№ 6956
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110125415 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че Б. П. К. не дължи на
/ФИРМА/, сумите, както следва: сумата в размер на 2 621,03 лева, представляваща
главница, сумата от 190,13 лева, представляваща договорна лихва за периода от
12.10.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 404,19 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 12.11.2009 г. до 17.02.2011 г., сумата от 64,31 лева, представляваща разноски по
делото и 236,46 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр. дело №
7401/2011 г. по описа на СРС, 46-ти състав е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 2011***0403801/2011 г. по опис на ЧСИ М.Б. с
рег. № *** на КЧСИ с район на действие, района на СГС, впоследствие прекратено,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на
принудителното им изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден гр.
дело № 7401/2011 г. по описа на СРС, 46-ти състав, в полза на кредитора /ФИРМА/
(предишна фирма на /ФИРМА/, чийто правоприемник е ответника), по силата на който
последният е осъден да заплати на кредитора следните суми: сумата в размер на 2 621,03
лева, представляваща главница, сумата от 190,13 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 12.10.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 404,19 лева, представляваща
договорна наказателна лихва за периода от 12.11.2009 г. до 17.02.2011 г., сумата от 64,31
лева, представляваща разноски по делото и 236,46 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Посочва, че по молба на кредитора и за събиране на вземанията по
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2011***0403801/2011 г. по опис на
ЧСИ М.Б. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие, района на СГС. Поддържа, че в
хода на последното е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от
/ФИРМА/, в резултат от което изпълнително действие е събрана сума в размер от 82 лева.
Поддържа се, че след налагане на запора и в продължение на повече от две години в хода
на изпълнителния процес не са извършвани изпълнителни действия, които да са
насочени към принудително удовлетворяване на вземането, поради което и на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изпълнителното дело следва да се счита за
прекратено по силата на закона на 01.02.2018 г. В исковата молба се излага, че считано от
датата на осъществяване на последното изпълнително действие – 01.02.2016 г. е
започнала да тече отново погасителната давност за вземанията, удостоверени в
процесния изпълнителен лист, като същата е изтекла най-късно на 01.02.2021 г.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава изцяло иска. Счита, че с поведението си, не е дал повод за завеждане на делото,
поради което моли да не му бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът Б. П. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 35315/05.02.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
адвокат Симеонов, който поддържа отговора на исковата молба и моли съдът да се
произнесе с оглед направеното от ответника признание на иска, като приложи нормата на
чл. 78, ал.2 от ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е
наличие на правен интерес за ищеца от завеждането му. За наличието на тази
предпоставка съдът следи служебно. С разглеждания иск ищецът, в качеството си на
длъжник по гр. дело № 7401/2011 г. на СРС, 46-ти състав, оспорва вземането, предмет на
изпълнителния лист от 25.03.2011 г., послужил за образуваното на 10.06.2011 г.
изпълнително дело № 2011***0403801 на ЧСИ М.Б., като се позовава на изтекла
погасителна давност. Тоест ищецът оспорва притезанието на взискателя във висящ
изпълнителен процес, като се позовава на факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК/, поради което съдът приема, че ищецът има правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск. Доколкото по делото не се спори,
че искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнителното дело, то съдът
приема, че искът е насочен срещу пасивно процесуално легитимирана страна. Тъй като
ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна
давност, то следва, че предявеният от ищеца иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е процесуално
допустим. В случая следва да се посочи и че иска е предявен преди прекратяване от ЧСИ
на изпълнителното производство с постановление от 19.06.2023г. на основание чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК, но дори и изпълнителното дело да е прекратено в хода на настоящото
производство, то интереса на ищеца от установяване недължимост на процесните
вземания, за които е издаден изпълнителен лист, в който е инкорпориран изпълнителния
титул не отпада, тъй като въз основа на изпълнителния титул ответникът може да
образува ново изпълнително производство, което да утежни материалната сфера на
ищеца. По всичко изложено иска е допустим.
С отговора на исковата молба ответникът признава осъществяването на
релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно твърденията на ищеца, че в полза
на ответника е издаден по ч.гр.д. № 7401/2011г. по описа на СРС, 46-ти състав
изпълнителен лист от 25.03.2011г. и че въз основа на него е образувано изп.д. № 3801 по
описа на ЧСИ М.Б., както и че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. В
тази връзка с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване на всички факти от предмета на доказване.
Въпреки признанието и само за яснота, съдът ще посочи следното: В тази връзка съдът
констатира, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело датира от
02.10.2014г., когато е наложен запор върху всички бъдещи вземания на ищеца в
/ФИРМА/.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните
граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок
от време. Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това
означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
2
давността, което в конкретиката на случая е сторено. Следва да се посочи, че давността е
изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г.
давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да
прекъснат давността, като в решението, тези действия са подробно конкретизирани. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. По аргумент от нормата на чл. 117 от ЗЗД приложима в случая е общата
петгодишна погасителна давност в предвид материалноправните взаимоотношения
между ищеца и кредитора. По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено,
че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия
между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва
ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа
именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР
№ 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди
принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се
придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc. Доколкото изпълнителното дело е образувано при действието на ППВС
№ 3/18.11.1980 г. задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД е било приложимо в
отношенията между страните, което означава, че с подаване на молбата за образуване на
първото изпълнително дело на 10.06.2011г. давността е прекъсната и не е текла до
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Следователно според разясненията, дадени с ТР №
3/2020г. давността е петгодишната давност и е започнала да тече от 26.06.2015г. Според
възприетото от ВКС тълкуване, в изпълнителният процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Действително по изп.д.
№ 3801/2011г. се установява, че е настъпила перемпция на дата 02.10.2016г., като в тази
връзка следва да се посочи, че и в доктрината и съдебната практика се приема,
включително и преди постановяването на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал.1,т.8 от ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо
дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а
не конститутивно действие. Според даденото от ВКС тълкуване обаче, новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство или от датата на прекратяватето му, а от момента на последното по време
валидно изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, предприето от
взискателя /в този смисъл също решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г., ГК,
ІV ГО на ВКС/. Като се съобразят дадените от ВКС тълкувания. изп.д. № 3801/2011г. е
прекратено по право на дата 02.10.2016г., тоест след приемане на ТР № 2/2015г., което
обосновава извод, че давността с оглед и постановките на ТР № 3/2020г. ще тече от дата
26.06.2015г. След тази дата съдът не установи извършване на изпълнителни действия от
категорията да прекъснат давността, съгласно постановките на ТР № 2/2015г., поради
което от нея до дата 26.06.2020г. е изтекла предвидената в закона давност.
По всичко изложено искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ищецът претендира присъждане на разноски за държавна
такса в размер на 274,98 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 975,00 лева, което
не е прекомерно и е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от
3
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или общо
разноски в размер на 1249,98 лева. Искането на ответника за приложение на чл. 78, ал.
от ГПК, съдът намира за неоснователно, поради което разноските по делото следва да
останат в тежест на ответника. Действително е налице признание на иска от ответника,
въпреки, че ищецът не е поискал постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК
Също така по делото няма данни след прекратяване на изпълнителното дело ответникът
да е предприел действия по принудително изпълнение, въз основа на издаден
изпълнителен лист. Няма данни и да е обжалвано прекратяването на изпълнението.
Въпреки това иска е предявен при висящо все още изпълнително производство, което
именно е продиктувало правния интерес на ищеца от предявяване на иска. Ето защо
съдът намира ответното дружество да е дало повод за завеждане на делото. Самото
наличие на издаден в полза на кредитора изпълнителен титул, което обуславя наличието
на правен интерес за длъжника да установи погасяването му по давност и предявяване на
иска при висящ изпълнителен процес, както и обективния характер на отговорността за
разноски, сочи автоматично на извод, че кредиторът е дал повод за иницииране на
настоящото производство.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. П. К., ЕГН
********** не дължи на /ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 2 621,03 лева,
представляваща главница, сумата от 190,13 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 12.10.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 404,19 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 12.11.2009 г. до 17.02.2011 г., сумата от 64,31 лева,
представляваща разноски по делото и 236,46 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми по гр. дело № 7401/2011 г. по описа на СРС, 46-ти състав е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2011***0403801/2011 г. по опис на ЧСИ М.Б. с рег. № *** на КЧСИ с район на действие,
района на СГС, впоследствие прекратено, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 1249,98 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4