Р Е Ш
Е Н И
Е № 260004
гр.Кюстендил, 27.08.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая
Стойнева,
след като разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева търг.д.№34/2019г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство
по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени от С.Н.Н., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощниците му адв.Як.С. ***, срещу ЗАД „***“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.***, р-н „***“, ул.„***“ №2, ЗК „***“ АД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.***, бул.„***“ №***, обективно
кумулативно и съединени искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/
(отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (действащ, в сила от 01.01.2016г.) за
осъждане на ЗАД „***“ АД, с посочени по-горе ЕИК, седалище и
адрес на управление, да заплати на ищеца С.Н.Н. сумата от *** лева, представляваща
обезщетение за претърпените от Н. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
физическо и психическо естество, в следствие на причинени му телесни
увреждания, в резултат на настъпило на 29.03.2014г., около 17.10 часа, на ПП
Е-79, при км 325-225, пътно - транспортно произшествие (ПТП), причинено виновно
при условията на независимо съизвършителство от двама водачи – Е.В.Р., с ЕГН **********,
като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с временни регистрационни
табели ***, и З.А.Г., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег.№***, гражданската отговорност на втория от които към
момента на произшествието е била застрахована от ЗАД „***“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на произшествието – 29.03.2014г., до изплащане на
обезщетението;
2/ иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/
(отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (действащ, в сила от 01.01.2016г.) за
осъждане на ЗК „***“ АД, с посочени по-горе ЕИК,
седалище и адрес на управление, да заплати на ищеца С.Н.Н. сумата от *** лева, представляваща
обезщетение за претърпените от Н. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
физическо и психическо естество, в следствие на причинени му телесни
увреждания, в резултат на настъпило на 29.03.2014г., около 17.10 часа, на ПП
Е-79, при км 325-225, пътно - транспортно произшествие (ПТП), причинено виновно
при условията на независимо съпричинителство от двама водачи – Е.В.Р., с ЕГН **********,
като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с временни регистрационни
табели ***, и З.А.Г., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег.№***, гражданската отговорност на първия от които към
момента на произшествието е била застрахована от ЗК „***“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на произшествието – 29.03.2014г., до изплащане на
обезщетението.
С исковата молба е предявен при условията на
евентуалност спрямо втория ответник иск срещу Гаранционен фонд, с ЕИК ***, с
адрес: гр.***, ул.„***“ №***, ет.***, а именно – в случай, че искът, насочен
срещу ЗК „***“ АД, бъде намерен за неоснователен поради липса на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с това дружество относно лек автомобил марка „***“, модел „***“, да бъде осъден
Гаранционния фонд да заплати на ищеца обезщетение за търпените неимуществени
вреди в размер на *** лева. Производството
по този иск е прекратено в хипотезата на чл.232 от ГПК.
Ищецът основава претенциите си на следните
твърдения:
1/ На 29.03.2014г. около 17.10 часа същият е
пътувал на задната седалка на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№***
по първокласен път Е-79, който автомобил е бил собственост на притежавана от Н.
автокъща. Автомобилът е бил управляван от лицето Е.В.Р., с ЕГН **********. При
отклонение към автокъща „****“, намиращо се перпендикулярно на първокласния път
е настъпил удар между автомобила, в който е пътувал ищецът и лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДК №****, управляван от З.А.Г.. В следствие на
удара, лекият автомобил марка „***“ се преобърнал и се блъснал в бетонна ограда
на една от автокъщите, разположена до пътното платно. При така настъпилото ПТП Н.
изпаднал в безсъзнателно състояние, бил транспортиран по спешност в МБАЛ „*****“
АД – гр.****, а на 30.03.2014г. бил преведен в „****“ – гр.***, където му е
било назначено интензивно лечение в реанимация, след около седмица престой
дошъл в съзнание и бил изписан на 11.04.2014г.
2/ С влязла в сила присъда по НОХД
№773/2015г. по описа на Районен съд (РС)-Дупница, след проведено производство
по въззивно обжалване по ВНОХД №508/2018г. по описа на КнОС, водачите на двата
леки автомобила са били признати за виновни, както следва:
- Е.В.Р. е признат за виновен в това, че на 29.03.2014г.,
около 17:10 ч. на ПП Е-79, при км 325+225 (отклонението
за автокъщата на ***) в условията на независимо съпричинителство със З.А.Г. от
гр.****, независимо един от друг, при управление на лек автомобил „*** ***” с
временни регистрационни табели ***, собственост на „***” ООД гр.***, е нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл.6, т.1 от ЗДП във вр. с
чл.47 ал.3 от ППЗДП във вр. с чл.50 ал.1 от ППЗДП, като не е съобразил своето
поведение с въведената с пътен знак „В 26” забрана
за движение със скорост, по-висока от означената - 60 км/час (пътният знак В 26 е
бил поставен на главен път Е-79 при км 325 +170 и забраната е важала
на разстояние 50 м след него/; по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП, като при
избиране скоростта на движение е превишил сигнализираната с пътен знак „В 26”
стойност на скоростта от 60 км/час, движейки се
със скорост от 117 км/час в зоната на действие на знака, поставен в неговата
посока на движение; чл.20 ал.2 от ЗДвП -
„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с ... характера и интензивността на движението и са длъжни да
направят всичко възможно, за да намалят скоростта иди да спрат превозното
средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”, като не е
съобразил своето поведение с интензивното движение на ППС и пешеходци в района на
автокъщите; чл.150 от ЗДвП, че всяко ППС, което участва в движението по
пътищата трябва да се управлява от правоспособен водач, като е управлявал лек
автомобил „*** ***” с временни регистрационни табели ***, без да е имал
съответната правоспособност, по непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на пътника в лек автомобил „*** ***” - С.Н.Н.
с ЕГН:********** ***,
изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта
/частична компрометирана вербална експресия/ и на сетивен орган /зрението -
конвергиращ страбизъм /кривогледство/ - престъпление по
чл.343 ал.3, б.„а“, във вр. с ал. 1, б.„б“, пр. І, във вр. с чл.342 ал.1, пp. ІІI от
НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, чието изтърпяване,
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 (три) години;
- З.А.Г. е бил признат за виновен в това, че на 29.03.2014г.,
около 17:10 ч. на ПП Е-79, при
км 325+225 (отклонението за автокъщата на ****), в условията па независимо
съпричинителство с Е.В.Р. ***, независимо един от друг, при управление на лек
автомобил „*** ***” с рег.№ ****, негова собственост, е нарушил правилата за
движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл.49 - „Водач
на ППС, което излиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне
движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци”; чл.50 ал.1
- „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които
се движат по пътя с предимство”; чл.25 ал.1 - „Водач
на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, ... преди да започне
маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него...”,
като внезапно навлиза на ПП Е-79 от пътно отклонение, без да осигури предимство
на движещият се по ПП Е-79 в посока гр.Дупница лек автомобил „*** ***” с
временни табели ***, управляван от Е.В.Р. ***, като по непредпазливост е
причинил тежка телесна повреда на пътника в лек автомобил „*** ***” - С.Н.Н.
с ЕГН ********** ***,
изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта
/частично компрометирана вербална експресия/ и сетивен орган /зрението -
конвергиращ страбизъм /кривогледство/ - престъпление по чл.
343 ал.1, б.„б”, пр. І, във вр. с чл.342 ал.1, пp. ІІІ от НК, като на основание чл.54
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца,
изтърпяването на което е било отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК за срок
от 3 (три) години.
3/ В следствие на пътно-транспортното
произшествие С.Н. получил травматични увреждания и посттравматични усложнения,
а именно: 1/тежка контузия на главата; 2/тежка контузия на мозъка – кома; 3/
травматичен шок; 4/ счупване на черепната основа – средна черепна ямка; 5/
счупване на дясната слепоочна кост; 6/ счупване на дясна теменна кост на
черепа; 7/травматичен кръвоизлив под паяжовидната мозъчна обвивка; 8/
травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно; 9/ охлузване на
носа; 10/ охлузване на ляво рамо; 11/ разкъсно-контузни рани на дясната
мишница; 12/ кръвонасядане на десен лакът; 13/ посттравматично увреждане на
троичния нерв; 14/ посттравматично увреждане на лицевия нерв; 15/ постоянна
диплопия /двойно виждане/, ограничаваща движенията на очните ябълки; 16/
дисоциирани движения – интернуклеарна офталмопареза; 17/ посттравматично
разместване – разкъсване на слуховата верига в лявото ухо с проводно намаление
на слуха /40 дб/; 18/синдром на Бел – лицева хемиотрафия в дясно; бедна мимика, затруднена
артикулация, частично компроментирана вербална експресия, птоза /спадане/ на
десен клепач и десен устен ъгъл; 19/ двигателна инсуфицентност /недостатъчност/
на мимическата мускулатура двустранно; 20/ при поглед наляво – двойно виждане и
силно редуцирана абдукция /отвеждане/ на левия очен булбус при поглед на ляво и
невъзможност на дясна очна ябълка при поглед на дясно; 21/ конвергиращ
страбизъм /кривогледство/ при централно разположени очни ябълки; 22/ говор,
осъществяван чрез бедни редуцирани артикулации; 23/ обезобразяване, което
причинява завинаги разстройство на речта и зрението и 24/ трайно отслабване на
слуха.
4/ В следствие на инцидента и настъпилите
травматични увреждания, ищецът твърди, че се чувства непълноценен като личност,
независимо от трудоспособната възраст, в която се намира. Поддържа, че животът
му се е променил изцяло, като кривогледството, двойното виждане и частичната
загуба на слуха представляват трайни увреждания, без шанс за подобрение. Сочи,
че обезобразяването, настъпило като резултат от тежкото увреждане на главата, е
изключително неестетично и неприятно за околните, като наред с това ищецът е в
невъзможност да произнася думи и трудно се разбира това, което иска да каже. Н.
твърди, че уврежданията са го поставили в положение да не може да работи, да се
грижи за семейството си и са наложили силно ограничаване на социалните му
контакти. Поддържа още, че около половин година след инцидента, не е бил в
състояние да се придвижва сам, да извършва елементарни дейности, свързани с
обслужване и хранене. Поради нарушеното зрение, походката му е несигурна. Не е
в състояние да концентрира погледа си; изпитва постоянни силни болки в главата;
има чувство на главозамайване и усещане за падане, поради което се страхува да
излиза без придружител. В резултат на стреса от преживяното, страда от
безсъние; поради болките ежедневно приема обезболяващи средства, а заради
невъзможността да се движи значително е увеличил теглото си, което от своя
страна е довело до получаване на чести хипертонични кризи. Ищецът сочи, че
състоянието му след инцидента налага чести посещения на лекарски кабинети. На 06.11.2014г.
бил освидетелстван с инвалидност от 73 %, а през месец октомври 2017г.
процентът на инвалидност е бил завишен на 75 %;
5/ За лекия автомобил марка „***“, модел „***“,
с ДК №*** към момента на произшествието е имало сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „***“ АД, по
полица с №****, валидна за периода от 15.10.2013г. до 14.10.2014г.,
включително.
6/ За лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с
временни регистрационни табели ***, към момента на произшествието е имало
сключен договор за задължителна застрахована „Гражданска отговорност“ при ЗК „***“
АД по
полица №****, валидна за периода от 24.06.2013г. до 23.06.2014г.
7/ Болките, страданията и неудобствата, които
ищецът е претърпял и които са настъпили в резултат на деликтни действия, за
вредите от които отговарят ответниците, се счита, че биха могли справедливо да
бъдат възмездени със сума в размер на *** лева общо, или – с оглед независимото
съпричинителство на двамата водачи – със суми от по *** лева, дължими от всеки
от двамата застрахователи.
8/ двете застрахователни дружества, според
ищеца са изпаднали в забава от деня на ПТП – 29.03.2014г.
В срока по чл.367 от ГПК всеки от ответниците
е подал отговор на исковата молба.
ЗАД „***“ АД, чрез пълномощника ю.к. Р.Л.,
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения срещу него
иск. Счита, че липсват елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност. Дружеството не оспорва, че към датата на процесното ПТП –
29.03.2014г. – за лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК №***
е имало
сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Независимо от този факт, ответникът счита, че не са налице
предпоставки да бъде ангажирана отговорността му, поради липсата на вина на
водача на този автомобил за настъпване на произшествието и за вредоносния
резултат. Твърди, че ПТП е настъпило единствено и само по вина на водача на
л.а. „*** ***“, който не е съобразил поведението си с останалите участници в
движението, извършил е несигнализирана и/или необезопасена маневра, движил се е
с превишена скорост, не се е движил в най-дясната част на полагащото му се
пътно платно, не е предприел съответните мерки за предотвратяване на ПТП,
включително чрез аварийно спиране преди и след удара с л.а. „*** ***“, като
поведението му е довело до настъпване на ПТП. Наред с това изтъква, че от част
от представените доказателства било видно, че водачът на л.а. „*** ***“ е бил
неправоспособен към датата на настъпване на ПТП, с което е нарушил нормата на
чл.150 от ЗДвП, в действащата към онзи момент редакция, с което е създал
предпоставките за настъпване на произшествието, тъй като самото му присъствие
на пътното платно като водач на ППС е било недопустимо.
Наред с горното, ответникът ЗАД „***“ АД оспорва
механизма на ПТП, с твърдения, че водачът на л.а. „*** ***“ – З.Г.: не е
отнемал предимството на другия лек автомобил, с което да е допуснал реализиране
на ПТП; спрял е на знак Б-2 („Стоп“) преди извършване на маневрата „завой на
ляво“ по път Е-79, а и пътят, от който е излизал въобще не е бил сигнализиран с
такъв знак; не е имал възможност да възприеме л.а. „*** ***“ преди извършване
на маневрата, поради ограничена видимост, респ. поради намалена видимост; за
този водач ударът е бил непредотвратим. Оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба травми, както
и между действието/бездействието на Г. и тези травми. В случай, че се установи
по делото, че Г. има вина за настъпване на ПТП се прави възражение за наличие
на независимо съизвършителство между двамата водачи, при принос за настъпване
на вредоносния резултат в размер на 99 % за водача на л.а. „*** ***“,
произтичащ от по-големия брой нарушения на ЗдвП, съобразен и при определяне на
размера на наложеното му наказание в рамките на воденото НОХД №773/2015г. по
описа на ДнРС. Прави се и възражение, че ударът, причинен от водача на л.а. „***
***“ не е бил от естеството да нанесе твърдените от ищеца травми, а 99% от
настъпилите увреждания са резултат от нарушенията, допуснати при управление на
другия автомобил, който ако се е движил с допустимата скорост, удар не би
настъпил, не би последвал и такъв в бетоновата ограда до пътя.
Дружеството твърди, че неимуществени вреди за ищеца не
са настъпили, а ако са настъпили такива, то те не са в степента и интензитета,
описан в исковата молба.
Ответникът прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, с твърдение, че същия в нарушение на
чл.137а ал.1 от ЗДвП, е пътувал без поставен предпазен колан, с което е
предпоставил движението на тялото в купето да е било свободно. Изпълнението на
законовото му задължение, според ответника, би довело до по-малка степен на
травмите или до липсата на някои от тях. Наред с това, възражение за
съпричиняване от страна на ищеца се прави и на плоскостта, че същият е
допринесъл за настъпване на вредите, като сам се е поставил в ситуация на
повишен риск от увреждане, съгласявайки се да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач – обстоятелство, което Н. е знаел и/или е бил длъжен да
знае, бидейки собственик на автокъщата, притежател на л.а. „*** ***“. Твърди,
че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП, преди да
предаде автомобила да се увери, че Р. е правоспособен водач. Ответникът счита,
че с това си поведение ищецът сам е създал реална възможност за настъпване на
вредата, което предпоставя приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се и размерът на иска, насочен срещу
дружеството, като се твърди, че претендираното обезщетение е несъразмерно на
претърпените болки и страдания. Възразява се представените от Н. документи да
установяват твърдението му, че се е намирал в безсъзнателно състояние (кома),
като се поддържа наличието на фактори, свързани с общия физиологически статус
на ищеца и здравословното му състояние, допринесли за уврежданията и/или за
степента на травмите и/или повлияли на продължителността на периода на
възстановяване.
По отношение претенцията за присъждане на законна
лихва се изразява становище за неоснователност, поради неоснователност на
главния иск. Възразява се и срещу претендирането на лихва от датата на
увреждането, с довод, че отговорността на застрахователя е на договорно, а не
на деликтно основание.
ЗК „***“
АД в
депозирания чрез пълномощника ю.к.Р.Ч. писмен отговор на исковата молба, се
заявява оспорване на основателността на иска, поради: 1/ липса на виновно
противоправно поведение на застрахования водач на л.а. „*** ***“ с рег.№ ***, поради
наличие на хипотеза на независимо съизвършителство, при която изключителна вина
има водачът на другото МПС, който не е спрял и пропуснал движещия се по път с
предимство застрахован при това дружество автомобил, с принос на другия водач в
размер на 80 %; 2/ липса на причинно-следствена връзка между описаните в
исковата молба вреди и механизма на ПТП, както и между поддържаните травми и процесното
събитие; 3/ липса на твърдените в исковата молба вреди, като вид и характер на
медицински състояния и увреждания.
ЗК „***“ АД също прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради нарушаване на
разпоредби на ЗДвП, изразяващо се в пътуване в автомобила без поставен
обезопасителен колан, което е довело в значителна степен до получаване на
травмите, както и във факта, че ищецът е бил с ясно съзнание, че Е.Р. не
притежава СУМПС за нито една категория и въпреки това се е съгласил да бъде
превозен от неправоспособния водач, с което сам е поставил себе си в риск.
Ответникът счита, че ищецът не следва да бъде обезщетяван за вреди, настъпили в
следствие на личното му виновно поведение, като твърди, че съпричиняването от
страна на пострадалия на вредоносния резултат е в размер на 90 % и моли
прилагане на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Дружеството оспорва всички наведени от ищеца
твърдения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, твърденията за
тяхната продължителност и интензитет и аргументира разбиране, че исковата
претенция е прекомерна по размер.
Поради неоснователността на главния иск,
ответникът счита за неоснователен и искът за присъждане на законна лихва, като
с оглед договорния характер на отговорността на застрахователя, се възразява и
срещу началния момент, от който същата се претендира от ищеца.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата
по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Към 29.03.2014г. С.Н.Н. е бил съдружник с 50%
дялово участие в капитала на дружеството „***“ ООД, както и един от неговите
управители. Дружеството е извършвало търговска дейност по покупка и продажба на
автомобили, стопанисвайки автокъща в гр.Дупница.
Към същата дата „***“ ООД е било собственик
на лек автомобил марка „***“, модел „***“, обявен за продажба.
На 29.03.2014г. в автокъщата дошъл Е.Р.,
когото Н. познавал от много години и за когото знаел, че притежава свидетелство
за управление на МПС (СУМПС) и на когото в годините е давал коли и мотори, като
на негов приятел.
Посочените обстоятелства се установяват от
приложеното към отговора на ЗАД „***“ АД извлечение от ТР, както и от
обясненията, дадени от ищеца при условията на чл.176 от ГПК.
От същите обяснения и от показанията на
свидетеля М.С. се установява, че на посочената дата, след като Р. дошъл в
автокъщата, проявил интерес към лекия автомобил „*** ***“ и поискал да го
тества, с цел евентуалното му закупуване. Н. се съгласил и след като поставили временни
регистрационни табели *** на автомобила, в същия се качили, както следва: като
шофьор Е.Р., на мястото до шофьора – М.С. и зад него С.Н.. В показанията си
свидетелят С. заявява, че не си спомня дали в колата е имало предпазни колани и
дали С.Н. си е поставил такъв. Потеглили и се отправили към бензиностанция да
заредят гориво, в посока гр.Дупница. Движейки се по прав участък в ясно и сухо
време и при добра видимост, пред тях, идвайки от ляво внезапно се включил лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК №***, управляван от З. Г.. За да
избегне удара, Р. рязко отклонил надясно, при което само „закачил“ колата.
Последвал удар на управлявания от него автомобил в бетонна ограда на намираща
се в близост автокъща и в последствие преобръщане на колата на една
страна.
От заключението по приетата по делото
комплексна медико-автотехническа експертиза – заключение с
вх.№911/06.02.2020г., изготвено от вещите лица д-р Р.Х. и инж.А.М., в частност
– от констатациите и изводите относно техническата част, се установяват
следните обстоятелства, касаещи настъпилото ПТП:
Скоростта за движение в правия участък от
пътя, с двупосочно движение, е била ограничена до 60 км/ч. Ударът е настъпил,
след като водачът на л.а. „*** ***“ не е възприел като опасност движещия се с
по-висока от допустимата скорост л.а. „*** ***“ и е навлязъл в пътното платно
отляво надясно, идвайки от Автокъща „***“ с цел преминаване / пресичане на
пътното платно в посока други автокъщи срещу изхода. Водачът на л.а. „*** ***“
не е спрял на стоп линията и се е движил със скорост около 20 км/ч. Ударът
между двете МПС е кос-челен, като л.а. „*** ***“ е ударил л.а. „*** ***“ с
предната лява част в предния десен калник. Последвала е ротация за ударения
автомобиол и излизане от пътното платно, а л.а. „*** ***“ се е отклонил на
дясно, навлязъл е в двора на автокъщите, изминавайки с плъзгане около 55 метра
и се е ударил с дясната си странична част в бетонната ограда на автокъща „***“
със скорост от 50 км/ч, отскочил е на ляво, завъртял се е и се е преобърнал,
заставайки на дясна странична част. Ударът в бетонната ограда е бил много
по-силен и е деформирал цялата дясна странична част на автомобила.
В заключението е аргументиран извод, че
скоростта на автомобила „*** ***“преди удара е била 118 км/ч., като при изчисляване
на опасната зона за спиране и отстоянието на автомобила при тази скорост и при
скорост от 60 км/ч, е посочено, че и в двете хипотези ударът е бил
непредотвратим. Обосновано е становище, че ПТП би било предотвратимо при
скорост на автомобила до 52 км/ч. Относно л.а. „*** ***“ е посочено, че ПТП е
било предотвратимо ако спре в началото на пътното платно или ако навлезе със
скорост от 11 км/ч. Ако л.а. „*** ***“ се е движил със скорост от 60 км/ч, пак
би имало удар, но с много по-ниска скорост – 10 км/ч, при което автомобилът би
изминал 7 метра настрани без да се завърти.
От показанията на свидетеля М.С. се
установява, че свидетелят е бил без колан и след ПТП е имал леки охлузвания. С.Н.
обаче, е бил в безсъзнание, целият в кръв.
От горепосоченото заключение, в медицинската
му част, както и от приетите по делото медицински документи, се установява, че
още на 29.03.2014г. Н. е бил транспортиран и приет в болница МБАЛ „***“ АД-гр.***,
където е престоял до 30.03.2014г., след което е бил на лечение в Неврохирургия
на МБАЛ „**** ***“ за времето до 11.04.2014г. Установени са били следните
травматични увреждания: Травматичен шок. Тежка контузия на мозъка. Счупване на
средната черепна ямка (лява и дясна слепоочна кост, кливус). Травматична
субарахноидна хеморагия (вътречерепен кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна
обвивка). Травматична епидурална хеморагия в дясно (вътречерепен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка). Кръвонасядане на десен лакет. Изразено е становище,
че най-вероятно травматичните увреждания са били получени при втория от ударите
– този в оградата (стената).
В заключението е посочено, че в съставените
медицински документи след инцидента, касаещи уврежданията на Н., не са били описани
увреждания, които биха могли да са получени от поставен предпазен колан, като
например лентовидни охлузвания и кръвонасядания, счупване на ключица, ребра,
увреждания на вътрегръдни и вътрекоремни органи. Също така е посочено, че е
добре известно, че обезопасителните колани редуцират тежестта на травмите. В
конкретния случай обаче, доколкото уврежданията на ищеца са били в областта на
главата и десния лакет– части от тялото, отличаващи се със значителна
подвижност - е обоснован извод, че същите биха могли да достигнат детайли от
интериора на купето, дори при поставен предпазен колан, още повече, че се
касаело до силен страничен удар с деформация на автомобила и обръщане. Формиран
е извод, че посочените факти не дават основание да се твърди, че носенето на
предпазен колан непременно би предотвратило травмирането на тези анатомични
области.
От заключение с вх.№1009/11.02.2020г. по назначената комплексна съдебно-медицинска
експертиза, изпълнена от вещите лица д-р Х.М., специалист-неврохирург и доц.д-р
Д.К., специалист-офталмолог, се установява следното:
При претърпяното ПТП Ст.Н. е получил тежка
черепно-мозъчна травма, фрактура на черепната основа, мозъчен кръвоизлив и
посттравматично разместване/разкъсване на слуховата верига в лявото ухо с
проводно намаление на слуха – 40 дб., като травмата е усложнена с остатъчни
посттравматични увреждания на множество черепно-мозъчни нерви. Независимо от
активните лечебни и рехабилитационни мероприятия тези увреждания продължават и
към настоящия момент и имат характер на дефинитивни.
При извършени прегледи от специалисти по
офталмология, неврохирургия и оториноларингология и експертни решения на ТЕЛК,
са били констатирани следните увреждания: Посттравматична лезия на ЧМН
(нн.фациалис, н.окуломоториус декс., нерви абдуцентис, н.статоакустикус син.).
Конвергиращ страбизъм. Анизокория. Двустранна хипо- до амимия. Хипакузис вляво.
Диплопия. Дизартрия. Хипертонична болест. Обезитас гр. III – IV.
Двустранен неврит на слуховите нерви.
Клиничната изява на тези увреди са: неясно и
двойно виждане, нарушено чуване с ляво ухо, но възможен социален контакт,
смутен говор, затруднено хранене, изразени изменения, съществено променящи
образа на лицето на ищеца.
Вещите лица са констатирали, че понастоящем
ищецът е с подчертано наднормено тегло, с бедна мимика, затруднена артикулация,
забавена и несигурна походка , поради влошения зрителен контрол.
В резултат на настъпилите увреждания,
пострадалият е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 6 месеца, значителни
– до 12 месеца и продължаващи в по-лека степен до момент.
Усложненията, произтичащи от увреждането на
черепно-мозъчни нерви – лицев нерв двустранно, очедвигателен нерв – вдясно,
отвеждащ очен нерв, слухово-вестибуларен нерв вляво, са намерили израз в
кривогледство, двойно виждане, различно широки зеници, нарушена до липсваща
мимика, намален слух за ляво ухо, преходно намалено обоняние, говорни
нарушения, поради увреда на мимическата мускулатура. С течение на годините тези
промени не са претърпели съществени изменения – както по отношение на
очедвигателните и зрителни увреди, така и за мимическата мускулатура, говорните
и дъвкателни нарушения, променения лицеизраз като цяло, нарушената походка.
Остатъчните явления са довели завинаги до изразени изменения, съществено
променящи образа на лицето на пострадалия, загрозявайки го, със засягане на
говора, слуха и зрението. Тези увреждания, според вещите лица, са настъпили в
следствие на претърпяното ПТП и се намират в пряка причинно-следствена връзка с
него. Същевременно, бъдещи усложнения реално не се очакват.
В съдебно заседание вещите лица са посочили,
че липсват данни ищецът да е страдал от някакво заболяване на зрението преди
инцидента, а и никакви промени в очните дъна, били те хипертонични или диабетични,
не биха могли да имат отношеия към моториката на очните ябълки или да доведат
до кривогледство. Диплопията (двойното виждане) създава затруднения в
нормалната дейност на ищеца и хирургическа интервенция не би могла да
гарантирано да даде позитивен резултат.
С ЕР на ТЕЛК №*** от 05.10.2017г. на Ст.Н. е
било извършено преосвидетелстване и на същия е била дадена оценка на
работоспособността – 75 % трайно намалена работоспособност със срок до
01.10.2020г., с противопоказни условия на труд: тежки психо-физически
натоварвания, лоши климатични условия, работа, изискваща нормално зрение и
нощен труд.
Според свидетелката Д. Н. – дъщеря на ищеца,
след катастрофата и изписването на Н. от болница, същият не е бил в състояние
да се грижи сам за себе си, а съпругата и дъщеря му се редували да му помагат.
Не бил в състояние да става от леглото, да ходи до тоалетна. В продължение на
около 6-7 месеца само лежал и спял. Според свидетелката, и към настоящия
момент, ищецът не е в състояние да пие течности от чаша, защото се полива, да
яде течни храни. Не може да се усмихва, трудно говори и трудно чува. Притеснява
се да ходи на ресторант, защото трудно общува с персонала. Семейството е
преустановило честите преди случая общи семейни почивки. След катастрофата Н.
станал затворен, не искал да общува дори с приятели, появили му се комплекси.
Свидетелката сочи, че ищецът всеки ден пие лекарства, има главоболие, проблеми
със сърцето. Преди бил спокоен и общителен, сега станал раздразнителен. Наложило
му се да промени естеството на бизнеса, тъй като продажбата на коли изисквала
повече време, което вече не можел да отделя.
В материалите на приобщеното по настоящото
дело НОХД №773/2015г. по описа на ДнРС, към което е приложено ДП №271/2014г. на
РП-Дупница, в том II от последното, на л.202 се съдържа
справка, издадена от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, от която
се установява, че СУМПС, което Р. е притежавал, е било иззето по
административен ред във връзка с акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е било издадено наказателно постановление (НП)
№1775/2013г., с което, освен друго му е било наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца, което НП с влязло в сила на 03.06.2014г.
съдебно решение е било намалено на 6 месеца, но свидетелството е продължило да
се съхранява в Сектор „Пътна полиция“. В справката е посочено още, че
междувременно – на 12.03.2014г., по отношение на Е.Р. е влязло в сила
споразумение по НОХД №251/2014г. по описа на РС-Дупница, с което същият е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, наложено
му е било наказание „пробация“, както и е бил лишен от право да управлява МПС
за срок от 1 година и 6 месец, считано от 12.03.2014г. пояснено е, че след
изтичане на посочения срок, за да получи правото да управлява МПС по отношение
на Р. ще следва да се приложи специален ред за придобиване на
правоспособност.
От приложеното наказателно дело е видно, че с
влязла в сила присъда по НОХД №773/2015г. по описа на РС-Дупница, след
проведено производство по въззивно обжалване по ВНОХД №508/2018г. по описа на
КнОС, водачите на двата леки автомобила са били признати за виновни, както
следва:
- Е.В.Р. е признат за виновен в това, че на 29.03.2014г.,
около 17:10 ч. на ПП Е-79, при км 325+225 (отклонението
за автокъщата на ***) в условията на независимо съпричинителство със З.А.Г. от
гр.Дупница, независимо един от друг, при управление на лек автомобил „*** ***”
с временни регистрационни табели ***, собственост на „***” ООД гр.Дупница, е
нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл.6, т.1 от ЗДП във
вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДП във вр. с чл.50 ал.1 от ППЗДП, като не е съобразил
своето поведение с въведената с пътен знак „В 26” забрана
за движение със скорост, по-висока от означената - 60 км/час (пътният знак В 26 е
бил поставен на главен път Е-79 при км 325 +170 и забраната е важала
на разстояние 50 м след него/; по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП, като при
избиране скоростта на движение е превишил сигнализираната с пътен знак „В 26”
стойност на скоростта от 60 км/час, движейки се
със скорост от 117 км/час в зоната на действие на знака, поставен в неговата
посока на движение; чл.20 ал.2 от ЗДвП -
„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с ... характера и интензивността на движението и са длъжни да
направят всичко възможно, за да намалят скоростта иди да спрат превозното средство
във всички случаи, когато възникне опасност за движението”, като не е съобразил
своето поведение с интензивното движение на ППС и пешеходци в района на
автокъщите; чл.150 от ЗДвП, че всяко ППС, което участва в движението по
пътищата трябва да се управлява от правоспособен водач, като е управлявал лек
автомобил „*** ***” с временни регистрационни табели ***, без да е имал
съответната правоспособност, по непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на пътника в лек автомобил „*** ***” - С.Н.Н.
с ЕГН:********** ***,
изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта
/частична компрометирана вербална експресия/ и на сетивен орган /зрението -
конвергиращ страбизъм /кривогледство/ - престъпление по
чл.343 ал.3, б.„а“, във вр. с ал. 1, б.„б“, пр. І, във вр. с чл.342 ал.1, пp. ІІI от
НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, чието изтърпяване,
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 (три) години;
- З.А.Г. е бил признат за виновен в това, че на 29.03.2014г.,
около 17:10 ч. на ПП Е-79, при
км 325+225 (отклонението за автокъщата на ***), в условията па
независимо съпричинителство с Е.В.Р. ***, независимо един от друг, при
управление на лек автомобил „*** ***” с рег.№ КН 37 10 АС,
негова собственост, е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:
чл.49 - „Водач
на ППС, което излиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне
движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци”; чл.50 ал.1
- „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които
се движат по пътя с предимство”; чл.25 ал.1 - „Водач
на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, ... преди да започне
маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него...”,
като внезапно навлиза на ПП Е-79 от пътно отклонение, без да осигури предимство
на движещият се по ПП Е-79 в посока гр.Дупница лек автомобил „*** ***” с
временни табели ***, управляван от Е.В.Р. ***, като по непредпазливост е
причинил тежка телесна повреда на пътника в лек автомобил „*** ***” - С.Н.Н.
с ЕГН ********** ***,
изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта
/частично компрометирана вербална експресия/ и сетивен орган /зрението -
конвергиращ страбизъм /кривогледство/ - престъпление по чл.
343 ал.1, б.„б”, пр. І, във вр. с чл.342 ал.1, пp. ІІІ от НК, като на основание чл.54
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца,
изтърпяването на което е било отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК за срок
от 3 (три) години, като същият е бил
оправдан от въззивния съд по обвинениетода е нарушил разпоредбите на чл.6 т.1
от ЗДв.П и на чл.50 и чл.53 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на
пътищата с пътни знаци.
Не е спорно по делото, че: за лекия автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДК №**** към момента на произшествието е имало
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „***“
АД, по полица с №***, валидна за периода от 15.10.2013г. до 14.10.2014г., както
и, че за лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с временни регистрационни
табели ***, към момента на произшествието е имало сключен договор за
задължителна застрахована „Гражданска отговорност“ при ЗК „***“ АД по полица №****,
валидна за периода от 24.06.2013г. до 23.06.2014г.
Като
взе предвид така изложените факти, установени от събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявените
искове се основават на твърдения за наличие на деликти и на застрахователни
правоотношения между делинквентите и двамата ответници. В разпоредбата на
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложима в разглеждания казус, на основание §22 от
ПЗР на действащия КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на
пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
Със застраховката “Гражданска
отговорност”" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица вреди. Тази отговорност се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и
непосредствен резултат от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да
съществува застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя, като наред с това задължително трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за възникване
на отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са собственикът
на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всеки,
който не е установил противоправно фактическата власт върху него.
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че
водачите на моторните превозни средства, причинили увреждането, са имали
качеството на застраховани лица по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, валидна към датата на произшествието; 2) че застрахователи по
сключените договори за застраховка са били двете ответни дружества – ЗК „***“
АД – по отношение на л.а. „*** ***“ и ЗАД „***“ АД – по отношение на л.а.„*** ***“;
3) че по отношение на застрахованите лица – водачите на двете МПС – е
постановена влязла в сила осъдителна присъда, с която същите са признати за
виновни в извършването на престъпления, съставляващи осъществяването на
процесния инцидент.
В хода на съдебното производство се доказа
още и наличието на претърпени от С.Н. вреди, имащи неимуществен характер и
изразяващи се в болки и страдания, тъй като същият е получил травматични
увреждания - Травматичен шок. Тежка контузия на мозъка. Счупване на средната
черепна ямка (лява и дясна слепоочна кост, кливус). Травматична субарахноидна
хеморагия (вътречерепен кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка).
Травматична епидурална хеморагия в дясно (вътречерепен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка). Кръвонасядане на десен лакет. Травмата е била усложнена с
остатъчни посттравматични увреждания на множество черепно-мозъчни нерви - лицев
нерв двустранно, очедвигателен нерв – вдясно, отвеждащ очен нерв,
слухово-вестибуларен нерв вляво, които са намерили израз в кривогледство,
двойно виждане, различно широки зеници, нарушена до липсваща мимика, намален
слух за ляво ухо, преходно намалено обоняние, говорни нарушения, поради увреда
на мимическата мускулатура.
Доказа се по несъмнен начин от заключенията
по назначените експертизи, че всички описани по-горе вреди – физически и
душевни страдания - се намират в причинно-следствена връзка с поведението на
застрахованите водачи – Е.Р. и З. Г..
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда по НОХД №773/2015г. по описа на РС-Дупница е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В приложение на посочената норма
противоправните виновни деяния на двамата водачи са доказани по делото – всеки
от тях при условията на независимо съпричинителство с другия е способствал за
настъпване на претърпените от Н. вреди, осъществявайки деяние, съставляващо
престъплението, за което е бил признат за виновен.
Е.В.Р., при управление на лекия автомобил „***
***” е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, движейки се със скорост
над максимално позволената, сигнализирана с пътен знак – 117 км/ч, при означена
пределно допустима скорост от 60 км/ч, която при това не е съобразил с характера
и интензивността на движението, както и е управлявал автомобила без да е имал
съответната правоспособност.
З. Г. от своя страна при управление на лекия
автомобил „*** ***”, е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, като внезапно
е навлязъл на ПП Е-79 от пътно отклонение, без да осигури предимство на
движещият се по ПП Е-79 в посока гр.Дупница лек автомобил „*** ***”.
От така посоченото става ясно, че в резултат
на горните нарушения, Е.Р. и З. Г. виновно
са предизвикали ПТП, при което е пострадал ищецът, а причинените му увреждания
са резултат от противоправното им поведение.
Всеки от ответниците възразява, че водачът на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при съответния друг ответник
има значително по-съществен принос за настъпване на противоправния резултат.
Съдът счита, че при установените по делото факти подобен извод не може да бъде
обоснован. Произшествието е настъпило в следствие на паритетното противоправно
поведение и на двамата водачи, без да е налице превес на противоправната
дейност на някой от тях.
Следва да бъдат разгледани направените от
ответниците възражения за съпричиняване на вредоновния резултат от страна на
пострадалото лице.
Според ЗАД „***“ АД, ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, доколкото същият в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, е
пътувал без поставен предпазен колан, с което е предпоставил движението на
тялото в купето да е било свободно, както и сам се е поставил в ситуация на
повишен риск от увреждане, съгласявайки се да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач – обстоятелство, което Н. е знаел и/или е бил длъжен да
знае, бидейки собственик на автокъщата, притежател на л.а. „*** ***“, а също
така не е изпълнил задължението си по чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП, преди да предаде
автомобила да се увери, че Р. е правоспособен водач.
ЗК „***“ АД също прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради нарушаване на
разпоредби на ЗДвП, изразяващо се в пътуване в автомобила без поставен
обезопасителен колан, което е довело в значителна степен до получаване на
травмите, както и във факта, че ищецът е бил с ясно съзнание, че Е.Р. не
притежава СУМПС за нито една категория и въпреки това се е съгласил да бъде
превозен от неправоспособния водач, с което сам е поставил себе си в риск.
Съгласно чл.51
ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51
ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или
го е улеснило.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че
възражението на двамата ответници, че причинените телесни увреждания на Н. са
настъпили и в следствие на допуснатото от него нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, не се доказа. Нормата задължава водачите и пътниците в моторни превозни
средства от определени категории, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От една
страна, по делото не се установи по несъсмнен начин дали автомобилът е бил
оборудван с предпазен колан на задната седалка, на която – както бе безспорно
доказано - се е намирал Ст.Н., бидейки пътник в автомобила.
От друга страна, сам по себе си фактът, че пострадалият
при ПТП пътник не е ползвал обезопасителен колан не е достатъчен, за да бъде
приложен чл.51
ал.2 от ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите
с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили или биха били в
по-малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан. Такива доказателства
по делото не се събраха. Дори напротив. Вещите лица по комплексната
медико-автотехническа експертиза, преценявайки характера и мястото на удара,
повредите по лекия автомобил и травматичните увреждания на ищеца – изключително
по главата и единия горен крайник – части от тялото, отличаващи се със
значителна подвижност - обосновават извод, че същите биха могли да достигнат
детайли от интериора на купето, дори при поставен предпазен колан, особено
предвид наличието на силен страничен удар с деформация на автомобила и
обръщане. При това положение, изводът на експертите е, че в случая не може да се
твърди, че носенето на предпазен колан непременно би предотвратило травмирането
на тези анатомични области.
Изложеното очертава извода на настоящия съд,
че възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат,
основано на непоставянето на обезопасителен колан, е неоснователно.
Обратен извод може да бъде аргументиран по
отношение на възраженията за съпричиняване, основани на твърдението, че Н. сам
се е поставил в риск, съгласявайки се да бъде превозван от неправоспособен водач.
Обстоятелството, че Е.Р. е управлявал л.а. „***
***“ към момента на настъпване на процесното ПТП, без да притежава
правоспособност е факт, отделен като безспорен между страните още с доклада по
делото.
В производството се установи, че Р. е
притежавал СУМПС за въпросната категория, но около 2 седмици преди инцидента –
на 12.03.2014г., е било одобрено от ДнРС споразумение за прекратяване на
наказателно производство, имащо значението на влязла в сила присъда, с което Р.
е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считано
от 12.03.2014г.
За съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия може да се говори в случай, когато е налице причинна
връзка между поведението му, с което е създадена обективна предпоставка и/или
възможност за настъпване на увреждането и вредата. Когато става дума за
пътуване с неправоспособен водач, рискът идва от знанието за този факт. В
българското законодателство не съществува формулирана презумпция за знание или
незнание дали съответния водач на МПС притежава или не притежава съответното
свидетелство за управлението му. Независимо от това обаче и независимо, че би
могло да се допусне, че ищецът не е знаел, че няколко седмици преди инцидента Р.
е бил лишен от правото да управлява МПС, тъй като го е познавал от години и е
знаел, че притежава свидетелство за управление на МПС, в случая не може да се
игнорира факта, че Н. е бил и управител на дружеството-собственик на автомобила
и пътуването му е било именно в това му качество, тъй като Р. е искал да го
тества с цел закупуване. Като законен представител на собственика, ищецът е бил
длъжен да положи необходимата грижа и да се удостовери, че с поведението си
няма да наруши нормата на чл.102 от ЗДвП в редакцията, действала към онзи
момент, а именно – според изменението с ДВ, бр.51 от 2007г. Същата въвежда
забрана за водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно
средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен
водач.
Доколкото ищецът, като управител на
дружеството-собственик на л.а. „*** ***“ не е изпълнил законовото си задължение
и не се е удостоверил дали Р. има правото да управлява МПС, а същевременно се е
и съгласил да пътува в управляван от последния автомобил, то може да се
заключи, че е налице противоправно и свързано с това - рисково поведение от
негова страна, довело до поемането на предвидим риск, респ. до неговото
неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие.
При определяне на степента на съпричиняване, следва да
бъде извършена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквентите и това
на увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от
тях е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие.
В конкретния случай, поведението на пострадалия не е
тъждествено по степен с това на водачите на двата автомобила. Вярно е, че Н. е
допуснал нарушение на чл.102 от ЗДвП и във връзка с него не е положил
необходимата дължима грижа, като се е поставил в риск, но следва да бъде
отчитано обстоятелството, че Р. не е водач, който въобще да не е да притежавал
свидетелство за управление, така, щото при него да са отсъствали всякакви
знания и умения, касаещи управлението на МПС. При отчитане на този факт и при
съобразяване на обстоятелството, че вменената от закона отговорност на водачите
на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението, е
значително завишена, спрямо тази на всички останали лица, настоящият състав
приема, че приносът на пострадалия не е решаващ за настъпване на вредоносния
резултат, но в конкретния случай, следва да бъде оценен на 1/3 част от
цялостния механизъм на причинно- следствената връзка, довела до вредоносния
резултат.
Налице са всички елементи на деликтната отговорност,
от която пряко произтича и отговорността на застрахователите по валидните
договори за застраховка. Последната се реализира, чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
пряко и непосредствено, произтичащи от увреждането, а също и на лихви за забава
от деня на увреждането, в какъвто смисъл е ориентирана трайната съдебна
практика. В Решение №170 от 06.04.2011г. на ВКС по т.д.№143/2010г., I т. о., ТК
по чл.290 от ГПК, се приема, че при претенция, основана на сключен с
делинквента валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“,
съгласно чл.223 ал.2 от КЗ /отм./,
застрахователят следва да заплати обезщетение „и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице“, като е
счетено за несъмнено, че причинилият процесното ПТП, според правилото на чл.84 ал.3 във вр. чл. 45 от ЗЗД, се смята в забава и без
изрична покана. В подобен смисъл е и Решение №138 от 07.11.2011г. на ВКС по
т.д.№976/2010г., I т. о., ТК.
Относно размера на обезщетенията, които, според съда
следва да се дължат по равно от ответниците, съдът приема следното: обезщетенията
за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се определят от съда по
справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на
болки и страдания от физическо и психическо естество, понесени от ищеца, като
последица от получените при ПТП увреждания.
Съобразявайки характера и тежестта на получените
множество травми, интензитета на понесените във връзка с тях болки, страдания,
дискомфорт и неудобства, установената продължителност на периода на
възстановяване, дефинитивността на част от увредите и трайното понижаване на
качеството на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото възмездяване на Н.
предполага обезщетяването му общо със сума от *** лева, като претендираната такава
в размер на *** лева, е завишена.
В своята практика ВКС на РБ приема, че понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
За да определи размера на горепосочената сума от ***
лева, съдът отчита, че получената от Н. черепно-мозъчна травма е била тежка,
съпътствана с кръвоизливи, с фрактура на черепната основа и е била усложнена с
остатъчни посттравматични увреждания на множество черепно-мозъчни нерви - лицев
нерв, очедвигателен нерв, отвеждащ очен нерв, слухово-вестибуларен нерв. В
резултат на уврежданията и понастоящем ищецът има неясно и двойно виждане, кривогледство,
нарушено чуване с лявото ухо, макар и с възможен социален контакт, смутен
говор, затруднено хранене, изразени изменения, съществено променящи образа на
лицето му към загрозяване, нарушена до липсваща мимика. Поради влошения
зрителен контрол, Н. е със забавена и несигурна походка и с подчертано
наднормено тегло.
Всички тези увреждания са станали факт в момент,
когато е бил на 40 години, в активна физическа, психическа и емоционална
годност. Същите драстично, внезапно и трайно са променили негативно качеството
му на живот в личен и професионален план. Същевременно, увредите са били
съпътствани с интензивни болки и страдания за сравнително дълъг период от време
– около 6 месеца, значителни такива – до 12 месеца и продължаващи в по-лека
степен до момента.
Обезщетение в размер на *** лева е обусловено от
трайната, на практика окончателна невъзможност ищецът да води предишния си пълноценен
начин на живот.
При отчитане на възприетото съотношение на
съпричиняване, както и на приетото съотношение на независимо съпричинителство
между двамата водачи – по равно, обезщетението, което дължи всеки от двамата
ответници – по *** лева следва да бъде намалено с 1/3, или със сумата от ***
лева. Така, всеки ответник ще бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на ****
лева.
За горната сума ще бъде уважен всеки от исковете и
отхвърлен за разликата над нея до претендираните *** лева по всеки иск.
По съображения, изложени по-горе в настоящия съдебен
акт, върху сумите от *** лева ответниците дължат и законна лихва от датата на
произшествието до изплащане на обезщетението.
По
разноските:
Ищецът е бил освободен от заплащането на държавни
такси и съдебни разноски и съответно не е направил такива.
Към исковата молба е приложен договор за правна защита
и съдействие, сключен между С.Н. и адв.Я.С. и адв.И. С., с който е уговорено
предоставянето на безплатна правна помощ по делото в хипотезата на чл.38 от ЗА.
В исковата молба е претендирано присъждане на възнаграждение за един адвокат.
Съдът намира, че липсват предпоставки за присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, независимо от частичното
уважаване на исковите претенции, поради следното:
Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществена при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатска
услуга, за да бъде същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл.38
ал.1 т.т.1-3
от Закона, при която помощта се предоставя и този договор да е представен
по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение №365 от
17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по ч.т.д.№894/2017г., определение №616 от 05.06.2017г.
на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.№5089/2016г., определение №515 от
02.10.2015г. на ВКС, I-во т.о., по ч.т.д.№2340/2015г., определение №163 от
13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по ч.гр.д.№2266/2016г./. От представения в
конкретния случай договор за правна защита и съдействие е видно, че липсва отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв.,
наложила осъществяването на безплатна правна помощ. Не са посочени конкретни
твърдения, които да обуславят приложението на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Възможността
за осъществяване на безплатна правна помощ от адвокат, респективно и
съответното на тази възможност присъждане на възнаграждение в полза на същия,
не е предвидена във всеки един случай, а само при конкретно
посочените в закона хипотези, а именно - на лица, които имат право на
издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист.
Следователно, искането за присъждане на разноски като лишено от конкретика, се
явява немотивирано и не следва да бъде уважавано.
Ответниците са сторили разноски, както
следва:
ЗАД „***“ АД – 487.95 лева – за вещи лица,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
ЗК „***“ АД – 200.00 лева за вещи лица и
претендира присъждане на възраграждение за юрисконсултв размер на 200.00 лева.
Ищецът, макар и освободен от заплащане на
държавни такси и съдебни разноски, на общо основание дължи на ответниците заплащане
на сторените от тях разноски, на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на
ответниците би се следвало заплащане на възнаграждения за юрисконсулт в размер
на 200.00 лева, определени, на основание чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно отхвърлената част от
исковете и сторените от всеки от ответниците разноски, на същите се следва
заплащане на суми, както следва: на ЗАД „***“ АД – 412.77 лева, а на ЗК „***“
АД – 240.00 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС-Кюстендил, съобразно уважената част от исковете, както
следва: по 4 000 лева държавна такса и по 464.64 лева – сторени от бюджета
на съда разноски за вещи лица.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
О С Ъ Ж
Д А ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, р-н „***“, ул.„***“ №2, да заплати на С.Н.Н., с ЕГН **********,***,
сумата от *** (*** лева), представляваща
обезщетение за претърпените от Н. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
физическо и психическо естество, в следствие на причинени му телесни
увреждания, в резултат на настъпило на 29.03.2014г., около 17.10 часа, на ПП
Е-79, при км 325-225, пътно - транспортно произшествие, причинено виновно при
условията на независимо съизвършителство от двама водачи – Е.В.Р., с ЕГН **********,
като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с временни регистрационни
табели ***, и З.А.Г., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег.№***, гражданската отговорност на втория от които към
момента на произшествието е била застрахована от ЗАД „***“ АД, ведно със законната
лихва върху сумата,
считано от датата на произшествието – 29.03.2014г., до изплащане на
обезщетението, като иска за присъждане на обезщетение за разликата над *** лева
до претендираните *** лева О Т Х В Ъ Р Л
Я като неоснователен.
О С Ъ Ж
Д А ЗК „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, бул.„***“ №***, да заплати на С.Н.Н., с ЕГН **********,***,
сумата от *** лева (*** лева), представляваща
обезщетение за претърпените от Н. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от физическо и психическо естество, в следствие на причинени му
телесни увреждания, в резултат на настъпило на 29.03.2014г., около 17.10 часа,
на ПП Е-79, при км 325-225, пътно - транспортно произшествие (ПТП), причинено
виновно при условията на независимо съпричинителство от двама водачи – Е.В.Р.,
с ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
временни регистрационни табели ***, и З.А.Г., с ЕГН **********, като водач на
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№***, гражданската отговорност на
първия от които към момента на произшествието е била застрахована от ЗК „***“
АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на произшествието – 29.03.2014г., до изплащане на
обезщетението,
като иска за присъждане на обезщетение за разликата над *** лева до
претендираните *** лева О Т Х В Ъ Р Л Я като
неоснователен.
О С Ъ Ж
Д А С.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.***, р-н „***“, ул.„***“ №*** сумата от 240.00 лева (двеста и четиридесет
лева), представляваща сторени от дружеството разноски за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в производството пред ОС-Кюстендил.
О С Ъ Ж Д А С.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на ЗК „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление в гр.***, бул.„***“ №*** сумата от 412.77 лева (четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща сторени от дружеството разноски за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в производството пред ОС-Кюстендил.
О С Ъ Ж
Д А ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, р-н „***“, ул.„***“ №****, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил сумата от 4 464.64 лева (четири хиляди
четиристотин шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), от които: 4 000 лева -
държавна такса и 464.64 лева – сторени от бюджета на съда разноски за вещи
лица.
О С Ъ Ж
Д А ЗК „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, бул.„***“ №****, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил сумата от 4 464.64 лева (четири хиляди
четиристотин шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), от които:
4 000 лева - държавна такса и 464.64 лева – сторени от бюджета на съда
разноски за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-*** с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на
препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: