О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 16.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 4120 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ответника срещу съдебно решение № 2326 от 04.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 84377/2017г. по описа на СРС, ГО, 154 с-в.
Въззивната жалба е подадена от Г.К.А., срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законоустановения срок, като е внесена държавната такса за въззивното
производство, поради което въззивната жалба е допустима и редовна.
В жалбата се
поддържа неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на материалния закон.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемия ищец, чрез законния си представител, е подал
отговор на въззивната жалба, с която същата се оспорва, като неоснователна. Не
са заявени искания за събиране на нови доказателства.
При извършената
проверка на допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл. 262
от ГПК, настоящият въззивен състав установи, че в мотивите на съдебното решение
първоинстанционният съд е формирал воля относно частичната основателност на
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 51790/2017г. по описа на СРС, ГО, 154 състав. Вземането, за което е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК и за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, е идентично с посоченото в исковата молба, по
която е образувано гр.д. № 84377/2017г. по описа на СРС, ГО, 154 състав. Но в
първия диспозитив на обжалваното решение районният съд се е произнесъл по осъдителен иск, в частта, за която е приел
основателност на исковата претенция, а в отхвърлителната част на решението си е
постановил диспозитив по действително предявения и разгледан установителен иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
При така
установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е
преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния
съд за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което се явява
преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След
като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила
съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Последното произтича
от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с
поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение (срещу което вече е
упражнено право на жалба), е с поправеното съдържание от деня на постановяването.
Така мотивиран и
на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 4120/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „В” въззивен състав и
ВРЪЩА гр. д. № 84377/2017г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 154 с-в на същия състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение – за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение.
Определението,
като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.