№ 4492
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА Гражданско дело
№ 20201110144433 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и евентуален иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С.П.“ ЕООД излага, че на 01.08.2014г. сключил с ответника „В..Ш.М“
ЕООД договор за счетоводно обслужване, по който престирал съобразно уговореното.
Поддържа, че ответникът „В..Ш.М“ ЕООД не изпълнил задължението си за плащане на
дължимото възнаграждение, предвид на което ищецът упражнил правото си да
прекрати договора, считано от 01.11.2016г. Впоследствие на 14.03.2018г. сключил с
ответниците споразумение с нотариална заверка на подписите, рег. № *************.
на Нотариус А.Ш. с рег. № 500 на НК, в което същите признали дължимостта на
сумата 1 712.84 лева – възнаграждение за оказаните от ищеца счетоводни услуги
съгласно издадени фактури за периода от 01.09.2014г. до 31.10.2016г. С нормата на чл.
2 от споразумението ответникът Г.Т. Г***** се съгласила да отговаря солидарно с
„В..Ш.М“ ЕООД за заплащането на дължимите съгласно споразумението суми.
Главницата не била погасена в уговорените срокове, като останал дължим остатък от 1
512.84 лева. Предвид последното обстоятелство ответниците му дължали в условията
на солидарност и заплащане на неустойката по чл. 4 от споразумението в размер на 3
425.68 лева. Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят същите суми
солидарно. В условията на евентуалност – при отхвърляне на иска за неустойка,
претендира сумата 164.73 лева – обезщетение за забава за периода от 20.08.2019г. до
14.09.2020г. Претендира законна лихва върху главницата за възнаграждение за
счетоводни услуги и сторените разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В..Ш.М“ ЕООД не депозира писмен
отговор на исковата молба и не заявява становище по иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г.Т. Г***** депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва единствено искът за неустойка, като твърди
недействителност на неустоечната клауза по чл. 4 на споразумението, поради
противоречието й с добрите нрави. В условията на евентуалност се позовава на чл. 92,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Моли за разсрочване на задълженията по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД:
Страните по делото не спорят и от събраните по делото писмени доказателства,
в т.ч. договор за счетоводно обслужване от 01.08.2014г. се установява постигнатото
съгласие ищецът „С.П.“ ЕООД да извършва за сметка на ответното дружество
„В..Ш.М“ ЕООД счетоводна отчетност при спазване на изискванията на ЗСч,
съпътстващите нормативни актове и данъчното законодателство срещу
възнаграждение по ценоразпис съгласно Приложение № 1 – неразделна част от
договора. Страните по делото не са формирали спор и от представеното по делото и
неоспорено споразумение за погасяване на парично задължение, с нотариална заверка
на подписите, рег. № *************. на Нотариус А.Ш. с рег. № 500 на НК, съдът
приема за установено, че ответникът „В..Ш.М“ ЕООД не изпълнил задължението си за
плащане на дължимото възнаграждение съобразно уговореното, предвид на което
ищецът упражнил правото си да прекрати договора, считано от 01.11.2016г. С
цитираното споразумение ответникът „В..Ш.М“ ЕООД и ответникът Г.Т. Г***** –
управител на последното дружество признали, че за периода от 01.09.2014г. до
31.10.2016г. за оказаните счетоводни услуги по договора от 01.08.2014г. на ищеца се
дължало възнаграждение в размер на общата сума 1 712.82 лева. С разпоредбата на чл.
2 от сключеното на 14.03.2018г. споразумение ответникът Г.Т. Г***** се съгласила да
отговаря пред ищеца солидарно за така признатите задължения на ответника
„В..Ш.М“ ЕООД. Ответниците поели задължение да извършват ежемесечни вноски,
платими до 20-то число на месеца, всяка от които в минимален размер от 100 лева по
посочена в документа банкова сметка на ищеца.
Ответниците не твърдят, а и не са ангажирали доказателства по делото за
извършено плащане на претендираната част от възнаграждението в размер на сумата 1
512.84 лева, предвид на което съдът намира предявения срещу ответниците иск по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД за основателен, предвид на което
следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от депозирането на исковата
молба в съда на 15.09.2020г. до окончателното погасяване.
По предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
2
С разпоредбата на чл. 4 от сключеното на 14.03.2018г. споразумение с
нотариална заверка на подписите, рег. № *************. на Нотариус А.Ш. с рег. №
500 на НК, страните постигнали съгласие, че при забавяне на месечна вноска и/или
неизпълнение на поетите със споразумението задължения, ищецът има право на
неустойка, равна на двойния размер на задължението по чл. 1, т.е. в размер на сумата 3
425.68 лева.
С отговора на исковата молба ответникът Г***** е въвела възражение за
недействителност на същата неустоечна клауза.
Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена в търговски
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са предмет на разглеждане в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според указанията в т. 3 от
решението неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество и размер на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между размера на неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението.
Горепосочената клауза на чл. 4 от споразумението от 14.03.2018г. е израз на
признатата в чл. 9 ЗЗД свобода на д*****рянето. Фактът на двустранното уговаряне на
неустойката обаче сам по себе си е ирелевантен за валидността на неустоечната клауза,
ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в
частност на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски
правоотношения. Преценявана към момента на сключване на договора
(споразумението от 14.03.2018г.), уговорената по този начин неустойка безспорно
отговаря на присъщата й съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД обезпечителна функция, доколкото
е предназначена да стимулира точното в качествено отношение изпълнение на поетите
задължения. Съпоставена обаче със стойността на очакваните вреди от евентуалното
забавено изпълнение, неустойката излиза извън другите две обичайни нейни функции -
обезщетителната и санкционната. Санкционирането на ответниците с неустойка е
предвидено единствено и само за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение
на паричното задължение по договора, поради което и стойността на очакваната вреда,
за която ищецът би имал право на обезщетение в хипотезата на забавено изпълнение,
се съизмерява с установения от закона размер на обезщетението за забавено
изпълнение на парично задължение. При липса на уговорка за неустойка ищецът би
могъл да претендира от ответниците обезщетение за вредите по общите правила на чл.
3
86, ал. 1 ЗЗД в размер на основния лихвен процент, увеличен с десет пункта.
Предвидената неустойка в чл. 4 от споразумението надхвърля многократно очакваната
вреда от забавеното изпълнение. С оглед съотношението й спрямо евентуалната вреда
неустойката несъмнено дерогира уредената в чл. 92, ал. 1 ЗЗД и целена от страните
обезщетителна функция, а предвид размера й, надхвърля и придадената й от
д*****рящите санкционна функция. Уговореният начин на формиране на неустойката,
преценяван съобразно конкретните обстоятелства по делото и изброените в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.07.2010 г. на ОСТК на ВКС примерни
критерии, предпоставя отнапред недопустимо обогатяване на ищеца за сметка на
ответниците, което мотивира у съда извода, че съдържащата се в чл. 4 от процесното
споразумение клауза за неустойка противоречи на основния принцип за справедливост
и добросъвестност в търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Нищожността на клаузата за неустойка
съставлява отрицателен юридически факт, който е препятствал възникването на
вземането за неустойка, предвид на което и предявеният иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие под което е предявен,
следва да бъде разгледан съединеният в условията на евентуалност осъдителен иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По евентуалния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от съдържанието на неоспореното по делото писмено доказателство –
договор за счетоводно обслужване от 01.08.2014г., страните постигнали съгласие
ответникът „В..Ш.М“ ЕООД да заплаща уговореното възнаграждение по договора до
20-то число на следващия месец, а със споразумението от 14.03.2018г. ответниците
признали, че към датата на сключването му, дължима била главница в размер на
сумата 1 712.84 лева. С разпоредбата на чл. 3 от споразумението ищецът приел да не
претендира полагащите му се лихви за забава, но само в случай, че ответниците спазят
поетите ангажименти, което те не сторили. Ето защо за процесния период на забавата
от 20.08.2019г. до 14.09.2020г., ответниците дължат на ищеца обезщетение за забавата,
което определено по реда на чл. 162 ГПК посредством използването на лихвен
калкулатор, възлиза в размер на претендираната от ищеца сума от 164.73 лева. Поради
изложеното предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен.
По искането по чл. 241 ГПК:
Законът утвърждава като принцип, че задълженията следва да бъдат
изпълнявани точно, както с оглед съдържанието на дължимото, така и във времето.
Съгласно нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може
да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
4
страната или на други обстоятелства. Правилото на чл. 241 ГПК регламентира
изключение, овластявайки съда да разсрочи изпълнението му, когато имотното
състояние на страната или други обстоятелства налагат това. Искането засяга
принципно признатото право на ищеца да наложи изпълнение на признатото му
вземане, което е оправдано само при наличие на противопоставим и зачетен от правния
ред интерес на ответника. Желанието на ответника да се противопостави на пълното
изпълнение на изискуемо вземане на кредитора не намира опора в закона, поради което
и само по себе си не е достатъчно. В състезателното производство ответникът, търсещ
защита чрез разсрочване на изпълнението, дължи да докаже както своето имотно
състояние, така и конкретната си нужда, чието удовлетворяване цели да постигне
посредством разсрочване на изпълнението. Настоящият съдебен състав намира, че
ответникът Г***** не е провела дължимото доказване, предвид на което искането за
разсрочване на изпълнението по чл. 241 ГПК е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение от съда.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва разноски в общ размер на 772.54 лева, от които 197.54 лева –
държавна такса и 575 лева – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 772.54 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В..Ш.М“ ЕООД, ЕИК *********, и Г.Т. Г*****, ЕГН **********,
да заплатят солидарно на „С.П.“ ЕООД, ЕИК *********, по предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД, сумата от 1
512.84 лева, представляваща възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от
01.08.2014г. за периода от 01.09.2014г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 164.73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 20.08.2019г. до 14.09.2020г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 772.54 лева,
представляваща разноски по делото, сторени пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 425.68 лева - неустойка по чл. 4 от споразумение за
погасяване на парично задължение, с нотариална заверка на подписите, рег. №
*************. на Нотариус А.Ш. с рег. № 500 на НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Г.Т. Г***** по чл. 241 ГПК
за разсрочване на изпълнението на решението, обективирана в отговора на исковата
молба.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6