№ 207
гр. П., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101207 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
На основание чл. 310, ал. 3 ГПК, производството по делото е по общия
гражданско-съдопроизводствен ред (Глава тринадесета от ГПК).
То е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. И. А., с адрес в гр.
П., ул. „О.“ № 3, ЕГН **********, против СУ „А. П.“ – гр. П., със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „Т.“ № 8, с код по БУЛСТАТ ***.
Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор с № 3 от 27.02.2012 г., се е
намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответното училище (като негов
работодател), заемайки длъжността „спасител“. Заявява, че на 01.04.2019 г. трудовото
правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя, но уволнението е
било признато за незаконно и отменено по съдебен ред, като той е бил възстановен от
съда на длъжността, от която е бил освободен. Изтъква, че със Заповед №
574/25.06.2021 г., издадена от директора на училището, трудовоправната връзка отново
е била прекратена, считано от 28.06.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ –
поради съкращаване на щата. Поддържа, че и това уволнение е незаконосъобразно, тъй
като в уволнителната заповед: не е визирано словесното (текстовото) съдържание на
правната норма, уреждаща основанието, на което тя е издадена; въпреки че е цитирал
разпоредбата на чл. 326, ал. 2 КТ, работодателят не е уточнил дали ще спази
предизвестието при прекратяване на трудовия договор, като същевременно не го е и
спазил; не са отразени конкретните обстоятелства, нито документите, обосноваващи
1
съкращаването на щата, на което се прави позоваване; допуснати са непълноти и
неточности и досежно дължимите обезщетения, които се полагат при прекратяването
на трудовоправната връзка. Сочи, че след второто уволнение е останал без работа,
поради което му се полага и обезщетение за 6-месечен период (от 28.06.2021 г. до
28.12.2021 г.), възлизащо на 4 563 лв. Смята, че за времевия отрязък от 21.06.2021 г. до
28.06.2021 г. не му е заплатено нетното трудово възнаграждение от 150 лв., дължимо за
труда, който е положил при ответника. Пояснява, че за времето от 03.04.2019 г. до
28.06.2021 г. му се следва и допълнително трудово възнаграждение за „прослужено
време“, възлизащо на 2 590,20 лв. Счита, че работодателят му дължи и сумата от 3 000
лв., представляваща репарация за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени душевни болки и страдания, от вписването на неверни данни в подписаното
между тях допълнително споразумение от 24.06.2021 г., отнасящи се до: номера и
датата на трудовия договор, към който се сключва то; датата, от която го възстановяват
на длъжността, заемана до първото уволнение, и размера на допълнителното трудово
възнаграждение, както и от невписване в трудовата му книжка на трудовия и
осигурителен стаж за времето от 02.04.2019 г. до 23.06.2021 г. Уточнява, че след
възстановяването му от съда на работа, с оглед първото уволнение, се е явил на
21.06.2021 г. за заемане на длъжността, но не е бил допуснат да я изпълнява, а са му
били възложени други трудови дейности, поради което от визираната дата до
повторното прекратяване на трудовия договор трябва да му бъде платено обезщетение
от 760,50 лв. Настоява, че ако претенциите, касаещи отмяната на сегашното уволнение,
възстановяването на предишната длъжност и присъждането на обезщетение за
оставане без работа, не бъдат уважени, ответникът трябва да му заплати обезщетения
за: неспазен срок на предизвестието за уволнение, в размер на 760,50 лв.; оставане без
работа поради уволнението, извършено на основание „съкращаване на щата“, за
период от 1 месец, считано от прекратяване на трудовоправната връзка, което също е
760,50 лв.; неползвания платен годишен отпуск, полагащ му се в периода от 02.04.2019
г. до 28.06.2021 г., в размер на 2 571,21 лв. Иска уволнението да бъде признато за
незаконно и отменено, да бъде възстановен на предишната работа, както и да му бъдат
присъдени: обезщетението за оставане без работа, поради незаконното уволнение, за 6-
месечен период, считано от прекратяване на трудовоправната връзка; неплатеното
нетно трудово възнаграждение; неплатеното допълнително трудово възнаграждение за
„прослужено време“; обезщетението за неимуществени вреди, произтекли от вписване
на неверни данни в документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, и обезщетението за недопускане да изпълнява работата, на която е
бил възстановен по съдебен ред. В условията на евентуалност на първите три
претенции релевира такива за заплащането на обезщетенията за неспазен срок на
предизвестието и за оставането без работа за 1 месец, предвид основанието, на което е
бил уволнен, както и за неползван платен годишен отпуск. Претендира и съдебни
2
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, моли за тяхното отхвърляне и за
присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че:
сегашното уволнение на ищеца е законно, а пороците, на които той се позовава в тази
връзка, не са налице; всички суми, които са били дължими на същия, са били коректно
и своевременно начислявани и изплащани; обстоятелствата, отразени в
допълнителното споразумение от 24.06.2021 г. и в трудовата му книжка, са верни и
коректни; след уволнението на ищеца са му били изплатени и обезщетенията за
неспазения срок на предизвестието, както и за оставането без работа за 1 месец, в общ
размер на 1 534 лв. Прави евентуално възражение за прихващане с последната сума
спрямо вземането, отнасящо се до 6-месечното обезщетение за оставане без работа.
Съдът приема следното:
1. Относно исковете за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на длъжността, от която е
освободен, и за присъждане на обезщетение за оставане без работа заради
уволнението (с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ):
Фактическият състав на прекратяването на едно трудово правоотношение в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ („съкращаване на щата“) включва
кумулативно следните елементи: 1/ извършване по надлежния ред на съкращаване в
щата на предприятието, засягащо заеманата от ищеца длъжност; 2/ съкращаването в
щата да е реално; 3/ надлежното осъществяване на подбор, в рамките на който ищецът
да е получил най-нисък резултат, освен ако не са били налице основанията за
извършване на подбор и 4/ получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни
органи, ако такова се изисква, с оглед спецификата на конкретния случай.
Както в съдебната практика (съобр. мотивите и диспозитива на Тълкувателно
решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК на ВКС), така и в правната
доктрина (вж. проф. Е. Мингов, „Прекратяване на трудовия договор поради общи
основания“, София, 2004 г., стр. 111 – 112 ) се приема, че „съкращаване в щата“,
съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е налице, когато се заличават всички щатни
бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях, без значение от
причините, които са го обусловили, като меродавно е фактическото премахване на
съответната трудова функция.
В съдебната практика е трайно възприето и разбирането, че съдът проверява
законността на прекратяването на трудовото правоотношение, оспорено по исков път,
само въз основа на конкретните факти, заявени от работника или служителя (като
ищец) в исковата молба, които според него опорочават, отлагат или погасяват правото
на работодателя да го уволни (вж. Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009
3
г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г., ІІІ г. о. на
ВКС, Решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 77/2011 г., ІV г .о. на ВКС, Решение №
84 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 1430/2011 г., ІV г .о. на ВКС, Решение № 385 от
12.10.2012 г. по гр. д. № 531/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 87 от 10.07.2018 г. по
гр. д. № 3468/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 195 от 12.10.2018 г. по гр. д. №
3092/2017 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017
г., ІV г. о. на ВКС). Логиката на така даденото разрешение се обосновава с
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което се
приема, че съдът не може да признае уволнението за незаконно, основавайки се на
негови пороци, които не са надлежно релевирани от ищцовата страна (вж. също
Решение № 19 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 64
от 22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС).
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били
отделени за ненуждаещи се от доказване признатите между страните факти, че:
- от 27.02.2012 г. до 02.04.2019 г. те са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът (като служител) е заемал при ответника
(като работодател) длъжността „спасител“;
- на 02.04.2019 г. служителят е бил уволнен, но уволнението е било
отменено и същият е бил възстановен на длъжността с Решение № 357/30.03.2020 г. по
гр. д. № 767/19 г. на Районен съд – гр. П., влязло в законна сила на 27.05.2021 г.;
- със Заповед № 574/25.06.2021 г., в която като уволнително основание е
прието „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, трудовоправната
връзка отново е била прекратена, считано от 28.06.2021 г.
Тези факти изцяло се потвърждават и от материалите, формиращи личното
трудово досие на ищеца, както и от копието на цитираното съдебно решение, които са
приобщени към доказателствената съвкупност.
С оглед изведения фактически състав на процесното уволнително основание, е
видно, че към него нямат никакво отношение оплакванията на ищеца за: невизиране в
уволнителната заповед на словесното (текстовото) съдържание на правната норма,
уреждаща основанието за уволнение; неспазването на предизвестието за прекратяване
на трудовия договор и евентуални неточности по отношение на обезщетенията, които
се полагат при финализирането на трудовоправната връзка. Тук изобщо не се касае за
обстоятелства, които опорочават правото на работодателя да уволни работник или
служител поради „съкращаване на щата“.
Оспорваното уволнение не се опорочава и от факта, че в заповедта, с която е
извършено, не са отразени конкретните обстоятелства, нито документите,
обосноваващи съкращаването на щата, на което ответникът се позовава. Няма подобно
нормативно изискване за мотивиране от такъв порядък на уволнителната заповед,
издадена в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Както беше отбелязано,
4
важното е да има действително съкращаване на щата, а в случая такова е доказано. На
този извод насочва съвкупната преценка на щатните разписания в ответното училище
(утвърдени от неговия директор и в сила от 01.01.2019 г., от 01.09.2019 г., от 01.01.2020
г., от 01.04.2020 г., от 15.09.2020 г., от 01.01.2021 г., от 01.05.2021 г. и от 15.09.2021 г.),
справката от директора на ТД на НАП – гр. София, Офис – гр. Благоевград (за всички
уведомления за сключени и прекратени трудови договори в училището ответник от
28.08.2020 г. до 18.08.2021 г.), докладната записка от 24.06.2021 г., изготвена от
главния счетоводител и от заместник-директора на ответното училище (за
нефункциониране на плувния басейн в училището от 2018 г.) и показанията на
свидетеля А. К.. От тези доказателствени източници се констатира, че след 01.01.2019
г. единствената щатна бройка за длъжността „спасител“ при ответното училище е била
закрита поради закриване на плувния басейн, който е функционирал там дотогава, след
което не са били назначавани други служители на подобна работна позиция.
Ето защо и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на отхвърляне, доколкото
основанията, на които се атакува законността на уволнението, не са налице, а съдът
няма правомощие служебно да изследва евентуални други негови пороци.
Уважаването на претенциите за възстановяване на ищеца на длъжността,
заемана до уволнението, и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа е
детерминирано от признаване на уволнението за незаконно и от неговата отмяна.
Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е достатъчно основание за
отхвърляне и на тези по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, без да е необходимо да се
разглеждат останалите елементи от правопораждащите ги фактически състави.
2. Относно исковете за неплатено нетно трудово възнаграждение и за
неплатено допълнително трудово възнаграждение за „прослужено време“ (чл. 128,
т. 2 КТ), за обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от вписване на
неверни данни в документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение (чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ) и за обезщетение за недопускане до
работата, на която ищецът е бил възстановен по съдебен ред (чл. 225, ал. 3 КТ).
С писмо от 15.06.2021 г. на съдия при Районен съд – гр. П., връчено на ищеца на
18.06.2021 г., същият е бил уведомен, на основание чл. 345, ал. 1 КТ, че в 2-седмичен
срок от връчването на писмото може да заеме длъжността, на която е бил възстановен с
влязлото в сила решение по гр. д. № 767/19 г. на съда.
С молба от 24.06.2021 г. ищецът е заявил пред ответника желанието си да заеме
тази длъжност, по повод на което помежду им е било сключено допълнително
споразумение от същата дата.
Със Заповед № 572/25.06.2021 г. на директора на ответното училище, на
основание чл. 120, ал. 1 КТ, на ищеца е било възложено да извършва дейност по
поливане на тревните площи в училищния двор.
5
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не е
било оспорено от никоя от страните, се изяснява, че:
- за месец юни на 2021 г. ищецът има отработени при ответника 2 работни
дни;
- за тях му се дължи нетно трудово възнаграждение от 59,09 лв., както и
допълнително трудово възнаграждение за „прослужено време“ от 10,64 лв.;
- няма счетоводни данни за изплащането на тези суми в полза на ищцовата
страна.
В този контекст исковете по чл. 128, т. 2 КТ – за нетно трудово възнаграждение
и за допълнително такова за „прослужено време“, дължимо на ищеца за работа при
ответника, полежат на частично уважаване до посочените размери.
Претенцията за допълнително трудово възнаграждение за „прослужено време“,
за периода от 03.04.2019 г. до 23.06.2021 г., е изцяло неоснователна. За този времеви
диапазон ищецът не е работил при ответника, предвид предходното му уволнение,
поради което няма как да му се дължи каквото и да било трудово възнаграждение.
Изцяло неоснователен е искът по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото ищецът не е
провел никакво доказване за твърдените от него неимуществени вреди по този повод.
От разпита на свидетеля Костадинов не се установяват такива обстоятелства. В тези
гласни доказателствени средства изобщо не се говори за вреди от подобно естество,
които да са произтекли от вписвания, направени от ответника в документи, касаещи
трудовото правоотношение на ищеца. А други доказателствени материали за
коментираните факти няма.
Аналогично е положението и с иска по чл. 225, ал. 3 КТ, защото не е доказано
ищецът да се явил при ответника за заемане на работата, на която е бил възстановен от
съда, по-рано от 24.06.2021 г., а на тази дата той е бил възстановен на длъжността
„спасител“, но са му били възложени други трудови функции поради
нефункционирането на плувния басейн, където е могъл да изпълнява длъжността си.
3. Относно евентуалните искове за обезщетения за неспазен срок на
предизвестието, за оставането без работа за 1 месец и за неползван платен
годишен отпуск (с правна квалификация по чл. 220, ал. 1, по чл. 222, ал. 1 и по чл.
224, ал. 1 КТ):
Тъй като тези претенции са релевирани в условията на евентуалност спрямо
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, отхвърлянето на последните означава, че се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условия за тяхното разглеждане по същество.
Посредством заключението на счетоводната експертиза става ясно и
обстоятелството, че ответникът е начислил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ,
което възлиза на 1 534 лв., без счетоводни сведения то да му е било изплатено. Тъй
като работодателят не е спазил срока на предизвестието за уволнение, каквото се
6
изисква по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, коментираното обезщетение се дължи на
ищеца.
Ищецът има право да получи и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, защото според
представената регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. П. и справка за
трудовите му договори, за период от 1 месец след уволнението настина е останал без
работа. Размерът и на това обезщетение е равен на онзи на обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ, т. е. на 1 534 лв.
Ищцовите претенции за тези две обезщетения обаче са за по-малка величина (по
760,50 лв.), поради което те могат да бъдат уважени само за релевираните размери.
Искът по чл. 224, ал. 1 КТ е неоснователен, тъй като ищецът, въпреки
разпределената му доказателствена тежест, не е провел никакво доказване на
фактическите обстоятелства, даващи право на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск.
4. Относно възражението на ответника за прихващане (с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД):
Тъй като това възражение е направено в условията на евентуалност по
отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, а той е отхвърлен,
то не подлежи на разглеждане по същество.
5. Относно съдебните разноски и дължимата държавна такса:
При този изход от спора (частична основателност на ищцовите претенции) и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски по воденето на делото имат и
двете насрещни страни, пропорционално на уважената, респ. на отхвърлената част от
исковете.
Така съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищеца, са 70,63 лв., а тези,
дължими на ответника – 3 101,09 лв.
Не може да бъде възприето оплакването на ищеца, заявено по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение (от 3 310,50 лв.),
платено от ответника. Неговият размер не е значително непропорционален спрямо
минималния такъв, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, на фона на материалния интерес от делото, особеностите му
от фактическо и правно естество и осъществените процесуални действия.
Тъй като ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавни такси и
разноски по производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), ответникът следва да заплати в
полза на съда (чл. 78, ал. 6 ГПК) сумата от 300 лв., включваща дължимата държавна
такса и възнаграждението за вещо лице, заплатено от съдебния бюджет, съобразно
уважената част от разгледаните искови претенции.
7
6. Относно предварителното изпълнение на решението в частта му за
исковете по чл. 128, т. 2 КТ:
Съдът служебно допуска предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, предвиждаща недопустимост на
предварителното изпълнение, има изчерпателно изброен кръг от адресати (държавата,
държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ), сред които не
попадат общините (вж. така Определение № 489 от 17.07.2019 г. по ч. т. д. № 722/2019
г., II т. о. на ВКС). По аргумент за по-силното основание, в нейния обхват не се
включват и общинските структури, финансирани чрез бюджета на съответната община,
каквото е и ответното училище (чл. 36, предл. 2 във вр. с чл. 52, ал. 2 ЗПУО).
Ето защо и е необходимо да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението по отношение на присъдените трудови възнаграждения.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. И. А., с адрес в гр. П., ул. „О.“ № 3, ЕГН
**********, предявени против СУ „А. П.“ – гр. П., със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Т.“ № 8, с код по БУЛСТАТ ***, с които се претендира:
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност „спасител“,
извършено със Заповед № 574/25.06.2021 г. на директора на ответното училище, при
условията на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, да бъде възстановен ищецът на
длъжността, заемана преди това уволнение;
- на основание чл. 344, ал. 1. т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 563 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа поради уволнението, за периода от 28.06.2021 г. до 28.12.2021
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.08.2021 г., до погасяването;
- на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (душевни болки и страдания), претърпени от неверни
вписвания в документи (допълнително споразумение от 24.06.2021 г. и трудова
книжка), удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение (за
споразумението – номерът и датата на трудовия договор, към който се сключва, датата,
8
от която ищецът се възстановява на длъжността, заемана до първото уволнение, и
размерът на допълнителното трудово възнаграждение, а за трудовата книжка –
невписване на трудовия и осигурителен стаж за времето от 02.04.2019 г. до 24.06.2021
г.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 18.08.2021 г., до погасяването;
- на основание чл. 225, ал. 3 КТ, ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 760,50 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа,
след като ищецът е бил възстановен на работа с Решение № 357/30.03.2020 г. по гр. д.
№ 767/19 г. на Районен съд – гр. П., с оглед предходното му уволнение, за периода от
21.06.2021 г. до повторното прекратяване на трудовия договор – 28.06.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.08.2021 г., до погасяването;
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2 571,21 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, полагащ се за периода от 02.04.2019 г. до 28.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2021
г., до погасяването.
ОСЪЖДА СУ „А. П.“ – гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Т.“ № 8, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на А. И. А., с адрес в гр. П., ул. „О.“ №
3, ЕГН **********, следните суми:
- 59,09 лв., на основание чл. 128, т. 2 КТ, представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение, дължимо за положен труд по трудовото правоотношение
помежду им, през периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2021 г., до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му част до
неговия пълен претендиран от 150 лв., както и за периода от 21.06.2021 г. до 23.06.2021
г.;
- 10,64 лв., на основание чл. 128, т. 2 КТ, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за „прослужено време“, дължимо за положен труд по
трудовото правоотношение помежду им, през периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.08.2021 г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така
уважената му част до неговия пълен претендиран от 2 590,20 лв., както и за периода от
03.04.2019 г. до 23.06.2021 г.;
- 760,50 лв., на основание чл. 220, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестието, при уволнението на ищеца от длъжността
„спасител“, заемана при ответника, което уволнение е извършено със Заповед №
574/25.06.2021 г. на директора на ответното училище и при условията на чл. 328, ал. 1,
9
т. 2, предл. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.08.2021 г., до погасяването;
- 760,50 лв., на основание чл. 222, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение за
оставане без работа, поради посоченото уволнение, извършено на основание
„съкращаване на щата“, за период от 1 месец, считано от прекратяване на
трудовоправната връзка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
първоначалната искова молба в съда – 18.08.2021 г., до погасяването, и
- 70,63 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни
разноски за първоинстанционното производство по делото, съобразно уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. И. А., с адрес в гр. П., ул. „О.“ №
3, ЕГН **********, да заплати на СУ „А. П.“ – гр. П., със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Т.“ № 8, с код по БУЛСТАТ ***, сумата от 3 101,09 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за първоинстанционното производство по
делото, съразмерно на отхвърлената част от разгледаните искови претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, СУ „А. П.“ – гр. П., със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. „Т.“ № 8, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П.,
сумата от 300 лв., представляваща общ размер на държавната такса и на разноските,
направени от бюджета на съда, дължими за производството по делото,
пропорционално на уважената част от разгледаните искове.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото решение В ЧАСТТА МУ, с която частично са уважени
исковете по чл. 128, т. 2 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10