Р Е Ш Е Н И Е
№729
гр.Перник,
17.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско дело № 1339 по описа за 2018
г. и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на
чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник
” АД обективно съединени искове за установяване, че Й.А.Л. и Г.Г.Л. дължат
на ищеца солидарно сумата 878,04 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г., сумата 158,96лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата 878,04лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.12.2017
г. до окончателното изплащане на вземането за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №8751/2017г.
на РС-Перник.
Ответникът Л. депозира писмен отговор чрез
процесуален представител оспорва ищцовите претенции по основание и размер.
Твърди се, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като не е
собственик на процесния имот. Заявява, че не се сочи на какво основание се
претендира солидарното осъждане на ответниците.
Ответницата Л. депозира писмен отговор чрез
процесуален представител оспорва ищцовите претенции по основание и размер.
Твърди се, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като не е
собственик на процесния имот. Заявява, че не се сочи на какво основание се
претендира солидарното осъждане на ответниците.
По делото са приети писмени доказателства, обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е
доставяна топлинна енергия в посочените в исковата мола суми.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г.
От представената от ищцовото дружество справка е видно
какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна
енергия за процесния имот.
Като писмено доказателство е приет Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №177а, том IV, дело №1572/1990г. на нотариус ЗОя Атанасова с район на действие ПРС видно
от който Асен Л. и Райна Л. даряват на сина си Й.Л. процесният недвижим имот.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №***, том ***, рег. №***, дело №** от 2017г. от 16.11.2017г.Й.Л. е продал
на трето лице процесния имот.
Установява се от
приложеното по делото удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца, че ответниците са съпрузи.
Като писмено доказателство е приет Договор за
№97/30.11.2011г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите всграда – етажна собственост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени
в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С оглед находящите се по делото писмени доказателства
съдът намира, че ответникът Й.Л. е бил изкбючителен собственик на имота през
процесния период, поради което единствено той е имал качеството потребител.
Видно от представените по делото нотариални актове имотът макар и придобит по
време на брака между страните е получен по дарение от трети лица от ответника Л.,
което изключва принос на съпругата му Г.Л. за придобиването на същия. В този
смисъл съдът счита, че наличие на облигационно правоотношение в настоящия
процес се установява между „Топлофикация Перник“ АД и ответникът Й.Л. и
съответно липсва между ищецът и ответницата Г.Л..***АД и Й.Л.
през процесния период е съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия съгласно чл.150 ЗЕ /обн. ДВ,
бр.107/09.12.2003 г./. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и
се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я ползва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /пар.1, т.42
от ЗЕ, редакция
към ДВ, бр.18/05 г./ или по силата на облигационно /пар.1, т.42
от ЗЕ, действаща
редакция до ДВ, бр.54/12 г./ право на ползване. Ето защо, облигационната връзка
по договора за доставка на топлинна енергия е възникнала по силата на закона от
момента на възникване на правото на собственост, респ. вещното или облигационно
право на ползване.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №177а, том IV, дело №1572/1990г. на нотариус
Зоя Атанасова с район на действие ПРС видно от който Асен Л. и Райна Л. даряват
на сина си Й.Л. процесният недвижим
имот, се установява, че ответникът Л. е закупил процесния имот, което
и обосновава и неговата пасивната материално правна легитимация. Следователно
като ползвател на топлоснабдения имот ответникът Л. е имал качеството
потребител и съответно по силата на
закона между него и ищеца е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, касаещ доставката на топлинна енергия
за описания по - горе имот.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2.
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74
от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал.
3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява
специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че между страните съществува облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ
е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал.
1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни
вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна
консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл.
140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа
на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от
няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/,
потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .
Освен
съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва
да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
представените по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен №**********– извлечение от
сметка, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и
лихви са в размер на предявените искове, като същото
обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.Представения
по делото документ - извлечение от сметка
за размера на това задължение,
представлява извлечение от търговските книги на ищеца, което съгласно
чл. 55 от ТЗ може да се ползва като доказателство в съдебното
производство.
По
делото липсват доказателства, че ответникът Л. е
възразил срещу
разпределената топлоенергия или срещу
изготвените изравнителни сметки.
Предявявайки
иска, ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период,
който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата
цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното,
така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
Както бе споменато
искът следва да бъде отхвърлен спрямо ответницата Г.Л. доколкото липсват
доказателства тя да е собственик на процесния имот. Доколкото ищецът претендира
солидарно осъждане на ответниците, а по отношение на ответницата Л. не се
установява, дължимост на претенцията, то следва спрямо ответникът Л. да бъде
признато за установено, че длъжи претендираните суми.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни т.е. ответникът
дължи лихва за забава за процесния период.
Следва
да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като
лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба е направено възражение за
погасяване по давност на дълга за главница. Съгласно Тълкувателно решение N 3/2011г. на ОСГТК
понятието „периодични плащания" по смисъла на чл.111, б.
"в" от Закона
за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в" и за тях се прилага
тригодишна давност. Предвид датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 20.12.2017г. следва да се приеме, че
са налице погасени по давност вземания в размер на 54.12.лв. – главница за периода от01.05.2014г.-30.10.2014г.,
както и лихва за забава в размер на 18,02лв. за периода от 08.07.2014г.до
08.12.2014г.
При горните констатации съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
по отношение на ответника Й.Л. в следните размери – 823,92лв. за периода от
01.11.2014г. до 30.04.2017г., както и сумата 140,94лв. – лихва за забава
дължима за периода от 08.12.2014г.- 15.12.2017г. Искът по отношение на ответницата Г.Л. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 190лв. Доколкото ищецът е
предявил исковете си солидарно срещу ответниците, но отговорността за разноски
е разделна, предвид отхвърлянето на иска спрямо ответницата Л., следва съдът да
раздели претендираната сума на половина – т.е. 95лв. Съразмерно на уважената част от исковете му
се следват разноски в размер на 88,39лв., които следва да бъдат заплатени от
ответника Л..
Ответникът
Й.Л. претендира разноски в размер на 300лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата
от 20,87лв.
Ответницата
Г.Л. претендира сумата от 300лв. – разноски за исковото производство, които й
се дължат в пълен размер предвид изхода на делото.
Ищецът
доказва в заповедното производство разноски в размер на 75лв. Доколкото ищецът
е предявил исковете си солидарно срещу ответниците, но отговорността за
разноски е разделна, предвид отхвърлянето на иска спрямо ответницата Л. следва
съдът да раздели претендираната сума на половина – т.е. 37,50лв. Съразмерно на уважената част от исковете му
се следват разноски в размер на 34,89лв., които следва да бъдат заплатени от
ответника Л..
Ответникът
Й.Л. претендира разноски в размер на 300лв. – заплатен адвокатски хонорар в
заповедното производство. Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
му бъде присъдена сумата от 20,87лв.
Ответницата
Г.Л. претендира сумата от 300лв. – разноски за заповедното производство, които
й се дължат в пълен размер предвид изхода на делото.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Й.А.Л., с ЕГН ********** и адрес ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република”, 823,92лв. главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г.
до 30.04.2017г. за недвижим имот, находящ се в гр. ***, както и
сумата от 140,94лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.12.2014г.- 15.12.2017г.г.,
ведно със законната лихва върху главницата 823,92 лв., считано от датата на подаване на заявлението
– 20.12.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №8751/2017г.
на РС-Перник, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
878,04лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г.
до 30.10.2014г. и до пълния предявен размер от 158,96лв. – законна лихва за
забава и за периода от 08.07.2014г. 08.12.2014г, като погасени по давност,
както и по отношение на ответницата Г.Г.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***.
ОСЪЖДА Й.А.Л., с ЕГН **********
и адрес ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” сумата от 88,39 лв.- разноски за исковото производство, както
и сумата от 34,89 разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино” да заплати на Й.А.Л., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 20,87
лв.- разноски за исковото производство, както и сумата от 20,87 разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино” да заплати на Г.Г.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***/7сумата от 300
лв.- разноски за исковото производство, както и сумата от 300 разноски за
заповедното производство.
След влизане на решението в
сила, ч.гр.д № 8751/ 2017г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав,
като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: