Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 1577 по описа за 2018г. и взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба, подадена от сдружение „Б.Х.К.“ срещу отказ №20180630124513/10.07.2018г. на длъжностно лице при
Агенцията по вписванията по заявление №20180630124513/30.06.2018г.,
подадено за обявяване на актуален устав на сдружението.
Обжалваният отказ е
постановен при две групи съображения: 1) към заявлението е представено
доказателство за внесена държавна такса, което не установява изпълнение на
изискването на чл. 21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 7, ал. 1 от Наредба №1 от 14.02.2007г.
за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, тъй като същото доказателство за внесена
такса е вече представено към предходно заявление на сдружението, по което е
постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията; 2) представеният актуален
устав на сдружението включва разпоредби, които според съдържанието му са приети
с решение на общо събрание на сдружението от 22.05.2017г., но не са включени в
актуалния устав на сдружението, обявен при пререгистрацията на сдружението по
реда на §25, ал. 2 ЗИДЗЮЛНЦ, обн. ДВ, бр. 74 от 2016г., а към заявлението не са
представени доказателства за редовно свикване и провеждане на общо събрание,
проведено на посочената дата.
Възраженията в
жалбата не касаят фактическите констатации в мотивите към обжалвания отказ,
които се и установяват по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от
съдържанието на документите по електронната партида на сдружението в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел.
Изложените в жалбата
възражения срещу първата група мотиви на отказа са, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 94 от Наредба №1 от 14.02.2007г. при подаване на ново заявление заявителят
може да се ползва от вече представени документи по предходно заявление, по
което е постановен отказ, включително от представения документ за внесена
държавна такса по предходното заявление, тъй като съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ такса се дължи за извършване на вписване или обявяване в регистъра, а
не за подаване на заявлението за вписване или обявяване.
Конкретни възражения
срещу втората група мотиви на отказа не са изложени в жалбата, но са изложени
твърдения, че актуалният устав на сдружението след промените, приети с решениe
на общото му събрание от 22.05.2017г., е заявен за обявяване от сдружението в
Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено
полезна дейност, като към датата на приемане на въпросното решение за
сдружението не съществувало установено в закон задължение да обявява устава в
друг регистър, а след пререгистрацията му в Агенцията по вписванията
сдружението е подало заявление за обявяване на актуален устав с промените от
22.05.2017г., по което е постановен отказ от длъжностното лице по
регистрацията.
Жалбата е
неоснователна.
В противовес на
възраженията, изложени в нея, основание на задължението за внасяне на
държавните такси, предвидени с чл. 12, ал. 1 и 2 ЗТРРЮЛНЦ и раздел ІІа от
Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, представлява
именно подаването на заявление за вписване или обявяване, а не извършването на
вписването или обявяването от длъжностното лице по регистрацията.
Изводът следва и само
от разпоредбите на раздел ІІа от цитираната тарифа, приета от Министерския съвет
в надлежно упражняване на законовата делегация на чл. 12, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 1,
ал. 1 ЗДТ, вр. чл. 3, ал. 1 ЗДТ, но тъй като възраженията в подадената жалба се
концентрират именно върху липсата на основание за внасяне на нова държавна такса
от заявителя при вече внесена такса за заявление, по което е постановен отказ
от длъжностното лице по регистрацията, съдът намира необходимо да посочи, че:
Общата законова
уредба на предвиденото с чл. 60, ал. 1 КРБ задължение за плащане на такси е
дадена със ЗДТ и ЗМДТ.
Предвидените в чл.
12, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ такси представляват държавни такси, по отношение на които
приложение намира разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДТ, която предвижда три
възможни режима по отношение на задълженията за плащане на таксите (задължение за внасяне на такса при подаване
на искането за извършване на действие от орган с публични правомощия, за което
е предвидена такса; задължение за внасяне на такса след извършване на
действието; задължение за внасяне на такса при алтернативен режим, тоест при
нормативно предвидена възможност таксата да бъде внесена с подаване на искането
или след уважаването му), като освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДТ възлага
в компетентност на органа по чл. 1, ал. 1 ЗДТ с приемане на тарифата за
таксите, освен размера на таксите, да определи и режима на задълженията за
внасянето им.
Несъмнено в случаите,
при които специалният закон, с който е предвидено задължението за такси, изрично
регламентира и режим за събиране на таксите, приложение ще намери специалния
закон, а не предвидените в нарушение на специалния закон подзаконови правила,
приети от органа по чл. 1, ал. 1 ЗДТ в упражняване на правомощията му по чл. 3,
ал. 1 ЗДТ.
Разпоредбите на
раздел ІІа от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията, които изрично предвиждат, че такса се дължи за подадено заявление
за вписване или обявяване в регистрите по ЗТРРЮЛНЦ (а не за извършване на
вписването или обявяването), обаче, не противоречат на чл. 12, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ,
тъй като дори и само текста на цитираната разпоредба не може да обуслови извод,
че с предвиждането й законодателят е целял да предвиди изрично един от режимите
на задълженията за такси и да дерогира правомощията на органа на изпълнителната
власт по чл. 1, ал. 1 ЗДТ, предвидени с общата разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗДТ.
Отделен е въпросът,
че систематичното тълкуване на чл. 12, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ с чл. 12, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
чл. 21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ обусловя тъкмо обратния извод, а
именно, че с цитираните разпоредби законодателят изрично е предвидил режим на
таксите в първата хипотеза на чл. 3, ал. 1 ЗДТ, който е и възпроизведен с
правилата на раздел ІІа от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията
по вписванията, съгласно които предвидените в тарифата такси се дължат за подадено
искане за вписване или обявяване в регистрите по ЗТРРЮЛНЦ, а не съобразно
крайния акт, постановен по искането от длъжностното лице по регистрацията.
С разпоредбата чл.
12, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че за подадените заявления по електронен път
се дължи такса в размер, който не може да надвишава с 50% таксата, предвидена
за подаване на заявления на хартиен носител (тоест таксата по чл. 12, ал. 1, т.
1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като друга изрична такса за заявленията на хартиен носител не е
предвидена).
В случай, че по
отношение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ се възприеме подходът на буквалното
тълкуване, който жалбоподателят с изложените в жалбата съображения прилага по
отношение на текста на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, ще следва
неизбежният извод, че с разпоредбата на 12, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ законодателят предвижда
задължение за заявителите, подали заявления по електронен път, за плащане на
държавна такса за всяко подадено заявление, в отклонение от общото правило на
чл. 12, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, което според съображенията в жалбата предпоставя
плащане на една такса до получаване на положителен акт от длъжностното лице по
регистрацията.
Подобен извод е
очевидно несъответен на целта на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (да
насърчи, а не да ограничи подаването на заявления по електронен път в Агенцията
по вписванията), поради което се явява и несъстоятелен, но същественото в
случая с оглед заявените в жалбата възражения е, че съдържанието на
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, която е по-нова от разпоредбата на чл.
12, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, недвусмислено очертава волята на законодателя относно
основанието на таксите, дължими за регистърните производства по ЗТРРЮЛНЦ.
С разпоредбата на чл.
21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че длъжностното лице по регистрацията проверява
дали е внесена дължимата държавна такса. Разпоредбата представлява част от
законовата уредба на правомощията (право/задълженията) на длъжностното лице по
регистрацията при произнасяне по заявление за вписване или обявяване на актове
в регистрите по ЗТРРЮЛНЦ, които следва да бъдат изпълнени преди постановяване
на акт от длъжностното лице по регистрацията, а съдържанието й предпоставя
неизбежния извод, че дори и само с приемането на цитираната разпоредба
законодателят е регламентирал режим на задължението за внасяне на такса за
вписване и обявяване на актове в регистрите по ЗТРРЮЛНЦ в първата хипотеза на
чл. 3, ал. 1 ЗДТ, а именно таксата се дължи от заявителя за предявяване на
искането за вписване или обявяване пред Агенцията по вписванията, а не за
уважаването на това искане.
Същият извод следва и
от разпоредбата на чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, с която е предвидено задължение на
длъжностното лице по регистрацията за постановяване на изричен акт, с който
искането за вписване или обявяване се оставя без уважение в хипотезите, при
които не са налице предпоставките на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ за извършване на
вписването или обявяването, тъй като постановяването на въпросния акт, освен че
предполага извършване на действия от длъжностното лице по регистрацията по
проверка на заявлението и представените към него документи по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включително по евентуално даване на указания до заявителя по реда на чл.
22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, които са идентични на действията на длъжностното лице по
регистрацията в хипотезите, при които подадено заявление се уважава, представлява
и нормативно предвидена предпоставка за упражняване на правото на заявителя да инициира
производството по съдебен контрол за законосъобразност на отказа по реда на чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ.
По изложените
съображения разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 94 от Наредба №1 от
14.02.2007г., на които се позовава жалбоподателят, не могат да намерят
приложение по отношение на документ, представен за установяване по реда на чл.
21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ за внесена държавна такса за разглеждане на предходно
заявление, но следва да се отбележи, че съгласно изричния текст на цитираните
разпоредби заявителят може да се ползва от представени документи, приложени към
предходно заявление, по което е постановен отказ, като посочи номера на
заявлението и вида на документите, а процесното заявление №20180630124513/30.06.2018г. не съдържа никакви
изявления в тази насока.
Незаконосъобразност
на обжалвания отказ не обусловят и твърденията на жалбоподателя, изложени във
връзка с втората група мотиви на длъжностното лице по регистрацията относно
липсата на представени доказателства за редовно свикване и провеждане на общо
събрание на сдружението, на което е прието решение от 22.05.2017г. за промяна
на чл. 19, т. 8 от устава на сдружението със съдържанието в представения към
процесното заявление актуален устав на сдружението.
В противовес на
съображенията в жалбата, задълженията на сдружението за обявяване на актуалния
му устав в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за
обществено полезна дейност, произтичащи от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЮЛНЦ
(отменена понастоящем, но в действие към 22.05.2017г.), не изключват
задълженията му, произтичащи от разпоредбите на чл. 17, чл. 18, ал. 2, т. 2 и
чл. 18, ал. 4 ЗЮЛНЦ (в редакцията им преди 01.01.2018г., когато влиза в сила ЗИДЗЮЛНЦ,
обн. ДВ, бр. 74 от 2016г.) за обявяване на промените в устава в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към окръжния съд по седалището на
сдружението.
Промените в устава не са заявени от
сдружението по реда на чл. 17, чл. 18, ал. 2, т. 2 и чл. 18, ал. 4 ЗЮЛНЦ,
включително и със заявлението на сдружението за пререгистрацията му по реда на §25,
ал. 2 ЗИДЗЮЛНЦ, обн. ДВ, бр. 74 от 2016г., но от значение за предмета на
настоящото производство, който се изчерпва до проверка за законосъобразността
на обжалвания отказ, е обстоятелството, че към процесното заявление №20180630124513/30.06.2018г. е представен за
обявяване устав, чието съдържание включва и промените, приети с решение на общо
събрание на сдружението от 22.05.2017г., но към заявлението не са представени
доказателства за свикване и провеждане на събранието, а и въобще за
съдържанието на приетите на това събрание решения (представените към
заявлението доказателства касаят само свикването и провеждането на общо
събрание на сдружението, проведено на 28.05.2018г.).
Обстоятелството, че
след пререгистрацията му по реда на §25, ал. 2 ЗИДЗЮЛНЦ сдружението е подало заявление №20180425072541 за обявяване на актуален устав на сдружението с промените, произтичащи от
решенията на общото му събрание от 22.05.2017г., в случая е ирелевантно, тъй
като се установява по реда на чл. 23, ал. 6, чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че по
цитираното заявление е постановен отказ, а документите към въпросното заявление
№20180425072541 не могат да бъдат съобразявани от длъжностното лице по регистрацията в
производството по процесното заявление №20180630124513, тъй като в процесното заявление липсва изискуемото от чл. 26, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 94, ал. 2 от Наредба №1 от 14.02.2007г.
посочване на номера на предходното заявление и вида на представените документи.
По изложените съображения жалбата на сдружение „Б.Х.К.“ срещу
отказ №20180630124513/10.07.2018г. на
длъжностно лице при Агенцията по вписванията следва да бъде оставена без
уважение, а тъй като към жалбата не е представено доказателство за внесена
държавна такса в размера, дължим съгласно чл. 29 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 16б, ал. 2 от Тарифата за държавните
такси, събирани от Агенцията по вписванията, съдът съгласно чл. 77 ГПК
дължи постановяване на акт за принудително събиране на таксата.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на сдружение „Б.Х.К.“ срещу отказ №20180630124513/10.07.2018г.
на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.
ОСЪЖДА сдружение „Б.Х.К.“ с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****** да заплати
на основание чл. 77 ГПК сумата 10,00 лв. – държавна такса за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: