№ 197
гр. Сливен, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230103690 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията
на обективно кумулативно съединяване, са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумите, за
които срещу нея е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е
връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е сключила на 20.06.2022г.,
с „Моят кредит“ ЕООД, договор за потребителски кредит, по силата на който е
получила сумата от 400 лв., като съгласно чл. 12, ал.6 от договора се е
задължила да погасява отпуснатата сума на седмични погасителни вноски в
срок до 20.12.2022 г..с договора са определени вида, размера и начина на
изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума, съгласно
чл. 3 от договора. Сочат се и клаузите на договора. Твърди се, че ответницата
не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит, като с договор
за цесия от 19.09.2023 г. „Моят кредит“ ЕООД е прехвърлило своите вземания
срещу длъжника на ищцовото дружество. От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи сумите, за
които срещу нея е издадена заповедта за изпълнение по ЧГД № 1607/2024 г. на
СлРС. Претендират се и разноските по делото.
1
От назначения на ответницата особен представител е постъпил отговор
на исковата молба, с който предявените искове се считат за неоснователни и
недоказани по основание и по размер. Твърди се, че предявеният иск е подаден
от ненадлежна страна, нямаща правен интерес, като се излагат подробни
съображения. Сочи се, че в исковата молба няма представени доказателства за
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, както и
няма приложени доказателства, от които да е виден броя на непогасените
вноски, както и дължимите суми за лихва и неустойка. Също така се сочи, че
не са приложени доказателства за извършената цесия и уведомяване на
длъжника. Договорът за кредит се оспорва като относително недействителен
по отношение на чл.3, ал.7 и ал.8 от същия, с който е уговорена лихва за
ползване на паричния ресурс. Прави се възражение за нищожност. От съда се
иска отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В
писмена молба се иска уважаване на предявените искове.постановяване на
неприсъствено решение срещу ответната страна.
Ответницата не се явява в съдебно заседание. Назначеният от съда
особен представител моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Представеният по делото договор за потребителски кредит от
20.06.2022 г., с „Моят кредит“ ЕООД, като заемодател и ответницата З. Р. И.,
като заемател, е оформен с полагането на пръстов отпечатък от ответницата,
без да е налице приподписване от двама свидетели. По същия начин е
оформена и разписката за получени суми в брой.
За вземанията по договора за потребителски кредит е сключен договор
за цесия с ищцовото дружество., което се е снабдило със заповед по чл.410 от
ГПК срещу ответницата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
2
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата
дължи сумите, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, която е връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Не се установява наличието на валиден договор за потребителски
кредит между първоначалния кредитор и ответницата. Представеният договор
и разписката към него не са надлежно подписани от ответницата. Има
положен пръстов отпечатък вместо нейния подпис, но това не отговаря на
императивните изисквания на чл.189, ал.1 от ГПК, който предвижда
приподписване на документа от двама свидетели, което в случая не е налице.
Поради липсата на валидно договорно правоотношение за процесните
вземания, по което ответницата да е длъжник, съдът следва да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“
ООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, кв.Лозенец, ул.“Любата“, № 4-6,
ет.1, офис1 ПРОТИВ на З. Р. И. с ЕГН **********, с постоянен
адрес:***************************, представлявана от назначения на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Т. Т. от АК-Сливен,
искови претенции за признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 1607/2024г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3