№ 6572
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110130480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т ЕАД срещу Р. В. Д., за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът „Т“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Поддържа, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот – ап. 12,
находящ се в гр. П, ул. „М“, бл. № 1, вх.А. Моли ответницата Р. В. Д., която твърди да
притежава ½ идеална част от имота да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата
110.03 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /28.03.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 18.28 лв. –
мораторно обезщетение за забава за периода 09.07.2019 г. – 16.03.2022 г., начислено върху
главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия. Претендира разноски.
В отговора по чл.131 ГПК ответницата Р. В. Д., редовно уведомена, оспорва
исковете. Твърди, че жилището е опожарено и необитаемо. Всички отоплителни тела били
затапени.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
1
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета
публикация на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „СъП” бр.82/ 2008г.
От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот и
процесния период.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от
заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за
топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че
за абонат № ********** в периода от м.05.2019 г. - м.04.2021 г. стойността на доставената,
но незаплатена топлинна енергия за процесния имот е в размер на 110,03 лв., а
обезщетението за забава на месечните плащания е в размер на 18,30 лв. за периода от
09.07.2019 г. до 16.03.2022 г.
Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
ищцовото дружество е подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е
идентична с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани
възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице сочи, че топломерът е
преминал през задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и
показанията му са достоверни. Системата за дялово разпределение вещото лице сочи, че е
въведена съгласно сключен с ФДР договор от 14.12.2000 г. Размерът на задължението за
процесния период за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след
отчетните периоди, изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно
изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските за
дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността на доставената през
исковия период топлоенергия вещото лице е определило в размер 186,47 лв.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1,
т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с
2
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща през исковия период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
В Тълкувателно решение от 17.05.2018 г., постановено по тълк.дело № 2/2017 г., ВКС
приема, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно. Съобразно посоченото решение, задължително за съдилищата, в
случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по
силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно
право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за
топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Възможно е
облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на
определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.
По делото не са ангажирани доказателства от които да се установи притежава ли
ответникът правото на собственост или има ли той учредено право на ползване върху
процесния имот.
Заявените по реда на чл. 410 от ГПК вземания произтичат от облигационни
правоотношения между страните с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ тези правоотношения възникват между топлофикационното
дружество и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот.
Доказателствата по делото не установяват ответникът Р. В. Д. да е собственик или
носител на вещно право на ползване върху процесния имот. За доказване на това
обстоятелство, съдът е издал по искане на ищеца съдебни удостоверения, които обаче
страната не е получила. Не са ангажирани доказателства за собствеността върху процесния
имот, което с оглед изрично заявеното в писмения отговор оспорване и последици на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК предпоставя извода, че страните по делото
не са страни по правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до
топлоснабдения имот – ап. 12, находящ се в гр. П, ул. „М“, бл. № 1, вх.А Въз основа на
гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Изходът на делото поражда право на разноски за ответника на основание чл.78, ал.3
ГПК. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
П, кв. ”...” искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Р. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ... дължи на ищеца сумата от 110,03 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. г. топлоснабдения имот – ап. 12, находящ се в гр. П, ул. „М“, бл. № 1, вх.А,
както и сумата от 18,28 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
3
за периода от 09.07.2019 г. до 16.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №
1467/2022 г. на РС - П.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 1467/2022 г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийск градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4