Р Е
Ш Е Н
И Е № 260034/2020
гр. Пловдив, 02 ноември 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 313/2020 г. по описа на ПАС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1128/19.03.2020 г. от „Б.И.
„ЕООД ,представляван от адв.Х. против решение № 66/28.02.2020
г. ,постановено по гр.д. № 47/2019 г. по
описа на ОС –Смолян,в частта,в която е отхвърлен предявен от жалбоподателя
отрицателен установителен иск за установяване ,че не съществува претендираното
по изп.д. 481/2017 г. по описа на ЧСИ С. Д.вземане на присъединения взискател Ю.С.
срещу длъжника „Д.“ООД за сумата от 46 897 лв. част от главница в размер
на 99 000 лв. по изп.лист от 11.05.2015 г.,издаден по гр.д.7 /2015 г. по
описа на ОС - Смолян .По съображенията ,подробно изложени в жалбата
жалбоподателят счита решението за необосновано ,неправилно ,незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон и заявява искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго,с което така предявените искове да бъда
уважен ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна Ю.Р.С. ,представлявана от адв.С. е постъпил
отговор ,с която се оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в
него и в представените писмена защита се заявява искане обжалваното решение
като правилно да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Д. „ООД не е депозирал отговор .
Пловдивски апелативен съд след прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
от «Б. И.« ЕООД против «Д.«ООД и Ю.Р.С. за установяване по отношение на
ответниците ,че не съществуват перетендираните по изп.д. 481/2017 г. по описа
на ЧСИ С. Д.вземания на С. срещу ответното дружество както следва:
20 000лв. главница по изп.лист от 22.12.2014 г. ,издаден по
ч.гр.д.1214/2014г. По описа на РС- Смолян;лихви и разноски в общ размер на 3 916лв. по същия
изпълнителен лист;5 187 лв. разноски по изпълнителен лист от 11.05.2015
г.,издаден по гр.д.7/2015 г. по описа на ОС – Смолян и 46 897 лв. –
главница по същия изпълнителен лист.
Твърдял е ,че е присъединен взискател
по посоченото изпълнително дело ,какъвто се явява и ответника С. ,а ответникът
«Д.«ООД е длъжник по него.Ответниците сключили на 10.12.2015 г. споразумение за
доброволно погасяване на задлженията на дружеството към С. ,в изпълнение на
което постъпили девет броя плащания , с които са погасени вземанията изцяло по
първия изпълнителен лист – този от 22.12.2014 г. ,разноските по изпълнителен
лист от 11.05.2015 г. ,а с остатъка в
размер на 46 897 лв.е погасена главницата по същия този изпълнителен
лист,която е размер на 99 000 лв.Поради това е предявил хразглежданият в
насотящето производство иск ппо чл.464 от ГПК за установяване несъществуването
на посочените взамения .
Ответникът «Д.«ООД признава иска.
Ответникът Ю.Р.С. признава ,че по
силата на постигнатата спогодба с длъжника са погасени сумите от 20 000лв.
,главница по първия изпълителен лист ,разноски и лихви в размер на 3 916
лв. пак по този изпълнителен лист и сумата от 5 187 лв. –
разноски,присъдени с решението по гр.д.
5 / 2015 г. по описа на ОС – Смолян ,предмет на изпълнителен лист от
11.05.2015 г. Що се отнася до сумата от 46 897 лв. поддържа ,че със същата
не е погасена част от главницата по
същия изпълнителен лист ,а законната лихва върху главницата до
22.04.2019г.,която не била предмет на настоящето производство.
Съдът с обжалваното решение е
приел за безспорно ,че длъжникът е
заплатил във връзка с постигнатото споразумение между него и С. общо сумата от
76 000 лв. като със същата са погасени изцяло сумите по изпълнителен лист
от 22.12.2014 г.- главница ,лихва и
разноски ,както и разноските по изпълнителен лист от 11.05.2015 г.За тези суми
исковете са уважение като в тази част решението не е предмет на обжалване.
Що се отнася до суматаот 46 897 лв. ,за която ищецът
счита ,че е погасена част от главницата по изп.лист от 11.05.2015 г. съдът е приел че не е налице нито договорно,нито
законово основание да се приеме ,че длъжникът
може едностранно да прави избор и
да сочи ,че погасява главнцата ,както и че неговото изявление не обвързва кредитора
,поради което при съблюдаване разпоредбата на чл.76 от ЗЗД и разясненията
,дадени в ТР № 3 / 2017 г. на ОСГТК следва да се приеме ,че с плащане на
посочената сума са погасени присъдените мораторни лихви и част от законната
такава ,също предмет на посочения изпълнителен лист.
Безспорно е по делото ,че ищецът и ответника Ю.С. са
присъединени взискатели по изп.д.481/2017 г.
по описа на ЧСИ С. Д.,длъжник по което дело е ответникът «Д.»ООД.Безспорно
е също така ,че между ответниците е сключено споразумение за доброволно плащане
на задълженията на «Д.« ООД към С. ,както и че в изпълнение на това
споразумение са заплатени общо 76 000 лв. с платежни нареждания – 9 броя
за периода 10.12.2015 г.- 28.02.2017 г.,а също и че сумите по изпълнителен лист
от 22.12.2014 г. – главница ,лихви и разноски ,както и разноските по
изпълнителен лист от 11.05.2015 г. са изцяло заплатени.Спорът е концентриран
около сумата 46 897 лв. ,за които ищецът счита ,че длъжникът е
погасил част от главницата от посочения
изплънителен лист ,която е в общ размер от 99 000 лв., а ответникът
-взискател С. счита ,че е погасено маротарното обезщетение и част от законната
лихва ,също предмет на този изпълнителен лист.
Съобразно
разпоредбапта на чл.76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно.Съобразно ал. 2 от казаната разпоредба когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.А съобразно разясненията ,дадени в
ТР 3 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС условията и реда на посочената разпоредба се прилагат ,ако между длъжника и кредитора липсва
уговорка ,която да определя друг ред и условия за изпълнение.При предложено от
длъжника и прието от кредитора друг ред и условие за изпълнение на задължението нормата на чл.76 от ЗЗД не
намира приложение.При липса на уговорка между станите и ако са налице условията
на чл.76 ал.1 от ЗЗД изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасяве обвързва кредитора ,а ако длъжникът не е направил избор погсяването на
задължението се извършва по реда на чл.76 ал.1 от ЗЗД.
В светлината на гореказаното могат да бъдат направени следните изводи :от
представените по делото девет броя преводни нареждания е видно ,че по осем от
тях , с изключение на преводното нареждане от 10.12.2015 г. ,с което е
заплатена сумата от 20 000лв. ,с която сума няма спор между страните ,че е
погасена главницата по изп.лист от 22.12.2014 г., за основание на паричния
превод от «Д.«ООД към С. е отразено
главница по споразумението от 10.12.2015 г. Доколкото е безспорно ,че С. има
няколко вземания по изпълнителния лист 11.05.2015 г. – за
главница ,за маротарно обезещетение ,законна лихва и разноски и при безспорното между страните
обстоятелство ,че с първите две плащания са погасени всички задължения по изпълнителния
лист от 22.12.2014 г.и разноските по този от 11.05.2015 г. ,то следва да се
приеме ,че с последвалите плащания в общ размер на 46 897 лв. длъжникът
,при налачието на няколко еднородни задължения
е направил избор кое от тях погасява и този избор е обвързващ за
кредитора.Още повече ,че по делото липсват каквито и да е данни към момента на извършените
плащания последният да се е протовопоставил на този избор на длъжника.А изборът на последния е посредством
извършените плащания да погаси частично вземането за главнца ,което намира
опора и в разпоредбата на чл.76 ал.1 от ЗЗД
доколкото това задлъжение е най – обременителното ,тъй като е
лихвоносно.
С оглед на казаното не може да бъдат
споделени изводите на първоинстанционния окръжен съд ,че с плащане на горепосочената
сума са погасени мораторното обезщетение и част от законната лихва ,тъй като
при избор на длъжника кое от еднородните си задлъжения погасяве ,който избор
обвързва кредитора ,нормата на чл.76 ал.2 от ЗЗД е неприложима . Казаното до
тук сочи ,че везмането на С. в размер на 46 897 лв. ,част от главница в
размер на 99 000 лв. ,предмет на изпълнителен лист от
11.05.2015 г. ,претендирано по изпълнително дело № 481/2017 г. по описа
на ЧСИ С. Д.е погасено и поради това
искът на «Б. И.«ЕООД за установяване
несъществуването на вземане на С. в
посочения вид и размер се явява основателен и следва да бъде уважен.
Не до тези изводи е стигнал съда с
решението си в частта ,която е предмет на обжалване ,поради което в тази част
актът се явява неправилен и следва като такъв
да бъде отменен и да бъде постановено решение ,с което така заявената
искова претенция с правно основание чл.464 от ГПК бъде уважена.Следва решението
на първоинстанционния съд ,с оглед изхода по спора ,да бъде отменено и в частта
,в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответницата С. ,като последната
следва да понесе разноските както за настоящата инстанция – в размер на 3 460 лв. ,така и в пълен размер
направените такива при първоинстанционното разглеждане на делото – в размер на 3 685,05.
Ето защо ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 66/28.02.2020 г. ,постановено по гр.д. № 47/2019 г. по описа на ОС –Смолян,в
частта,в която е отхвърлен предявен от „Б.И. „ЕООД против Ю.Р.С. и „Д. „
ООД отрицателен установителен иск за
установяване ,че не съществува претендираното по изп.д. 481/2017 г. по описа на
ЧСИ С. Д.вземане на присъединения взискател Ю.С. срещу длъжника „Д.“ООД за
сумата от 46 897 лв. част от главница в размер на 99 000 лв. по
изп.лист от 11.05.2015 г.,издаден по гр.д.7 /2015 г. по описа на ОС –
Смолян,както и в частта ,в която „Б.И.“ЕООД е осъден да заплати на Ю.Р.С.
разноски в размер на 1 733,56 лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Р.С. с ЕГН **********
и „Д. „ООД с ЕИК ***** ,че не съществува претендираното по изпълнително дело № 481/2017 г. по описа
на ЧСИ С. Д.вземане на присъединен взискател Ю.Р.С. по отношение на „Д. „ ООД в
размер на 46 897 лв. ,част от главница в размер на 99 000 лв. по
изпълнителен лист от 11.05.2015 г. ,издаден по гр.д. 7/2015 г. по описа на ОС –
Смолян.
ОСЪЖДА Ю.Р.С. с ЕГН ********** да заплати на „Б.И. „ЕООД с
ЕИК *****разноски за настоящата
инстанция в размер на 3 460 лв. ,както и сумата 3 685,05 лв. разноски
за пръвоинстанционното разглеждане на делото .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.