуснати ползи. Първите се изразявали в това, че се наложило да плаща на баща си гориво, за да го кара на работа. Пропуснатите ползи се изразявали в това, че пропуснал възможността да започне работа като дистрибутор и да реализира доход. Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и ***ките по делото.
В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Районна прокуратура Ш.. С отговора си Прокуратурата твърди, че претенциите са неоснователни, тъй като цитираното досъдебно производство не е водено персонално срещу ищеца – той не бил привлечен като обвиняем, а единствено разпитан като свидетел. Освен това част от твърдяните вреди били резултат не на това наказателно производство, а на друго – по АНД ***г. на НПРС. Обръща внимание, че издадената заповед за ПАМ не е резултат от действията на Прокуратурата. Твърди, че по делото няма доказателства, че ищецът е работил, че трудовото му правоотношение е прекратено именно на основание невъзможност да управлява моторно превозно средство, както и че не е могъл да си намери работа по тази причина само. С допълнителен отговор, подаден в срока Прокуратурата доразвива тези възражения и оспорва исковете и по размер.
В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор и от ОД на МВР Ш., чрез юрисконсулт Ив. С.. В отговора се твърди, че исковете са неоснователни. Иищецът твърдял, че е пострадал от неоснователно водено срещу него наказателно производство, както и, че вреди са настъпили за него вследствие издадена заповед за прилагане на ПАМ, която не била обжалвана. Въпросът относно вредите от заповедта за ПАМ, ако били налице такива, не следвало да се разглежда в настоящото производство, тъй като компетентен да разгледа подобна претенция е административен съд, а не районен съд, поради това, че се касае за вреди от незаконосъобразен административен акт. С оглед характера си заповедта за ПАМ имала превантивен характер, същата не била обвързана с наказателното производство, а не била и обжалвана. Служителите на ОДМВР – Ш. действали изцяло законосъобразно. Не било допуснато никакво нарушение от тяхна страна, нито при боравенето с теста „Дръг чек 3000“, нито някакво нарушение в хода на досъдебното производство. По досъдебното производство имало голямо забавяне на резултата от кръвната проба, но това забавяне не се дължало на бездействието на разследващите органи. Оспорени са твърденията на ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено, заради воденото наказателно производство, както и че по тази причина не е успял да си намери работа. Също така страната твърди, че няма яснота как са изчислени имуществените вреди, с което ги оспорва по размер. Относно неимуществените вреди твърди, че претърпените неудобства не излизат извън рамките на обичайното и доколкото преценката за издаване на ПАМ не е оставена на административния орган, а се изисква от закона, както и с оглед преследваната от закона цел – превенция – претърпените неудобства са допустими.
Като съобрази всички посочени по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът С.Р.Р. ***. На ***г. той, заедно със свой приятел отишли в гр. Ш. на дискотека. Придвижвали се с лек автомобил „***“, с рег. №***, управляван от ищеца. Около 00, 50 часа ищецът бил спрян за проверка в района на Кооперативния пазар в града от служители на ОД на МВР Ш. – свидетелите С.Б.С. и Н.А.Н.. В хода на проверката ищецът бил изпробван с техническо средство за употреба за алкохол, което не отчело наличие на такъв. След това бил изпробван с техническо средство „Дръг чек 3000“ за употреба на наркотични вещества и тестът отчел наличие на метаамфетамин, амфетамин, опиати и кокаин. Ищецът отрекъл да е употребил подобни вещества и поискал да му бъде взета кръв и извършена кръвна проба. Бил му издаден талон за медицинско изследване и с патрулния автомобил, с поставени белезници, ищецът бил отведен в МБАЛ Ш., където му била взета кръв за изследване. На медицинския служител той заявил, че е болен и взема лекарства.
В същата вечер на мястото пристигнали и служители на РУ – Ш., които извършили претърсване в автомобила, управляван от ищеца, с цел откриване на наркотични вещества. За извършеното действие бил съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение. При това действие в автомобила не били открити търсените вещи. С предложение рег. №***от ***г. на разследващ полицай при РУ Ш. Районна прокуратура – Ш. била уведомена на основание чл.212, ал.3 от НПК, че е образувано досъдебно производство №***г. по описа на РУ Ш. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, с първо следствено действие претърсване и изземване, и е направено предложение да бъде внесено в съда искане за одобрение на извършеното следствено действие. Предложение е било направено и с разпореждане №320 от ***г. на РС – Ш. по ЧНД №***г. по описа на съда е одобрен протоколът за претърсване и изземване.
След като на ищеца била взета кръв за изследване същият бил задържан. Била издадена заповед за задържане № УРИ ***/***г., с която било разпоредено задържането му за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – гр. Ш.. Фактически ищецът бил задържан в 01,30 часа на ***г. и бил освободен в 10,20 часа на същата дата ***г. Била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка №***г., с която на ищеца била наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от ***г.
В деня на образуването на досъдебното производство били разпитани в качеството на свидетели полицейските служители С.Б.С. и Н.А.Н.. В качеството на свидетел бил разпитан и ищецът. Иззетата кръв от ищеца била изпратена за изследване в специализираната Лаборатория за химико-токсилогични изследвания към ВМА-МБАЛ – В.. Изследването обаче се забавило, като ищецът двукратно подал молби по досъдебното производство, с искане за приоритетно извършване на изследването, изтъквайки, че свидетелството му за управление е отнето, а то му е необходимо във връзка с работата му, във връзка с възможност за нова работа, а и поради необходимостта да се придвижва, във връзка с лични и семейни въпроси. От страна на разследващия по досъдебното производство било изпратено запитване до ВМА-МБАЛ – В., откъдето постъпил отговор на ***г., че приоритетно извършване на експертизата не е възможно. Впоследствие, с писмо, постъпило в прокуратурата на ***г. от страна на ВМА-МБАЛ – В. е отговорено, че по обективни причини капацитетът на лабораторията е значително надхвърлен и изготвянето на назначените експертизи се извършва със закъснение. Предвид това голяма част от наличните в лабораторията проби /включително и тази на ищеца/ са били изпратени с нарочно постановление по досъдебното производство за изследване в ВМА-МБАЛ – София. На ***г. е съставен протокол за изготвената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, която установила, че в представената изследване кръв на ищеца не са открити наркотични вещества. Предвид това, с постановление от ***г. на прокурор при РП – Ш., образуваното досъдебно производство №***г. по описа на РУ – Ш. е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК, т.е . поради това, че деянието не е извършено, и е разпоредено препис от постановлението да се връчи на ищеца. По досъдебното производство ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, не е бил разпитван в това качество и спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение.
Към момента на образуване на досъдебното производство ищецът работил по трудов договор, сключен с „***“ – ЕАД – гр. Н.. Договорът му бил прекратен на ***г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, а именно поради това, че е бил сключен със срок за изпитване. На ***г. ищецът сключил трудов договор с „***“ – ООД и започнал работа като *** ***, с място на работа в гр. Ш.. Тъй като свидетелството за управление на ищеца било отнето, то неговият баща – свидетелят Р.Б.Р. всеки ден го откарвал с личния си автомобил до работа и после го вземал обратно, тъй като нямало удобен обществен транспорт. На ***г. този трудов договор бил прекратен, отново на основание чл.71, ал.1 от КТ. Междувременно бащата на ищеца започнал работа като *** в морски курорт, където имало възможност и ищецът да работи, като извършващ дейност по *** на ***, но предвид временното му лишаване от правоуправление, той не могъл да постъпи на работа.
Установява се по делото също, че ищецът страда от психично заболяване – ***, като заболяването му датирало от преди *** години. Той бил трикратно лекуван в Държавна психиатрична болница – ***, последното от които през *** г., когато бил изписан от болницата с назначена медикаментозна терапия под контрола на лекуващия психиатър. Последният му психиатричен преглед бил на ***г., когато той бил съответен и без активна психотична продукция. Заболяването му не било такова, което да е несъвместимо с управление на МПС. Ищецът приемал лекарства, за които нямало данни да позитивират резултати, като получените при тестването от страна на служителите на ОДМВР. Вследствие извършената му проверка, задържането му и образуването на досъдебно производство ищецът чувствал притеснение и унижение. В продължение на месец бил особено много изнервен, което притеснило родителите му. Продължителното чакане на резултата от химикотоксикологичната експертиза и фактът, че има висящо производство гневяли ищеца, чувствал се несправедливо обвинен в деяние, което не е извършил; чувствал, че правата му са нарушени; притеснявал се дали ще си намери работа. Всички тези негативни преживявания предизвикали у него дистрес с неголяма интензивност и вследствие на тях нямало обостряне на психичното му заболяване и нарушения в адаптацията. Ищецът останал социално активен.
Гореописаните факти съдът прие за установени с категоричност от представените по делото доказателства – материалите по приложеното досъдебно производство №***г. по описа на РУ – Ш., от което са част и горепосочените: уведомление за започнало наказателно производство, протокол за извършено претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение, заповед за задържане, заповед за ПАМ, писма, химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, акт за установяване на административно нарушение №***г., постановление за прекратяване на досъдебно производство. Изводите на съда се потвърждават също така и от представените по делото заверени копия на страници от трудова книжка; от свидетелските показания на свидетелите Р.Б.Р., С.Б.С., Н.А.Н. и С.Д.Д.; както и заключението на назначената по делото психиатрична и психологична експертиза.
