№ 55
гр. Радомир, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100937 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД,
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с полица № . от 08.12.2015 г. между „Дженерали
Застраховане“ АД от една страна и "Т.Т." ООД - собственик, и „Уникредит Булбанк“ АД,
като трето - ползващо се лице, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за
товарен автомобил „А.“ – самосвал, с peг. № ., с период на покритие от 09.12.2015 г. до
08.12.2016 г., при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете, съгласно Общи условия
на предлаганата застраховка.
На 19.08.2016 г., в гр. З., при кръстовището между ул. „Х.С.“ и ул. „З. м.“ („З.к.“)
възникнал инцидент с посоченото по-горе МПС, при който при движение на заден ход
товарният автомобил попаднал в дупка, формирала се в зоната на кръстовището,
непосредствено до тротоарната част и острова, разделящ пътя между три улици, като
пътната настилка пропаднала поради факта, че под нея се намирал „закрит канал“, пресичащ
пътното платно. Вследствие на така описаното пропадане, товарният автомобил се
преобърнал наляво, което довело до съществени материални вреди в цялата лява част на
автомобила. За настъпилия инцидентът бил съставен протокол за ПТП № . г. от мл.
автоконтрольор АНТ. В. З. - служител в РУ – Радомир.
След настъпване на процесното ПТП, при „Дженерали Застраховане“ АД, въз основа
на искане за оценка на щети, била образувана ликвидационна преписка № . г., вследствие на
което бил извършен оглед, опис, оценка и калкулация на вредите по застрахования товарен
автомобил. Ремонтът бил възложен на сервиз „Бългериан Трак Сървис“ ООД, като за
1
извършените ремонтно-възстановителни работи била изплатена сумата от 5686,45 лева. За
ликвидиране на преписката били начислени и 15,00 лева - ликвидационни разноски.
На основание чл. 410, ал. 1 КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение,
„Дженерали Застраховане” АД имало право да получи изплатената сума за обезщетение
заедно с обичайните разноски по определянето му от причинителя на вредата, в това число
от собственика на вещта, причинила вредата и от лицето, което е било длъжно да я
стопанисва.
Доколкото причина за инцидента била пропадналата асфалтова настилка в гр. З. и
съобразно законовите разпоредби на ЗДвП и Закона за пътищата, вменяващи поддръжката
на пътното платно на съответната община, с покана с изх. № . г. Община З. била поканена да
възстанови сумата от 5686,45 лева - изплатено застрахователно обезщетение и сумата от
15,00 лева - начислени ликвидационни разноски.
Към днешна дата липсвало плащане от ответната страна, поради което моли съда да
постанови решение, с което да осъди Община З. да заплати на ищеца сума в размер на
5701,45 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” на МПС във връзка с щета № ., мораторна лихва в размер на 1737,50 лева за периода
от 12.10.2018 г. до 12.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.10.2021 г. до изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковите претенции по основание и размер.
Твърди, че по делото липсвали доказателства за наличието на виновно бездействие от
страна на ответника, тъй като в съставения протокол за ПТП било отразено наличието на
пропадане на пътната настилка поради закрит канал, пресичащ пътното платно.
Наред с това се твърди, че ответната община не е собственик на пътя, на който е
настъпил инцидентът.
Според ответника, в зоната на настъпилия инцидент е имало поставен знак „В4“,
забраняващ влизането на товарни автомобили, но въпреки това, водачът на процесния
товарен автомобил не се съобразил със знака, което обстоятелство изключвало каквато и да е
отговорност на собственика на пътния участък или на лицето, което го управлява.
Ответникът твърди и че в процеса по завеждане и установяване на щетата не са
доказани всички обстоятелства, които биха могли да освободят застрахователя и други
трети лица от плащане на обезщетение за претърпените щети, тъй като липсвали
доказателства дали водачът на товарния автомобил е употребил алкохол и/или наркотични
вещества. Наред с това, размерът на причинените щети не бил безспорно установен и
доказан.
По изложените съображения, моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен представител поддържа предявения
2
иск и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен представител оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство застрахователна
полица № . от 08.12.2015 г. по застраховка „Каско“, валидна за периода от 09.12.2015 г. до
08.12.2016 г., че същата е сключена между ищцовото дружество „Дженерали Застраховане“
АД, "Т.Т." ООД - собственик и „Уникредит Булбанк“ АД, като трето - ползващо се лице, за
процесния автомобил – товарен автомобил „А.“ – самосвал, с peг. № ., и в която е уговорено,
че плащането на застрахователната премия ще се извърши на 4 равни вноски, всяка в размер
на 637,50 лева.
От представения по делото протокол за ПТП № . г., съставен от мл. автоконтрольор в
РУ – Радомир, се установява, че на 19.08.2016 г., в гр. З., при кръстовището между ул.
„Х.С.“ и ул. „З. м.“ („З.к.“), е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), с
участието на товарен автомобил „А.“, с peг. № ., собственост на "Т.Т." ООД, управляван от
КР. В. Г., в резултат на което са нанесени материални щети на товарния автомобил. В
протокола е отразено, че товарният автомобил, „А.“, с peг. № ., се е обърнал настрани
вследствие пропадане на пътната настилка на пътното платно поради закрит канал,
пресичащ пътното платно. Посочено е и че в зоната на кръстовището има поставен знак
„В4“, който е ясно видим за водачите.
От приетото по делото писмо с рег. № 535/11.02.2022 г. от Областно пътно
управление – Перник и приложената към него схема за разположението на път III-6233 в
рамките на гр. З., се установява, че съществуващият покрит отводнителен канал преминава
в тротоара на участък от път III-6233 и попада в урбанизираната територия на гр. З. и АПИ
няма отношение към изграждането и поддържането на този канал.
От представеното по делото искане за оценка на вреди от 23.08.2016 г. се установява,
че на 19.08.2016 г., при движение на заден ход при кръстовището между ул. „Х.С.“ и ул. „З.
м.“ („З.к.“) в гр. З., процесният товарен автомобил е пропаднал, след което се преобърнал
настрани, вследствие на което настъпили материални щети по автомобила.
Съставен е опис – заключение за вреди по щета № ./23.08.2016 г., с който са
установени щети по автомобила, подробно описани в описа, като с банкова референция от
02.09.2016 г. „УниКредит Булбанк“ АД е дала съгласие обезщетението по щета №
./23.08.2016 г. и обезпечение по кредит № . от 29.12.2015 г., застрахована в полза на
„УниКредит Булбанк“ АД с полица № . от 09.12.2015 г., да бъде преведена по сметка на
доверен сервиз „БТ Сървис“ ООД - Сливница за отстраняване на щетите съгласно опис –
заключение на вреди на МПС от 23.08.2016 г.
Видно е от приложеното по делото възлагателно писмо, че ремонтът на товарния
3
автомобил е възложен на сервиз „БТ Сървис“ ООД – Сливница, като за извършените
ремонтно-възстановителни работи била изплатена сумата от 5686,45 лева, за което е
представена фактура № . г., както и платежно нареждане от 10.11.2016 г.
С регресна покана от 28.12.2016 г. ищецът е поканил Община З. да възстанови сумата
в общ размер на 5701,45 лева, от които 5686,45 лева – застрахователно обезщетение и 15,00
лева – ликвидационни разноски.
С уведомително писмо от 01.02.2017 г. Община З. е уведомила „Дженерали
Застраховане“ АД, че отказва да плати посочената сума, тъй като водачът на товарния
автомобил не се е съобразил с поставените на място пътни знаци в участъка на настъпилото
ПТП и вследствие на това негово неправомерно поведение са причинени и материалните
щети.
По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за управление на
МПС и контролен талон на шофьора КР. В. Г., както и удостоверение за годишен
технически преглед от 11.09.2015 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
А.З. и Й.И..
От показанията на свидетеля А.З. се установява, че в качеството си на мл.
автоконтрольор в РУ – Радомир е посетил на процесната дата местопроизшествието, като на
място е констатирал, че товарният автомобил е самокатастрофирал, тъй като е попаднал в
дупка на пътното платно.
От показанията на свидетеля Й.И. се установява, че дупката, в която е пропаднал
товарният автомобил се намира върху покрито дере, което се намира между две улици.
По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа експертиза, вещото
лице по която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. приложения снимков
материал, е дало заключение, че процесният инцидент е настъпил на 19.08.2016 г., около
17,00 ч. в гр. З., при кръстовището, образувано от ул. „З. м.“ и ул. „Х.С.“, при което водачът
на товарния автомобил, след като е навлязъл на ул. „З. м.“, най-вероятно след линията на
пътен знак „В4“, е предприел движение на заден ход, след което и след известно движение
на заден ход се е разположил напречно спрямо оста на пътя, достигайки областта на
тротоара, където е настъпило преобръщането на лекия автомобил. Според вещото лице, при
приближаване на тротоара, свързващ път III-6233 и ул. „З. м.“ и преминавайки върху закрит
канал, пресичащ платното за движение, пътната настилка под левите гуми на МПС пропада,
след което товарният автомобил се преобръща върху лявата си страна.
Вещото лице сочи, че е възможно получените увреждания по товарния автомобил да
са настъпили с механизъм на ПТП, при който МПС първоначално пропада с левите си
колела, в резултат на което се обръща и пада върху настилката с лявата си страна.
Според вещото лице общата сума, необходима за пълното възстановяване на
товарния автомобил, е в размер на 5686,45 лева, като стойността на обичайните
ликвидационни разноски е в порядъка на 10,00 – 15,00 лева.
4
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата
съдебно - автотехническа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо по делото ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение,
както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените
вреди на автомобила и размера на обезщетението.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на товарен автомобил „А.“, с peг. № ., по
застраховка „Каско” на МПС, обективирана в полица № . от 08.12.2015 г., с период на
валидност от 09.12.2015 г. до 08.12.2016 г. Същата е била валидна към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 19.08.2016 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
А.З., както и от приетия протокол за ПТП № . г. и от заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ, се установява, че на процесната дата водачът К.Г. е управлявал товарен
автомобил „А.“, с peг. № ., в гр. З., като при кръстовището между ул. „Х.С.“ и ул. „З. м.“
(„З.к.“), автомобилът е пропаднал в дупка на пътното платно при движение на заден ход и
вследствие на инцидента се е преобърнал на лявата си страна, при което са причинени
материални щети.
