Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет
и първи февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Х., като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело
№ 599/2022 г. по
описа на КАС, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от П.Е.Х. от ***, чрез адв.Ш.,
против Решение № 2153-08-560/09.12.2022 г. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №РВ-3-08-01208962/13.10.2022
г. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно получено
парично обезщетение за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко
дете, за периода от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г., в размер на *** лв., от
които главница в размер на *** лв. и *** – лихва.
Жалбодателката твърди незаконосъобразност на
оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Иска решението
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, потвърждаващо разпореждането за
възстановяване на горната сума, да бъде изцяло отменено. В с.з. не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. Излага подробни
съображения за законосъобразността на разпореждането за възстановяването на
неоснователно получените осигурителни плащания.
Поддържа, че вследствие на влезли в сила задължителния предписания за
заличаване на основни данни, е направена нова преценка за правото на парични
обезщетения на П.Х., при която е установено, че лицето не е отговаряло на условията
на чл.40, чл.48а и чл.52а от КСО, поради което получените обезщетения се
явявали неоснователно изплатени и следвало да бъдат възстановени.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от приложената по
делото справка от информационната система на НОИ, от 14.05.2019 г. жалбоподателката
е регистрирана като самоосигуряващо се лице -
земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд
„Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. От същата справка е видно, че дейността
е прекъсната, считано от 01.04.2022 г.
Със Заповед от 07.09.2022
г., на основание чл. 107 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ – Кърджали е
възложил проверка по разходите на ДОО на П.Е.Х., във връзка със сигнална
записка от началник на сектор „КП“.
Според представените справки
от регистъра на земеделските стопани, изготвени на 26.08.2022 г. от ОД
„Земеделие“ – Кърджали към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 14.05.2019 г.
и е заявило отглеждането на домашни птици - общо 10 броя кокошки-носачки. На 25.10.2019 г. П.Х. е
заявила стопанисването на 0.1000 ха естествени ливади, а на 14.04.2022 г. и на
03.05.2022 г. е извършила нови две актуализации на данните на земеделския
стопанин, като са заявени 0.4079 ха люцерна и 0.1000 ха естествени ливади,
съответно – 0.2000 ха тютюн, 0.5579 ха люцерна и 0.1000 ха ливади.
В декларация от 07.09.2022
г., в отговор на изискани от контролните органи доказателства за упражняване на
трудова дейност като земеделски производител, П.Х. е посочила, че няма документи
за произведена и реализирана продукция като земеделски стопанин, за периода от
14.05.2019 г. до 01.04.2022 г.
В Констативен протокол
№КП-5-08-01191340/07.09.2022 г., въз основа на горната декларация, справките, представени
от ОД „Земеделие“ – Кърджали и от информационната система на НОИ, главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали е приел, че регистрацията
като земеделски стопанин за периода от 14.05.2019 г. до 01.04.2022 г., е била
единствено с цел придобиване на осигурителни права, респ. заявената от П.Х. дейност
като земеделски стопанин, не била свързана с производството на продукция,
предназначена за продажба. Предвид горното е прието, че независимо от
подадените данни с декларация обр. № 1 „Данни за
осигуреното лице“ и внесените осигурителни вноски, П.Х. не е отговаряла на
условията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, както и за нея не бил изпълнен състава на чл.10, ал.1 от КСО.
Със задължителни
предписания №ЗД-1-08-01191357/07.09.2022 г. и №ЗД-1-08-01191366/07.09.2022 г.
на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на
контролна-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на П.Х., е предписано
да заличи основни данни, подавани с декларация обр.
№1 „Данни за осигурено лице“, в качеството й на самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, за периода от 14.05.2019 г. до 31.03.2022 г.
Задължителните предписания са връчени лично на лицето и няма данни да са били оспорени.
С разпореждане №РВ-3-08-01208962/13.10.2022
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателката да
възстанови сумата в размер на *** лв., представляваща недобросъвестно получено
парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане
на малко дете, за периода от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г. Възпроизведени са констатациите от извършената, на основание
чл.108, ал.1 от КСО, проверка, при която е установено, че лицето било
регистрирано като земеделски стопанин от 14.05.2019 г. и съгласно данните от
анкетната карта отглеждало 10 бр. домашни птици - кокошки. Позовавайки се на
разпоредбите на чл. 4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, както и на
чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, органът е приел, че отглежданите
животни са с цел добив на суровини и храни за лична консумация, поради което
лицето не е регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО. Във връзка с горното е направен извод, че жалбоподателката
не е осигурено лице, няма 12 месеца стаж като осигурена за риска общо
заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а и чл.52а от КСО,
поради което няма право на парични обезщетения, за периода от 14.05.2020 г. до
10.12.2021 г., по подадени заявления-декларации по чл. 50, ал.1 и чл. 53 от КСО. Посочено е, че вследствие на горната проверка били издадени и задължителни
предписания за заличаване на данните, подадени с декларация обр.
№1 „Данни за осигуреното лице“, които били своевременно изпълнени.
С Решение №2153-08-560/09.12.2022
г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е
отхвърлена жалбата на П.Е.Х. срещу разпореждане №РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. В
оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане,
административният орган е възприел изцяло констатациите в проверявания
акт, според които жалбоподателката
не отговаря на условията на чл. 48а и чл.52а от КСО за получаване на парични
обезщетения. Посочено е, че в нарушение на цитираните разпоредби, на П.Х.
неоснователно била изплатена сумата от *** лв., представляващи парично
обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете, за периода от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г.
Според представените по
делото извлечения от БЛ №***, №*** и №***, в периода от 26.10.2019 г. до
08.03.2020 г. вкл., П.Е.Х. е временно неработоспособна, поради бременност,
раждане и майчинство. За посочените БЛ са представени и съответните Удостоверения
/приложения №9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО/. Видно от приложени два броя
заявление-декларация /л.72, л.82/, лицето е заявило изплащането на парично
обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни, с
начална дата от 09.03.2020 г., както и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете до 2-годишна възраст, с начална дата от 09.12.2020 г.
От справка за изплатени парични
обезщетения от НОИ се установява, че във връзка с представено Удостоверение
/приложение №11 към заявление-декларация по чл.50-чл.51 от КСО/, вх. №***/***
г., както и Удостоверение /приложение №11 към заявление-декларация по чл.53 от КСО/, вх. № ***/*** г., на жалбоподателката са били
изплатени парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410
календарни дни по чл.50, ал.1 от КСО и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете до 2-годишна възраст по чл.53 от КСО, общо в размер на *** лв., относими за периода от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г. вкл.
От изложената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от
закона 14-дневен срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
При
извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата
от закона форма, както и на административнопроизводствените правила. Съдът констатира
обаче, че процесното решение противоречи на
материалния закон, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, въз основа на който е разпоредено
възстановяване на процесните суми, недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113. За да настъпят предвидените в
посочената правна норма последици, е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки: 1. недължимост на получените суми и 2.
недобросъвестност на получилото ги лице.
По
отношение на първата предпоставка за прилагане на чл.114, ал.1 от КСО, съдът
намира следното:
Според
чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка
има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от
които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по
чл.48а от КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от КСО, след изтичане на срока на обезщетението за
бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение
в размер, определен в ЗБДОО. Според чл.53, ал.5 от КСО, самоосигуряващите
се лица имат право на горното обезщетение, ако отговарят на условията на чл.52а
от КСО, т.е. ако са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца
осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Анализът на горните
разпоредба сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето,
за да има право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към
момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца
осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.
Осигурено лице, по смисъла на § 1, ал.1,
т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал.
1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й.
Според легалното
определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски
производители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред.
По
делото не е спорно, че на 14.05.2019 г. жалбоподателката
е била регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от
ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, както и че лицето е избрало да се осигурява
за риска общо заболяване и майчинство. Няма спор и относно обстоятелството, че лицето
е било временно неработоспособно за периода от 26.10.2019 г. до 08.03.2020 г.,
като от 09.03.2020 г. последователно е ползвало отпуск при раждане на дете по
чл.163 от КТ, а от 09.12.2020 г. и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст по чл.164 от КТ. Видно от приложените по делото доказателства, за ползваните
отпуски по чл.163 и чл.164 от КТ, жалбоподателката е
получила парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410
календарни дни, както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до
2-годишна възраст, относими за периода от 14.05.2020
г. до 10.12.2021 г. вкл. За да приеме, че лицето няма право на посочените
обезщетения, административния орган е приел, че същото не е било осигурено за
общо заболяване и майчинство и е нямало необходимия 12-месечен стаж, като
осигурено лице за този риск. Съдът намира тези изводи на административния орган
за правилни и обосновани.