На база на така установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Предявената претенция за неимуществени вреди е доказана по основание. Безспорно е, че е било образувано досъдебно производство, прекратено поради това, че не е извършено престъпно деяние и са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съдът счита за неоснователно възражението, изразено от Прокуратурата на РБ, че искът е неоснователен, поради това, че по досъдебното производство ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем. В съдебната практика трайно е възприето становището, че употребеният в ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В този смисъл са напр. Решение №127/21.05.2019 г. на ВКС по гр.д. №1881/2018 г., IV г.о., Решение №187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №1215/2011 г., III г.о. и др. Действително в настоящия случай ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем, но именно той е бил лицето, спряно за проверка и на което е била извършена такава; той е бил задържан и в заповедта му за задържане е вписано, че то е на основание чл.343б, ал.3 от НК – „управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози“; той е лицето чиято кръвна проба е била изпратена за изследване, при което е очевидно, че са били събирани доказателства относно негово деяние; както и на него е връчен препис от постановлението за прекратяване на производството. Предвид това следва да се приеме, че е налице законовата хипотеза на причинени вреди на ищеца вследствие обвинение в извършване на престъпление, при което образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено. Безспорно по делото е доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от действията на разследващите органи и прокуратурата, а именно горепосочените негативнивни преживявания, които очевидно са в причинно-следствена връзка с воденото досъдебно производство, и за които ответните страни отговарят солидарно, в съответствие с разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗОДОВ. Също за неоснователни съдът счита възраженията, направени от ОД на МВР Ш., че разследващите органи нямат вина за продължилото толкова време производство, а причина за това е забавянето на експертизата от химичната лаборатория. Възраженията са неоснователни, защото отговорността на прокуратурата и разследващите в случая е обективна.
За да бъде определен размерът на дължимото от ответните страни обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчетат следните обстоятелства: продължителността на воденото досъдебно производство – в случая от около година и два месеца; тежестта на деянието, за което е било водено производството и възможното наказание – в случая е за деяние, което не съставлява тежко умишлено и престъпление, но за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева; факта, че по делото ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него не е била взета мярка за неотклонение; следва да се отчете и факта на задържането на ищеца, както и извършеното процесуалноследствено действие претърсване и изземване. Следва да се отчетат и данните за емоционалното и психическо състояние на ищеца – в случая безспорно претърпяни негативни преживявания с не прекалено завишен интензитет, но все пак не и рамките на обичайния, предвид продължителната висящност на досъдебното производство. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди е адекватен на претърпяните от нето щети, поради което приема, че тази претенция е доказана и по размер. Съдът следва да осъди ответните страни да заплатят на ищеца солидарно неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Не е претендирана лихва от страна на ищеца.
Относно претенциите за имуществени вреди съдът счита следното: Същите са неоснователни и недоказани. По делото е установено безспорно, че ищецът е бил временно лишен от право да управлява МПС и поради това неговият баща го е превозвал до работното му място, но не е доказан с категоричност размер на така твърдяния разход, а и е очевидно, че ако ищецът сам би пътувал до работа, то той също би направил разход за гориво в някакъв размер. Не се доказва и твърдяното обстоятелство, че трудовите правоотношения на ищеца са прекратени поради воденото спрямо него производство. Доказва се, че и двата договора са били прекратени, поради това, че са били със срок за изпитване, което основание е отбелязано в трудовата книжка на ищеца и за двата договора. Също така няма доказателства, които да сочат в какъв размер са твърдяните от него пропуснати ползи. Но дори и тези размери да са установени, то съдът счита, че имуществените претенции са недоказани по основание, защото е видно, че невъзможността ищецът да шофира и да се придвижва с автомобила си е не вследствие воденото досъдебно производство, а вследствие издадената заповед за ПАМ, която е именно причината за така твърдяните имуществени щети. В случая не се доказва наличие на причинна връзка между имуществените щети и воденото спрямо него наказателно производство, поради което и исковете по чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, с цена от 2000 лв., от които 1000 лв. направени разходи и 1000 лв. пропуснати ползи, следва да се отхвърлят.
При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответните страни следва да бъдат осъдени да заплатят ***ките по производството, а на ищеца внесената държавна, както и адвокатско възнаграждение, като последното съобразно уважената част от исковата претенция. Така ответните страни следва да заплатят на ищеца сумата от 20,90 лв. – държавна такса, и 60 лв. адвокатско възнаграждение, т.е. общо сумата от 80, 90 лв. Ответните страни следва да заплатят по сметка на РС – Н. сумата от 1110 лв., представляваща изплатени възнаграждения на вещи лица. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ОД на МВР възнаграждение за юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от исковата молба. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., от което ищецът следва да заплати в полза на ОД на МВР възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Ш. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Р.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, вследствие неоснователно водено срещу него досъдебно производство №***г по описа на РУ – гр. Ш..
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Р.Р., с ЕГН ********** *** против ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Ш. искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ за имуществени вреди, с цена от общо 2000 лв., от които 1000 лв. направени разходи и 1000 лв. пропуснати ползи, предявени за солидарно плащане, вследствие неоснователно водено срещу него досъдебно производство №***г по описа на РУ – гр. Ш..
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Ш. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Р.Р., с ЕГН ********** *** направените по делото ***ки от 80, 90 лв. (осем*** лева и девет*** стотинки).
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Ш. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС – Н. сумата от 1110 лв. (хиляда сто и *** лева).
ОСЪЖДАСТАНИСЛАВ Р.Р., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Ш. ***ки за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (пет*** лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: