№ 153
гр. Благоевград , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500156 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г.Ю. в качеството на пълномощник на
Д. С. И., ЕГН ********** –ищец по гр.д. № 1485/2020 година по описа на Районен съд-
гр.Благоевград против решение № 6821/18.11.2020 година в частта, с която е отхвърлен иска
на Д.И. за издръжка по чл.144 от СК, предявен срещу С. М. И., ЕГН ********** за разликата
над уважения размер /100.00 лева/ до претендирания от 250.00 лева. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищцата съдебни разноски съразмерно с уважената част от
претенцията.
Жалбоподателят твърди, че решението в атакуваната част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Навежда подробни доводи в подкрепа на заявената позиция. Прави искане за отмяна на
решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на
друго, с което ответникът да бъде осъден за заплаща месечна издръжка на Д.И. в размер
250.00 лева, алтернативно в размер 200.00 лева. Претендира съдебни разноски пред въззивна
инстанция. Не прави доказателствени искания.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна чрез
пълномощник, в който се сочи, че решението в обжалваната част е правилно и обосновано и
като такова следва да бъде потвърдено. Оспорва доводите, наведени в жалбата. Не прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбопадателката не се явява. Представлява се от договорен
процесуален представител, който поддържа доводите и исканията, заявени с въззивната
жалба. Не сочи доказателства. По същество на делото пледира за уважаване на жалбата.
Претендира съдебни разноски при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата не се явява. Представлява се от договорен процесуален
представител, който поддържа отговора на жалбата. Представя писмено доказателство –
1
справка, издадена на 10.03.2021г. от влогова сметка с титуляр ответника. По същество на
делото пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 1485/2020 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград е
образувано по молба от Д. С. И., ЕГН ********** от гр.Благоевград чрез пълномощник
срещу С. М. И., ЕГН **********, гр.Благоевград кв.“..“ бл.72, вх.“А“ ет.4, ап.12,
обективираща претенция с правно основание чл.144 от Семейния кодекс за осъждане на
ответника да заплаща на молителката месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Молителката сочи, че към датата на предявяване на иска е навършила пълнолетие. Сочи,
че с решение по гр.д. № 294/2001 г. по описа на РС-Благоевград е прекратен бракът между
родителите й, както и че ответникът И. като нейн баща е осъден да заплаща на детето си
/ищцата/ месечна издръжка в размер на 30.00 лева. С последващо съдебно решение
присъдената в полза на молителката издръжка, платима от ответника, е увеличена на 90.00
лева. Сочи се, че през учебната 2020-2021 година молителката е записана като студентка в
Ю**“ Благоевград, специалност „Връзки с обществеността“, редовна форма на обучение.
Твърди, че е заплатила първата семестриална такса за обучение в университета.
Молителката твърди, че не е в състояние да се издържа от доходите си, тъй като не работи и
не притежава имущество, с разпореждането на което би могла да осигури издръжката си.
Твърди, че ответникът е здрав, в работоспособна възраст и няма други деца – непълнолетни
и/или пълнолетни, на които да дължи издръжка. С посочените обстоятелства обосновава
правния си интерес от предявяване на иска.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
предявената претенция като неоснователна. Оспорва твърденията на ищцата, че работи и
има доходи от 1 500 лева месечно, както и че е във възможност да дава издръжка. Твърди, че
повече от година е безработен. Представя бележка, издадена на 01.09.2020 г. от Агенция по
заетостта. Ответникът твърди, че представлява ЕТ „**“, който търговец не извършва
дейност от 2016 г. В подкрепа на твърдението представя удостоверение, издадено на
02.09.2020 г. от НАП. Твърди, че ищцата е навършила пълнолетие, въпреки това той е
продължил да й заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева, за което представя разписки
и системни бонове. Обосновава теза, че заплащането на издръжка на молителката по-висока
от 90.00 лева ще представлява особено затруднение за него.
От събраните пред районната инстанция писмени доказателства, неоспорени от страните,
се установи по категоричен начин, че Д. С. И. е дъщеря на С. М. И., ЕГН **********, както
и че по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 3213/2009 г. по описа на РС-
Благоевград С.И. се е задължил, считано от 09.03.2010 г., да заплаща на дъщеря си месечна
издръжка в размер на 90.00 лева.
Не е спорно по делото, а събраното като доказателство уверение № 216584/08.10.2020 г.,
издадено от Ю**“ Благоевград, което не се опровергава от останалите събрани
доказателства, установи по несъмнен начин факта, че ищцата Д.И. е записана през учебната
2020-2021 година в първи зимен семестър на първи курс, редовна форма на обучение за
висше образование на образователно - квалификационна степен „бакалавър“, специалност
„Връзки с обществеността“, в Ю**“ Благоевград. Във връзка с това обучение Д.И. е
заплатила по сметка на ЮЗУ такса за обучение в размер на 420 лева, съгласно вносни
бележки от 02.07.2020 г. и от 08.07.2020 г.
Страните не спорят относно материалното и финансово състояние на Д. С. И.. Съгласно
събраната и неоспорена от ответника по делото декларация на И., последната не е трудова
ангажирана, не е страна по гр.договори, не получава стипендия като студент първи курс в
ЮЗУ, не притежава МПС-та, ценни движими вещи и недвижими имоти, няма банкови
сметки в страната и в чужбина, няма доходи от аренда, наеми или друго договори.
От показанията на разпитаната свидетелка Р.М. /леля на Д.И./, които съдът кредитира като
2
непротиворечиви, логични, необорени от останалите доказателства по делото и неоспорени
от ответната страна, се установи, че ищцата обитава жилище в гр.Благоевград, собственост
на баба и дядо по майчина линия, а разходите за задоволяване на ежедневните й битови
нужди се осигуряват от нейната майка, която пребивава и работи в чужбина. Свидетелката
сочи и за здравословни проблеми на ищцата, свързани с очите и щитовидната жлеза, за
каквито по делото не са събрани медицински документи.
Относно семейното, материално и имотно състояние на ответника по делото са събрани
декларация от 06.11.2020 г., служебна бележка № 60-08-01-45358/01.09.2020 г., издадена от
Агенция по заетостта“ ДБ-Благоевград, договор за покупко-продажба на МПС, сключен на
23.01.2020 г. и фактура от 23.01.2020 г., справка, издадена на 21.10.2020 г. от ТД на НАП,
писмо от 26.10.2020 г. и удостоверение от 23.10.2020 г., издадени от НОИ, ТП Благоевград,
удостоверение, издадено на 02.09.2020 г. от ТД на НАП, справка за история на
осигуряването като самоосигуряващо се лице, които съдът кредитира с доверие като
неоспорени и необорени от останалите доказателства по делото. Съгласно посочените
доказателствени средства ответникът С. М. И. е разведен, не получава трудови
възнаграждения, нито доходи от свободни професии, наеми, хонорари или други.
Ответникът е собственик на едно МПС марка „Форд Транзит“ /закупен на 23.01.2020 година
за сумата от 2 900 лева/ и жилище, в което живее, с административен адрес гр.Благоевград,
жк „..“ 72 А, вх.А, ет.4, ап.12, със застроена площ от 63 кв.м., ведно с мазе № 12 и
припадащите му се 4.8118 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото. Цитираните доказателствени средства установиха че: ответникът е
регистриран, считано от 01.09.2020 г., като безработно, търсещо работа лице; за периода
27.01.2016 г. до 01.09.2020 г. няма данни за подадени уведомление по чл.62, ал.5 КТ за
сключени от ответника трудови договори; в периода месец януари 2004 г. до месец
септември 2020 г. на ответника не са изплащани парични обезщетения за безработица;
ответникът е регистриран като ЕТ „**“, който търговец е прекъснал дейност, считано от
27.01.2016 г. Съгласно справка от Регистър на банковите сметки и сейфове, издадена на
21.10.2020 г., към датата на подаване на исковата молба /в съда /13.08.2020 г./ до момента на
издаване на справката ответникът е титуляр на две незакрити сметки –депозитна,
индивидуална на физическо лице – едната открита на 30.08.2018 г., другата на 31.08.2020 г.,
с наличност по едната – 500 лева срочен депозит. Липсват данни за наличност на средства в
другата незакрита банкова сметка.
Не е спорно по делото, а събраните писмени и гласни доказателства – разписки и
системни бонове, показанията на свидетелката М., установиха по несъмнен начин, че след
17.07.2019 година, когато Д.И. е навършила пълнолетие, ответникът продължава да й
заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева.
По делото не се събраха доказателства, а и не се твърди, съществуването на задължение
на ответника за издръжка другиму.
При тази фактическа обстановка и след като обсъди наведените във въззивната доводи,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен
акт, поради което не счита да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата следва да се посочи следното:
Изводите на районната инстанция за неоснователност на исковата претенция за разликата
над уважения размер до претендирания от 250.00 лева са правилни, кореспондират на
доказателствената съвкупност и се споделят от настоящия съдебен състав.
Несъстоятелно е основното възражение на жалбоподателя относно възможностите на
ответника да заплаща издръжка на детето си – ищцата, без това да представлява за същия
особен затруднение. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно чл.144 СК издръжка на
навършили пълнолетие деца които не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице -
3
освен че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, но и че даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения
на родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си учащо дете. В Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на
ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. При
присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на ВКС - решение № 170/24.07.2013 г. по гр.д. № 1339/2012 г.
на ВКС, III г.о.; решение № 199 /17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.о.;
решение № 195/01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение №
469/26.10.2011 г. по гр.д.2/2011 г. на ВКС, IV г.о; решение № 305/07.06.2011 г. по гр.д. №
1269/2010 г. на ВКС, IV г.о, определение № 285/06.03.2013 г. по гр.д. № 1257/2012 г. на
ВКС, III г.о.
Непротиворечива е и практиката на ВКС по приложението на чл.144 от СК относно
понятието „особени затруднения“, съгласно която „особени затруднения“ следва да се
разбира като ограничаване възможностите за задоволяване на елементарните конкретни
нужди на самия родител и на лицата, които е задължен да издържа по закон. В тази връзка
именно задължението за издръжка по чл.144 СК се подчинява на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, така и на допълнителни изисквания / в същия
смисъл са решение № 199 /17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение №
305/07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г.о/. Преценката за възможностите на
родителя е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. Т.е. за да се приеме, че
ответникът може да дава издръжка на пълнолетното си дете, същият следва да притежава
средства над собствената си издръжка.
Както бе посочено по-горе, задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е
абсолютно. Ето защо не може да се настоява за присъждане на такава издръжка във всички
случаи бе да се съблюдават възможностите на задълженото лице с оглед на материалните и
икономическите условия на живот към момента на нейното присъждане.
Имайки предвид гореизложеното, както и ценените от съда с доверие писмени и гласни
доказателства, сред които няма и едно такова, което пряко или косвено да сочи, че
ответникът притежава имущество и реализира постоянни месечни доходи, които да
осигуряват собствената му издръжка, следва извод за недоказаност на ищцовите твърдения,
че ответникът притежава имущество и средства, които му позволяват да дава на ищцата
издръжка в месечен размер над 100 лева без особени затруднения. Посоченото обуславя в
настоящия казус извод, че ответникът не разполага със средства, които да може без особено
затруднение да отделя за издръжка на ищцата в размер над 100 лева.
Събраното в хода на въззивното производство писмено доказателство не разколебава
убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на обжалваното решение, което
от своя страна налага единствено възможния извод за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът не констатира противоречие на решението с материалния закон, нито съществени
процесуални нарушения, допуснати в производството пред районната инстанция, каквито
доводи се навеждат от жалбоподателя. Първоинстанционното решение е мотивирано, като
правните изводи кореспондират на установените фактически обстоятелства. Ето защо и
доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на делото неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски за въззивното производство. Същевременно доколкото въззиваемата
страна не претендира такива, съдът не следва да й присъжда съдебни разноски.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6821/18.11.2020 година, постановено по гр.д. № 1485/2020
година по описа на Районен съд-гр.Благоевград в частта, с която е отхвърлен иска за
издръжка по чл.144 от СК, предявен от Д. С. И., ЕГН ********** срещу С. М. И., ЕГН
********** за разликата над уважения размер /100.00 лева/ до претендирания от 250.00
двеста и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съобразно чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5