№ 79
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002447 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК - въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника - Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юр. А. Т.-Г., срещу решение № 980 от 13.07.2020, по
търговско дело № 1383/2019г., по описа на СГС, ТО VI-21 състав, с което е
осъден за заплати на ищеца - ЗД“ Бул Инс“ АД, сумата от 40 031,85 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „каско“ обезщетение и разноски за
определянето му за застрахователно събитие, настъпило на 23.06.2017г на АМ
Тракия в района на 163-км в посока гр. Пловдив по отношение на
застраховано имущество - МПС марка „БМВ“, модел „Хикс Драйв“ с рег. №
******** от виновно противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване на пътното платно от диви прасета, от страна на длъжностни
лица, чиито възложител е ответникът, ведно със законната лихва върху тази
сума от 17.07.2019г до окончателното й изплащане, сумата от 5 615,51 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 28.02.2018г –
17.07.2019г., както и сумата от 2 000 лв., представляваща разноски на ищеца.
Въззивникът/ответникът твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Твърди, че фактическата обстановка по
делото не е изяснена и оценката на първоинстанционния съд, относно
събраните доказателства не е правилна, което е довело до липса на мотиви.
Жалбоподателят не оспорва фактите по делото, счита, че отговорността за
настъпването на транспортното произшествие и произтичащите от него вреди
1
не могат да бъдат вменени на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като
Законът за пътищата и съответстващите му подзаконови нормативни актове,
не създават задължение изобщо за елиминиране на възможността за
навлизане на диви животни на пътя, а задължение единствено за изграждане и
поддържане на защитни съоръжения- огради, за да бъде ограничена тази
възможност в най-голяма степен. Поради това счита, че следва да носи
отговорност, единствено ако не са спазени задълженията по изграждане и
поддръжка на защитните съоръжения, което не е доказано по никакъв начин
от ищеца в първоинстанционното производство. На следващо място твърди,
че първоинстанционният съд не е разгледал приети писмени доказателства и
не е съобразил разпоредбите на Технически правила за приложение и
техническата документация за огради за автомагистрали, издание на ГУП-
1995г. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли исковете на ищеца ЗД“ Бул Инс“ АД.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Г. е подал в срок
писмен отговор на въззивната жалба. Излага подробни доводи по твърденията
на ищеца, относно характера на вмененото от закона задължение за опазване
на републиканските пътища, които ще бъдат съответно разгледани при
обсъждане твърденията на въззивника. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за тази инстанция.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
третото лице помагач на страната на ответника - „Автомагистрали“ ЕАД.
Излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които са
идентични с тези на въззивника. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове.
Софийският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна,
против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка и страните не спорят, че на 23.06.2017г. след полунощ на
автомагистрала „Тракия“, км. 163+500, лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х Драйв“ с рег.№ ********, управляван от свидетеля Д., е претърпял пътно-
транспортно произшествие, като се е сблъскал с внезапно изскочили отляво
на посоката му на движение на пътното платно 4 бр. диви прасета, в резултат
на което по автомобила са нанесени щети в цялата му предна част, видимата
част от които щети са удостоверени и в протокола - „деформация на предна
броня, преден капак, предно стъкло, преден десен калник, предна греда,
2
гуми“. Установено е от приложените писмени доказателства - регистрационен
талон № *********, застрахователна полица № Е1799005139 от 18.04.2017г.,
че между ищцовото дружество и собственикът на процесния автомобил- „Ир
Би Лизинг“ ЕАД, е съществувало валидно застрахователно правоотношение
към датата на настъпването на транспортното произшествие, по силата на
което ищецът е носил рисковете, посочени в Общите условия по клауза „П-
101“, включително пътно-транспортно произшествие. Установено е от
писмените доказателства - уведомление за щета, протоколи за оглед, опис на
щета, фактури за извършен ремонт и платежно нареждане от 05.02.2018г., че
за нанесените повреди върху процесния автомобил застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 40 016,35 лв., заплащайки
стойността на извършения ремонт направо на изпълнилия го сервиз.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не носи отговорност за
навлизане на животни на пътното платно на автомагистрала. Законосъобразни
са изводите на първоинстанционния съд, че ответникът е нарушил
законоустановеното си задължение по чл.3,ал.2 и чл. 19,ал.1 ЗП. В този
смисъл, е и цитираната в решението практика на Върховния касационен съд.
Неоснователни са възраженията на въззивника и третото лице помагач
на страната на ответника, че изключителна отговорност за навлизането на
диви прасета в пътното платно носи съответното ловно стопанство.
Задължението на държавните ловни стопанства да стопанисват дивеча,
съобразно чл. 34,ал.1,т.1, вр. чл.5, ал.2,т.1, вр. Приложение № 1, раздел I-A,
т.4 ЗЛОД, не изключва задължението на Агенция „Пътна инфраструктура“ да
осигури безопасността на пътищата.
С оглед изхода на правния спор във въззивното производство,
въззивникът следва да заплати направените от въззиваемия разноски. ЗД „Бул
Инс АД“ е представил списък на разноските, в който претендира
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2 400 с ДДС.
Видно от договор за правна защита и съдействие се установява, че сумата от 2
000 лв. е реално заплатена в брой. Няма доказателства за начисляване на ДДС
върху тази сума към датата на приключване на устните състезания, поради
което на въззиваемия се дължи единствено сумата от 2 000 лв.
С оглед изложените съображения, обжалваното решение е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, с
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272
ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 980 от 13.07.2020, постановено по
търговско дело № 1383/2019г., по описа на СГС, ТО VI- 21 състав.
3
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 2 000/две хиляди/
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4