ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20232000500021 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по частната жалба на „МАРС“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление – гр.Б., чрез управителя на дружеството – Д.
Я. против Определение № 2394/10.10.2022г., постановено по гр.д.
№1553/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което се оставя без
разглеждане жалбата на „МАРС“ ЕООД против действията на Държавен
съдебен изпълнител при РС – Бургас, извършени по изп.д.№107/2019г. – а
именно – извършен запор върху сметките на дружеството и е прекратено
производството по делото. Определението се оспорва като незаконосъобразно
и неправилно. Касае се за принудително събиране на вземания на Община
Бургас по АУЗД за 2011 – 2012г. Въпреки приемането на разпоредбата на
чл.442а от ГПК и наложената възбрана върху собствения на „МАРС“ ЕООД
недвижим имот впоследствие са извършени опис и оценка на същия, което
сочи за насочване изпълнението срещу този имот. Според страната е нарушен
принципа на съразмерност, предвиден в закона, тъй като за дълг, който е
наполовина изплатен се насочва принудително изпълнение срещу имот на
стойност 1 046 000 лв. Моли се за отмяна определението на окръжния съд и
да се постанови законосъобразен и мотивиран съдебен акт, с който да се
отменят наложените запори и възбрани на недвижимия имот.
В законоустановения срок от страна на взискателя по изпълнителното
дело – Община Бургас е постъпил отговор – становище, с което жалбата се
оспорва, а определението на съда се поддържа като правилно и
законосъобразно. Сочи се, че съгласно актуалната нормативна уредба
действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в налагане на
обезпечителна мярка запор не подлежи на самостоятелно обжалване. Поради
това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
1
След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:
Жалбоподателят „МАРС“ ЕООД е длъжник по изпълнително дело
№107/2019г. на държавния съдебен изпълнител с взискател Община Бургас за
вземане на Общината по Ревизионен акт за сумата от 15 330.46 лв. и лихви –
8513.31 лв. По това дело на 17.01.2020г. е бил извършен опис на недвижим
имот – УПИ с площ от 5010 кв.м ведно с построената в него сграда на площ
875 кв.м по документ, а по оценка – 288 кв.м като този имот е оценен на 1 046
000 лв.
Към изп. дело са били присъединени за събиране и други вземания – по
АУЗД на 06.04.2022 и 05.07.2022г. На 07.07.2022г. по изпълнителното дело от
страна на съдебния изпълнител е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника „МАРС“ЕООД на основание чл.450 ал.3 ,чл.507, чл.508 във вр. с
чл.446 чл.446а и чл.515 и чл.516 от ГПК до размера на задълженията по
изпълнителното дело - общо 23 385.48 лв.
С вх.№9700/12.08.2022г. в съда е била депозирана жалба на „МАРС“
ЕООД против наложения запор. Прави се оплакване за блокиране на всички
разплащателни сметки и затруднения при обслужване на кредит. Прави се
възражение за несъразмерност на обезпеченията, тъй като за задължения в
размер на около 20 хил. лв. са наложени запори и възбрани върху ДМА на
дружеството на значителна стойност, както и на парични постъпления всеки
месец по банкова сметка. Моли се за отмяна на наложения запор върху
банковата сметка в „Юробанк България“АД, тъй като същия е наложен в
противоречие на принципа на съразмерност по чл.442а от ГПК, тъй като е
наложена и възбрана, която е достатъчна.
Взискателят Община Бургас се е противопоставил на жалбата като е
посочил, че жалбата не попада в обхвата на чл.435 от ГПК.
Изложени са мотиви от страна на ДСИ – според него жалбата е
недопустима тъй като не е насочена срещу подлежащо на обжалване
изпълнително действие. Излагат се съображения, че върху недвижимия имот
на длъжника не е насочено принудително изпълнение, а е наложена възбрана
с цел обезпечаване на изпълнението и препятстване на длъжника да се
разпореди с правото на собственост.
Със своето определение №2394 от 10.10.2022г. постановено по
образуваното по жалбата възз.гр.д.№1553/22г. съдът е оставил жалбата на
„“МАРС“ ЕООД без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК са лимитативно
изброени случаите при които длъжникът може да обжалва действия на
съдебния изпълнител. В случая се обжалва наложен запор от страна на
съдебния изпълнител – т.е. – срещу действие, което не попада сред
посочените в нормата на чл.435 от ГПК, които подлежат на обжалване.
Посочено е, че действително на основание чл.442а от ГПК на длъжника е
предоставена възможност да прави възражения пред съдебния изпълнител за
несъразмерност като на съдебния изпълнител е вменено задължението при
преценка за несъразмерност да вдигне съответните наложени обезпечителни
2
мерки: - т.е. – на него е предоставена преценката по целесъобразност.
Контролните функции на съда по чл.435 от ГПК са по законосъобразност.
Сред възможностите за съдебен контрол не е включена възможността да се
обжалва отказа на съдебния изпълнител във връзка с възражението по чл.442а
от ГПК: - т.е. – във връзка с правото на длъжника по чл.442а от ГПК не е
предвиден съдебен контрол на действията на съдебния изпълнител по реда на
чл.435 от ГПК. Поради това е направен краен извод за недопустимост на
жалбата и поради това същата е оставена без разглеждане.
Жалбата е допустима - депозирана е в законоустановения срок
/входирана в съда на 04.11.2022г., след уведомяването на 31.10.2022г. – чрез
процесуалния представите - адвокат/ от надлежна страна в производството
пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от обжалване на
съдебния акт.
По основателността на частната жалба съдът съобрази следното:
Частният жалбоподател има качеството на длъжник в изпълнителното
производство по изп.д.№107/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Бургас.
Наложен е бил запор от съдебния изпълнител върху банковите сметки
на длъжника, който той обжалва пред съда, по което е образувано
производството по гр.д.№1553/22г.
Регламентацията за обжалване действията на съдебния изпълнител се
съдържа в разпоредбата на чл.435 от ГПК като за длъжника са изброени
изчерпателно в алинея 2 на тази разпоредба в седем точки хипотезите, при
които длъжникът може да обжалва действия на съдебния изпълнител като
възможността да се обжалва налагането на запор не фигурира сред тях.
Поради това подадената от длъжника жалба се явява процесуално
недопустима. Това е обсъдено в мотивите на окръжния съд, които настоящата
инстанция изцяло споделя и възприема съгласно чл.272 от ГПК. Обжалваното
определение, с което се оставя без разглеждане жалбата без разглеждане и се
прекратява производството по делото е правилно и законосъобразно.
Същевременно съдът е обърнал внимание, че в жалбата си длъжникът е
направил оплакване за несъразмерност на обезпечителните мерки по чл.442а
от ГПК. Възражение на това основание обаче длъжникът може да прави пред
съдебния изпълнител като правилно съдът е отбелязал, че това е контрол на
органа по целесъобразност и евентуален отказ на съдебния изпълнител да
уважи направеното от длъжника възражение не подлежи от своя страна на
съдебен контрол – т.е. – по правото на длъжника за възражение по чл.442а от
ГПК не е предвиден съдебен контрол на действията на съдебния изпълнител,
което е фиксирано в чл.435 от ГПК. Тези мотиви принципно са правилни и
се споделят от настоящия съд. Крайния извод за недопустимост на жалбата на
длъжника против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в
налагане на запор върху банкови сметки не се променя.
В насока на гореизложеното се налага извода за неоснователност на
частната жалба на „Марс“ЕООД против определението на окръжния съд
като поради това същата следва да бъде оставена без уважение – наложеният
3
запор като действие на съдебния изпълнител в конкретния случай не подлежи
на съдебен контрол и жалбата на длъжника до съда е недопустима.
Независимо от това обаче настоящият съдебен състав намира, че с оглед
изложеното в жалбата на длъжника против наложения запор до окръжния съд
– възражения за несъразмерност по смисъла на чл.442а от ГПК длъжникът е в
правото си да иска произнасяне по така направеното си възражение пред
съдебния изпълнител по реда на чл.442а от ГПК. Правото е упражнено в срок,
независимо, че е адресирано до окръжния съд. Компетентен орган по
възражението по чл.442а от ГПК, което е направено от длъжника е съдебният
изпълнител – в случая ДСИ К.. До настоящия момент този орган не се е
произнесъл по възражението, а такова е направено надлежно и в срок от
длъжника и ДСИ дължи произнасяне по него.
По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „МАРС“ ЕООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление – гр.Б., чрез управителя на дружеството –
Д. Я. против Определение № 2394/10.10.2022г., постановено по гр.д.
№1553/22г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което се оставя без
разглеждане жалбата на „МАРС“ ЕООД против действията на Държавен
съдебен изпълнител при РС – Бургас, извършени по изп.д.№107/2019г. – а
именно – извършен запор върху сметките на дружеството и е прекратено
производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4