Решение по дело №22/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с §8 от ПЗР на АПК във връзка с §5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Образувано е по жалба на Д. З. П., чрез адв. Д. Я. – ВАК, срещу отказ за издаване удостоверение за наследници на З. П. З., роден на [дата]., обективиран в съобщение по ССЕВ от 01.12.2023г., издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при Община град Добрич.

Жалбоподателят релевира твърдения за допуснато при постановяване на отказа съществено нарушение на административнопроцесуални правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Твърди, че е налице е пряка родствена връзка между него и лицето, за което е поискано процесното удостоверение. Очевидно за органа е известно обстоятелството, че лицето З. П. З. е починало на дата 10.03.2022 год., което обстоятелство е удостоверено с акт за смърт. В подкрепа на извода представя издадено от Община Добрич удостоверение за наследници за лицето П. И., от което е видно, че неин син е починалият З. З., т.е. общинската администрация е регистрирала последният като покойник. Счита, че при така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица и съществуването на регистри за гражданско състояние, за административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 36, ал. 1 вр. с чл. 35 от АПК относно преките наследници, както на починалата, така и на прекия й наследник (З. З.). Намира, че органът не е изпълнил задълженията си за изясняването на всички факти и обстоятелства, необходими за издаването на процесното удостоверение. Жалбоподателят подчертава, че З. З., за когото е поискано удостоверение за наследници, е гражданин на Република България. Отбелязването, че е с "отнето гражданство", и липсата на мотиви от органа в тази насока намира за дискриминационно и експроприационно третиране в противоречие с основните човешки права и свободи, гарантирани както от КРБ, така и от международните договори, по които Република България е страна, вкл. и законодателството на ЕС. Счита, че българското гражданство на З. П. З. е възстановено ех lege съобразно непосредственото действие на §3 от ПЗР към ЗБГ (обн. ДВ бр. 136 от 18.11.1998 год. в сила от 19.02.1999 год.). По изложените съображения моли за отмяна на атакувания отказ и изпращане на преписката до компетентния орган с указания за издаване на поисканото удостоверение в определен срок, съобразно предписанията на закона.

В съдебното заседание и представена писмена защита, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Подчертава обстоятелствата, при които е било отнето гражданството на починалото лице, и неговото възстановяване по силата на закона.

Ответникът - П. И. П. – М., длъжностно лице по гражданско състояние при Община Добрич, не се явява, не се представлява. В постъпил отговор на жалбата – с.д. № 2007/09.02.2024г. изразява становище по същество във връзка с постановеният отказ, като прави искане жалбата да бъде отхвърлена, а отказът да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В молба с.д.№ 2008/09.02.2024г. прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение

Административен съд - Варна, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя на 24.11.2023 год. чрез Системата за сигурно електроно връчване /ССЕВ/ искане рег.№ 94Д-00-1000 за издаване на удостоверение за наследници за неговия баща З. П. З., род. на дата 16.05.1944г. Към искането са приложени Удостоверение за раждане на Д. З. П., издадено въз основа на Акт за раждане № 1908/15.08.1961г.; препис-извлечение на книгата - регистър на населението за гр.Варна - стр.135/1961г. от том Д-8, с вписани в графи Б и В народност и гражданство на З. З., съответно - българска и българско, последно местожителство - град Добрич /Толбухин/, и отбелязване в графа "забележки" - "отнето гражданство" през 1963г.; заверен превод на Акт за смърт № 131-2022-00024572/10.03.2022 г., издаден от щата Ню Йорк, САЩ на починалото лице и документ за платена държавна такса в размер на 5 лева.

По електронен път, чрез съобщение в ССЕВ, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние П. И. П. - М., упълномощена със Заповед № 1558/20.09.2022г. от кмета на Община Добрич, е обективиран отказ да бъде издадено удостоверение за наследници. Посочено е, че съгласно чл.10 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, Удостоверение за наследници се издава само на лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението, и за които има съставен акт за смърт. Изложено е, че Община град Добрич няма данни лицето З. П. З. да има съставен акт за смърт в България. Обърнато е внимание на жалбоподателя, че единственият компетентен орган в България, който може да се произнесе относно гражданството на лице е Министерство на правосъдието, а не общинска администрация или адвокатска колегия. Постановеният отказ е съобщен на жалбоподателя на 01.12.2023г., видно от приложеното удостоверение за доставяне.

По делото са приложени също следните писмени документи - удостоверение за данъчна оценка, изх.№ **********/30.08.2016г.; удостоверение за наследници, издадено от община Добрич за лицето П. И.; приходна квитанция № **********/29.08.2022г.; писмо от Главен директор на ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при МРРБ относно прилагане на чл.3 от ЗГР и Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г.; удостоверение за настоящ адрес на Д. З. П.; удостоверение за постоянен адрес на Д. З. П.; извадка от Семеен регистър на гр. Добрич 1958г., том 28, стр.230; протокол от 25.08.1989г.; протокол от 29.04.1975г., писмо № 06-00-8/13.01.2023г. до община Завет с копие до г-н И. Ш. – министър на МРРБ; удостоверение за граждански брак с дата 09.07.1992г., изд. от Общински съвет – Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Оспореният отказ, обективиран в електронно съобщение по ССЕВ, подписано с ел. подпис, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно нормата на §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /§ 6 ПЗР/, за неуредени въпроси във връзка с издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението се прилагат разпоредбите на АПК. Следователно, жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорения акт. Жалбата е подадена от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност. С оглед съдържанието на акта, и в частност липсата на изрично указание за срока и начина за неговото оспорване, и предвид датата на неговото съобщаване на адресата, съдът приема, че е спазен срокът по чл. 140, ал.1 от АПК /а и този по чл.149, ал.1 АПК/, т.е. жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:

Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината /чл. 4, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация - ЗГР/, като въз основа на регистъра на населението общинската администрация издава удостоверения /чл. 24, ал. 1 ЗГР/. По силата на чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. С оглед на това, и функциите, които са предоставени на кмета на общината по смисъла на чл. 35, ал. 3 ЗГР - длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, той може да ги възлага с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. От анализа на тези законови разпоредби се налага изводът, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които се черпи информация, вкл. и с оглед издаване на удостоверения за наследници, е възложено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината. Именно кметът на общината е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на ЗГР. Тази материална компетентност може да бъде делегирана на длъжностни лица от общинската администрация, каквато хипотеза е налице в настоящия случай - оспореният акт е валиден като издаден от компетентен орган - дл. лице по гражданското състояние П. И. П. - М., упълномощена със Заповед № 1558/20.09.2022г. от кмета на Община Добрич.

Актът, обаче, е издаден при неспазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, като същият е немотивиран и лишен от изискуемите реквизити, а изложените указателни, схематични и формални фактически и правни основания в него не могат обосноват конкретните причини да бъде отказано издаване на удостоверение за наследници. Мотивите дават общи насоки на адресата, а конкретните основания за отказ следва да бъдат извличани по тълкувателен път от него след анализ на цитирани относими разпоредби. Отказът е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето - заявител, доколкото не са обсъдени приложените писмени доказателства, а за изясняване на действителната фактическа обстановка, при очевидна необходимост от това, не са изискани допълнително информация и доказателства, в съответствие с принципа за служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 35-36 АПК. Налице е и явно противоречие на част от мотивите на органа с приложимия материален закон.

Редът за вписване в регистъра на населението е уреден в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и съгласно чл.22, ал.1 и ал.2 от ЗГР, регистърът на населението се подържа в електронен вид, формира Национална база данни "Население" и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. От това следва, че на вписване в регистъра на населението, воден в Република България, подлежат лицата по чл. 3, ал. 2 от ЗГР, а именно - всички български граждани и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № РД 02-20-6 от 24 април 2012 г., удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. От данните по делото - препис-извлечение на книгата - регистър на населението за гр.Варна - стр.135/1961г. от том Д-8, е видно, че последните постоянен и настоящ адрес /последно местожителство/ на починалия са в гр.Добрич /Толбухин/, а и ответника не излага възражения в тази насока. Фактът къде лицето е починало и къде е издаден актът за смърт нямат определящо значение за компетентността на издателя на удостоверението за наследници.

Съгласно ясната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. За да бъде издадено удостоверение за наследници в конкретния случай, следва да се установи, че лицето З. П. З. е подлежало на вписване в регистъра на населението и за същото има съставен акт за смърт. Безспорно е обстоятелството, че за починалия е налице издаден Акт за смърт № 131-2022-00024572/10.03.2022 г., издаден от щата Ню Йорк, САЩ, т.е. една от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки е налице. Доводът на административния орган, че няма данни за лицето да е съставен акт за смърт в България е неправилен. Поставянето на изискване за издаване на акта за смърт в България недопустимо дописва материалния закон, чиято разпоредба не обвързва наличието на акт за смърт с определено местоиздаване. Нещо повече, видно от приложени по делото писмени доказателства - издадено от Община град Добрич Удостоверение за наследници на П. С. И. /л.41/, самата общинска администрация е регистрирала З. П. З. като починал на 10.03.2022г. Т.е., в производството е установена една от предпоставките на закона за издаване на исканото удостоверение за наследници.

Оспореният отказ е постановен при съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на фактическата обстановка, а оттам и до неизлагане изискуемите правни и фактически основания за издаването му. Административният орган е изложил като основание за постановяване на отказа свои съмнения относно това дали З. З. е подлежал на вписване в регистъра на населението, без да прояви необходимата служебна активност, като се е задоволил единствено да посочи на заявителя кой е компетентният орган в България да се произнася относно гражданството на лице. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, съгласно чл. 35 от АПК. Органът не се е съобразил с разпоредите на чл.9, ал.2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1-4 от АПК, като е подходил формално и в условията на вероятности. Според, чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. При условие, че жалбоподателят е представил множество документи, сочещи притежавано от З. българско гражданство, неговото отнемане и последващото възстановяване по силата на §3 от ПЗР към ЗБГ (обн. ДВ бр. 136 от 18.11.1998 год. в сила от 19.02.1999 год.), задължение на длъжностното лице е да отхвърли или потвърди възникнали съмнения за наличието или липсата на българското гражданство, като изясни дали лицето фигурира в някой от регистрите на Министерството на правосъдието по чл. 38 от Закона за българското гражданство, като изиска информацията служебно, и изложи мотиви в тази насока.

Изрична разпоредба на специалния закон - чл.40, ал.1, т.2 от Закона за българското гражданство, определя, че органите на местното самоуправление и местната администрация в рамките на тяхната компетентност могат да искат информация за гражданството на лицата. В тази насока са и указанията, дадени в приложеното от ответника писмо № 06-00-8/13.01.2023г. до община Завет с копие до г-н И. Ш. – министър на МРРБ. Административният орган точно е определил компетентният орган и реда за установяване дали лице е притежавало българско гражданство, но неправилно е абдикирал от задължението си да стори това служебно като изясни в пълнота фактическата обстановка. Съгласно чл. 36, ал. 2 от АПК страните в административното производство също са длъжни да оказват съдействие на органа при събирането на доказателства, но в случая няма данни административният орган да е обсъдил приложените и да е изискал представянето на допълнителни доказателства от жалбоподателя преди да постанови отказа за извършване на административната услуга.

Оспореният отказ е издаден и в нарушение на чл. 36, ал. 6 от АПК, който задължава административния орган по своя инициатива или по искане на страна да изиска от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. Посочената разпоредба намира своята конкретизация по отношение на специфичната за казуса информация в цитираната разпоредба на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за българското гражданство. В случая възникналите у длъжностното лице по гражданско състояние при Община град Добрич въпроси относно гражданството на починалото лице е следвало да бъдат изяснени служебно и по инициатива на ответника чрез отправяне на запитвания до Министерството на правосъдието, което е компетентно да удостовери дали З. П. З. в определен минал момент е загубил българското си гражданство /било му е отнето/ и съответно било ли е същото възстановено ех lege съобразно непосредственото действие на §3 от ПЗР към ЗБГ (обн. ДВ бр. 136 от 18.11.1998 год. в сила от 19.02.1999 год.).

С оглед изложеното, оспореният отказ следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление/искане рег.№ 94Д-00-1000/24.11.2023г. за издаване на удостоверение за наследници на З. П. З..

От страна на жалбоподателя не са претендирани разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, IX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. З. П. отказ за издаване удостоверение за наследници на З. П. З., роден на [дата]., обективиран в съобщение по ССЕВ от 01.12.2023г., издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при Община град Добрич.

ВРЪЩА преписката на кмета на Община град Добрич за ново произнасяне по заявление/искане рег.№ 94Д-00-1000/24.11.2023г. от Д. З. П., чрез адв. Д. Я., за издаване на удостоверение за наследници на З. П. З., при съобразяване указанията по прилагане на закона в настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.