РЕШЕНИЕ
№ 15823
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110121377 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. С. П. срещу „***“
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/, в резултат на претърпяна трудова
злополука, настъпила на 18.10.2021 г., ведно със законната лихва считано от 18.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е
заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради“. На 18.10.2021 г., при
изпълнение на трудовите си задължения в двора на детска градина „***“ в с. ***, общ. ***,
обл. ***, претърпял злополука – „счупване на дясната голямопищялна кост с оформяне на
триъгълен фрагмент. Линейно счупване в долния край на голямопищялната кост в областта
на глезенната става“. Излага, че веднага след инцидента ищецът бил хоспитализиран в
УМБАЛ „***“ АД, където му била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в
кръвна репозиция и метална остеосинтеза, както фиксация със заигляне. Два месеца след
това ищецът бил приет в Клиника по ортопедия и травматология по повод рана на дясна
подбедрица, където поради настъпило усложнение била извършена хирургическа обработка
на раната. Поддържа, че вследствие на инцидента изпитвал изключително силни болки,
психически стрес, дискомфорт и емоционален срив. Злополуката била призната за трудова.
Посочва, че за инцидента срещу шофьора на МПС било образувано досъдебно производство
№***/***г. по описа на ***, въз основа на което е образувано НАХД №***/***г. по описа на
РС-***, *** с-в, което към настоящия момент било висящо.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Признава, че страните били обвързани от валидно трудово
правоотношение към датата на инцидента, но оспорва твърдението на ищеца, че злополуката
има характер на трудова. Релевира възражение по чл. 201, ал. 1 КТ - твърди умисъл на
ищеца, предвид на което отговорността на ответника била изключена. В условията на
1
евентуалност релевира възражения по чл. 201, ал. 2 КТ – пострадалият допуснал груба
небрежност като не е укрепил товара и е скочил от камиона, с което е предизвикал падането
на част от металните рамки върху крака си. Оспорва претенцията по размер – не са
настъпили трайни увреждания, травмата не предполага висок интензитет на болка. Релевира
възражение по чл. 200, ал. 3 КТ като моли за намаляване на обезщетението за
неимуществените вреди с размера на полученото от НОИ обезщетение за временна
неработоспособност. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан,
евентуално – да намали отговорността на работодателя на основание чл.201, ал.1 КТ поради
груба небрежност на работника. С отговора на исковата молба е направено евентуално
възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със заплатените за сметка на
ищеца от ответното дружество разходи за лечение в общ размер на 2625 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи: наличие на
трудово правоотношение между страните към датата на настъпване на инцидента;
травматично увреждане на работника, настъпило при извършване на работата по трудовия
договор, признато за трудова злополука по установения ред; настъпване на вреда, водеща до
неблагоприятни последици – претърпени болки и страдания от пострадалия; причинно-
следствена връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди.
С определение от 09.10.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало трудово правоотношение
между страните към датата на настъпване на инцидента – 18.10.2021 г., като в резултат на
последния на ищеца е причинено увреждане на крака. Така отделените за безспорни факти
се подкрепят и от данните, съдържащите се в приетите като писмени доказателства по
делото - Трудов договор № ***/***г., Епикриза, И.З № ***/***г., както и приобщеното АНД
№ ***/***г. по описа на РС-***, вено с ДП № ***/***г. по описа на *** на ***.
Съдът намира обаче, че по делото не е установена трудова злополука по надлежния
ред като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по
чл. 200 КТ. Този ред е определен в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./. Съгласно
него осигурителят от една страна и пострадалият или неговите наследници от друга, следва
да декларират в първия случай в 3 дневен срок, а във втория - в едногодишен срок пред
териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. След извършена проверка,
подробно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за
приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ
формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение - от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука е пречка за уважаване на по чл. 200 КТ по тъй като не е налице елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст.
Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден
специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл. 57 и
сл. от КСО процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като
трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ. Липсата на
разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика
установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство. (Решение № 31 от
2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 319 от 22.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК)
2
В разглеждания случай, доказателство за наличие на трудова злополука съобразно чл.
57 и сл. КСО, а именно - разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане на
злополуката за трудова, не е представено. Видно от писмо, изх. № ***/*** г. за лицето К. С.
П. не е подавана декларация за трудова злополука и не е постъпвал сигнал в *** на *** ***
област. Ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че няма писмен документ от
НОИ за трудова злополука – в срока, в който е трябвало да бъде изготвен такъв,
работодателят не изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1 о ал. 2 КСО, а ищецът не е
предявил искане пред ***.
Макар наистина осигурителят в лицето на работодателя да не е изпълнил
задължението си по закон да декларира злополуката в определения в чл. 57, ал. 1 КСО срок,
ищецът също е имал възможност да декларира злополуката, като за него определения в чл.
57, ал. 2 КСО срок е много по-дълъг - едногодишен от злополуката, но заявяване в подобен
смисъл е безспорно, че не е направено. Липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт, установяващ наличието на трудова злополука, води до извода за
неоснователност на предявения иск за обезщетяване на настъпили от злополуката вреди по
реда на 200 КТ, тъй като установяването на характера на злополуката, за което е предвидена
специална административна процедура, в рамките на общия исков ред не може да се
извърши.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът „***“ ЕООД. Същият претендира и доказва такива в общ размер на 3650 лв., от
които 100 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, 100 лв. – депозит за съдебно-
медицинска експертиза, и 3450 лв. – за адвокатско възнаграждение. Ищецът е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при интерес от
25 000 лв. до 100 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 2650 лв. плюс 8% за
горницата над 25 000 лв. Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба,
минималното адвокатско възнаграждение за предявения иск възлиза на сумата от 3450 лв.,
т.е. в размер на заплатеното от ответника, поради което направеното от ищеца възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 3650 лв., представляваща разноски
по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №
***, ет. ***, ап. ***, иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ***“ ЕООД, ЕИК ***
да заплати на К. С. П., ЕГН ********** сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/, в резултат на претърпяна трудова
злополука, настъпила на 18.10.2021 г., ведно със законната лихва считано от 18.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.
3
***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3650 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4