РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Б., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Н.ай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Н.ай Грънчаров Въззивно гражданско дело №
20211200500870 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Срещу Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по описа на РС
Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от адв. К.Д., като пълномощник на А.
С. Т., ЕГН **********, от гр.Б., ж.к. „Е.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, насочена срещу
първоинстанционното решение в частта му с която е определен режим на лични контакти
между бащата- К. И. Б., ЕГН ********** и детето Н. К. Б. ЕГН **********, по време на
Коледните, Новогодишните и Великденските празници и официалните национални
празници, както и по време на рождените и именните дни на детето, бащата да взима детето
при себе си за повече от един път през лятото и за повече от 5 дни през зимата, както и в
частта на обжалваното решение, в която на майката А. С. Т., ЕГН **********, е вменено
задължение да осигури на детето мобилен телефон и да уведоми бащата за телефонния
номер за да може бащата да контактува по телефона с детето си.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението на РС Б. в обжалваната му част. Оплакването е за необоснованост на същото от
събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Навадени са и оплаквания за
противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.
Оспорва се решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е определен режима
1
на лични контакти на бащата с детето, като се поддържа че същият е необосновано
разширен, като на първо място се лишава детето от възможността да празнува рождените си
и именни дни с кръга от съученици и приятели, а религиозните и националните празници в
обкръжението на близките си, с които обичайно живее. На второ място, наведени са с
жалбата доводи, че с определения с обжалваното решение на РС Б. режим на виждане на
бащата с детето, нарушава се възможността детето да има подреден живот и се изразява
становище, че постоянното прекъсване на ежедневния възпитателен процес при детето,
водят до прекаленото му напрягане, което налага то на този етап да ползва и услугите на
психолог. Изказва се предположение, че честите и продължителни контакти с бащата, ще
засилят емоционалните проблеми, които съществуват понастоящем и се отразяват негативно
на психиката на детето. При определения режим на лични контакти между бащата и детето-
при двуразовия престой на детето при бащата през лятото в два последователни месеци, на
практика майката е лишена от възможността да планира лятната си почивка, във време с
което и нейния работодател да се съобрази. На трето място- оспорва се определения в
решението на първоинстанционния съд режим на лични срещи между бащата и детето, като
се твърди че същите ще увеличат разноските на майката за посещението на детето при
психолог, както и поради вмененото и от съда задължения, да осигури на детето си телефон
за връзка с баща и, за който да заплаща ежемесечни сметки за телефона на дъщеря си.
Поддържа се с въззивната жалба, че с отговора на ИМ пред първоинстанционния съд, е
предложен нормален като интензитет режим на лични контакти на бащата с детето, които в
пълна степен отговарят на интересите както на бащата, така и на детето. Поддържа се, че
определения режим на виждане, в повече от изложеното с отговора на исковата молба, се
явява в противоречие с интересите на детето, което не ще може да празнува в приятелския
си кръг и в обкръжението на своите близки, като се акцентира че и без това бащата винаги е
канен за рождените и именните дни на детето, с изключение на тържеството на *2020г.
Първоинстанционното решение на РС Б. се обжалва и в частта му за разноските,
доколкото наведени са доводи ,че причините за исканата по съдебен ред промяна се дължи
на промяната на работата на бащата, а не на поведението на майката и съдът не е отчел това
обстоятелство при определянето на разноските между страните по делото.
С въззивната жалба са наведени и доводи за необоснованост на решението на РС Б. в
обжалваната му част, тъй като съдът при формирането на изводите си, не е съобразил
събраните доказателства за това че бащата си позволява в присъствието на детето да отправя
закани към майката, с което травмира детето, което води до установяване на проблеми с
емоционалното състояние на детето, което от своя страна изисква намесата на психолог, а
това натоварва майката не само емоционално, но и финансово.
Във връзка с оплакването наведено с въззивната жалба- за допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, сочи се че в противоречие с изискванията на чл. 236 ал.2
от ГПК, при преценката на събраните доказателства, дадена е вяра на показанията на
майката и на сестрата на ищеца, като именно на тази база съдът е разширил неоправдано
режима на лични контакти между бащата и детето и е разширил възможността на бащата да
2
влияе негативно върху емоционалната и психическата стабилност на детето. Отделно
наведени са доводи, че вменяването на майката на задължение да осигури мобилен телефон
на детето за връзка с неговия баща и да заплаща месечните сметки за него, съставляват
грубо нарушение на материалния и процесуалния закон.
С оглед на изложеното с въззивната жалба и на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, иска се от
въззивния съд да бъде отменен обжалвания съдебен акт, в частта му с която е определен
режим на лични контакти между бащата- К. И. Б., ЕГН ********** и детето Н. К. Б. ЕГН
**********, по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници и
официалните национални празници, както и по време на рождените и именните дни на
детето, дадено е разрешение на бащата да взима детето при себе си за повече от един път
през лятото и за повече от 5 дни през зимата, в частта на обжалваното решение, в която на
майката А. С. Т., ЕГН **********, е вменено задължение да осигури на детето мобилен
телефон и да уведоми бащата за телефонния номер за да може бащата да контактува по
телефона с детето си, както и в частта, с която не е уважено искането за присъждане на
разноски, като неправилен.
Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на
нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен
отговор от другата страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна.
В съдебно заседание пред въззивния съд, К. И. Б., чрез пълномощника си адв. А., оспорва
въззивната жалба, като моли съда да я остави без уважение. Навадени са доводи от
въззиваемата страна, че през месеците след постановяването на обжалваното решение на РС
Б., са настъпили факти и обстоятелства които сочат на опити на майката да отчуждава
детето от неговия баща, чрез препятстване и осуетяване на контактите между бащата и
детето в определеното за виждане време, съобразно сключеното между страните
споразумение при настъпилата фактическа раздяла. Навеждат се доводи, че майката създава
у детето си усещането, че семейството му са леля П./нейната сестра/ и чичо И./мъжа с който
сестра и съжителства на семейни начала/, като се твърди че майката често отива с детето в
гр. С. и прекарва значително време с него там, като така бащата не може да взима детето за
срещите си с него от адреса на който двамата с майката постоянно живеят в гр. Б..
В отговор на направените възражения, навеждат се доводи от жалбоподателката, чрез
пълномощника и адв. Д.- че контактите на детето с неговия баща го довеждат до такова
емоционално и психическо състояние, че се налага след това да ползва услугите на частен
психолог, за което средствата се заплащат от майката.
Във връзка с наведените от страните доводи и фактически твърдени пред въззивната съдебна
3
инстанция, за обстоятелства настъпили след даване ход на устните състезания пред
първоинстанционния съд, допуснати са пред ОС Б. разпити на свидетели, като е изслушана
и приета и комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологическа експертиза.
В пледоариите си при устните състезания, страните чрез техните пълномощници, поддържат
доводите навадени с въззивната жалба и отговора към нея, както и изразеното по делото
становище относно режима на личните контакти на детето с бащата.
За да осъществи правомощията си на въззивна инстанция и да упражни контрол за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт, при преценка за защита интересите на
детето, настоящият състав на ОС Б., съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на предявен иск от
К. И. Б., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ №*, чрез пълномщоника адв. А., срещу А. С. Т.,
ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ж.к.“О. ч.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, с правно основание чл. 59
ал. 9 от СК, с който се иска от съда да измени определените със съдебна спогодба от
11.04.2017г. по гр. дело № 2429/ 2016г. по описа на РС Б., мерки относно упражняването на
родителските права на малолетната Н. К. Б. ЕГН **********, в частта им досежно режима
на контакти на детето с нейния баща К. И. Б., ЕГН **********.
Сочи се с ИМ въз основа на която е образувано настоящото дело, че по друго предходно
гр.дело № 2429/2016г. по описа на РС Б. е одобрена съдебна спогодба от дата 11.04.2017г.,
по силата на която упражняването на родителските права по отношение на детето Н. К. Б.
ЕГН ********** са предоставени на майката – А. С. Т., ЕГН **********, а на бащата К. И.
Б., ЕГН ********** е определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с
преспиване, както и да взема детето при себе си за 20/двадесет/ дни през лятото и 7/дни/
през зимната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
както и разширен режим на лични отношения за времето, в което бащата е в България по
споразумение на родителите.
Твърди се още от ищеца пред първоинстанционния съд, че той работи като международен
шофьор, което предполага честото му отсъствие от страната. От друга страна наведени са
доводи, че майката създава пречки на бащата за осъществяване на режим на лични контакти
и отказва да се договорят по-разширен режим на виждане на бащата с детето, не отговаря на
телефонните позвънявания на бащата и така осуетява срещите между детето и неговия
родител.
Основанието за предявения иск са твърденията, че е налице промяна в обстоятелствата в
сравнение с момента, когато са определени предходните мерки на лични контакти през
2017г., тъй като бащата често отсъства от страната, отделно детето вече е пораснало, поради
което се нуждае от по-разширен режим на лични контакти с баща си.
Предвид на изложеното в исковата молба се прави искане да бъдат изменени определените
със съдебна спогодба от 11.04.2017г. по гр. дело № 2429/ 2016г. по описа на РС Б.- мерки на
лични отношения между бащата и детето като се определят нови такива, в следния смисъл:
4
Бащата да взима детето от адреса на неговото местоживеене в град Б. в рамките на четири
последователни дни в края на всеки месец от годината като го взима в 18.00ч. в деня,
предхождащ този, в който започва да тече 4-дневния период, до 18.00 ч. на последния
четвърти дни с преспиване;
Бащата да взима детето при себе си за коледните празници, както следва: всяка четна година
за времето от 18:00 часа на 23.12. до 18:00 часа на 26.12., а всяка нечетна година да взима
детето при себе си за новогодишните празници за времето от 18:00 часа на 30.12. до 18:00 ч.
на 01.01. За великденските празници бащата да взима детето при себе си всяка нечетна
година за времето от 18:00 ч. на Велики четвъртък до 18:00ч. на понеделника след Великден
/неделя/. Бащата да взима детето при себе си през летния сезон по 15 дни през месец юли и
15 дни през месец август, като при четна година тези дни са първата половина на
съответните месеци, а при нечетна година са втората половина на съответните месеци както
и по 10 дни през зимата.
Бащата да взима детето при себе си за 3 март, 6 май и 6 септември всяка четна година, а за 1-
ви май, 24 май и 22 септември на всяка нечетна година. Бащата да взима детето при себе си
за рождения му ден (*) на всяка нечетна година, а за именния му ден (Н.) бащата да взима
детето при себе си всяка четна година. Бащата да има право да контактува с детето си по
мобилен телефон, който да ползва детето, като майката се задължава да уведомява бащата за
актуалния телефонен номер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на
ответницата- А. С. Т., чрез пълномощника и адв. Д.. Изразява се становище за допустимост
на предявения иск по чл. 59 ал. 9 от СК и за частична основатеност на същия. Сочи се,
случаите в които бащата не е могъл да види детето си в определеното му със съдебната
спогодба време, се дължат на настъпили обективни причини- здравословното състояние на
детето и грижи за близки на ответницата, което е наложило пътуване до гр. С..
Същевременно твърди се, че бащата проявява грубо отношение към майката, което от своя
страна травмирало детето. Отделно излагат се съображения, че детето порасва и следва да се
отчита интереса му- навлизането му в етап на предучилищна подготовка и необходимостта
да не бъде често и безпричинно откъсвано от обучителния процес. Майката изразява
съгласие с предложеното от бащата да осъществява лични контакти с детето си за четири
последователни дни в края на всеки месец, с оглед отсъствието му от страната. За
останалите дни предлага по-различен режим на лични контакти. За коледните,
новогодишните и великденските празници, изразява се становище че празничните дни
следва да бъдат поделени за двамата родители, така че детето да се среща на тези празници
както с майка си, така и с баща си. Изразява се становище, че не следва да бъде определян
режим на виждане на бащата с детето за останалите национални празници, тъй като бащата
сам сочи че пътува и често е извън страната. Възразява се срещу определянето на режим на
бащата с детето на рождения и именния му ден, като се излагат съображения че следва да
бъдат зачитани интересите на детето и неговото решение къде и в каква среда да празнува, а
отделно се излагат доводи, че детето следва да празнува тези свои празници в присъствието
5
и на двамата родители. Не се възразява с писмения отговор на ИМ, бащата да се вижда с
детето за 15 дни през лятото и за 5 дни през зимата, което да не съвпада с платежния
годишен отпуск на майката, но се възразява интензитета на срещите да е двуразов, тъй като
това в значителна степен ще попречи на майката при ползването на годишния и отпуск,
заедно с детето. За провеждането на телефонни разговори с телефон на детето, не се
възразява от ответната страна.
В срока за писмен отговор на ИМ пред РС Б. е предявяен насрещен иск с правно основание
чл. 150 от СК, от майката А. С. Т., ЕГН **********, срещу бащата- К. И. Б., ЕГН
**********, с който се иска изменения на определената със съдебна спогодба от
11.04.2017г. по гр. дело № 2429/ 2016г. по описа на РС Б.- месечна издръжка, като се иска
същата да бъде увеличена по размер от 175лв. на 250лв. Изложени са доводи, че от
сключването на съдебната спогодба с която последно е определен по съдебен ред размера на
дължимата месечна издръжка, който бащата следва да заплата на дъщеря си, са изминали
почти три години като детето е пораснало, а от там и неговите нужди за храна, облекло и
издръжка, променила се е социално-икономическата обстановка в страната. В същото време
бащата работи в чужбина и доходите му значително са нараснали.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника по насрещния
иск. Оспорва се същия и се прави искане за неговото отхвърляне, тъй като не е налице
изменение в обстоятелствата, обуславящи изменение на определената от съда месечна
издръжка и нейното увеличение.
Становището на ДСП, отдел „Закрила на детето” по местоживеене на непълнолетното дете-
гр. Б., дадено писмено пред първоинстанционния съд, по реда на чл. 15 ал. 6 от Закона за
закрила на детето е за постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт, с което да
бъдат защитени по най- добър начин правата и интересите на малолетното дете- Н. К. Б.
ЕГН **********. В доклада се сочи, че не е констатиран риск за детето по смисъла на
Закона закрила на детето, като не се установява и родителско отчуждение. Сочи се от
социалните работници, че детето Н. е привързано и към двамата си родители, като
съществува силна емоционална връзка и между детето и нейния баща. С двамата родители
се работи, за да не въвличат дъщеря си в конфлитните отношения между тях след
фактическата им раздяла, както и да спазват условията на сключената и подписана от тях
съдебна спогодба по отношение на упражняване на родителските права и издръжката не
детото. Сочи се в социалния доклад, представен пред РС Б., че майката се старае да
поддържа нормални и цивилизовани отношения с бащата, като не е установено да
препятства умишлено режима на осъществяване на лични контакти между бащата и детето.
От своя страна бащата показва привързаност и заинтересованост към цялостното развитие
на дъщеря си, като е налице силна емоционална връзка- дете и родител.
От отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“- Б., изказва се
становище от социалните работници пред РС Б., че в интерес на малолетното дете е да се
определи режим на виждане на детето с родителя при който не живее, за да се осигури по-
добра възможност за пълноценно общуване, при участието и на двамата родители.
6
При изслушването от съда на родителите по реда на чл. 59 ал. 6 СК:
Майката А. С. Т. заяви, че не се противопоставя да бъде изменен режимът на лични
контакти между детето и бащата в края на месеца. Твърди, че не възпрепятства по никакъв
начин детето да се вижда с баща си и да говори с него по телефона. Признава че между
родителите липсва добра комуникация и разбиране, но твърди че бащата е твърде груб в
отношенията си с нея и често не разбира дъщеря си и я огорчава при разговорите с нея по
телефона.
Бащата К. И. Б. заявява, че желае да бъде променен режимът му на лични контакти, с оглед
естеството му на работа и честите отсъствия от страната. Не среща разбиране от страна на
майката по отношение на срещите и контактите с детето. Твърди че забелязва че детето му
започва да се настройва срещу него. Признава че често пуска жалби до полицията и до
дирекция Социално подпомагане- Б., с искане за съдействие.
С обжалваното Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по описа
на РС Б., първоинстанционният съд е уважил като основателен предявения иск с правно
основание чл. 59 ал. 9 от СК, като е изменил лежима на лични контакти между бащата К. И.
Б., ЕГН ********** и дъщерята- Н. К. Б. ЕГН **********, определен със съдебна спогодба
от 11.04.2017г. по гр. дело № 2429/ 2016г. по описа на РС Б., като е определил следния
режим на контакти:
-Бащата да взима детето от адреса на неговото местоживеене в град Б. в рамките на четири
последователни дни в края на всеки месец от годината, като го взима в 18.00 ч. в деня,
предхождащ този, в който започва да тече 4-дневния период до 18.00ч. на последния
четвърти дни с преспиване;
-Бащата да взима детето при себе си за коледните празници, както следва: всяка четна
година за времето от 18:00 часа на 23.12. до 18:00 часа на 26.12., а всяка нечетна година да
взима детето при себе си за новогодишните празници за времето от 18:00 часа на 30.12. до
18:00 ч. на 01.01. За великденските празници бащата да взима детето при себе си всяка
нечетна година за времето от 18:00 ч. на Велики четвъртък до 18:00ч. на понеделника след
Великден /неделя/;
-Бащата да взима детето при себе си през летния сезон по 15 дни през м.юли и 15 дни през
месец август, като при четна година тези дни са първата половина на съответните месеци, а
при нечетна година са втората половина на съответните месеци както и по 10 дни през
зимата;
-Бащата да взима детето при себе си за 3 март, 6 май и 6 септември всяка четна година, а за
първи май, 24 май и 22 септември на всяка нечетна година. Бащата да взима детето при себе
си за рождения му ден (*) на всяка нечетна година, а за именния му ден (Н.) бащата да взима
детето при себе си всяка четна година;
-Бащата да има право да контактува с детето си по мобилен телефон, който да ползва детето,
като майката се задължава да уведомява бащата за актуалния телефонен номер.
С обжалваното Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по описа
7
на РС Б., съставът на РС Б. е изменил размера на месечната издръжка, дължима от К. И. Б.,
ЕГН **********, в полза на малолетното дете Н. К. Б. ЕГН **********, чрез нейната майка
и законна представителка А. С. Т., с ЕГН **********, определена по съдебна спогодба,
одобрена с протоколно определение от дата 11.04.2017г., постановено по гр. дело №
2429/2016г. по описа на Районен съд – Б., като я увеличил от 175лв. на 220лв., считано от
29.06.2020г., до настъпване на основания за нейното изменение и прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна сума, като е отхвърлил предявения иск за
издръжка в частта му над уважения от съда размер, до размера претендиран с насрещния
иск.
Срещу частта от Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по
описа на РС Б., в която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 59
ал. 9 от СК и в частта за разноските, депозирана е въззивна жалба от жалбоподателката А. С.
Т., чрез адв. Д., като въз основа на същата е инициирано въззивното производство по
настоящото дело пред ОС Б..
Срещу частта от Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по
описа на РС Б., в която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 150
от СК, не е депозирана въззивна жалба от страните по делото, като в тази част решението е
влязло в законна сила.
Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, следва да се
приеме за установено и доказано от настоящия състав на ОС Б., следното:
Страните по делото- К. И. Б., ЕГН ********** и А. С. Т., ЕГН **********, са родители на
малолетното дете Н. К. Б. ЕГН **********. Двамата са живели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство е родено детето Н. К. Б. на *2013. Последвала е фактическа
раздяла, като детето е останало да живее при майка си.
С влязла в законна сила съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение на съда от
11.04.2017г., по гр. дело № 2429/2016г. по описа на РС Б., родителите са се споразумели
родителските права по отношение на детето Н. К. Б. да бъдат предоставени за упражняване
на майката, при която е определено и местоживеенето му. Бащата е осъден да плаща
месечна издръжка за дъщеря си в размер на 175лв., считано от 15.12.2016г., както и
издръжка за минало време.
На бащата- К. И. Б. е определен и режим на лични контакти с детето Н. К. Б. както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08:00 ч. в събота до 18:00 ч. в
неделя с преспиване, както и да взема детето при себе си за 20 /двадесет/ дни през лятото и
7/дни/ през зимната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, както и разширен режим на лични отношения за времето, в което бащата е в
България по споразумение на родителите.
Детето Н. К. Б. ЕГН **********, към момента на разглеждането на делото посещава детска
градина № 2 „Д. Б.“- Б., предучилищна група, като е първокласник от новата учебна година.
След раздялата на родителите основно грижата за нейното отглеждане и възпитание е поета
8
от нейната майка. Детето е с добро физическо и психическо здраве и с нормално развитие за
възрастта си. Редовно посещава занятията в детската градина, общува активно с децата от
групата, общува и с възрастните спокойто и без притеснение. Посещава извън училищни
занимания- спорт, пеене към ДНА Б., като средствата за тези занимания се поемат от
майката на детето. Случва се детето и да боледува и да отсъства от заниманията в детската
градина, като по делото пред първоинстанционния съд са събрани доказателства за това че е
боледувала от варицела, поради което не се е провела и една от срещите с нейния баща. В
социалния доклад представен пред въззивната съдебна инстанция, сочи се от социалните
работници, че поради конфликтните отношения между родителите на детето, майката А. С.
Т., заедно с детето са посещавали детски психолог на частна практика, за периода от
м.05.2020г. до м. 07.2021г. Детето Н. е привързано към двамата си родители, като има силна
емоционална връзка както с майката при която живее, така и с баща си. Не се наблядават
симптоми на родителско отчуждаване при детето, към някой от неговите родители.
Майката А. С. Т., ЕГН **********, живее заедно с детето в жилище в кв. „Е.“, гр. Б.,
собственост на нейните родители, в които живее заедно с майка си и баща си- В. и С. Т.,
като родителите и оказват помощ и съдействие при грижите за отглеждането на детето.
Майката е работила в онлайн консултант към магазин „К.“ в гр. Б., но от 27.09.2021г. е
регистрирана като безработна в Бюро по труда- гр. Б., с право на обезщетение. Пред
първоинстнанционния съд А. С. Т. е представила декларация, в която е посочено, че не
притежава движимо и недвижимо имущество, единствените доходи, с които разполага са
доходи от трудово правоотношение, възлизащи на около 600лв. месечно/за периода когато
все още е била на работа/.
Бащата К. И. Б., ЕГН **********, живее на адрес: гр. Б., ул. „С.“ №*, ет. *, ап. *, заедно с
майка си Д. П./баба на детето по бащина линия/. Пред първоинстанционния съд е
представил декларация в която е посочено, че притежава недвижими имоти– 1/2 ид. част от
къща и апартамент, находящи се в гр. Б.. Посочено е, че работи по трудово правоотношение
и притежава дялове в търговско дружество, което от една година не извършва стопанска
дейност. Установява се, че работи като международен шофьор в транспортна фирма „Б.“
ЕООД, на ненормирано работно време, като отсъства от страна за продължителен период от
време. По отношение на получаваните доходи от трудово правоотношение за К.Б., са
изискани писмени документи от неговия работодател. Представени са удостоверения, видно
от които ищецът работи на длъжността международен шофьор, получава брутно трудово
възнаграждение в размер между 610 – 650 лв., както получава месечно и между 700- 800лв.
за командировъчни.
Пред първоинстанционния съд, по искане на страните са били допуснати и разпитани
свидетели.
Свидетелката Д. П. е майка на ищеца и баба на детето Н.. Сочи в показанията си пред
първоинстанционния съд че синът ѝ работи в транспортна фирма като шофьор, което налага
да отсъства често от страната. Сочи че той има жилище, но същото се нуждае от ремонт и не
е годно за живеене, а освен това е ипотекирано. Финансова помощ синът и получава от
9
сестра си. Свидетелката сочи че връзката между детето и бащата е силна, бащата има
желание да се вижда с детето и по празниците. Н. посещава баща си, когато често е с
торбичка с лекарства, като бащата от време на време също закупува част от тях.
Св. К. Б.а е сестрата на К. И. Б. и леля на детето Н. К. Б. В показанията си, дадени пред
първоинстанционния съд сочи, че напоследък детето е станало много сприхаво и изнервено.
Свидетелката намира, че сестрата на майката на детето и човека с който тя живее, оказват
огромно влияние както върху детето, така и върху неговата майка. К. Б.а сочи, че детето все
още не може да свикне с това че нейните родители са разделени. Свидетелката излага
притесненията си, че детото се занимава прекалено много с отношенията на родителите си,
като вижда конфликтите между родителите си- страда. В показанията си сочи, че детето
доста често посещава гр. С. с майка си, където пребивават в дома на леля П. и чичо И.,
което препятства бащата да осъществява срещи с детето си, тъй като често той не е
уведомяван за това че детето е извън града, а той не може да ходи да взима детето от С..
Твърди че лелята и чичото на детето са обсебили малката Н., като намира това за прекалено.
В показанията си пред РС Б., свидетелката К. Б.а сочи, че тя подпомага финансово брат си,
като дори плаща един от кредитите му. Потвърждава че той живее при майка им, като
жилището му се нуждае от ремонт и не е годно за обитаване. Твърди че детето често
боледува и идва при баща си с торбичка с лекарства.
Св. П. М. е сестра на майката и леля на Н.. В показанията си пред РС Б. сочи че за детето
сестра ѝ полага изключителни грижи. Когато бащата пожелае винаги се вижда с дъщеря си.
Свидетелката сочи че е имало момент когато тя и човека с който живее са били пострадали
от катастрофа и тогава за определен период от време, Н. и майка са били при тях в гр. С.,
тъй като тя се нуждаела от грижите на сестра си. Бащата е била уведомен за това.
Свидетелката сочи в показанията си, че бащата се обръща към сестра и доста често с груби
думи, което става достояние на детето то много се разстройва. Това е довело до това, че
детето става неспокойно, изнервено. Твърди че това довело и до там че самото дете станало
агресивно. Свидетелката излага съображения, че детето има нужда от психолог и посещава
такъв, за което също са нужни средства. Твърди че подпомага сестра си финансово когато се
наложи. В показанията си свидетелката също сочи, че комуникацията между родителите на
детето е трудна и това влияе на психиката на Н..
Св. Н. С. познава страните и детето Н., тъй като с нейното дете са в една група в детската
градина. Знае детето и двамата му родители, тъй като много често детето е довеждано на
занимания и от неговия баща. Свидетелката сочи в показанията си, че детето макар да е на 6
години и задава въпроси- „Защо тате не ме разбира, защо ми крещи?“ Твърди че детето е
объркано и притесненно и заради това посещава психолог. Свидетелката сочи в показанията
си, че разходите за отглеждане на едно дете на нейната възраст, което е и в предучилищна
група, са значителни.
По искане на страните, свидетели са били допуснати и разпитани и пред настоящата
въззивна съдебна инстанция, за обстоятелствата настъпили след постановяване на
решението на първоинстанционния съд.
10
Пред настоящата съдебна инстанция е преразпитана и свидетелката Д. П.. Тя сочи че на
12.12.2021г. детето дошло в дома им, като още от вратата казало че иска да може да говори
за леля П. и за чичо И.. Бащата на детето се опитал да отклони разговора и да я помоли да не
говорят за това, но тя казала- „ти не си миникакъв, ти си глупак. Чичо И. каза че си глупак.“
Двамата се опитали да успокоят детето, но Н. продължавала да говори срещу тях. Детето
започнало да крещи, да вика, като не можели да я успокоят. Свидетелката П. сочи в
показанията си, че и при другите срещи детето говори за леля П. и чичо И., като съобщава
какво са правили, къде са ходили, като изказва становище че тези хора имат значително
влияние върху детето. Иначе свидетелката споделя че детето е привързано към баща му,
прекарват добре времето си заедно, рисува, радва се, като през последните месеци поради
по- честите им срещи отношенията между баща и дете значително са се подобрили и детето
е по-спокойно. Свидетелката П. счита, че майката използва детето като оръжие в
отношенията с нейния баща, с която са във фактическа раздяла.
Свидетелката К. Б.а в показанията си пред ОС Б. сочи че е разбрала, че майката е
забранявала на детето да говори постоянно по телефона с баща си и баба си, като детето
било разочаровано. В показанията си сестрата на К. И. Б. сочи, че през месеците октомври и
номеври, детето е било в гр. С., при сестрата на майката и това е попречило на бащата да се
среща с детето си, тъй като той не можел да ходи до С. да взима детето и след това отново
да го връща. Свидетелката сочи в показанията си за случай на 12.12.2021г., когато детето
изпаднало в нервна криза, в хистерия, започнало да плаче и да крещи. Свидетелката сочи че
детето е казало на баща си- „Глупак“, че „И. му е повече баща, а П. му е майка“ и др. като
детето постоянно в разговорите с баща си, говори за леля П. и чичо И.. Твърди че това се
случило, тъй като нейният брат отказвал да говори с детето за чичо му И. и искал да говорят
за други неща.
В показанията си пред ОС Б., свидетелката П. М. сочи че живее с мъж на име Х. М., който
детето нарича „чичо И.“, като е във фактическо съжителство с него повече от 5 години.
Свидетелката сочи, че детето при израстването си е прекарвало много време с тях, като дори
Х. и помогнал да се отърве от някои вредни детски навици. Твърди че детето и чичо И. се
разбират много добре- гледат заедно телевизия, заедно се хранят, говорят си, обичат заедно
да пишат и др., като между тях се е създала силна емоционална връзка. Свидетелката в
показанията си твърди, че никога не е имало настройване на детето срещу баща му, нито
разговори уронващи достойноството на бащата на Н..
В показанията си свидетелката сочи, че се е случвало детето да се е подготвило за срещата с
баща си, а той да не дойда да я вземе. Също така през лятото я взел и отишли на море, като
следвало да прекарат 15 дни заедно, но бащата върнал детето много по- рано. През месец
септември след една от срещите на детето с баща му, Н. се върнала много разстроена, тъй
като нейния баща си позволил да обиди чичо и Х., като свидетелката е категорична че
детето страда, когато някой от двете семейства говори срещу другите. Свидетелката М. сочи
в показанията си, че детето винаги страда, когато бащата при срещите им изразява някакъв
негативизъм или към сестра и, или към тях двамата, тъй като детето е свикнало с тези хора и
11
знае че те я обичат и се грижат добре за нея.
Свидетелката П. М. сочи в показанията си, че К.Б. си е позволявал да обижда сестра и в
нейно присъствие, като я наричал „психично болна“, казвал и да „си пие хапчетата“, както и
че „има нужда от лекар“. Свидетелката сочи, че сестра и е била при тях в С., тъй като имала
здравословен проблем и се наложила хирургическа интервенция. През това време детето
също било с тях в С.. Иначе твърди, че сестра и никога не е препятствала срещите на детето
с нейния баща.
Пред ОС Б. е разпитан като свидетел Х. М.. Същият в показанията си сочи, че прекарва
много време със сестрата на жената с която живее на съпружески начала, както и с детето
Н., като определя детето като будно дете за годините си, като умна и интелигетна. Сочи че
прекарва доста време с детето още от както е била на 6 месеца, като дори ходят и на
поичивки заедно. Сочи че за детето е важно да го изслушаш и да чуеш какво иска да ти
каже. Свидетелят знае за случая на 12.12, когато детето се върнало много изнервено от
срещата с баща си. Разбрал че са говорили нещо срещу него и жена му и детето поради това
се е разстроило. Свидетелят изразява мнение, че понякога проблеми настъпват и поради това
че детето си говори по телефона много често с баща му. Свидетелят сочи, че често е помагал
на сестрата на жена си, тъй като се е налагало детето да се откара на лекар, да бъде изписана
майката от болница и др. случаи при които бащата не е можел да дойде и да помогне. В
показанията си Х. М. изразява съмнения, че бащата се опитва чрез детето да си върне
неговата майка, но според него начина за това не е такъв. Свидетелят сочи че има дъщеря на
35 години, за която продължава да се грижи и да я подпомага финансово. В показанията си
М. твърди, че никога не е говорил обидни неща за бащата на детето пред Н. и не е изразявал
нагативна оценка за баща и. Твърди че детето не го приема като баща, нито той има
претенции да бъде приеман от Н. като баща. Свидтелят сочи че двете сестри са много
близки и си помагат, като винаги когато едната има нужда от помощ се обажда на другата и
си помагат. Той също е помагал на майката и на детето Н., когато е имало нужда от това.
Потвърждава че е имало период, когато двамата със свидетелката П. М. са били на легло,
поради претърпяна катастрофа и тогава детето и майката са били при тях в С. за около 2
месеца за да им помагат, но пояснява че бащата е бил уведомен за това и дори му е било
предложено да дойде до С. да вземе детето за да се види с Н.. Свидетелят в показанията си
също така сочи, че се е случвало дори да се върнат до гр. Б. в събота и неделя, тъй като това
е седмицата определена за срещи на бащата с детето и те са идвали и са изчаквали да се
проведе срещата, след което отново се връщали към С. заедно с майката и детето.
Поради изнесеното по долето от разпитаните свидетели и поради задължението да
постанови решение, изцяло в интерес на детето, съдът за изясняване на псичическото
състояние на Н. К. Б.и на нейните родители, е допуснал и назначил комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза. Съдът възприема изцяло експертното
заключение, изготвено от експертите д-р А.И. и психолога Д.А., като намира същото за
компетентно изготвено и достоверно, като изцяло го кредитира и основава доводите си по
делото на изводите на експертите, доколкото същите са в съответствие със събраните по
12
делото писмени и гласни доказателства и със становището на социалните работници в
изготвения и представен пред ОС Блгоевград- актуален социален доклад.
Експертите са категорични че в поведението и в емоционалното състояние на детето Н. К. Б.
не се регистрира симптом на родителско отчуждение спрямо нейния баща К. И. Б..
Психическото състояние на детето е добро. Тя е ориентирана, контактна, подредена,
комуникативна, със спретнат външен вид. Не се откриват от експертите симптоми в
поведението на детето, мисленето и емоционалността на Н. от степен, която да затруднява
правлното и социално развитие и функциониране. Детето не проявява негативизъм към
баща си, когато е в негово присъствие. Няма реакции на отхвърляне.
Психолът експерт сочи, че образа на чичо И. води до известна степен до нарушаване на
отношението дете- баща. Този човек е често в обкръжението на детето и се е грижел за него
и за неговата майка, когато те са имали нужда от помощ. Детето Н. приема чичо И. като
личност от най- близкото и обкръжение, от което детето е отчасти зависимо, защото този
човек се грижи добре за детето емоционално и поведенчески и детето поради това не може
да приеме, че за бащата И. не е толкова важен, колкото за нея. Детето приема чичо си И. и
леля си П. най- вече в разширеното семейство за нея, а поради това че бащата живее отделно
и детето общува по- често с И., то в нейното сазнание ролята на този човек се припокрива с
ролята на родител мъж и това е довело до това детето да го възприема дори като негов баща.
В експертното заключение се сочи, че това не значи че детето отрича че К. и е баща. Тя
простестира срещу баща и поради това, че критикува човек, който е част от постоянното
обкръжение на детето и когота тя идеализира.
Според експертното заключение на експертите, чичо И. и леля П. заемат значимо място в
съзнанието на Н. и има данни, че емоционално те са измествали родителите и, а като
пораства детето започва да съзнава че има родители, но ги приема за много близки, а тъй
като те нямат дете като нея, Н.а в отношенията си с тях е без конкуренция, като за нея е
много приятно да е единствена, призната, да бъде обгрижвана и чувана. В крайна сметка,
майката, лелята и чичото прекарват много време заедно и през повечето от времето всеки
един от тях се стреми да спечели детето с дейсвтия и прояви с цел Н. да се чувства добре и
те да са удовлетворени. Сочи се в експертното заключение, че това поведение не е изцяло в
интерес на детето и не спомага за укрепване на детската психика. От друга страна
родителите са разделени и има негативизъм в отношенето между техните семейства. Всеки
от тях се опитва с поведението и думите си „да спечели“ детето, което е своеобразна
емоционална манипулация по отношение на Н..
В експертното заключение се сочи, че към момента на събеседването с детето, липсват
прояви на агресия, но в отношението на детето са наблюдава известна агресия към бащата,
тъй като той не приема семейството на майката, не е част от него и детето не иска да приеме
влошените отношения между родителите и другите членове на двете семейства.
В експертното заключение се сочи, че и двамата родители са психически здрави, не страдат
от личностово разстройство, неврози или други психични проблеми и имат родителски
капацитет и годност. Експертите обаче са категорични в заключението си, че двамата бивши
13
партньори са в отношения на негативизъм един към друг и това се отразява изключително
негативно върху психиката на детето.
Детето отчасти е приело че двамата са разделени. Средата на майката допринася за
подсилване на тази възможност непряко, чрез влиянието на чичото и лелята върху детето.
В приетото писмено заключение на експертите по делото се сочи, че няма конкретни
възрастни лица, с които детето при общуването си, да предизвикват негативни емоции и
преживявания в съзнанието му. Установеното по делото поведение и отношение на детето, е
в резултат на тампераментови характеристики и фантазни детски образи. Коментираните от
свидетелите по делото истерични реакции на детето са регистрирани само за конкретни
ситуации. Детето е привързано към майка си и баща си. Случаите на истерични реакции са
опозиционно поведение, което се противопоставя в промяната в прилагането на правилата
от страна на родител по време на криза, което води до промяна във фокуса на семейството-
вместо да се справя с кризата, то започва да се справя с поведението на детето.
В експертното заключение се сочи, че мерките за подобряване следва да са и от двете
страни. Двете семейства следва да са толерантни едни към други, да се приемат такива
каквито са, без емоционално манипулиране и да не обременяват детето с негативни емоции
и злоупотреба с неговото доверие. В поведението си лицата които подпомогат майката и
бащата при отглеждането на детето, следва да поставят граници в ролите, които играят в
живота на детето, които да определят баланса на свързаност и автономност между членовете
на семейството, като авторитетните роли са задължително на бащата и на майката.
Изказва се становище от експертите, че в отношенето на бащата към детето няма нищо
застрашаващо детската психика и тъй като към този момент детето се отглежда основно от
неговата майка, подпомагана от нейните леля и чичо, редно е този роднински кръг да
приеме ролята на биологичния баща на Н. и да му направи виртуално място в семейството,
дори и родителите да са разделени. На детето следва да бъде помогнато да разбере, че често
възсрастните се разделят, като това променя системата на семейството, но това няма нищо
общо с родителството на другия родител и с правото на детето да обича и да бъде обичано
от двамата си родители, които не могат да бъдат заменени.
При разпита на експертите пред съда, експерта Д.А. пояснява че „фантазен образ“ е именно
представата на детето че може да е дете на леля П. и чичо И.. Сочи че детето не е приело
раздялата на родителите си, а като живее с майка си заедно със своята чичо и леля, тя не
може да си обясни защо мама и тате са разделени. Изказва се становище от експерта, че
именно непознаването на бащата и недостатъчното общуване между баща и дете, са
причина за изолираните прояви на детето и реакцията му срещу поведението на родителите
си. Експерта А. заявява пред съда че детето няма психологични или психически проблеми,
като не е дете в риск, но се нуждае от разбиране, спокойствие и постоянство от страна на
родителите си и техните семейства. Препоръките на експерта са бащата да прекарва повече
време с детето си. Становището на експерта Д.А. е, че за детето ще бъде уморително, дори
чисто физически, да се мести на две места в рамките на всеки празник, за да прекара същия
14
и с двамата си родители. Препоръките са за определяне на по-широк режим на срещи между
бащата и детето, но при редуване на празниците.
Въз основа на фактическите изводи, изведени от доказателствата събрани пред двете
съдебни инстанция, въззивният състав на ОС Б., навежда следните правни доводи:
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, от законен
съдебен състав и в рамките на правомощията му, като е подписано от съдията, участвал в
съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и е даден ход на устните
състезания. Решението съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съобразно
разпоредбата на чл. 236 ал.1 от ГПК.
Предявеният иск по реда на чл. 59 ал. 9 от СК е процесуално допустим. Законът е
предоставил възможност на родителя, на дирекция “Социално подпомагане”, както и
служебно на съда, мерките определени с бракоразводното решение или със съдебна
спогодба, за упражняване на родителските права по отношение на децата, да бъдат изменяни
при наличие на промяна на обстоятелствата, като съдът може да отмени предишните мерки
и да постанови нови, когато намери това за наложително с оглед на интересите на децата.
При решението си съдът не е ограничен от искането на страните относно начина и
интензитета на срещи между детето и родителят при който то не живее, като може да
определи мерки различни от поисканите от страните по вид и интензитет.
В закона липсва легално определение за понятието „промяна на обстоятелствата“ по
смисъла на чл. 59 ал.9 от СК, но за тълкуване на това понятие има постановена
задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 291 от 07.11.2012г. по гр.д. №
115/2012г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че
разпоредбата на чл. 59 ал. 9 СК има предвид нови обстоятелства, настъпили след
постановяване на развода или фактическата раздяла на родителите и променили съществено
обстановката и начина на отглеждане на детето, влошили ги така, че с оглед интересите на
детето се налага изменение на взетите мерки и предписване на нови. В постановеното за
уеднаквяване на съдебната практика ППВС № 1/1974г. е прието, че по смисъла на чл. 29 ал.
2 СК /1968г. отм./, аналогичен на чл. 59 ал. 9 СК, под "изменение на обстоятелствата" се
разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя,
при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи, съдът е длъжен да
обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки.
Легалната дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето", е дадена в ДР на § 1, т. 5
от ЗЗДт, според която той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат
за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други
факти, имащи отношение към детето. Налице е широк и единодушен консенсус, че във
15
всички съдебни решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от
първостепенно значение, което налага засилен и по-критичен анализ на всеки един фактор,
на който законодателят придава правно значение, тъй като то е относително и зависи от
взаимодействието на всички отделни обстоятелства.
В случая като нови обстоятелства във връзка с предявения иск по чл. 59 ал. 9 от СК, ищецът
е заявил желанието си за осъществяване на срещи с детето с по- интензивен режим,
съобразен с работата му на международен шофьор, който се налага да пътува и отсъства за
продължително време от страната, при което се стига до ситуации, при които бащата не
може да вижда детето за продължителни периоди от време, още повече че се твърди и
препятстване от страна на майката на срещите предвидени в определения от съда режим със
съдебна спогодба от 11.04.2017г. по гр. дело № 2429/ 2016г. по описа на РС Б..
Съгласно установената съдебна практика “промяна на обстоятелствата” по смисъла на чл. 59
ал. 9 от СК е основание за промяна на определените мерки за контакти на детето с родителя
при който не живее, когато се касае за обективна промяна, както досежно живота на
родителите и техния родителски капацитет във връзка с отглеждането и възпитанието на
децата, така и за промяна в живота на децата, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, а също така и обстоятелства,
с които би могло да се подобри положението на детето при допускане от съда на ново
разрешение по отношение на прякото упражняване на родителските права. Константна е
също така практиката, че за да се счете че е налице промяна на обстоятелствата, следва да се
отнася за изменение, което е съществено и трайно, засягащо положението на детето с оглед
интересите на детето. Ето защо във всички случаи съдът следва да постави на преценка дали
новите обективни обстоятелства се отразяват на положението на детето и не ефикасността
на взетите спрямо него по- ранни мерки.
Съставът на ОС Б. разглеждащ делото, въз основа на събраните по делото доказателства
преценени и анализирани в съвкупност и поотделно, намира че безспорно е налице
обективна, трайна и съществена промяна, както досежно работата на бащата на детето, така
и с оглед на възрастта на детето, които налагат промяна на вече определените мерки на
виждане между бащата К. И. Б. и детето Н. К. Б. Бащата е международен шофьор, което
налага пътувания и отсъствия от страна за продължителни периоди от време. Детето е
пораснало в сравнение с времето, при което са определени предходните мерки за лични
контакти, поради което предявения иск по чл. 59 ал. 9 от СК е основателен.
Ако трайната фактическа промяна на обстоятелствата във връзка с живота на детето е
изведена от закона като условие за завеждането пред съда на иск с правно основание чл. 59
ал. 9 от СК, то съдът следва да отчете и извърши преценка на настъпилата обективна
промяна, но следва да я анализира и преценява в съвкупност с всички останали
обстоятелства за всеки отделен случай, като се ръководи изцяло от интересите на детето. /Р
– 215-2011г. на ВКС на РБ/. Дори и когато счете че е налице обективна промяна на част от
обстоятелствата във връзка с които е било определено упражняването на родителските права
с предишно съдебно решение/респ. съдебна спогодба/, съдът при преценката си по какъв
16
начин и в какъв интензитет следва да се провеждат срещите между бащата и детето за
напред и налага ли се промяна, следва да изгради вътрешното си убеждение на базата на
задълбочена съпоставка на всички относими към конкретния случай обстоятелства, давайки
оценка на поведението на всеки от родителите, както и хората от кръга, които подпомагат
отглеждането и възпитанието на детето, на начина, вида, продължителността, ефективността
на полагането на грижите към детето, на начина по който близките на разделените родители
се отнасят към детето, както и за начина по който се отнасят към семейството на другия
родител. Съдът следва да съобрази социалната среда на детето, пола и възрастта на детето,
неговите индивидуални особености. В контекста на всички обективни критерии, които
Постановлението на пленума на ВС № 1/1974г., което не е загубило в тази си част своята
актуалност, свързва с понятието –“интересите на децата”, които съдът е длъжен да обсъжда
и анализира при всеки случай когато взема решение за упражняването на родителските
права по отношение на децата с разделени родители, както и при наличието на обективни
промени, налагащи извода за промяна на тези мерки.
В настоящия случай установява се от събраните по делото доказателства и от изслушаната
от съда експертиза, че детето Н. не е дете в риск, няма установено от експертите родителско
отчуждение към някой от родителите, като детето е еднакво силно емоционално привързано
и към майка си и към баща си, макар с оглед на възрастта си да не може да си обясни и да
приеме настъпилата между тях фактическа раздяла. Детето продължава да страда и чрез
„опозиционно поведение“ и изолирани „истерични“ прояви, прави опити да ги помири и да
отстрани негативизма установил се между близките на майката и тези на бащата. От своя
страна, всеки от родителите на детето, подкрепян от близките които го подпомагат при
отглеждането и възпитанието на детето, прави опити да „спечели“ Н. на своя страна, като
обаче напада семейството на другия родител и „манипулира“ детето емоционално и
психически. Така макар детето да е психически и физически напълно здраво, поради своята
интелигентност и чувствителност, се разстройва емоционално и реагира в определени
моменти неадекватно и истерично, като израз на критичното си отношение към поведението
на възрастните, които намира за значими и важни в живота си.
Въззивният състав на ОС Б. намира, че поради естеството на работата на бащата, както и
поради това че детето от малко е прекарало много повече време с майка си и своите леля П.
и чичо И., налага се извод подкрепен както от приетата по делото съдебна експертиза, така и
от становището на работниците в актуалния социален доклад, че мерките на контакт с
бащата следва да бъдат по- интензивни и по- качествени по своето съдържание, за да
бъде дадена възможност детето да общува повече със своя баща, двамата да се опознаят и да
коригират поведението си един към друг, с оглед съхраняване на изградената между тях
дълбока емоционална връзка и запазване на психиката на детето. Промяната е наложителна
от една страна поради това че бащата има желание да контактува с детето и е силно
привързан към Н., както и загрижен за нейния живот, а детето е пораснало/предстои да
започне училище/, като вече осмисля по друг начин отношението си към своите родители и
тяхното отношение един към друг. Промяна в интензитета на мерките безспорно е
17
необходима и поради изводите на експертите по изготвената експертиза, за създаването у
детето на „фантазни образи“, при което то се опитва да замести липсващата му семейна
среда, със семейната среда на своите чичо и леля, с които прекарва голяма част от времето
си. Препоръките на експертите са, че в интерес на детето е да нараства ролята на бащата в
живота на детето и двамата все повече да се опознават един друг.
При определяне на интензитета и начина на мерките на контакт между бащата и детето,
съдът следва да вземе предвид, че детето е израснало и се чувства най- сигурно в дома и
средата на неговата майка, като ако бъде често и за дълго отделяно от тази среда, това също
може да доведе до нежелани последици за психиката на детето и би го поставило на
сериозни изпитания. Ето защо макар и при стремеж мерките на контакти между бащата и
детето да бъдат увеличени, същите следва да бъдат определени от съда при баланс на
интересите на детето, с оглед общуването му както с единия, така и с другия родител.
Следва да се отчете, че от разпитаните свидетели и от становището на социалните служби,
както и от заключението на експертите по приетата съдебна експертиза, въззивният съд
счита за установено, че детето е еднакво привързано и към двамата си родители, като
следва да запази и съхрани любовта си и привързаността както към майката, така и към
бащата.
Според настоящия състав на ОС Б., събраните доказателства по делото водят на
категоричния извод, че и двамата родители на детето разполагат с добър родителски
капацитет, като са еднакво отговорни и загрижени за отглеждането и възпитанието на
детето. В тази връзка техните характерови особености не следва да бъдат извеждани на
преден план, тъй като очевидно е желанието и на бащата и на майката да прекарват повече
време с детето си, да му отделят повече време и готовността им да го подпомагат с всичко с
каквото могат за неговото нормално отглеждане и развитие като граждани на обществото.
Не следва да бъдат поставяни на преден план и подходите на двамата родители един към
друг, с оглед на изградилите се между тях лични отношения след настъпилата фактическа
раздяла. Безспорно се установява обаче от събраните по делото доказателства, че
изключително неблагоприятно влияние върху психиката на детето има изградения
негативизъм между семействата на майката и бащата и хората от този кръг с които
детето общува. Категорични са изводите на експертите по приетата съдебна експертиза, че
негативизма който двете семейства се опитват да натрапят на детето, като се отнасят
критично към „другото семейство“, водят до грубо манипулиране на детето и го разстройват
психически и емоционално, като според съда това е основната причина за изолираните
истерични прояви на детето и тежките думи, които то е отправяло както към баща си, така и
към близките на майката. Това е причината поради която детето се чувства несигурно, като
не може да разбере защо постоянно близките на майката и на бащата се нападат и
критикуват едни други, след като тя е приела тези хора в широкия кръг на семейството си и
иска те да се харесват и разбират. Ето защо съдът намира, че определените мерки могат да
бъдат ефективни и подходящи за детето, само ако категорично бъде преодолян антагонизма
между близките от семействата на майката и бащата, а родителите осъществят
18
нормална комуникация помежду си/без да се обиждат пред детето и без да си пречат един
друг/, както и като престанат да използват детето „като оръжие“ за разрешаване на
проблемите в отношенията помежду си.
Характерно за производството по чл. 59 ал. 9 от СК е, че съдебната намеса се предприема
въз основа освен на интереса на детето и на обществения интерес, като основната цел е да се
организират родителските функции и начина, който най- пълно отговаря на интересите на
децата. Съгласно разясненията дадени с ППВС № 1/1974г., правната възможност за
изменение на мерките за упражняване на родителските права, в зависимост от установени
трайни промени в обстоятелствата, е израз само на грижата и защитата на правата и
интересите на децата.
При изложените съображения, въззивният съд намира че при наличието на съгласие на
страните за това, както и поради особеностите на работата на бащата, следва да бъде
допуснато изменение във времето на срещи на бащата с детето, като вместо всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, бащата да взима детето от адреса на неговото
местоживеене в град Б. в рамките на четири последователни дни в края на всеки месец от
годината, като го взима в 18.00 ч. в деня, предхождащ този, в който започва да тече 4-
дневния период, до 18.00ч. на последния четвърти ден, с преспиване. В тази част
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съставът на ОС Б. счита, че правомощията на съда да определи при кой от родителите
детето да прекара почивните дни по празниците, следва да бъдат ограничени до Коледните,
Новогодишните и Великденските празници. Съдът намира за неудачно детето да поделя
всеки един от тези празници с двамата си родители. За него това е едно изключитлено
неудобство, поради това че следва два дни да бъде със семейството на единия родител, а
другите дни със семейството на другия родител. Съдът счита че това би било изключително
неудобство и за родителите, тъй като същите ще бъдат ограничени относно това да
прекарват празника в един и същи град и на едно и също място без да могат да пътуват./В
тази насока са и препоръките на психолога, дадени в приетата по делото съдебна
експертиза/. Следва да бъде определен режим, при който детето да прекарва Коледните
празници с майката си и Новогодишните празници с баща си, през четните години и
Коледните празници с баща си и Новогодишните празници с майка си- през нечетните
години, с преспиване и за целия период от почивните дни. Следва да бъде определено детето
да прекарва Великденските празници с баща си на нечетни години и с майка си на нечетните
години, също с преспиване и за целия период от почивните дни. В тази част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като бъдат постановени мерките
определени от въззивния съд.
Въззивният съд намира за задължителна промяната в отношението между двамата
родители/още повече в присъствие на детето/, както и преустановяване на негативизма
между семейството на бащата и майката, както и «настройването» на детето срещу хора
които то счита за близки и е приело в разширеното му семейство, поради което намира за
неуместно те да се нападат помежду си. След като родителите в интерес на детето си, са
19
задължени да променят поведението си един спрямо друг и да се научат да комуникират
помежду си при условията на фактическа раздяла, то въззивният съд счита, че същите
следва по споразумение да поделят поравно официалните национални празници, обявени за
почивни дни, като се съобразят с учебния режим на детето и с неговите потребности и решат
при кого от двамата да бъде детето. В тази част решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено.
Детето вече е пораснало, има своя социална среда, а от есента на 2022г. ще бъде ученичка в
първи клас, като ще има ново училище, нови съученици и нова социална среда, към която
следва да се приспособи. Въззивният съд намира, че изцяло право на детето е да реши къде,
с кого и как да празнува рождените си дни и именния си ден, като въззивният съд намира че
в този случай то има право на рождения му ден освен негови приятели и съученици, да
бъдат поканени и да присъстват и двамата му родители. Поради изложените съображения,
въззивният съд намира че не е в интерес надетето и следователно извън правомощията на
съда е да определя режим на празнуване на рождените и именните дни на детето, като в тази
част първоинстанционното решение на съда следва да бъде отменено, като неправилно и
необосновано.
Важно за общуването на детето с неговите родители е времето на отпуските на родителите и
ваканциите на детето. При определяне на режима на виждане на детето с неговия баща през
свободното им време, съдът следва да съобрази както отпуските на родителите на детето,
като не се допусне същите да съвпадат и така единия от родителите да бъде лишен от
възможността да прекара част от годишния си отпуск с детето си, така и продължителността
на ваканциите на детето през зимата и пролетта на съответната учебна година. При
изложеното въззивният състав на съда счита, че детето следва да прекара с баща си 15 дни
през лятото, по време което не съвпада с отпуска на майката, както и 5 дни през зимната и 5
дни пред пролетната ваканция на детето. Съдът счита че двуразовата среща на детето с
бащата през лятната ваканция обективно не може да бъде успешно осъществена, поради
което в тази част първоинстанционото решение също следва да бъде отменено, като бъдат
постановени мерките определени от състава на ОС Б..
Несъмнено на бащата следва да бъде осигурено неограничена по продължителност и време
на провеждане телефонна връзка с неговата дъщеря, която да бъде ограничавана по
преценка на майката, само ако пречи на режима на работа и почивна на детето и на
провеждането на учебните занятия и самоподготовката за училище.
Установената въз основа на приетата съдебна експертиза необходимост детето да общува
еднакво пълноценно както с майка си, при която живее и на която съдът е предоставил
прякото упражняване на родителските права по отношение на детето, така и с бащата, с
който е изградена здрава и дълбока емоционална връзка, налага майката да съдейства на
бащата и същият да има възможност да се вижда и да общува с дъщеря си и през
седмицата, извън режима определен от съда с настоящото съдебно решение.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, предявеният иск с правно
основание чл. 59 ал. 9 от СК е основателен, като на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,
20
обжалваното решение на първоинтнацинния съд следва да бъде частично отменено, а вместо
него в отменената част да бъдат определени мерките посочени в решението на ОС Б..
Следва първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в частта му за
ежемесечните контакти на бащата с детето, както и в частта му в която е признато правото
на бащата да контактува с детето си неограничено по мобилен телефон.
С оглед изхода на делото, въззивният съд намира че оплакванията с въззивната жалба са
основателни, поради което следва да бъде осъден въззиваемия К. И. Б., ЕГН **********, да
заплати на въззивницата А. С. Т., ЕГН **********, сумата 600лв. за адвокатски хонорар, за
разноските пред въззивната съдебна инстанция.
Разноските за допуснатата и изслушана по делото експертиза, съдът счита че следва да
бъдат поделени между страните по делото, доколкото изводите на експертите са от
изключително значение за интересите на детето и ползват и двамата родители.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по описа на
РС Б., в следните му части:
-Бащата да взима детето при себе си за коледните празници, както следва: всяка четна
година за времето от 18:00 часа на 23.12. до 18:00 часа на 26.12., а всяка нечетна година да
взима детето при себе си за новогодишните празници за времето от 18:00 часа на 30.12. до
18:00 ч. на 01.01. За великденските празници бащата да взима детето при себе си всяка
нечетна година за времето от 18:00 ч. на Велики четвъртък до 18:00ч. на понеделника след
Великден /неделя/;
-Бащата да взима детето при себе си през летния сезон по 15 дни през м.юли и 15 дни през
месец август, като при четна година тези дни са първата половина на съответните месеци, а
при нечетна година са втората половина на съответните месеци както и по 10 дни през
зимата;
-Бащата да взима детето при себе си за 3 март, 6 май и 6 септември всяка четна година, а за
първи май, 24 май и 22 септември на всяка нечетна година. Бащата да взима детето при себе
си за рождения му ден (*) на всяка нечетна година, а за именния му ден (*) бащата да взима
детето при себе си всяка четна година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
- Бащата К. И. Б., ЕГН **********, да прекарва с детето си Н. К. Б. ЕГН **********,
Коледните празници- през четните години и Новогодишните празници- през нечетните
години, с преспиване и за целия период от почивните дни; както и Великденските празници-
на нечетни години с преспиване и за целия период от определените почивни дни;
- Бащата К. И. Б., ЕГН **********, да прекарва с детето си Н. К. Б. ЕГН **********, 15 дни
през лятото, по време което не съвпада с отпуска на майката, както и 5 дни през зимната и 5
дни пред пролетната ваканция на детето.
21
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по
описа на РС Б., в останалата му обжалвана пред ОС Б. част.
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ №*, да заплати на А. С. Т., ЕГН
**********, на адрес: гр. Б., ж.к.“О. ч.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, сумата
600.00/шестстотин/лева, за разноските направени за адвокатски хонорар пред ОС Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщението
на страните, пред ВКС на РБ.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22