Решение по КНАХД №625/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. К. К., подадена чрез пълномощник, против Решение № 211 от 14.08.2025 г., постановено по АНД № 700/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно и правилно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-003518/ 29.04.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Сливен, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137в, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП и са му отнети общо 12 к.т. на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Сливен е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и противоречие с доказателствата по делото. Заявява, че в АУАН и в НП е налице несъответствие при посочването на управлявания автомобил, като било посочено „Опел Зафира“, а от приложеното свидетелство за регистрация се установявало, че жалбоподателят е управлявал „Ауди А4 Авант“. Счита за неправилно, че първоинстанционният съд е приел това за техническа грешка вместо нарушение на чл. 57 от ЗАНН, което е съществено и води до отмяна на НП. Счита, че е налице противоречие в показанията на свидетеля Х. С., като използваният от него израз, че детето е било в един от пътниците, приема за неясен и недоказващ липсата на обезопасителна система. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател – М. К. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано становище от пълномощник, който поддържа касационната жалба и излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Посочва, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, поради липса на идентичност между описанието на нарушението и фактическите обстоятелства, поради посочването в АУАН и в НП на несъществуващо МПС, което жалбоподателят никога не е притежавал, което е довело до обективна невъзможност за защита. Изтъкват се противоречия в показанията на свидетеля Х. С., за които се твърди, че Районният съд е възприел безкритично. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано становище от пълномощник, който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, като към датата и часа, посочени в АУАН и в НП е превозвал дете родено през 2024 г., което не се е намирало в специална обезопасителна система. Посочва, че допуснатата грешка в марката на превозното средство не води до неопределеност, като изписаният в АУАН и в НП регистрационен номер еднозначно свързва жалбоподателя с управляваното и притежавано от него МПС „Ауди А4 Авант“. Счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, като моли за постановяване на съдебен акт в този смисъл. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 08.04.2025 г. в 20:52 часа М. К. К. е управлявал лек автомобил марка „Ауди А 4 Авант“ с рег. № [рег. номер] в гр. Сливен, по бул. „Хаджи Димитър“ в посока жп гара гр.Сливен В района на жилищен блок № 62, находящ се на бул. „Хаджи Димитър“, водачът бил спрян за проверка от служители на РУ - Сливен при ОДМВР – Сливен. Проверяващите констатирали, че на задната седалка в автомобила превозва дете родено през 2024 г., без да е поставено в специална обезопасителна система, а стои в пътник, намиращ се в купето отзад. За извършеното нарушение на К. бил съставен АУАН № GA1405442/ 08.04.2025 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на К. на 08.04.2025 г., който след като се запознал със съдържанието му вписал, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че: АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност; били са надлежно предявени и връчени на жалбоподателя; в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Приел е за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС и е превозвал дете на възраст около 1 година, което е стояло в пътуващ в купето на задната седалка пътник, без да бъде поставено на система за обезопасяване при превозването му, с което е осъществил нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни. С такива мотиви Районният съд е потвърдил НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата по делото, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция, се установява по безспорен начин, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час М. К. К. е управлявал собственото си МПС с рег. № [рег. номер], като е превозвал дете родено през 2024 г., без да използва система за обезопасяване на деца при превоза им. Действията на санкционираното лице, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП, както е квалифицирано нарушението в АУАН и в НП. Съгласно посочената разпоредба в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Разпоредбата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП е поместена в глава втора, раздел ХХV на с.з. С нормата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП /ред. ДВ. бр. 51 от 2007 г./ е предвидена санкция за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV - налагане на глоба в размер на 50 лева. По делото пред Районния съд е разпитан свидетелят Х. С. – очевидец и свидетел по АУАН, според чиито показания при извършена проверка се установило, че водачът превозва дете на задната седалка без да е поставена седалка за обезопасяване на деца при превозването им, а детето е било в един от пътниците. Показанията на свидетеля кореспондират с описаното в АУАН, потвърждавайки същото, поради което възражението на касационния жалбоподател за наличие на противоречие е неоснователно. Правилно същите са били кредитирани от Районния съд и с оглед липсата на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратен смисъл.

Неоснователно е възражението, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Според посочените разпоредби задължителни реквизити на НП са описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, съответно - законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Видно от АУАН и от НП същите съдържат посочените задължителни реквизити. Както е установил и Районният съд, в акта и в НП при посочване на управлявания автомобил освен „Ауди А 4 Авант“ еднократно е изписано „Опел Зафира“. Видно от представеното пред първоинстанционния съд Свидетелство за регистрация на МПС № ****част II, М. К. К. е собственик на МПС „Ауди А 4 Авант“ с рег. № [рег. номер]. Навсякъде коректно е изписан рег. № на МПС - [рег. номер], който служи за идентификация на управляваното от касационния жалбоподател МПС, подари което за същия не би могло да остане неясно за което точно деяние, при управлението на кое точно МПС е бил санкциониран и при какви обстоятелства на извършването му. Дори да се приеме, че е допусната техническа грешка при изписване на марката и модела на МПС, представляваща нарушение, то същото не е от категорията на съществените, тъй като не е довело до неяснота или затрудняване на лицето да организира и реализира защитата си в пълен обем, както е и сторило в рамките на развилото се съдебно производство. Предвид посоченото, възраженията на касатора са неоснователни.

Размерът на наложеното административно наказание съответства на нормативно установения с нормата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП фиксиран размер. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно предвиденото в чл. 6, ал. 1, т. 19 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за превозване на деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 12 контролни точки.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 14.08.2025 г., постановено по АНД № 700/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Решението е окончателно.