Тук следва да се отбележи, че протоколът за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната
дата и час, на мястото на произшествието се е намирал описаният в протокола товарен
автомобил, с описаните видими щети.
От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка причинно -
следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
Наред с това се установява, че на 23.08.2016 г., в изпълнение на задълженията си по
КЗ, собственикът на товарния автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото
застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за
имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него
5
автомобил вреди, като е определил сума от 5686,45 лева, която е била изплатена с платежно
нареждане от 10.11.2016 г.
След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС №
7/04.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно се установява по делото, че пътят, по който се е движил водачът на
автомобила и където е настъпило процесното ПТП, се намира на територията на община З.,
като инцидентът е настъпил в гр. З.. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
Закона за пътищата и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП общината е длъжна да поддържа общинските
пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги
отстрани в най-кратък срок. Улиците, намиращи се в града, както и прилежащите към
улиците тротоари, представляват общинска собственост и общината отговаря за
осигуряване изправността им и обезпечаване безопасността на гражданите и тяхното
имущество. В тази насока следва да бъде отчетено, че чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата
предвижда задължение за общината да изгражда, ремонтира и поддържа тротоарите,
паркингите и крайпътното озеленяване, а чл. 31 от същия закон вменява такова задължение
за ремонт и поддържане на пътищата от общината. Това означава, че за вреди, възникнали
вследствие допуснато неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията по
поддържане и ремонтиране на улиците, тротоарите и озеленяването, отговаря общината. В
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 14 от ДР на ЗП е установено, че поддържането на
пътищата представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата. Следователно, ответникът следва да полага дължимата грижа по поддръжката
на пътищата в урбанизираните територии в състояние, което да осигурява обичайното и
безопасното им използване, поради което ако не е постигнат този резултат, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди общината носи отговорност.
Безспорно причините, провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли
да бъдат от различен характер: да се коренят както в измененията, които тя е претърпяла с
течение на времето и под въздействие на други обективни фактори, като например
атмосферни условия и тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от
човешко въздействие върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение,
тъй като във всички случаи е налице виновно поведение (бездействие) на служители от
Община Радомир по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
6
Противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Принос по смисъла на закона има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
(или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие). В
конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача
на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, още повече, че макар от
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ да се установи, че от дясната страна на
ул. „З. м.“, считано спрямо първоначалната посока на МПС, да е имало монтиран пътен знак
„В4“, няма безспорни данни по делото водачът на товарния автомобил да е нарушил
забраната, въведена с посочения знак и да е навлязъл по ул. „З. м.“, тъй като вещото лице е
посочило, че товарният автомобил най-вероятно е спрял движението си след линията на
пътен знак „В4“, т. е. няма категорични данни за допуснато нарушение от страна на водача.
Дори да се приеме, че водачът е нарушил забраната, въведена с посочения пътен знак, то
видно от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението по приетата
СТЕ, товарният автомобил се е преобърнал върху лявата си страна до тротоара, свързващ
път III-6233 и ул. „З. м.“, където не е имало забрана за движение на товарни автомобили.
Според заключението по назначената съдебно - автотехническа експертиза, общата
пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП, възлиза на 5686,45 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 5686,45 лева. Следва да се присъди и
претендираната сума от 15,00 лева - обичайни ликвидационни разноски (чл. 410, ал. 1, пр. 2
КЗ). Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната
щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, при което подлежат на
присъждане. Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата от 5701,45 лева.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на
изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен
само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Регресната покана до
ответната община е била изпратена на 28.12.2016 г., като с писмо от 30.01.2017 г. Община З.
е отказал да изплати претендираната сума. Ищецът претендира обезщетение за забава,
считано от 12.10.2018 г., т. е. след получаване на регресната покана от Община З., като
изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК, обезщетението за забава за периода от 12.10.2018
г. до 12.10.2021 г. е в размер на 1737,50 лева. Ето защо, искът по чл. 86 ЗЗД, представляващ
обезщетение за забавено плащане, следва да се уважи за претендирания период и за сумата
по исковата молба, а именно 1737,50 лева.
7
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.10.2021 г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 748,56 лева, от които 297,56 лева –
държавна такса, 351,00 лева – възнаграждение за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община З., с адрес: гр. З., ул. „Х.Б.“ № 3, представлявана от кмета Д.С.С.
ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 5701,45 лева (пет хиляди
седемстотин и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС във връзка с щета № .,
мораторна лихва в размер на 1737,50 лева (хиляда седемстотин тридесет и седем лева и
петдесет стотинки) за периода от 12.10.2018 г. до 12.10.2021 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.10.2021 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община З., с адрес: гр. З., ул. „Х.Б.“ № 3, представлявана от кмета Д.С.С.
ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 748,56 лева (седемстотин
четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8