Р E Ш Е Н И Е
№ 392
гр.Плевен, 05.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Р., като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 350 по описа за 2021 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.348 от НПК и чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 12 от 01.04.2021 г.,
постановено по АНД № 20214410200005 по описа за 2021г.,
Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 20-0241-000409 от 02.12.2020 г.
на ВПД Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Белене, с което на Ч.Б.Т. ***, на
основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 /тридесет/
лева, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Ч.Б.Т., чрез адвокат Р.Р., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон. Сочи се, че в атакуваното наказателно постановление, а и в АУАН не е
посочено мястото на извършеното нарушение, като в конкретния случай, освен, че
такова е изискването на императивната разпоредба на чл.57 от ЗАНН, относно съдържанието на НП, това е и от съществено значение
за изясняване на обективната истина. Твърди се, че е посочено само след ЖП
прелез на път 3 римско 5202, като липсва конкретно описание на какво разстояние
от прелеза се твърди да е извършено нарушението. Счита се, че районният съд неправилно
е дал вяра на показанията на полицейските служители, които не кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. Твърди
се, че видно от представената по делото схема на републикански път след
ЖП прелеза има непрекъсната линия с дължина 135м, следва прекъсната и
непрекъсната с дължина 40 м. и прекъсната с дължина 39м., т.е. в близост до ЖП
прелеза са посочени три вида маркировки на пътя. Сочи се, че двамата разпитани
свидетели - полицейски служители твърдят, че изпреварването е станало на около
50 м. след ЖП прелеза, като те са се движили на 8-10 м. от автомобила на
жалбоподателя, т.е. до кръстовището с десния завой от мястото, на което твърдят
да е извършено нарушението са останали още 125м., а свидетелят Д. заявява, че е
имало УАЗ, който полицейския автомобил не е изпреварил и след като УАЗ завил
последвали жалбоподателя. Счита се, че това твърдение е нелогично, тъй като е
видян нарушител, изпреварил неправилно, но не го последвали веднага, а изминали
още 125 м. и едва след като УАЗ завил, тръгнали след автомобила на
жалбоподателя и това при положение, че непосредствено след знака за кръстовище
са имали възможност да изпреварят УАЗА и да спрат жалбоподателя. Счита се, че
са последователни и логични обясненията на жалбоподателя и показанията на
дъщеря му, като и двамата твърдят, че изпреварването е станало на мястото
непосредствено преди кръстовището маркирано с прекъсната и непрекъсната линия,
като са възприели мигач подаден от водача на УАЗ. Посочва се, че светлинен сигнал
- мигач съгласно правилник за движение по пътищата се дава непосредствено преди
маневрата, т.е. логично и отговарящо на обективните обстоятелства е
твърдението, че извършеното от жалбоподателя изпреварване е непосредствено
преди кръстовището на мястото разрешено за изпреварване, като това кореспондира
отчасти и с показанията на свидетеля Д., който заявява, че УАЗ завива и
полицейския автомобил продължава след жалбоподателя. Счита се по изложените
съображения, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение и е оборена
доказателствената сила на АУАН. Сочи се, че по делото е представена Заповед №
316з-3811/23.11.2020 г., с която са определение служители от звено „Охранителна
полиция“, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, като е видно, че
цитираната заповед е издадена след извършване на нарушението на 13.11.2020 г.,
поради което АУАН се явява издаден от полицейски служители без компетентност. В
заключение се моли да бъде отменено оспореното решение, както и издаденото НП.
Моли се на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Р.Р. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер за процесуално представителство
пред РС-Левски и Административен съд гр. Плевен.
От ответника, чрез юрисконсулт А., е подаден отговор
по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение
В съдебно заседание касаторът Ч.Б.Т. не се явява и не се
представлява. По делото са представени писмени бележки от адв.Р. с доводи,
аналогични на изложените в касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът – РУ Белене към ОД на
МВР – Плевен не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Т. за това, че на 13.11.2020г.
около 14:50часа в община Белене, на път Трети клас №5202, с посока на движение
с.Деков, след ЖП прелез, управлява собствения си л.а. Сузуки „Джими“ рег.№*****,
като при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка –
единична непрекъсната линия. Нарушението е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства на
актосъставителя и свидетеля по акта. Съдът е дал вяра на показанията на св.В.и Д.,
като кореспондиращи помежду си и със събраните писмени доказателства. Посочил е, че от схемата на процесния
републикански път е видно, че от ЖП прелез има непрекъсната линия с дължина 135м.,
след което започва двойно линия с една прекъсната и една непрекъсната линия с
дължина 40м., следва само прекъсната линия с дължина 39м., като според
показанията на контролните органи изпреварването е направено на около 50м. от
ЖП прелеза, т.е. в действието на непрекъсната линия. Съдът не е кредитирал
показанията на св.Илиева, като е счел, че същата е дъщеря на жалбоподателя и е
заинтересована от изхода на делото. В заключение районният съд е приел, че при
съставяне на акта и издаване на НП не са опуснати съществени нарушения, които
да водят до отмяна на постановлението, като извършеното нарушение е установено
по едни несъмнен и категоричен начин.
Решението е правилно, съответстващо на материалния
закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на
вмененото на Т. нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Изложените твърдения за липса на извършено нарушение не са доказани. Касаторът
не е успял нито в производството пред районния съд, нито в касационното
производство да обори доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на редовно
съставения акт. Правилно районният съд е кредитирал показанията на контролните
органи, тъй като същите си кореспондират взаимно и съответстват на другите
събрани писмени доказателства, и от тях по категоричен начин се установява
извършеното нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Правилно не са кредитирани с доверие
свидетелските показания на св.И., която е дъщеря на жалбоподателя.
По отношение компетентността на контролните органи,
пред касационната инстанция е представена Заповед №316з-4115/25.11.2019г., от
която се установява, че св.В. и св.Д. са компетентни длъжностни лица да
съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Ето защо решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на ОД на МВР-Плевен /юридическото
лице към което е РУ-Белене/ да се присъдят разноски в размер на 80лева, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 01.04.2021 г., постановено по АНД № 20214410200005 по описа за 2021г. на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА Ч.Б.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплати в
полза на Областна дирекция на МВР-Плевен разноски в размер на 80 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/