№11
Силистра, 15.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели
Николова и в присъствието на
прокурора…….
като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева в.гр.д. № 316 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от
ГПК.
С решение № 380 от 21.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 1142/2019г. по описа на СРС, съдът е осъдил бащата М.Н.М.
да заплаща на детето А.М.М., чрез неговата майка и законен представител К.Д.Т.,
месечна издръжка за периода от 8.08.19г. до 31.08.19г. в размер на 124 лв., неизплатена
част от издръжката за м. септември 2019г. в размер на 10 лв., както и месечна
издръжка, считано от 1.10.19г. в размер на 200 лв., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното
изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за издръжка за периода от
8.08.19г. до 30.09.19г. над присъдените суми. Осъден е М.Н.М. да заплаща на
детето А.М.М., чрез неговата майка и законен представител К.Д.Т., издръжка за
периода от 8.08.18г. до 31.08.19г. в размер на 12 764 лв., като е отхвърлил иска
до пълния претендиран размер издръжка за минало време. Осъден е М.М. да заплати на А.М.М., чрез неговата майка и законен
представител К.Д.Т., направените от него разноски съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 280 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, както и да
заплати по сметка на СРС ДТ върху определената издръжка в размер на 288 лв.
Недоволен от решението в
частта, в която е осъден да заплати сумата от 1 276 лв.-издръжка за минало
време, както и издръжка в размер на 200 лв., считано от 01.10.2019г. до
настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, е останал М.Н.М., който го обжалва в законоустановения
срок. Счита, че същото е неправилно в
тази част, поради което моли съда да го отмени и вместо това постанови друго, с
което издръжката за в бъдеще време да се намали на 160 лв. месечно, като за
разликата до 200 лв. искът да бъде отхвърлен. Относно издръжката за минало
време моли искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – да бъде
определен размер издръжка за минало време след приспадане на платените от него суми.
Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Ответната страна К.Д.Т. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Обжалва се решението
на СРС по предявените искове с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК.
Не се спори по делото,
а и от представеното удостоверение за раждане на стр. 5 от делото се
установява, че детето А. е син на страните по делото и е родено на 07.11.13г.,
т.е. към момента на подаване на исковата молба то е малолетно.
Не се спори също така,
че родителите са разделени от 2014г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143,ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на ненавършилото пълнолетие
дете.
Съгласно разпоредбата
на чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи, като минималният размер издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата
/МРЗ/, която от 1.01.18г. до 31.12.2018г. е 510 лв., т.е. 127,50 лв. е
минималният размер издръжка, от
01.01.2019 е 560.00 лв., т.е. 140 лв. е
минималният размер, а от 1.01.20г. е 610 лв., т.е. 152,50 е минималният размер
издръжка.
Не се спори по делото,
а и от представените доказателства се установява, че детето А. е 6 - годишно и посещава детска градина „Иглика“ в
гр. Силистра.
Освен възрастта на А. и неговите потребности,
при определяне размера на издръжката му, също така следва да се съобразят и
възможностите на лицето, което я дължи- бащата, както и материалното състояние
на другия задължен за издръжка родител – в случая майката.
От представения пред
СРС трудов договор на майката /стр.6/, който се представя пред СОС като
удостоверяващ документ за нейния реален трудов доход и към момента /стр. 24/, е
видно че майката е на 8-часов работен ден, а получава възнаграждение в размер
на 450 лв., т.е. със 110 лв. по-малко от размера на определената за страната
минималната работна заплата за 2019г. На въпрос на съда в с.з. на 17.12.19г.
дали и към момента К. Т. продължава да
получава това възнаграждение, отговорът е положителен. Това налага
обстоятелството копие от така представения трудов договор, ведно с протокола от
с.з. от 17.12.19г., да бъдат изпратени на Инспекцията по труда гр. Силистра за
извършване на проверка за нарушение на трудовото законодателство от страна на
работодателя „Алигери - СС“ ЕООД гр. Силистра.
Представено е и удостоверение от 9.12.19г.,
съгласно което майката получава помощи
по чл. 7, ал.1 ЗСПД в размер на 30 лв. месечно.
Пред въззивната
инстанция е представен от ответната страна и договор за наем, сключен на
1.07.19г., съгласно който последната заплаща месечен наем в размер на 250 лв.
При така представените
от майката доказателства се налага извод, че тя получава месечен доход от 480
лв. /450 лв.+30 лв./ и заплаща месечен наем за двустаен апартамент в размер на
250 лв.
Бащата не е представил
пред първоинстанционния съд доказателства за реализирани от него доходи. СРС,
съобразявайки показанията на св. К. – майка на М.М., че синът й през м.
октомври 2019г. постъпва на работа в Германия, е приел че в бъдеще той ще
реализира трудов доход от тази работа и това ще му позволи да участва
пълноценно в издръжката на сина си, отделяйки месечно претендираната сума от
200 лв.
Пред въззивната
инстанция жалбоподателят представя издадено му на 3.12.19г от НАП удостоверение
за декларирани данни, ведно с приложена справка на действащи трудови договори
за лицето от 1.08.18г. до 5.12.19г., от която е видно че същото има регистриран
трудов договор от 5.10.19г. с основна заплата от 560 лв. В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя заявява, че последният е работил по този договор
в Германия само един месец, след което договорът е прекратен, но работодателят
не е подал своевременно в НАП уведомление за прекратяването му.
Съгласно чл. 149 СК
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяване на иска, който в случая е предявен на 8.08.19г. СРС е приел, че
ответникът следва да дължи претендираната издръжка за минало време в размер на
160 лв. месечно. Съобразил е средствата, давани през този период от бащата и
бабата по бащина линия и правилно е приспаднал сумата от 520 лв. за периода
8.08.18г. – 07.08.19г. /по 130 лв. на тримесечие/, съобразявайки св. показания,
съпоставени и с признанието на процесуалния представител на ищцата, а по
отношение на другата твърдяна от ответника дадена част също правилно е приел,
че е за закупуване на подарък и почерпка, които не обезпечават основните
месечни материални нужди на детето и не следва да се приспадат от дължимата
издръжка, при положение че са предоставени на различно основание.
Настоящата инстанция
счита, че СРС е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни
процесуални действия по изясняване на спора по иска за присъждане на издръжка
за минало време и е постановил законосъобразно решение по този иск. Същото
съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд
изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл. 272 ГПК счита, че обжалваното решение по този иск следва да се потвърди без
преповтаряне на мотивите. Изложеното във въззивната жалба относно издръжката за
минало време не налага промяна в мотивите. Първоинстанционният съд правилно е
съобразил даваните суми от бащата през този период, видно от мотивите на
постановения съдебен акт.
По иска за издръжка за
бъдеще време:
Отчитайки
задължителната практика, установена с Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума
на ВС, съгласно което нуждите на лицата, имащи право на издръжка, се определят
съобразено с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, вземайки се предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето, СОС счита, че СРС правилно е
определил, че бащата следва да заплаща за шесттгодишния си син А. месечна
издръжка в размер на 200 лв. за бъдеще време. Ответникът е в трудоспособна
възраст, не са представени по делото доказателства, установяващи прекратяване
на вписания в НАП като действащ трудов договор на М.М. от 5.10.19г. с месечно
възнаграждение от 560 лв. /не е поискано и предоставяне на възможност за
представяне на такива, предвид твърдението на жалбоподателя в с.з, че
работодателят в същия ден е заявил в НАП прекратяването му/. Не са ангажирани и доказателства, установяващи М. да има особени нужди, свързани с личната
му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен
характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична
изискуемост и др. Това налага извода, че е неоснователно възражението в жалбата
издръжката да бъде намалена до 160 лв.
Ето защо, решението на
СРС следва да бъде потвърдено и в тази част.
Съобразно изхода на
процеса пред настоящата инстанция, в полза на ответната страна следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 200 лв. съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК договора за правна помощ на стр. 15 от делото.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380 от 21.10.2019г., постановено по гр. д. №
1142/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.Н.М. да заплати на К.Д., в
качеството й на майка и законен представител на детето А.М., направените от последната
разноски пред СОС в размер на 200 лв. –
заплатен адвокатски хонорар.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Регионална инспекция по охрана на труда копие от трудов договор № 13/26.09.16г.
и протокол от проведеното на 17.12.19г. за извършване на проверка в „Алигери -
СС“ ЕООД гр. Силистра за нарушение на трудовото законодателство, предвид
изявлението, че К.Д.Т. получава месечна работна заплата за 8-часов работен ден
под установения минимален размер за страната.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на НАП,
ТД-Варна, Офис-Силистра копие от договор за наем на недвижим имот от 1.07.19г.
за извършване на проверка относно неговата регистрация и заплащане на
съответните данъци по този договор.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: