Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.04.2024г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет
и шести март две
хиляди и дванадесет
и четвърта
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Капка
Лозева и в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 10391 по
описа за 2019г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр. осн. чл. 432
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищците – П.В.Б.,
С.П.В., и Л.П.В., в
исковата си
молба и
допълнителна
такава от 11.11.0219г., твърдят
че на 23.10.2018г., около
01:00ч., л.а. марка „Пежо“,
модел „405", peг.
№ ********, управляван
от В.Н.Б., се движела
по бул. „Овча
купел" с
посока от
бул. „Президент
Линкълн", към ул.
„Любляна".
По
същото време,
в близост до
кръстовището
образувано
от бул. „Овча
купел" и ул.
„Народно хоро",
В. Д.а В. *** от
дясно на ляво
спрямо
посоката на
движение на
л.а. водачът
не я възприел
своевременно
и я блъснал.
Вследствие
на удар В. В. починала.
Тя била майка
на първия
ищец и баба
на втория и
третия.
Тримата
страдали от
загубата щ.
Застраховател
на делниквента
по ГО било
ответното
дружество - „Д.З.“ АД.
С
оглед
изложеното,
ищците молят
да се осъди
ответникът
да им
заплати:
- на
П.В.Б., ЕГН **********,
сумата от 150 000
лева -
главница,
представляващи
застрахователно
обезщетение
за неимуществени
вреди, претърпени
вследствие
смъртта на
майка му В. В.,
настъпила
при ПТП от 23.10.2018г.,
ведно със
законната лихва
върху
присъдената
сума от 14.04.2019г. -
датата на
изтичане на
тримесечния
срок за произнасяне
по
доброволната
претенция;
- на
С.П.В., ЕГН **********,
сумата от 30 000
лева - главница,
представляващи
застрахователно
обезщетение
за
неимуществени
вреди, претърпени
вследствие
смъртта на нейната
баба,
настъпила
при ПТП от 23.10.2018г.,
ведно със
законната
лихва върху
присъдената
сума от 08.02.2019г. -
датата на
постановения
отказ за
заплащане от
страна на
ответника до
окончателно
изплащане на
обезщетението;
и
- на
Л.П.В., ЕГН **********,
сумата от 30 000
лева - главница,
представляващи
застрахователно
обезщетение
за
неимуществени
вреди, претърпени
вследствие
смъртта на неговата
баба,
настъпила
при ПТП от 23.10.2018г.,
ведно със законната
лихва върху
присъдената
сума от 08.02.2019г. -
датата на
постановения
отказ за
заплащане от
страна на
ответника до
окончателно
изплащане на
обезщетението.
Претендират
и разноски.
Ответникът
- „Д.З.“ АД, оспорва
иска:
- признава, застрахователното
правоотношение;
- оспорва
вината на делинквентна;
- ищците нямали
право на
обезщетение,
евентуално
оспорва
претенциите
по размер.
Първият ищец
не бил
поддържал
връзки с
майка си,
съответно и
не претърпял
страдание
във връзка
със смъртта щ.
Внуците
нямали право
на
обезщетение.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на страните,
с оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
По
отношение на делинквента
е
постановена Присъда № 260055
от 29.09.2022г. на СГС
по н.о.х.д. № 3786/2019г.,
която е
влязла в сила:
ПРИЗНАВА
подсъдимия В.
Н. Б. – роден на ***
година в гр.
Мадан,
българин,
български
гражданин, неосъждан,
средно
образование,
живущ ***, ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в
това, че на 23.10.2018
г., около 01. 00
часа в гр. София,
при
управление
на моторно
превозно средство
лек
автомобил
марка "Пежо",
модел "508" с
рег. № ******, като
се движел по
бул. "Овча
купел", с
посока на
движение от
бул.
"Президент
Линкълн" към
ул. "Любляна",
в района на
кръстовището
с ул. "Народно
хоро",
нарушил
правилата за
движение по
пътищата: чл. 116
от Закона за
движение по
пътищата: "Водачът
на пътно
превозно
средство е
длъжен да
бъде
внимателен и
предпазлив
към пешеходците,...
" и чл. 119, ал. 1 от
Закона за
движение по пътищата:
"При
приближаване
към
пешеходната
пътека
водачът на
нерелсово
пътно
превозно
средство е
длъжен да пропусне
стъпилите на
пешеходната
пътека или
преминаващите
по нея
пешеходци,
като намали
скоростта
или спре", в
резултат на
което по
непредпазливост
причинил
смъртта на
пешеходката В.
Д. В.,
пресичаща
пътното
платно в
посока от ляво
надясно
спрямо
посоката на
движение на
автомобила,
по
пешеходната
пътека, обозначена
с пътна
маркировка М
8. 2 от ППЗДвП,
като смъртта
е настъпила
на 24.10.2018 г. в 00. 20 ч. в
УМБАЛ "Света
Анна", в
следствие на
причинените
черепно мозъчна,
гръдна и
коремна
травми и
деянието е извършено
на пешеходна
пътека –
престъпление
по чл. 343, ал. 3 вр.
ал. 1, б. "в", вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
поради което
и на
основание чл.
303 НПК и чл. 343, ал. 3
вр. ал. 1, б. "в",
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр чл. 58а, ал. 1 НК ...
На
основание чл.
300 от ГПК, тази
констатация
не подлежи на
обсъждане.
Освен
това, по
разбиранията
на състава, Протоколът
обвързва
съда до
доказване на
нещо различно
от страната,
която има
интерес да го
стори (арг. от -
чл. 189, ал. 2 от ЗДП
и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл.
1, както и Определение
№ 870 от 18.11.2013г. на
ВКС по т.д. №
1436/2013г., I т.о., ТК,
докладчик
съдията Е. М., Р.
№ 85 от 28.05.2009г. на
ВКС, т.д. № 768/2008г.; също:
Р. на ВКС № 24 от
10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.;
Р. № 29 от 17.05.2008г. по
т.д. № 535/2008г. на ВКС,
ІІ т.о.; и
Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д.
№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС).
Роднинската
връзка на
ищците с
починалата е
безспорна.
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитан е
св. Д. (показанията
му са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е
роднина по
сватовство
на първия ищец),
св. Е. и Б.Т., първият
разпитан по
делегация
(показанията им
са преценени
по реда на чл. 172
от ГПК, тъй
като са синове
на
починалата,
братя на
първия ищец и
чичовци на
останалите;
вторият от
тях има дело
или дела със
застрахователя).
От тях се
установява,
че:
- св. Д.: майката
на ищеца била
разделена с
баща му от
преди много
години и
живеела на
друго място (има
предвид
населено
място – с.
Трайково, а
първият ищец
бил от с.
Владимирово).
Идвала обаче
при поводи –
например
сватби и
рождени дни. Починалата
помогнала на С.
с парични
средства и се
раздавала, че
внучка щ
постъпила на
работа в
„Токуда“. П. и Л.
се погрижили
за тялото. П.
се
почувствал
много зле от
смъртта щ. П. и Л.
живеели
заедно.
- св. Е.Т.: починалата
живеела с
него, жена му
и брат му – Б., в
с. Трайково.
Познавал
ищците, както
и майката на
втория и
третия от
тях. П. и Л.
живеели в с.
Владимирово,
а С. – в София.
Роднините
поддържали
връзка – посещавали
се 2-3 пъти
годишно.
Понякога
починалата
гледала Л. и С..
Посещавала П.
за около
месец, а
после се връщала
при
свидетеля –
работела, за
да ги подпомага
финансово.
Г-н Т. помни, че
майка му
починала
преди 4-5
години, не
знае кога се
е виждала за
последно с
ищците, а той
видял
племенниците
си преди година.
- св. Б.Т.: Не
знае точно
колко деца имала
майка му. Имал
братя и
сестри –
познавал пет
от тях.
Имената им били
Е.М.Т., З.Е.Т.,
която починала
отдавна, И. С.Д.
и С.С.„мисля, че се
казваше“.
Майка му
живеела в с.
Трайково в
собствен дом.
В къщата
живеели
първо само
четирима:
когато
починала З.
станали трима
(той, майка му
и брат му Е.). Е. бил
болен от
епилепсия,
припадал и
пиел
лекарства. Свидетелят
и майка им се
грижели за
него. Тази
болест
изисквала
постоянно да
има човек с
него. Майка им
била постоянно
с тях, ходела
постоянно на
работа, но си
била на село
при тях.
Познавал П.Б.
от 2019г., покрай
смъртта на
майка им. Починалата
не била говорила
до тогава за
него. Тогава
се запознали.
Не познавал С.
и Л. В.. Не знае
майка им да
се е грижела
за П.Б.. Тя ходела
по София на
работа. П.Б.
идвал на
свиждане в
затвора при
свидетеля, но
след 2023г. Б.Т. му
поискал пари,
като получил
такива. Помогнал
и на децата
на Б.Т.. Двете
села (това на П.
и това на
ищеца) били
отдалечени.
Разходите за
погребението
били
поделени
между двамата
братя.
Съдът
кредитира
основно
показанията
на третия и
на първия
свидетел. Те
съществено се
различават
от тези на
втория, които
не са особено
логични.
Починалата е
имала свое
жилище, но е живеела
в къщите на
синовете си,
въпреки че единият
е имал
сериозна
нужда от
помощта щ. Това
не може да се върже
добре и с
трудовите щ
задължения, част
от които в
столицата.
Самият Е.Т.
очевидно не
много близък
с ищците.
Починалата
е поддържала
някакви
отношение
със сина си
(първия ищец),
тъй като това
е довело все
пак до
сближаване
на братята
(има се
предвид
третия
свидетел),
след смъртта
й.
Депозирано
е заключение
на комплексна
СЕ (допълнена
в о.с.з. от 09.05.2023г.),
неоспорена
от страните и
приета от
съда, като
компетентно
изготвена. Тя е
неизползваема.
Основна част
от заключението
(и в двете му
части – СМЕ и
СТЕ) се базира
на изводите
на приета в
наказателното
производство
експертиза
(СЕТ – л. 45-7).
Съдът
постановява
решението по
спора въз основа
на
доказателствата,
събрани по
конкретното
дело, в
открито
заседание с
участие на
страните. Той
не може да се
позовава на
събрани
извънсъдебно
доказателства
и дори на
доказателства,
събрани по
друго дело - Решение
№ 84-II от 05.05.1983г. по
гр.д. № 263-II/82г., I г.о.;
също Решение
№ 183 от 22.11.2010г. по т.д.
№ 30/2010г., т.к, ІІ т.о.
на ВКС;
Решение № 55 от
30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г.,
т.к., І т.о. на
ВКС; Решение
№ 43 от 16.04.2009г. по т.д.
№ 648/2008г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Решение
№ 66 от 12.03.2015г. на
ВКС по гр. д. №
5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение
№ 374 от 01.04.2010 г. по
гр.д. № 34/2010г., ІV г.о.
на ВКС, Определение
№ 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на
ВКС и Определение
№ 134 от 24.02.2010г. по т.д.
№ 937/2009г., I т.о. на
ВКС.
Цитираната
практика е
примерна, а
не изчерпателна.
Също
така, доколкото
изискването
има
императивен
характер
недопустимо
е то да се
дерогира по съгласие
на страните -
Решение № 65 от 28.02.1985г.
по гр.д. № 933/1984г., І
г.о. на ВС. Например не
може съдът да
постанови
решението си,
като се
позове на
показания на
свидетел,
който е бил
разпитан по
друго дело,
дори и
страните да
са се
съгласили за
това - Решение № 2169
от 21.09.1976г. по гр.д.
№ 1684/1975г., I г.о. на ВС;
Следователно
недопустимо
е съдът да
постанови
решението си
въз основа на
доказателства,
събрани по
друго дело
или на
доказателства,
събрани по
делегация,
ако съдебната
поръчка не е
била налице
към делото в
последното
заседание на
съда -
Решение № 32 от
25.03.1986г. по гр.д. №
1/1986г., на ОСГК на
ВС.
Няма и
данни за
каквато и да
е хипотеза на
съпричиняване,
а не може да
се приеме, че
починалата е
била със
силно
увредено
здраве, което
да е
предполагало
скорошна
естествена
смърт,
съобразно
довода на
ответника.
от
правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото
лице, спрямо
което
застрахованият
е отговорен,
има право да
иска обезщетението
пряко от
застрахователя
по застраховка
"Гражданска
отговорност"
при спазване
на
изискванията
на чл. 380.
Неимуществени
вреди се
свеждат
най-често до
претърпени
болки,
страдания,
недъзи, емоционален
дискомфорт.
Размерът им
се определя
от съда по
справедливост
– чл. 52 от ЗЗД.
Според
Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о.,
ГК: …
Размерът на
дължимото
обезщетение
за неимуществени
вреди според
законовия
критерий за
справедливост
се определя
според вида и
тежестта на
причинените
телесни и психични
увреждания –
това са
фактите и
обстоятелствата,
които имат
пряко
значение за
размера на предявения
иск –
продължителността
и интензитета
на
претърпените
физически и
душевни
болки, други
страдания и
неудобства,
стигнало ли
се е до
разстройство
на здравето
(заболяване),
а ако
увреждането
е трайно –
медицинската
прогноза за
неговото
развитие. Не
е в тежест на
пострадалия
да докаже
отделните си
негативни
изживявания.
Доказани ли
са
увреждащите
действия и
бездействия, искът
е установен в
своето
основание и
съдът е
длъжен да
определи
неговия
размер по своя
преценка или
като вземе
заключението
на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.). Основателно
е обаче
възражението
на ответника,
че тази
човешка
презумпция (Решение
№ 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.) е
оборима.
Според
ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №
1/2016г., ОСНГТК на
ВКС, материално
легитимирани
да получат
обезщетение
за
неимуществени
вреди от
причинена
смърт на
техен близък
са лицата,
посочени в
постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и
постановление
№ 5 от 24.ХI.1969г. на
пленума на
върховния
съд, и по
изключение
всяко друго
лице, което е
създало
трайна и
дълбока емоционална
връзка с
починалия и
търпи от неговата
смърт
продължителни
болки и страдания,
които в
конкретния
случай е
справедливо
да бъдат
обезщетени.
Обезщетение
се присъжда
при доказани
особено
близка връзка
с починалия и
действително
претърпени от
смъртта му
вреди.
Идеята
е че ако
дядо/баба или
брат/сестра
са отгледали
внук или
по-малко
братче/сестриче,
замествайки
липсващ
родител
(починал, безследно
изчезнал, в
затвора, с
психическо
заболяване и
т.н.), те следва
да бъдат
обезщетени.
Вторият
и третия ищец
не попадат в
тази категория.
Те не са
отглеждани
от баба си,
която да е
замествала
родител.
Вероятно са я
виждали
няколко пъти
през живота
си и това е всичко.
Установява
се една доста
„рехава“
семейна
връзка. Дори
според Е.Т.,
бабата и
семейството
на ищеца се
виждали 1-2 пъти
годишно,
съобразно
първата част
на показанията
му. След това
се говори за
месечни
посещения, но
това по-скоро
е финансово
мотивирана
позиция. За
съжаление,
съобразно
взетото вече
отношение,
по-логични са
показанията
на последния
свидетел. Пример
в тази насока
е че ищецът и
брат му (третия
свидетел) са
се запознали
след смъртта
на майка им.
Или,
исковете на
внуците са
неоснователни.
Ищецът
и последният
свидетел са
разделили
разходите си
за
погребението
на майка си.
Това може
предполага
все пак
отношение на
първия син
към майка си.
Т.е. смъртта щ
не е била съвсем
безболезнена
за него.
Съобразно
и годината на
инцидента,
решаващият
орган приема,
че сумата от 50 000
лева е
достатъчна
да обезщети
първия ищец.
За горницата
искът е
неоснователен.
Парите
имат и
функционална
стойност,
която
изразява
покупателната
им сила.
Инфлацията е
причина
стойността
на парите
постоянно да
намалява.
Стойността
на парите има
ограничено
правно
значение, защото
икономическата
теория не
предлага
нито точни
средства за
установяване
на причините,
нито
приложими
методи за
измерване на
нейното
изменение.
Затова
правото не
познава
правило за
изменение на
паричните
задължения
като
последица от
изменение на
стойността
на парите.
Корекция
е допустима,
но
вследствие
на изменението
на цените.
Във
вътрешния
граждански
оборот в Р.
България е
установен
така
нареченият
принцип на
номинализма.
Длъжникът
плаща
редовно, ако
изпълни в
намиращите
се в
обръщение
парични знаци,
сборът от
номиналните
стойности на
които е равен
на
стойността
на дълга.
Броят на паричните
знаци е
ирелевантен.
Исторически
номинализмът
е възприет за
първи път от
френския
законодател
и включен в
чл. 1895 на ФГК,
като
впоследствие
е признат в
почти всички
държави.
Номинализмът
поставя
риска от
обезценяването
на парите
върху
кредитора, а
риска от повишава
нето на
тяхната
стойност -
върху длъжника.
Принципът
на
номинализма
е легално
установен (за
разлика от валоризационната
теория).
Плащанията
задължително
се приемат в
пълната
номинална
стойностна
паричните
единици - чл. 25,
ал. 2 ЗБНБ.
по
разноските:
1. на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 38 от
ЗА, но
процесуалния
представител
на ищците се
дължи сумата
от 4 650 лева, съобразно
нормата на
чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за
минималните
размери на адвокатските
възнаграждения
(европейската
практика
сочи, че
наредбата може
да се ползва
като насока
за определяне
на
възнагражденията).
2. на
ответника се
дължат
разноски,
съобразно отхвърлената
част от
исковете – чл. 78,
ал. 3 от ГПК, или 308,57
лева.
Разноските
се компенсират
дори и в
хипотезата
на чл. 38 от ЗА (Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС: разноските
се
компенсират дори
и в тази
хипотеза; Р. № 14
от 15.02.2021г. на ВКС, IV
г.о., гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.; и
Решение № 288 от
2.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 783/2011 г., IV г. о.,
ГК, докладчик
председателят
Б.Б.).
Ответникът
дължи на процесулания
представител
на ищеца
сумата от 4 650
лева - 308,57 лева = 4 341,43
лева.
3. На
основание чл.
77 от ГПК в
полза на съда
се дължи
държавна
такса и
възнаграждение
за вещи лица,
съобразно
уважената
част от иска – 2 138
лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД, ЗАД „Д.З.“
АД, ЕИК
********, със
седалище и
адрес на
управление:***, e-mail: ************, ********, да заплати
на П.В.Б., ЕГН **********,***,
чрез адв. Д.
и Ж., e-mail: i.********.com, сумата
от 50 000 (петдесет
хиляди) лева,
представляващи
застрахователно
обезщетение
във връзка с
ПТП от на 23.10.2018г., около
01:00ч., делинквент
– В.Н.Б., чиято
гражданска
отговорност
е била застрахована
при ответника,
управлявал л.а.
марка „Пежо“,
модел „405", peг.
№ ********, като в
резултата е
починала
майка му - В. Д.а В., ведно
със
законната
лихва, считано
от 14.04.2019г.
до
окончателното
щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен
размер от 150 000 (сто
и петдесет
хиляди) лева, както
и пълните
претенции на С.П.В., ЕГН **********,
и Л.П.В., ЕГН **********,***,
чрез адв. Д.
и Ж., e-mail: i.********.com,
за заплащане
на сумите от по
30 000 (по
тридесет
хиляди) лева, представляващи
застрахователно
обезщетение
за
неимуществени
вреди,
търпени вследствие
смъртта на тяхната
баба, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с
чл. 38 от ЗА, ЗАД „А.Б.", ЕИК ********,
със седалище
и адрес на
управление ***.
"********, съд.адр:
гр. София, ж.к. „********ап.
21, чрез
„Адвокатско
дружество Б.И
Б.", ЕИК ********,
представлявано
от адв. Ц.Б.,
чрез адв. Б.С., да заплати, да
заплати на адв.
Ж., e-mail: i.********.com, сумата
от 4 341,43
(четири
хиляди
триста
четиридесет
и един лева и
четиридесет
и три стотинки) лева,
адвокатско
възнаграждение,
съобразно уважената
част от
исковете и
направена
компенсация.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и
адрес на
управление:***, e-mail: **********, ********, да
заплати по
сметка на Софийски
градски съд,
сумата от 2 138
(две хиляди
сто тридесет
и осем)
лева, дължимо
възнаграждение
за вещи лица, и
държавна
такса, съобразно
уважената
част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна жалба
пред
Софийски
апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на
страните.
председател: