РЕШЕНИЕ
№ 971
гр. Добрич, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230101435 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, ***, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор О. Б. Ш., чрез упълномощения адвокат В. Г.
от АК-София, със съдебен адрес:** срещу С. И. Х., ЕГН ********** с
настоящ адрес: *** на 30.01.2021г. и постоянен адрес: село С., община Д.,
област ** на 09.03.2021г. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №912/31.08.2020г. по ч. гр. д. №2138/2020г. по описа на ДРС, а
именно: 358.40 лева, дължими по Договор за мобилни услуги от 16.08.2017г.,
сключен между страните с предпочетен номер *****и Договор за мобилни
услуги от 18.09.2017г., сключен между страните с предпочетен номер ****,
формирани от неплатени месечни абонаменти и използвани мобилни услуги
за периода от 20.02.2018г. – 19.05.2018г., за който период са издадени три
фактури с номера: №**********/20.03.2018г., №**********/20.04.2018г. и
№**********/20.05.2018г. и 67.47 лв. – незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 16.08.2017г., посредством който, ответникът е взел
мобилно устройство марка „Леново В Бляк“, дължима за периода от месец
07/2018г. до месец 07/2019г, ведно със законна лихва върху сумата от 425.87
1
лева, считано от 22.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че са били сключени на 16.08.2017г. между
С. И. и „Теленор България“ ЕАД Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + ***** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 14.99” при
месечна абонаментна такса от 14.99 лв., както и Договор за лизинг от
16.08.2017г., по силата на който Х. е взела мобилно устройство „Леново В
Бляк“ за изплащане на 23 месечни вноски в размер на 5.19 всяка, съгласно
погасителен план.
Отделно от това, като лоялен клиент С. И. при преференциални
условия е взела и втори мобилен номер и е сключила Договор за мобилни
услуги от 18.09.2017г., с предпочетен номер + ****. Потреблението по
договорите е фактурирано под клиентски номер №*****.
Ответницата не е изпълнява задълженията си по договора и са
възникнали вземания за мобилния оператор в общ размер на 358.40 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период от 20.02.2018г. - 19.05.2018г., за което са издадени три броя
фактури - №**********/20.03.2018г., №**********/20.04.2018г. и
№**********/20.05.2018г.
Вследствие на неизпълнението и по договора за лизинг от 16.08.2017г. са
възникнали задължения в общ размер на 67.47 лв., представляващи сбора на
12 неплатени лизингови вноски за периода от м.07.2018г. до м.07.2019г.
/12х5.19 лв./ плюс още една допълнителна вноска от 5.19 лв., за това, че не е
върнал мобилното устройство.
„Теленор България“ ЕАД претендира сумата по главница в общ размер
на 425.87 лв., формирана от неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги – 358.40 лв. и дължими лизингови вноски за
мобилно устройство, взето на лизинг – 67.47 лв. по горепосочените фактури,
издадени от „Теленор България“ ЕАД, ведно със законна лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът не е заплатил на ищеца сумите. Предвид гореизложеното,
ищцовото дружество е прекратило едностранно договора за ползваните
услуги на 16.07.2018г., поради неизпълнение на задълженията от страна на
абоната-потребител, видно от издадените процесни 6 фактури, от които И.
дължала общо 425.87 лв., претендирани в настоящото производство, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за парично изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
Поради неплащане от страна на С. И., ищецът е подал заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.
№2138/2020г., като съдът е издал заповед за изпълнение №912/31.08.2020г.
срещу длъжника С. Х. за сумите от: 358.40 лева, дължими по Договор за
мобилни услуги от 16.08.2017г., сключен между страните с предпочетен
номер + ***** и Договор за мобилни услуги от 18.09.2017г., сключен между
страните с предпочетен номер + ****, формирани от неплатени месечни
2
абонаменти и използвани мобилни услуги за периода от 20.02.2018г. –
19.05.2018г., за който период са издадени три фактури с номера:
№**********/20.03.2018г., №**********/20.04.2018г. и
№**********/20.05.2018г. и 67.47 лв. – незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 16.08.2017г., посредством който, ответникът е взел
мобилно устройство марка „Леново В Бляк“, дължима за периода от 07/2018г.
до 07/2019г, ведно със законна лихва върху сумата от 425.87 лева, считано от
22.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
заповедното дело в размер на 25.00 лева - внесена държавна такса и 360.00
лева - платено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове
срещу И. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба
срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и
неудовлетворено притезание спрямо С. Х. в горепосочените размери и на
горепосочените основания и за процесните периоди.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в
настоящото установително производство, така и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага: договорите за мобилни услуги и
ОУ към него и 3 бр. фактури, описани по-горе.
С разпореждане, ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и
от доказателствата към нея, които са получени от назначения особен
представител на ответницата – адв. Е. Т. на 25.01.2022г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло по
основание и размер исковете, прави възражение за изтекла погасителна
давност и сочи, че не била налице идентичност на вземанията, заявени в
заповедното производство по ч. гр. д. №2138/2020г. и в установителното по
гр. д. №1435/2021г. - ДРС. С. И. моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало пред
районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. И.
Х. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районен
съд Добрич е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№2138 по описа за 2020 г. Срещу нея е постъпило своевременно възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради това, на заявителя са дадени указания за
предявяване на настоящите искове срещу длъжника.
По делото е приложен договор за лизинг от 16.08.2017 г., сключен между
3
„Теленор България” ЕАД и С. Х. По силата на този договор, ищцовото
дружество предоставило за временно ползване мобилен апарат марка
„Леново“, модел „В Black“, а ответникът се задължил да заплати 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 5.19 лева, при първоначална вноска в
размер на 32.50лв. към датата на сключване на договора, т. е. общата
лизингова цена е 151.87 лева. Срокът на договора за лизинг е за 23 месеца,
считано от датата на подписването му - 16.08.2017 г. до 19.07.2018г. В чл. 3,
ал.2 от договора за лизинг е посочено, че лизинговите вноски се заплащат,
съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на
ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги по сключения между
страните договор за мобилни услуги от 16.08.2017 г.
Представен е договор за мобилни услуги от 16.08.2017 г., видно от
който, титуляр е С. Х.с предпочетен номер + *** Договорът е за срок от 24
месеца с абонаментен план „Тотал 14.99” при месечна абонаментна такса от
14.99 лв.
Като лоялен клиент С. И. при преференциални условия е взела и втори
мобилен номер и е сключила Договор за мобилни услуги от 18.09.2017г., с
предпочетен номер + ****. Потреблението по договорите е фактурирано под
клиентски номер №****. Уговорено е фактурата по двата договора, да се
издава на 20–то число на всеки месец. В чл.27 от Общите условия се съдържа
клауза, според която, плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата
на издаването й.
Поради преустановяване на плащанията от страна на С. Х., ищцовото
дружество е прекратило на 16.07.2018г. едностранно договорите.
Така, за възникналите задълженията по договорите, мобилният
оператор е издал за отчетен период от 20.02.2018г. - 19.05.2018г три броя
фактури - №**********/20.03.2018г. на стойност 51.82 лв. с ДДС,
№**********/20.04.2018г. на стойност 266.77 лв. и №**********/20.05.2018г.
на стойност 46.66 лв. д ДДС, или в общ размер на 365.25 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги и дължими лизингови
вноски.
С кредитно известие с №**********/20.06.2018г. е била извършена
корекция на задължението, като е сторнирана сума в размер на 12.04 лв. с
ДДС за върнати на абоната предплатени абонаментни такси в това число: 7.68
лв. в отрицателен размер за мобилен номер **** и 4.36 лв. в отрицателен
размер за мобилен номер *****.
С оглед горното, задължението от 365.25 лв. след приспадането на 12.04
лв. е станало в размер на 358.40 лв.
След прекратяване на облигационните правоотношения между
страните, ищецът е издал крайна фактура №**********/20.07.2018г. на обща
стойност 718.92 лв., в която са начислени:
293.05 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
4
договорите;
67.47 лв. – неплатени лизингови вноски и
358.40 лв. – неплатени месечни абонаментни такси и за потребление на
мобилни услуги.
От горепосочените три суми, ищецът претендира в настоящото
производство последните две.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице пояснява, че по двата договора за мобилни услуги и
по договора за лизинг за извършвани частични плащания от ответника. Така,
експертът дава информация, че са налице дължими суми за мобилни услуги,
фактурирани за процесните мобилни номера **** и *****за периода от
20.02.2018г. до 19.05.2018г., съгласно сключените между страните договор за
мобилни услуги в размер на общо 337.64 лв., от които:
46.63 лв. с ДДС по фактура №**********/20.03.2018г.;
261.58 лв. с ДДС по фактура №**********/20.04.2018г.;
41.47 лв. с ДДС по фактура №**********/20.05.2018г.;
12.04 лв. в отрицателен размер с ДДС по кредитно известие с
№**********/20.06.2018г. за върнати на абоната предплатени
абонаментни такси в това число: 7.68 лв. в отрицателен размер за
мобилен номер ****и 4.36 лв. в отрицателен размер за мобилен номер
****
По гореустановените суми няма извършени плащания от ответника.
Налице били и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
16.08.2017г. в размер на 85.23 лв., за периода от март 2018г. до юли 2019г., в
това число: 5.19 лв. за осма вноска от общо 24 – по фактура с
№**********/20.03.2018г., 5.19 лв. за девета вноска от общо 24 – по фактура
с №**********/20.04.2018г., 5.19 лв. за десета вноска от общо 24 – по
фактура с №**********/20.05.2018г., 5.19 лв. за единадесета вноска от общо
24 – по кредитно известие с №**********/20.06.2018г. и 67.47 лв. за 12
лизингови вноски по 5.19 лв. равно на 82.28 лв. и една допълнителна вноска
за закупуване на устройство от 5.19 лв. – по фактура
№**********/20.07.2018г.
Съдът кредитира напълно заключението, тъй като е обосновано, пълно и
неоспорено от страните и намиращо опора в писмените доказателства по
делото.
Следва за акуратност да се отбележи, че ищецът не претендира нитов в
заповедното, нито в настоящото производство договорната неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите в размер на 293.05 лв., която сума е
част от общата такава по издадената крайна фактура от 20.07.2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
5
искове с правно основание чл.415, ал.1, т. 1 във вр. чл.422 ГПК във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.342, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца, е да докаже наличието на сключени между страните
договори за мобилни услуги и договори за лизинг, както и да се установи
предоставянето за ползване на мобилните устройства и размерите на
дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи плащане на
претендираните вземания.
По делото се доказа наличието на сключен договор за лизинг от
16.08.2017 г., с който е предоставен на ответника мобилен апарат, марка
„Леново“, модел „В Бляк“, при обща лизингова цена в размер на 151.87 лв.,
платима на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 5.19 лв. и при
първоначална лизингова вноска към датата на сключване на договора в
размер на 32.50 лв. с ДДС, плюс още една допълнителна вноска в размер на
5.19 лв. за закупуване на устройството. По делото се установи, че стойността
на неплатените лизингови вноски (12 броя х 5.19 лв. плюс допълнителна
вноска от 51.9 лв.) е в размер на 67.47 лева по договор за лизинг от
16.08.2017г. В процеса не се ангажираха доказателства от ответника за
плащането на лизинговите вноски в пълен размер, което установяване е в
тежест на ответната страна.
Ответникът е направил своевременно с отговора по исковата молба
възражение, че процесните вземания са погасени по давност, по което
възражение съдът дължи произнасяне.
Разпоредбата на чл. 111, б. „в"“ ЗЗД посочва, че с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземания за наем, за лихви и за други
периодични плащания. По въпроса, относно съдържанието на понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111,б. „в“ ЗЗД и неговите основни
и задължителни характеристики, е постановено задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. по
описа на ОСГК на ВКС, съгласно което понятието „периодични плащания“ се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни, а плащанията да са еднакви. В мотивите
на обсъжданото тълкувателно решение се посочва още, че не е възможно да
бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че
правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни.
Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД - вземанията за наем и лихви.
Настоящото производство касае стойността на месечни абонаментни
такси и на лизингови вноски, които са повтарящи парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (съответния договор за мобилни услуги и
за лизинг), интервалите на падежа са месечни и предварително определени и
6
размерите на плащанията са изначално определени. Лизингополучателят има
задълженията на наемател и дължи дължи заплащане на наемна цена (чл.345,
ал.1 ТЗ във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД) - задължение, което безспорно представлява
периодично плащане, като и при двата вида лизинг плащането на вноските е
периодично, на определен падеж, съгласно погасителен план към договора
(мотиви към решение по т. д. № 3977/2013 г. на I ТО на ВКС и решение по т.
д. № 2936/2013 г. на II ТО на ВКС). В този смисъл, за процесните вземания
намира приложение кратката тригодишна давност.
Неоснователно е възражението за наличието на погасителна
давност на вземанията по договор за лизинг от 16.08.2017 г. По този
договор са платени 8 вноски, като падежът на деветата вноска е на 20.03.2018
г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
първоначално пред РС-Дулово на 22.07.2020г., което води до извод, че не е
изтекъл тригодишният давностен период.
Неоснователно е възражението за наличието на погасителна
давност на вземанията по договори за мобилни услуги от 16.08.2017 г. и
от 18.09.2017г. По тези договори са платени първите седем вноски и част от
осма вноска. По–горе се посочи, че падежът на седма вноска е 20.03.2018 г. В
този смисъл, съдът намира, че не е изтекъл тригодишен давностен срок към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.03.2020г.
Горното води до извод за основателност на исковите претенции за
сумите от: 358.40 лв. /триста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/,
дължими по Договор за мобилни услуги от 16.08.2017г., сключен между
страните с предпочетен номер + **** и Договор за мобилни услуги от
18.09.2017г., сключен между страните с предпочетен номер +****, формирани
от неплатени месечни абонаменти и използвани мобилни услуги за периода
от 20.02.2018г. – 19.05.2018г., за който период са издадени три фактури с
номера: №**********/20.03.2018г., №**********/20.04.2018г. и
№**********/20.05.2018г. и 67.47 лв. /шестдесет и седем лева и четиридесет
и седем стотинки/ – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
16.08.2017г., посредством който, ответникът е взел мобилно устройство марка
„Леново В Бляк“, дължима за периода от месец 07/2018г. до месец 07/2019г,
ведно със законна лихва върху сумата от 425.87 лева, считано от 22.07.2020г.
до окончателното изплащане на вземането
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените разноски в исковото и в заповедното производство.
Така, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и от съдебните книжа по
гр. д. №1435/2021г., сторените от ищцовото дружество съдебни разноските са
в размер на: 75.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение, 300.00 лв. – депозит за особен представител на ответника и
400.00 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, т. е. направените
7
разноски са в общ размер на 1175.00 лева. Ответникът следва да заплати на
ищеца сума от 491,96 лева за направени разноски, които са съответни на
уважената част от исковете.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 2138 по описа за 2020 г. на
Добрички районен съд, ищецът е направил разноски, както следва: 25 лева –
държавна такса и 180 лева - адвокатско възнаграждение, или общо: 205.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. И.
Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **представлявано от
изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите - М. С.,
следните суми: 358.40 лв. /триста петдесет и осем лева и четиридесет
стотинки/, дължими по Договор за мобилни услуги от 16.08.2017г., сключен
между страните с предпочетен номер + **** и Договор за мобилни услуги от
18.09.2017г., сключен между страните с предпочетен номер + *****,
формирани от неплатени месечни абонаменти и използвани мобилни услуги
за периода от 20.02.2018г. – 19.05.2018г., за който период са издадени три
фактури с номера: №**********/20.03.2018г., №**********/20.04.2018г. и
№**********/20.05.2018г. и 67.47 лв. /шестдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/ – незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 16.08.2017г., посредством който, ответникът е взел мобилно
устройство марка „Леново В Бляк“, дължима за периода от месец 07/2018г. до
месец 07/2019г, ведно със законна лихва върху сумата от 425.87 лева, считано
от 22.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед за изпълнение №912/31.08.2020г. по ч. гр. д. №2138 по описа за
2020 г. на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА С. И. Х., ЕГН ********** с настоящ адрес: **** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , /със старо наименование
„Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: г***, представлявано от изпълнителния директор Д.К. К.и от
члена на Съвета на директорите - М.С., сумата от 1175.00 /хиляда сто
седемдесет и пет/ лева, представляваща направени съдебни разноски в
исковото производство и сумата от 205.00 /двеста и пет/ лева - направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2138 по описа за 2020 г. по
описа на Добрички районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. №2138 по описа
за 2020 г. на Добрички районен съд, да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от съдебния акт по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9