В
случая, събраните по делото доказателства сочат, че независимо от извършената
регистрация като земеделски производител по реда на Наредба №3 от 29.01.1999
г., жалбоподателката не е имала статут на регистриран
земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от КСО, което обосновава и
липсата на осигуряване на лицето за съответния осигурителен риск. В този смисъл
по делото е безспорно, че в периода от регистрирането й като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин на 14.05.2019
г., до настъпване на осигурителното събитие – 26.10.2019 г., регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана с отглеждането
на 10 бр. кокошки-носачки. Съдът намира, че така заявената от жалбоподателката дейност, поради нейния обем, не може да се
характеризира като такава, свързана с производството на продукция, предназначена
за продажба. В чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖв/ е предвидено, че животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на
пазара, се определят като ферми. В смисъла на горното са и дадените в §1, т.46
и т.47 от ДР на ЗЖв легални дефиниции на понятията
„ферма“ и „лично стопанство“. Едно от изискванията на §1, ал.1, т. 5 от ДР на
КСО е да се произвежда продукция, предназначена за продажба, като такава нито в
хода на административното производство, нито по настоящия дело, е доказано да е
произведена и реализирана на пазара от страна на жалбоподателката.
С
оглед горното, съдът приема, че жалбоподателката не е
извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, респ. към момента на настъпване на осигурителното
събитие (временна неработоспособност поради бременност) същата не е била
осигурено лице и не отговаряла на изискванията на чл.48а, респ. на чл. 52а от КСО за изплащане на парични обезщетения за
бременност и раждане и отглеждане на малко дете. По аргумент от горното и
предвид липсата на доказателства за наличието на осигуряване за жалбоподателката, датиращо преди 14.05.2019 г. /не се и
твърдят такива обстоятелства/, то същата няма и 12 месеца осигурителен стаж.
При това положение, съдът приема, че е установена първата предпоставка на
чл.114 КСО за възстановяване на получените обезщетения – недължимост
на получените суми.
Освен констатираната и от административния орган липса на
предпоставки за изплащане на обезщетението по чл.50 и чл. 53 от КСО, за възстановяването
на сумите за осигурителни плащания следва да е установена и недобросъвестност
на получилото ги лице. От наличните по делото данни обаче, не може да бъде направен
подобен извод.
Недобросъвестно е
лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното
плащане. Недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване, като
тежестта на доказване на това обстоятелство пада върху административните
органи, които следва да го установят по безспорен начин, респ.
недобросъвестността следва не само да бъде твърдяна, но и в актовете да бъде
отразено по какъв начин лицето е проявило такава и в какво се изразява тя. По
аргумент от чл.114, ал.6 от КСО, в хода на контролното производство, директорът на ТП на НОИ дължи
произнасяне и по въпроса за добросъвестността. В случая, нито в оспореното
решение, нито в потвърденото с него разпореждане, са изложени мотиви за наличието
на недобросъвестност към момента на получаване на процесните
обезщетения. Не са посочени действия на осигуреното лице, представляващи нарушение
или заобикаляне на закона или поведение, целящо да заблуди административния
орган. След като в хода на административното производство не е установена
недобросъвестност, следва да се приеме,
че оспореното решение е издадено в нарушение на чл.114, ал.1 от КСО, предвиждащ
като задължително условие за пораждане на задължението за връщане на
неоснователно получени парични обезщетения, недобросъвестността на получилото
ги лице.
По
изложените съображения, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на П.Х. срещу
разпореждане
№РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-560/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на П.Е.Х. срещу разпореждане №РВ-3-08-01208962/13.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/-дневен срок от
съобщаването му.
С Ъ Д И Я :