№ 267
гр. Варна , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503652 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №41914/30.06.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт
Р.И.И., срещу разпореждане №18810/11.06.2020г. на Варненски районен съд, 19 състав,
постановено по ч.гр.д. №6089/2020г. по описа на същия съд, в частта му, с която е
отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза на дружеството-кредитор на заповед
за изпълнение срещу длъжниците В. А. М., ЕГН **********, като кредитополучател и
С.Р.М., ЕГН **********, като солидарен длъжник, за сумите 2 750 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лева – такса за извънсъдебно събиране на
вземането.
Жалбоподателят твърди, че заповедният съд е превишил своите правомощия и в
нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че преценката по чл.411, ал.2, т.З
ГПК за наличието на неравноправни клаузи е извършена в нарушение на чл.145, ал.2 от
ЗЗП. Оспорва извода на заповедния съд, че клаузите, определящи задължението за
заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги са нищожни поради
противоречие на закона, като твърди, че сключването на споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля; същото не е пряко свързано с договора за кредит, съотв.
сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит; възнаграждението не е
1
цена на услугите, а се дължи за предоставената възможност (опция) във всеки един момент
длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит; възнаграждението се дължи отделно
и независимо от цената на самия кредит, поради което не следва да се включва при
изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР). По отношение на таксите по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането обосновава твърдение, че същите не
представляват такси за управление на кредита, тъй като се дължат само при
неизпълнение от страна на длъжника и целят да компенсират налагащите се във
връзка с това допълнителни действия на кредитора по събиране на просроченото
вземане като обаждания, изпращане на смс-и, писма.
При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният
съд е постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на претендираната заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Частната жалба е
подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите
приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът
на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.
От данните по ч.гр.д. №6089/2020г. по описа на ВРС, 19 състав, се установява, че районният
съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по образец
- приложение №1 към НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство, за парични вземания на заявителя – кредитор „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, спрямо солидарните длъжници В. А.
М., ЕГН **********, и С.Р.М., ЕГН **********, двете с постоянни адреси в с. О., общ. А.,
обл. В., в размер на 3 776,11 лева – главница; 1 139,96 лева – договорна лихва за периода
11.11.2018г.-27.08.2019г.; 2 750 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода
26.11.2018г. - 27.08.2019г.; 380,12 лева – лихва за забава за периода 12.11.2018г. -
27.08.2019г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, произтичащи от неизпълнение по договор за потребителски кредит
№**********/06.08.2018 година. В т.12 на заявлението е пояснено, че страните са сключили
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което
длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му, като страните
са постигнали съгласие същото да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни
2
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Поради допуснато
неизпълнение от длъжниците кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, определени в Тарифа за таксите на „Профи Кредит България” ЕООД, поради
което и за периода от 26.11.2018г. до 27.08.2019г. са начислени суми за обезщетяване на
тези разходи.
Въз основа на тези твърдения и като се има предвид начина на уговаряне на
възнаграждението по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (като
глобална сума, начислявана и дължима предварително независимо дали длъжникът ще се
възползва от предоставените възможности по пакета от допълнителни услуги, предмет на
споразумението), обосновано може да се приеме, че уговорените като предоставяни на
кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително благо, за
което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, съответен на 90% от
предоставената в заем сума (при размер на отпуснатия заем 4 000 лв. „възнаграждението” за
закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 3 000 лв.). Нито една от сочените
като включени в пакета допълнителни услуги не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено без да е обусловено от насрещна воля
на доставчика. Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата без да се договаря
отново, то и предметът на допълнителния пакет би могъл да представлява ценност като
опция. Дори и първата от услугите (приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит) е обусловена от неоповестени допълнителни условия, поради което
не гарантира каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство. Отделно от това,
самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите
и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може
да се приеме за справедливо и икономически обосновано договаряне при сравняване на
позитивните интереси на насрещните страни (ако те се изчерпват само с посочения предмет
на допълнителния пакет и нямат друга цел). Каквито и да са извънредните действия на
кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно обслужване (допълнителни
възнаграждения за работа в извънработно време или завишени консумативни разходи
поради експресни доставки на пощенски пратки или др. подобни) те не биха могли да
надхвърлят така драстично присъщите за основното кредитиране разходи, за да има
конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането
на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено финансово
състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не може да се приеме за
съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага се краен извод, че всички
включени в допълнителния пакет „услуги” се свеждат до средство за съществено
увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като
предимство от доставчика води до икономически резултат, идентичен със значително
оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи
по кредита.
Същите съображения следва да се отнесат и към таксата, която дори не е изрично
3
уговорена като размер и основание в договора, а се прилага в отношенията на страните чрез
препращане към тарифа. От една страна, самият кредитор признава, че основание за
предвиждане на такава такса е неизпълнението на длъжника, но законът изрично ограничава
обема на отговорността на потребителя в този случай само до обезщетение в размер на
законната лихва, каквото кредитора е претендирал отделно. От друга страна, самите
действия по стимулиране на доброволното изпълнение не съпътстват и не обслужват
ползването на изцяло вече получения кредит като допълнително благо за клиента, за да се
таксуват като услуга. Посочени като допълнителни дейности уведомявания на длъжника по
естеството си не могат да се отделят от администриране на лошия кредит. Завишението на
присъщите на тази дейност разходи в сравнение с разходите, които кредиторът прави по
обслужване на изправни клиенти не е резултат от допълнителна услуга, а вреда от
неизпълнение, чието покритие дава именно завишената законна лихва.
Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19 ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може
да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя.
Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин,
идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на допълнителното споразумение
към потребителски договор като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл
въззивният съд изцяло споделя извода за нищожност на споразумението като несъвместимо
с императивната нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при
кредитиране.
Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и изискуемо
вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с
изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа на който
да предприеме действия за принудително изпълнение. Именно с оглед на това още на фаза
издаване на исканата заповед за изпълнение сезираният заповеден съд е длъжен да извърши
проверка както за надлежната индивидуализация на вземанията (по основание и размер),
така и за липсата на противоречие със закона или добрите нрави. Това е от особена важност
в случаите, когато вземанията се основават на договор за потребителски кредит, какъвто е
настоящия случай, тъй като само по този начин се осигурява ефективна защита на
потребителя като по-слаба страна в договорното правоотношение. Понастоящем с
изменението на процесуалния закон (ГПК, изм., ДВ, бр.100/2019г.) това задължение на съда
е изрично изведено и засилено, задължавайки го да следи служебно и за евентуална
неравноправност на договорните клаузи, на които се основава искането за издаване на
заповед за изпълнение.
При тези фактически и правни констатации съдът заключава, че обжалваното разпореждане
4
на заповедния съд е законосъобразен и правилен съдебен акт. Предявената срещу него
частна жалба е неоснователна и като такава следва се оставя без уважение.
Въз основа на изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №41914/30.06.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., срещу разпореждане №18810 от 11.06.2020г. на Варненски районен
съд, 19 състав, постановено по ч.гр.д. №6089/2020г. по описа на същия съд, в частта му, с
която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на
дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжниците В. А. М., ЕГН
**********, и С.Р.М., ЕГН **********, за сумите 2 750 лева – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги; 30 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5