РЕШЕНИЕ
№ 7941
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря Н. Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110165990 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Е. С. Е. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 45007/2024 г.
по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Е. С. Е. за: сумата от 437,47
лЕ. (четиристотин тридесет и седем лЕ. и 47 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 75,82 лЕ. (седемдесет и пет лЕ. и 82 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.07.2024 г., сумата от 27,18 лЕ.
(двадесет и седем лЕ. и 18 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,69 лЕ.
(шест лЕ. и 69 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г.
до 15.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лЕ. (двадесет и пет лЕ.) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лЕ. (петдесет лЕ.).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на
1
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот:
гр. София, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане
така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата, чрез назначения й по делото особен
представител, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва основанието, на което
ищецът счита, че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния период,
респ. носител на задължението за заплащане на топлинна енергия. Сочи, че не са
представени доказателства да е собственик и носител на вещно право на ползване на
имота. Излага, че от представен от ищеца нотариален акт за замяна на недвижим имот
се установявало, че ответницата е приобретател на ½ ид. част от имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „ като другата ½ част принадлежи на друго лице. Счита, че
задължението за плащане би следвало да възникне по равно за двамата съсобственици.
Счита, че не е налице основание за дължимост и на претендираната сума за дялово
разпределение. По отношение на претендираните лихви за забава отделно сочи, че са
недължими и поради факта, че не са настъпили условията, предвидени в ОУ за
изпадането й в забава за извършаване на плащанията. Прави и възражение за изтекъл
период на погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по
основателността на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
2
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.05.2025 г. и
обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 24.04.2025 г., на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-
счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите
съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното
допускане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот по нот. дело
№ г. на нотариус при СРС се установява, че на 28.02.1975 г. лицата Е и Б даряват на
своя внук Л апартамент № , находящ се в гр. София, ул.
От приетото по делото удостоверение, издадено от ГИС София на 25.04.2019 г. се
установява, че стар адрес ж.к. се отнася за жилищна сграда – многофамилна с три
входа, отразена с идентификатор . Ето защо може да се направи извод, че
недвижимият имот, предмет на договора за дарение, представлява процесния имот.
От приетата по делото справка от НБД Население за лицето Лоберт Богданчов
Петков, придобил собствеността на имота през 1975 г., се установява, че след смъртта
му, настъпила на 10.03.1994 г., същият е оставил две наследници по закон – неговите
дъщери Г П и Я П които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили процесния имот при
равни права.
От приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот г. се
установява, че на 28.02.1995 г. Г прехвърля на ответницата Е. С. Е. притежаваната от
нея ½ част от процесния недвижим имот. Не се установява впоследствие придобитата
½ част да е отчуждена.
По делото не са налице данни останалата ½ част от недвижимия имот да е
прехвърлена от Яа след придобиването й по наследство.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата Е. С. Е. е
собственик на ½ част от процесния имот в процесния период по силата на договор за
замяна на недвижим имот. Като собственик на процесния имот, ответникът има и
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за
3
енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на
тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Основателно е обаче направеното
от ответната страна възражение, че същата може да отговаря само за ½ част от дълга,
съответстваща на притежаваната от нея част от топлоснабдения имот.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на
въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на
ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният
от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е
доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в
производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.07.2024 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 23.07.2024 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят.
Сборът от фактурите, по които се претендира плащане в настоящото
производство, е посочен в приетата по делото справка /л. 27/. Видно от същата е, че
първата фактура, сумата по която се претендира, е от 30.06.2021 г., като изискуемостта
за нея е настъпила след 16.07.2021 г., поради което задължението единствено по тази
фактура е погасено поради изтекъл давностен срок. Видно е, че същата е издадена за
сумата от 1,06 лЕ. главница за ТЕ. Ето защо общото задължение за ТЕ, което не е
погасено по давностен срок за процесния период е в размер на сумата от 436,41 лЕ. и е
за периода от 23.07.2021 г. до 30.04.2023 г. Посочи се, че ответницата следва да
отговаря за ½ част от дълга, поради което искът за главница за ТЕ срещу нея следва да
бъде уважен за сумата от 218,21 лЕ. и за периода от 23.07.2021 г. до 30.04.2023 г., като
бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 437,47 лЕ. и за периода от
01.05.2021 г. до 23.07.2021 г. като неоснователен.
Частично основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, като таксите за ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
4
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява от
документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е
извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да
не е приета. Цялата претендирана сума за ДР е с настъпила изискуемост след
23.07.2021 г., поради което вземането не е погасено по давност, тъй като най-старото е
от м. 06.2021 г. Ответницата отговаря за ½ част от дълга, поради което искът следва да
бъде уважен за сумата от 13,59 лЕ. и бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 27,18 лЕ. като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за
главница, поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 490/24.01.2025 г. по в. гр. дело № 10079/2023 г. по описа на СГС, Решение
№ 7056/18.12.2024 г. по в. гр. дело № 10028/2023 г. по описа на СГС, Решение №
1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение от
15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
5
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответникът не е представил доказателства за сторени такива.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 251,17 лЕ., пропорционално на уважените искове,
от които: 39,35 лЕ. държавна такса, 42,36 лЕ. юрисконсултско възнаграждение при
първоначално определен минимален размер, 169,46 лЕ. възнаграждение за особен
представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 25,00 лЕ. държавна такса и 50,00 лЕ.
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 31,77 лЕ., от които:
10,59 лЕ. държавна такса и 21,18 лЕ. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Е. С. Е., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 218,21 лЕ., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 23.07.2021 г. до 30.04.2024 г. в имот с аб. както и
сумата от 13,59 лЕ., представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение в периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 23.07.2024 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 437,47 лЕ. и за периода от 01.05.2021 г. до
23.07.2021 г., иска за установяване на вземане за предоставяне на услугата дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 27,18 лЕ., както и исковете
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 75,82 лЕ.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.07.2024
г. и за сумата от 6,69 лЕ., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 15.07.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 06.08.2024
г. по ч. гр. дело №г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. С. Е., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 251,17 лЕ. разноски в исковото производство и
6
сумата от 31,77 лЕ. разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Термокомплект“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7