Р
Е Ш Е Н И Е
№………../26.11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №1451 по описа за
2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
искова молба от Б.П.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Д.з.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Ал. Дондуков 68, с която е предявен
иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 2123,70 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 25.01.2018г. по застраховка „Каско”
по застрахователна полица №0312170187019666/14.11.2017г., за л.а. марка Джийп, модел Командер, рег.
№В1444НХ, изразяващи се в увреждане предно панорамно стъкло, ведно с мораторно
обезщетение в размер на сумата от 204,70 лева за периода от 16.02.2018г. до
28.01.2019г.и законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
31.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско”, по застрахователна полица
№0312170187019666/14.11.2017г., за л.а. марка Джийп,
модел Командер, рег. №В1444НХ. Твърди се, че на
25.01.2018г., около 09:00 часа при
движение по бул.“Цар Освободител“ преди кръстовището с ул.“Вяра“ от движещия се
отпред лекотоварен автомобил е изхвърчал камък, който е ударил предното
панорамно стъкло на притежавания от ищцата автомобил. Представител на
застрахователя извършил оглед и образувал щета №*********/25.01.2018г. по
застраховката. След завеждане на щетата застрахователят заплатил обезщетение в
размер на 331,30 лева, която сума е прихваната с дължимата от застрахованото
лице втора вноска от застрахователната премия. При извършена справка в
официални сервиз на марката, ищцата установила, че необходимата за
възстановяване на щетите сума възлиза на 1776 лева и 85 лева за монтаж.
Поддържа, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение съобразно
действителната стойност на увреденото имущество е в нарушение на чл.386, ал.2 КЗ. Настоява се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и
присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Д.з.“ АД,
с който се оспорва искът като неоснователен. Не оспорва сключването на описания
в исковата молба договор за застраховка. Не оспорва, че за настъпилото
застрахователно събитие е определил обезщетение в размер на сумата от 331,30
лева, с която е извършил прихващане с вземането си за втора вноска от
застрахователната премия с падеж 15.02.2019г.,на
основание т.63 от ОУ. Сочи се, че
размерът на така определеното обезщетение е съответен на размера на щетите. В
тази връзка поддържа, че към дата на събитие застрахованото МПС е над 10
години, поради което обезщетението е определено съгл. т.54.4. от ОУ. Именно с
този начин на определяне размера на обезщетението е съобразена и уговорената
премия. Поддържа, че ищцата се е съгласила обезщетението да бъде изчислено по
експертна оценка по методиката на застрахователя.
Предвид посочените обстоятелства и релевираните възражения, счита предявените срещу
дружеството искове за неоснователни и недоказани по размер, и моли да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. Димитрова поддържа така предявената искова претенция.
Ангажирала е подробни писмени бележки.
Ответната страна не изпраща представител в
съдебно заседание. Депозирала е молба, с която поддържа така предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по
делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен
риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността на иска предполага доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение,настъпването на застрахователно събитие,
представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В
случая между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието между тях
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Каско” по
застрахователна полица №0312170187019666/14.11.2017г., за л.а. марка Джийп, модел Командер, рег.
№В1444НХ, към датата на застрахователното събитие- 25.01.2018г.
Съгл. релевантната т.54.3 от ОУ на застрахователят при частична щета на МПС, за
което от датата на първата регистрация до датата на началото на застраховката
са изминали над 5 до 10 година, застрахователно обезщетение се определя по един
от някой начините, избрани от застрахования:чрез отстраняване на щетите в
посочен от застрахователя доверен сервиз, като застрахователното обезщетение се
изплаща на съответния сервиз (т.54.3.1), по цена съгласно фактури за друг
автосервиз, след изрично писмено съгласие на застрахователя (т.54.3.2) или по
експертна оценка (т.54.3.3).
По делото е представено свидетелството за
регистрация, от което е видно, че датата на първоначалната регистрация на
застрахования автомобил е - 20.12.2007г,
По делото не се е спорело и по въпроса
относно настъпване на застрахователното събитие и вида на щетите от инцидента,
при който е увредено предното панорамно
стъкло на застрахования автомобил.
Липсвало е също така спор, че застрахователят
определил обезщетение в размер на 331,30 лева, която сума е прихваната
дължимата от застрахованото лице втора вноска от застрахователната премия.
Спорният
по делото въпрос касае начина на определяне размера на вредите. По този спорен въпрос
съдът съобразява следното:
Видното от искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“(л. 32), депозирано от
ищеца Б.П. Михвайлова до ответния застраховател,
застрахованият е избрал обезщетението му да се определи на по експертна оценка.
Съгласно това заявление застрахователят с ликвидационен акт 623850/30.01.2018г.
определил обезщетение в размер на 331,30 лева именно по експертна оценка.
Съобразно чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено
застраховане се съизмерява със стойността, за която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, респективно със средните пазарни средства, необходими за отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да бъде реализирана
в пълен обем обезведата на пострадалия,
така че да
бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума
му, вследствие на настъпилия застрахователен
риск (така и Решение №209/30.01.2012г по т.д. №1069/2010г. на 2-ро ТО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК по този въпрос и др.).Ето защо
предвидената в общите условия клауза за определяне на обезщетението според
методиката на застрахователя не намира приложение. Методиката се прилага
като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
обезщетението съобразявайки законово установения принцип за интегрално
обезщетяване на вредите. Останалите хипотези на т. 54.3 от
ОУ за обезщетяване на щетите в доверен сервиз (т.54.3.1 ОУ) и по цени съобразно
фактури (т.54.3.2 ОУ) са в съответствие с този принцип и биха гарантирали на застрахованото
лице цялостно обезщетяване на вредите от събитието. Така видно от заключението
на вещото лице по допуснатата СТЕ, кредитирано като обективно и безпристрастно
дадено и неоспорено от страните и от обясненията на експерта в съдебно
заседание, се установява, че при ремонт на автомобила в доверен сервиз,
счупеното стъкло би се заменило с оригинално такова. Разликата на стойността на
ремонта в доверен сервиз и при пазарна оценка се дължи на това, че в доверен
сервиз застрахователя ползва търговска отстъпка.
Същевременно, за да се приложат
обаче тези два варианта на обезщетение се изисква съответно съдействие от
застрахователя, който следва да насочи застрахования за ремонт в доверен сервиз
и да заплати разходите за ремонт в полза на конкрагента
си- доверен сервиз или да се съгласи да заплати разходите по фактури. В
разглеждания случай, обаче застрахователят не предприел такова поведение, а е
заплатил обезщетението в полза на застрахования по експертна оценка. Размерът на обезщетението по експертна оценка-
331,30 лева не позволява цялостно репариране на стойността на вредите, чиято
средна пазарна стойност според вещото лице възлиза на 2367,13 лева и 88
лева за подмяна на стъклото, или общо
2455,13 лева. Съдът намира, че определяне на обезщетението по средни пазарни
цени е адекватно на възможностите по т.54.31. и т. 54.3.2 от ОУ за определяне
размера на обезщетението, съответно че по този начин ще се гарантира обезщетяване
на действително претърпените
вреди за челно стъкло.
Доколкото
между страните е прието за безспорно, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за челно стъкло в размер на 331,30 лева, от установена
от вещо лице стойност
-2455,13 лева следва да се приспадне
заплатеното обезщетение, като на ищеца да определи обезщетение в размер на 2123,83 лева, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес да се присъди претендиранта сума от
2123,70 лева.
По акцесорната претенция:
Съгласно чл.409 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може
да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 –
3 или 5. Съгласно чл.108, ал.1 КЗ
Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по
раздел I от приложение № 1 или по
т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106.
В случая,
видно от приложеното искане за оценка на вредите по застраховка Каско, ищецът е предявил застрахователна претенция пред
застрахователя на 25.01.2018г. Не се твърди от ответника застрахованото лице да
е пропуснало да приложи доказателства, удостоверяващи вредите, поради което
следва да се приеме, че срокът по чл.405, ал.1 вр.
чл. 108, ал.1 от КЗ е изтекъл на 15.02.2018г., съответни считано от
16.02.2018г. ответникът е изпаднал в забава. За период от 15.02.2018г. до
28.01.2019г. в полза на ищца се следва законна лихва върху установеното по-горе
обезщетение от 2123,70 лева в размер на 204,70 лева, на осн.
чл. 86 от ЗЗД. Следователно и акцесорната претенция
се явява основателна в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза
на ищеца се следват сторените по делото разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК съобразно представените доказателства за сторени разходи и
списък по чл. 80 ГПК в размер на 745 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.з.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Ал. Дондуков 68 ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2123,70 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие на
25.01.2018г. по застраховка „Каско” по
застрахователна полица №0312170187019666/14.11.2017г., за л.а. марка Джийп, модел Командер, рег.
№В1444НХ, изразяващи се в увреждане предно панорамно стъкло, на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ, ведно с мораторно обезщетение в
размер на сумата от 204,70 лева за периода от 16.02.2018г.
до 28.01.2019г. върху главницата от 2123,70 лева, на осн.
чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
31.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
„Д.з.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Ал. Дондуков 68 ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 745 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: