Р Е Ш
Е Н И Е
София, 23.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1879/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата И.А.Г., ЕГН **********, действаща със сългасието на законния си представител А.Т.Г., ЕГН **********,
чрез
адв. Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, твърди, че
на 22.06.2015
г. около 15,40 часа,
в с. Кокаляне, микробус марка „Пежо Боксер“ с рег. № *******, управляван от Р.В.
Владимиров се движил по бул. „Самоковско шосе“ от ул. „Искър“ към ул.
„Люляците“, като непосредствено преди кръстовището с ул. „Васил Левски“, същият
е реализирал ПТП с пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобилите пешеходка И.Г., при което на
ищцата са причинени телесни увреждания.
Вселдствие на инцидента ищцата е прекарала 21 дни в
деткса реанимация в МБАЛСМ Пирогов в състояние на кома, като последвало лечение
в детска неврохирургия, където състоянието й на кома останало непроменено. След
40-дневен престой пострадалата е насочена за рехибилитация в СБАЛР Кокаляне,
като към момента на изписването си ицщата е в състояние на будна кома – лежи с
отворени очи, не насочва поглед и не изпълнява нареждания. След 4 месеца
съзнанието й постепенно се възстановило и това позволило раздвижване на
крайниците, започнала е да става контактна и да се храни.
Ищцата сочи, че относно л.а., причинил катастрофата, е
налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, съгласно полица № 22114002600013, със срок на действие от 20.10.2014
г. до 20.10.2015
г.
В тази връЗ.а ищцата предявява настоящите искове срещу З.
„Л.И.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 800 000
лв., ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането – 22.06.2015
г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените
разноски по делото и адвокатаски хонорар.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло
по основание и по размер.
Релевира доводи за недопустимост на иска поради липса на
покана за доброволно уреждане на отношенията между страните и непредставяне на
банкова сметка, ***зщетение.
Оспорва механизма на ПТП както и наличието на
причинно-следствена връЗ.а на всички претендирани вреди с ПТП.
Оспорва
твърдението, че всички описани травми са вследствие на проценото ПТП.
Оспорва наличието на виновно поведение на водача
Владимирова, което да е причинило процесното ПТП.
Релевира доводи за
наличие на съпричинаване от страна на пострадалата, изразяващо се в нарушение
на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 и 2 от
ЗДвП.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва по основание и размер задължението за законна
лихва, както и началната дата, от която същата се претендира.
Оспорва началния момент на изпадане в забава на ответното
дружество, като твъди, че са възникнали предпоставките, регламентирани в чл.
224, ал. 1 от КЗ.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 800 000 лв., ведно със законна лихва от датата на настъпване на
увреждането – 22.06.2015 г., до окончателно изплащане на сумите.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 22.06.2015
г. около 15,40 часа, в с. Кокаляне,
когато при движение по бул. „Самоковско шосе“ от ул. „Искър“ към ул. „Люляците“
непосредствено преди кръстовището с ул. „Васил Левски“ микробус марка „Пежо
Боксер“ с рег. № *******, управляван от Р.В. Владимиров, реализирал ПТП с
пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобилите
пешеходка И.Г.,
при което на ищцата са
причинени телесни увреждания.
Между страните не се спори за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно
процесния автомобил съгласно полица № 22114002600013,
със срок на действие от 20.10.2014
г. до 20.10.2015
г.
Спорът се свежда до механизма на ПТП, наличието на всички
описани от ищцата телесни повреди и причинно – следсвената връЗ.а между ПТП и
тях, наличието на виновно поведение от страна на водача Владимиров, наличието
на съпричиняване от страна на ищцата и размера на исканото обезщетение, който
ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия на живот.
От назначената и неоспорена от страните по делото КСМЕ, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че в резултат на претърпяното ПТП на 22.06.2015
г. ищцата е получила тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка тежка
степен, контузия на мозъчния ствол в дясната част на междинния мозък,
травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия, охлузване и раЗ.ъсно-контузна
рана в лявата челно-слепоочна облааст на главата и на брадата, раЗ.ъсно-контузна
рана на дясната подбедрица, охлузни рани на горните и долните крайници. Вещите
лица д-р Юл. Й. и д-р Хр. М. сочат, че черепно-мозъчната травма е протекла с
продължително безсъзнателно състояние – кома, като това увреждане е опасно за
живота. Твърдят, че претърпените увреждания са в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с ПТП-то. Непосредствено след инцидента на
пострадалата е проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София,
Клиника по неврохирургия за периода 22.06.-03.08.2015 г. Ищцата е настанена в
Детска реанимация – интубирана, седирана, на изкуствена белодробна вентилациа (
апаратно дишане ). Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение,
направена е трахеотомия, поставена е гастростома. След 21-дневен престой в
Реанимация, пострадалата е преведена в Детска неврохирургия. След изписване от
„Пирогов“ ищцата е настанена в „Панчарево“ ЕООД, където е проведено седемкратно
рехабилитационно лечение по повод мускулна слабост за 4-те крайника. При
последното лечение за периода 23.08.2016 г. – 02.09.2016 г. са описани преходни
церебрални исхемични пристъпи, слабост и ограничен обем на движенията в десни
крайници, говорни нарушения, затруднена походка. През октомври 2015 г. е
проведено лечение в МБАЛНП „Свети Наум“ – София, а за периода 04.11.-09.11.2015
г. е проведено лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, като на 05.11.2015 г. гастростомата
е отстранена оперативно. Вещите лица сочат, че получените увреждания са
причинили болки и страдания на пострадалата с особен интензитет за срок от 6
месеца, интензивни до 12 месеца и продължаващи до момента. Твърдят, че към
настоящия момент ищцата се намира в общо увредено състояние, в съзанине, контактна,
елементарно адекватна, частично ориентирана за място и време, има изразени
паметови нарушения, забравя почти всичко. Много често изпада в агресивно
състояние, в истерия, крещи, обижда майка си, налита на бой. Битовото
самообслужване е силно затруднено, до степен на невъзможно, след инцидента има
нередовна, оскъдна менструация, през няколко месеца. Налице е изразен синдром
на централна квадрипареза, по-тежък за десните крайници, името си изписва
забавено, говорът е забавен, походката е силно затруднена, нестабилна,
забавена, клякането е невъзможно. Вещите лица сочат, че получените от ищцата
увреждания са дефинитивни, като възстановяването е невъзможно, прогнозите за
значимо подобрение в бъдеще са минимални при голяма вероятност за допълнително
утежняване. Към момента пострадалата има определена от ТЕЛК 100% инвалидност.
В хода на делото е изслушано заключение по назначената САТЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния
доказателствен материал, от която се установява, че на 22.06.2015 г. около 15,40 часа автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № *******,
управляван от Р.В., се движи в с. Кокаляне по ул. „Самоковско шосе“ с посока на
движение от ул. „Искър“ към „Околовръстен път“, наближавайки кръстовището с ул.
„Васил Левски“ със скрост на движение около 68 км/ч. В същото време по
пешеходната пътека на ул. „Самоковско шосе“, непосредствено преди кръстовището
с ул. „Васил Левски“ предприема пресичена на платното за движение пешеходката И.Г..
Последвал е удар между автомобила и пешеходката, на пешеходната пътека. Вещото
лице инж. Ст. А. твърди, че причините за настъпване на ПТП са субективни –
дължат се на подценяване на опасността и късно реагиране на водача на
автомобила за спиране. Сочи, че описаните увреждания на пострадалата са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Мястото на удара по протежение на
платното за движение е на около 2-3 метра преди линията на ориентира или е на
пешеходната пътека. По ширина на платното за движение мястото на удара е на
около 6 метра в дясно от левия бордюр за посоката на движение на автомобила.
Вещото лице сочи, че ул. „Самоковско шосе“ е предназначена за двупосочно
движение, като на 4,00 метра преди ориентира се наблюдава началото на маркирана
пешеходна пътека тип „Зебра“, а на 1,20 метра преди ориентира и на 0,50 ментра
в дясно от десния бордюр се намира монтиран метален стълб пътен знак Д-17
/пешеходна пътека/. Вещото лице инж. А. твърди, че скоростта на движение на
автомобила е била около 66 км/ч., при разрешена скорост на движение в този
участък от пътя – 50 км/ч., а скоростта на движение на пешеходката е била около
5,0 км/ч. Произшествието е настъпило на дневвна светлина при добра видимост.
Инж. А. сочи, че водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме
пешеходецът непосредствено преди началото на пресичането на платното за
движение, като пострадалата също е имала тази възможност за възприемане на
автомобила. Опасната зона за спиране на автомобила е била 48 метра, като към
момента, в който водачът е могъл да възприеме пострадалата непосредствено преди
пресичането й, лекият автомобил се е намирал на около 79 метра преди мястото на
удара. Вещото лице твърди, че водачът е разполагал с техническата възможност да
предотварати удара, като пострадалата съшо е имала възможност да избегне
настъпването на ПТП-то, ако е предвиждала, че водачът няма да намали или да
спре автомобила преди пешеходната пътека. Вещото лице сочи, че конатактът е
настъпил в предна дясна част на автомобила.
По искане на ищцата и с оглед доказване състоянието на
пострадалата след настъпване на инцидента и към момента е разпитан един
свидетел при режим на довеждане.
Свидетелят Д.И.Д. – живеещ на семейни начала с майката на
пострадалата. Лекарите твърдели, че след като научил за инцидента отишъл с
майката на ищцата в Пирогов, като И.Г. била в шокова зала. Разбрали от лекар,
че пострадалата е в кома. Твърди, че към настоящия момент ищцата не е добре –
забравя, изнервя се, крещи. Трябва винаги да има човек около нея. Има белези –
по брадичката, челото и тялото. Преди инцидента пострадалата била жизнена,
спортувала, била станала 4-та в България. Сега трудно движи крака и ръката си,
има проблем с частичната памет. Скарала се с приятелките си. Движи се винаги с
придружител, не ползва помощни средства. Разбира какво й се говори, но не
помни.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от И.А.Г. вследствие
настъпилото на 22.06.2015 г. ПТП, са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 22.06.2015 г. в с. Кокаляне, на бул. „Самоковско шосе“ в района на
кръстовището с ул. „Васил Левски“ са причинени телесни увреждания на ищцата. От
показанията на изслушания свидетел и заключенията на вещите лица се установява,
че ищцата е претърпяла болки и страдания с особен интензитет за период от 6
месеца, а за период от 12 месеца те са били интензивни, като продължават в
умерена степен и до днес. Получените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като според заключението на вещите
лица д-р Юл. Й. и д-р Хр. М. пълно възстановяване на увредениете неврални
функции е абсолютно невъзможно, прогнозите за значимо подобрение в бъдеще са
минимални при голяма вероятност за допълнително утежнение.
В хода на делото не бяха ангажирана доказателства в
подкрепа на възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата. Напротив, от заключението на вещо лице инж. Ст. А. е видно, че ПТП-то
от 22.06.2015 г. е настъпило изключително по вина на водача на автомобила
Владимиров, който е имал техническа възможност да предотврати удара с ищцата.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника за
липса на правен интерес у ищцата от предявяване на настоящата претенция поради
неизпълнение на чл. 380, ал. 1 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ /нов/. Легитимацията на страните съответства на твърденията за
настъпило увреждане на пострадалата и предявената от нея претенция спрямо
застрахователя на делинквента за обезщетение на настъпилите имуществени и
неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по
сключената застраховка „Гражданска отговорност. С влизането в сила от
01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г.), се постави допълнително изискване с рекламационен характер към
желаещото да отправи застрахователна претенция лице да го стори първо пред
застрахователя преди да предяви срещу него пряк иск в съда /чл. 432, ал. 1, чл.
493, вр чл. 380 КЗ/. В § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно
заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори
като е прието, че ако са сключени преди влизането му в сила, се прилагат
разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Доколкото
провеждането на процедурата по чл. 380 от КЗ
би имала значение за допустимостта на иска по чл. 432 от КЗ (предвид изричното
правило на чл. 493, ал. 3 от КЗ) съдът приема, че спрямо процесното
застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на отменения
Кодекс на застраховането, с оглед факта, че от представената от ищеца справка е
видно, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и
застрахователя е сключен на дата 20.10.2014г., която предхожда влизането в сила на
новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще
намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на
чл. 226, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред
съда.Следователно заявяването на претенция за вреди първо пред застрахователя в
конкретния случай не е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
производството пред съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.).
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на ищцата,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2015 г. намира, че обезщетение в размер на
500 000 лева би било адекватна обезвреда на
претърпените от нея и доказани в производството
неимуществени вреди.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата от 500 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, следва да бъде
присъдена заедно със законната лихва от момента
на настъпване на увреждането – 22.06.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на спора и тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса по
делото, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 20 000
лв – държавна такса.
На
следващо място ответникът ЗК„Л.И.”
АД следва да бъде осъден за заплати на ищеца съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сума в размер на 11 530
лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на
343, 73 лв. – разноски за депозити по делото, съразмерно уважената част от
иска.
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати
на дружеството - ответник на основание чл.
78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК
сумата в размер на 7 530 лв. -юрисконсултско
възнаграждение, и сумата в размер на 56, 25 лв - разноски за депозити
по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.А.Г., ЕГН **********, сумата от 500 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при
ПТП, станало на 22.06.2015
г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.06.2015
г. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер от 800 000
лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд сумата в размер 20 000 лв. – представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА „ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Г.,
ЕГН ********** сума в размер на 11 530
лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на
343, 73 лв. – разноски за депозити по делото, съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника „ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *********, сумата в
размер на 7586, 25 лв. – разноски по делото, на
основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: