Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№………..../28.01.2020г
гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа т.д. № 3404 по описа за 2014г. взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Сдружение „А.У.В.Б.“, с която срещу Фондация „Ж.П.-
2016“ се предявяват искове, както следва:
- да се установи,
че лицето Г. П., като учредител и първи пожизнен Председател на Фондация „Ж.П.“
не е имал воля да променя учредителния акт на посочената фондация и не е
подписал решенията и пълномощните, с които да се извършат и заявят за вписване
такива изменения;
- евентуално, че
решението от 07.02.2014г, с което Г. П., като Първи пожизнен председател на
Фондация „Ж.П.“, променя устава на фондацията е нищожно като противоречащо на
закона, тъй като учредителя на фондацията не разполага с правомощия да
променя/изменя устава на фондацията.
- евентуално, че решението от 07.02.2014г, с
което Г. П., като Първи пожизнен председател на Фондация „Ж.П.“ променя устава
на фондацията и пълномощното от 07.02.2014г, с което упълномощава К.Ц.Р., К.Г.и
Н. И. да обявят в регистъра на СГС решението от 07.02.2014 за промяна на
устава, са нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради липса на съгласие, тъй
като е бил принуден да ги подпише от лицата И.П. Петрушев
и С.Д.П..
- евентуално, че
решението от 07.02.2014г, с което Г. П., като Първи пожизнен председател на
Фондация „Ж.П.“, променя устава на фондацията и пълномощното от 07.02.2014г, с
което упълномощава К.Ц.Р., К.Г.и Н. И. да обявят в регистъра на СГС решението
от 07.02.2014 за промяна на устава, са унищожаеми на
основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, тъй като в този момент той не е могъл да разбира и
ръководи действията, поради влошеното му здравословно и психическо състояние.
- евентуално, че
решението от 07.02.2014г, с което Г. П., като Първи пожизнен председател на
Фондация „Ж.П.“, променя устава на фондацията и пълномощното от 07.02.2014г, с
което упълномощава К.Ц.Р., К.Г.и Н. И. да обявят в регистъра на СГС решението
от 07.02.2014 за промяна на устава, са унищожаеми на
основание чл. 29, ал.1 ЗЗД, тъй като той е въведен в заблуждение от С.П.
относно характера на подписаните документи.
- да се приеме за
установено, че обстоятелството, вписано с решение №2/17.02.2014г постановено по
ф.д. № 821/2008г на СГС, ТО, относно промяната в устава на Фондация „Ж.П.Б.“,
взето с решение от 07.02.2014г на Първия пожизнен председател на фондацията, е несъществуващо
(с оглед горните пороци на волеизявлението му в решението) обстоятелство,
евентуално вписването е недопустимо (тъй като е заявено от лица без
представителна власт, с оглед пороците на пълномощното).
В исковата молба се
твърди, че Г.И. П. е учредил фондация с наименование „Ж.П.Б.“. Фондацията
целяла да подпомага чрез стипендии деца и младежи без родители или с един
родител. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Устава фондацията осъществявала дейност в
тясно сътрудничество с Американския университет в Б., гр. Благоевград. Съгласно
чл. 11, ал. 2 от Устава, средствата на фондацията се разходвали по решение на
първия пожизнен Председател, а след приключване на неговия мандат – от
Управителен съвет по приети годишни и тримесечни разчети, като разходването се
извършвало за отпускане на стипендии на студенти в Американския университет в Б.или
за подготвителни курсове за прием в него. Първи пожизнен председател бил
учредителят Г. П.. А след неговата смърт, устава предвиждал фондацията да се
управлява от Управителен съвет, състоящ се само от членове на Съвета на
настоятелите на Американския университет или лица, които го управляват.
Председателят на Управителния съвет бил и управител на фондацията. Първият
председател на УС се избирал след решение на Съвета на Настоятелите на
Американския университет. Ищецът пояснява правния си интерес от исковете с
обстоятелството, че има запазено право на управление на фондация „Ж.П.Б.“,
както и с обстоятелството, че е наследник (правоприемник) на имуществото на Г. П.
(починал на 14.03.2014г.) и на фондация „Ж.П.Б.“, което се установява от
завещанието му.
Ответникът фондация
„Ж.П.Б.2016“ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта на предявения иск.
Съдът като се
запозна делото намира предявените исковете за процесуално недопустими, по
следните съображения:
Активно
легитимирано да проведе установителните искове чл.
365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, е това трето
лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се
променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било
страна в охранителното производство, т.е. трето за регистърното
производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск
е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи
реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се
постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца.
Следователно активната легитимация за провеждане на иска следва да бъде
обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни
накърнени права на ищеца /в този смисъл ТР № 1/06.12.2002г. на ВКС/.
При изследване на
правния интерес, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 8 ЗТР, която
изрично урежда правното действие на заличаването. Последното преустановява
занапред правните последици на вписването. Следва да се посочи и че успешно
проведеният иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не води до отмяна на съответното решение, а само
до неговото заличаване от търговския регистър. Затова решението по иск с правно
основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не засяга с последиците си действия и сделки,
предприети от ЮЛ или от негови органи извършени преди влизането му в сила.
С оглед изложеното
исковете се явяват процесуално недопустими, поради липса на правен интерес.
Правния интерес е положителна процесуална предпоставка на всеки иск, независимо
от вида му. Съществуването на правния интерес следва да бъде налице в хода на
процеса до приключването на спора с окончателен съдебен акт.
Както исковете за
нищожност, така и тези за унищожаемост на решението
на Първия пожизнен председател на фондацията от 07.02.2014г, респ. пълномощното
от 07.02.2014г са обуславящи по отношение на исковете за установява вписване на
несъществуващо евентуално недопустимо обстоятелство, като интересът от исковете
е общ и е основан на две групи твърдени: а) че ищецът има запазено право на
управление на прекратената фондация „Ж.П.Б.“, съобразно нейния Устав и б) че е
наследник на Ж.П.и на имуществото на фондация „Ж.П.Б.“. При заличаване на
вписването на решението от 07.02.2014г, с което се променя устава на фондацията,
ищецът би възстановил упражняването на правото си на управление, съответно и би
се ползвал от имуществото й.
С молба от
07.11.2017г ищецът твърди и представя доказателства, че с решение
№3/15.09.2016г постановено по ф.д. №437/2016г на СГС, ТО, 15-ти състав е
вписано прекратяване без ликвидация на фондация „Ж.П.Б.“ чрез вливането й във
фондация „Ж.П.Б.2016г.“ при условия на универсално правоприемство.
Служебно известно е и че с влязло в сила определение от 01.10.2018г
постановено по т.д. № 3408/2017 по описа на СГС, ТО, 5-ти състав са прекратени
като недопустими исковете на Американския университет Б.предявени срещу
Фондация „Ж.П.Б.2016“ за установяване недопустимост на вписване на вливането
при универсално правоприемство на фондация „Ж.П.Б.“,
а при условия на евентуалност – вписване на несъществуващо обстоятелство. С извършване
на вливането дейността на фондацията „Ж.П.Б.“
е преустановено, а неговото имущество е прехвърлено на Фондация „Ж.П.Б.2016“.
При това положение дори да се установи, че обстоятелството, вписано с решение
№2/17.02.2014г постановено по ф.д. № 821/2008г на СГС, ТО, относно промяната в
устава на Фондация „Ж.П.Б.“, взето с решение от 07.02.2014г на Първия пожизнен
председател на фондацията, е несъществуващо (с оглед посочените в исковата
молба пороци на волеизявлението му в решението), евентуално вписването му е
недопустимо (тъй като е заявено от лица без представителна власт, с оглед
пороците на пълномощното от 07.02.2014г), това не би довело до изменение в съществуващото правно положение
на ищеца. Това е така, защото решението по иска с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не засяга с последиците си извършеното на 15.09.2016г вливане,
предприето от вписаните към момента управителни органи на фондацията, тъй като ще
се яви извършено преди влизане в сила на решението по чл. 29 ЗТРРЮЛН.
При тези мотиви и
на основание чл. 130 ГПК, съдът
Р А З
П О Р Е Д
И :
ВРЪЩА исковата молба на „А.У.В.Б.“, по които е
образувано производството по т.д. №3404/2014г. по описа на СГС, ТО, 7-ми
състав.
Разпореждането може
да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването на преписа.
СЪДИЯ: