№ 84
гр. Силистра, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20233400500017 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 0006.94749,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изп. директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева, чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.” гр. София, Булстат
*********, регистрирано с номер в единния регистър **********, представлявано от адв. Х.
Х. И.. Съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София. ул. Три у ши № 8. ет. 4, срещу
Разпореждане № 733 от 29.09.2022г., постановено по ч. гр. д. № 446/2022г. по описа на
Районен съд –Тутракан, с което е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу И. С. Б. с ЕГН **********, Й. С. Б. с ЕГН **********
и Л. С. Б. с ЕГН ********** - като наследници на Тодора И. Захариева с ЕГН **********, за
задълженията на починалата към банката в общ размер на 7608,67 лева по договор за
потребителски кредит FL781642 от 21.08.2015 г.
Жалбоподателят не е доволен от разпореждането намирайки го за незаконосъобразно
и неправилно. Моли въззивния съд да го отмени и вместо него да разпореди Районен съд
Тутракан да издаде Заповед за изпълнение, с която да уважи изцяло подаденото от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, заявление; както и да присъди в полза на банката в пълен
размер претендираните разноски за заповедното и за настоящото въззивно производство.
След, като се запозна с жалбата и първоинстанционното производство ОС прие за
установено следното то фактическа и правна страна:
Заявителят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, и покойната наследодателка на
ответниците са били в облигационни отношения възникнали по повод договор за банков
потребителски кредит.
Заповедният съд е бил сезиран със Заявление с вх.№ 3829/27.09.2022г. подадено от
„Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК срещу И. С. Б. с ЕГН **********, Й. С. Б. с ЕГН ********** и Л. С. Б. с
ЕГН ********** - като наследници на Тодора И. Захариева с ЕГН **********, за
1
задълженията на починалата към банката.
За да отхвърли изцяло заявлението първоинстанционният съдебен състав приел, че
искането противоречи на закона, тъй като липсва безспорност на вземането към
длъжниците, която безспорност да следва от представените приложения към заявлението.
По - конкретно заповедният съд съобразявайки данните от охранителното
производство проведено по реда на чл. 51 от ЗН, обективирани в представените преписи на
съдебни протоколи по ч.гр.д.№ 387/2021 на ТнРС, и обстоятелството, че то било прекратено
спрямо тримата, посочени в заявлението длъжници, приел, че липсват и не се твърдят други
факти, от които да е видно, че същите са приели наследството изрично или чрез
конклудентни действия.
С този аргумент първостепенният съдебен състав отхвърлил заявлението без да
излага други мотиви.
Първият довод изтъкнат в подкрепа на жалбата е липсата на мотиви в атакуваното
разпореждане. Коментира се пространна съдебна практика в смисъл, че такава липса е
основание, за отмяна, поради неправилност на съдебния акт, като се сочат множество
съдебни актове в този смисъл.
На следващо място в жалбата се коментира приетата от заповедния съд липса на
безспорност в подаденото заявление и приложенията към него. Коментира се, че преценката
за това дали има спор между страните за претендираното вземане се осъществява едва след
предоставяне на възможността на длъжника да възрази срещу издадената заповед за
изпълнение или да я стабилизира, потвърждавайки конклудентно обективираното в нея
вземане с бездействието си. Жалбоподателят сочи, че при реализиране на правото на
длъжника по чл. 414 от ГПК, да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение,
заявеното вземане се превръща в спорно, което предпоставя задължително установяване от
страна на кредитора на вземането по общия исков ред (чл. 422 от ГПК).
ОС споделя частично тезата на жалбоподателя, което обуславя частична отмяна на
атакуваното разпореждане. Становището на въззивният съдебен състав е обусловено от
следното:
От данните по заповедното производство се установява, че И. С. Б. с ЕГН **********,
Й. С. Б. с ЕГН ********** и Л. С. Б. с ЕГН **********, посочени, като длъжници в
заявлението по чл. 417 от ГПК, инициирало настоящото производство са наследници по
закон на покойната Тодора И. Захариева с ЕГН ********** – длъжник на банката заявител.
От приложените протоколи от открити съдебни заседания по ч.гр.д.№ 387/2021 на
ТнРС, проведено по реда чл. 51 от ЗН, може да се установи, че И. С. Б. и Й. С. Б. са били
нередовно призовани, не са получили призовки и реално нямат информация за откритата
процедура по призоваване, към приемане на наследството останало от наследодателя им
Тодора И. Захариева. В тази връзка въззивният съдебен състав приема, че въпросът дали
тези двама наследници са приели наследството или са се отказали от него
оставанеустановен. Обстоятелството, че районния съдия прекратил производството по
ч.гр.д.№ 387/2021 на ТнРС, не води непременно до извода, че тези наследници са се
2
отказали от наследството, което евентуално би ги освободило и от облигационните
задължения на наследодателя им.
По отношение на наследницата Л. С. Б. с ЕГН **********, ОС съобрази
обстоятелството, че макар същата да е била редовно призована по делото чрез Даниела
Димитрова – социален работник към ДПЛФУ – с. Айдемир, районния съдия прекратил
производството спрямо нея предвид данните от заключението на вещото лице изготвило
назначената по делото СПЕ, от което се установява, че Л. С. Б. не е в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. В тази връзка въззивният
съдебен състав направи служебна проверка в деловодството на ОС – Силистра, който
предвид местожителството на лицето е единствено компетентен да се произнесе по искове с
правно основание чл. 5 от ЗЛС, и установи, че Л. С. Б. с ЕГН **********, не е поставена
под запрещение, което и предвид приетото за редовно от съдебния състав по ч.гр.д.№
387/2021 на ТнРС, уведомяване за производството по чл. 51 от ЗН, обуславя заключението,
че същата е загубила субективното си потестативно право да приеме своя дял от
наследството оставено от Тодора И. Захариева.
Съобразявайки така установените обстоятелства ОС намира, че атакуваното с
настоящата жалба разпореждане е неправилно в частта, с която е отхвърлено заявлението по
чл. 417 от ГПК, с вх. № 3829/27.09.22г. по отношение на И. С. Б. и Й. С. Б.. Становището на
съда е обусловено от коментираното по – горе обстоятелство, че липсват данни, от които
категорично да се установи, че двамата са се отказали от своите части полагащи им се от
наследството оставено от Тодора И. Захариева.
В частта, с която заповедния съд е отхвърлил заявлението по чл. 417 от ГПК, с вх. №
3829/27.09.22г. по отношение на Л. С. Б. разпореждането е правилно тъй, като същата е била
редовно призована в производството по чл. 51 от ЗН, и макар вещо лице де се е произнесло
относно нейното психическо състояние в рамките на същото производство се установи, че
лицето и по настоящем и към коментирания период не е поставяно под запрещение, което
макар и формално обуславя неговата дееспособност. По тези съображения макар и различни
от аргументите на заповедния съд въззивния съдене състав приема коментираната част от
атакуваното разпореждане за правилна, което го мотивира да я потвърди.
ОС не споделя становището на първоинстанционния съдебен състав за очевидна липса
на безспорност на вземането, към длъжниците която се установявала от приложенията, към
заявлението. Действително целта на заповедното производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно. Тази проверка се осъществява, когато вземането бъде
предявено на длъжника и се реализира с възможността последният или да възрази, че не
дължи претендираните суми или да плати доброволно или принудително. В настоящият
случай по реда на чл. 417 от ГПК, вземането ще бъде предявено на длъжниците едва с
връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, до който момент
няма как да се провери дали то е спорно или не.
В тази връзка задължението на заповедния съд се свежда до това да провери освен дали
представените със заявлението книжа удостоверяващи вземането са редовни от външна
3
страна, но и дали от тях може безпротиворечиво да се установи, какво точно се претендира,
като основание и размер. Това е така за да може длъжника щом вземането му бъде
предявено да добие ясна и точна представа, какво точно се иска от него за да може правилно
да прецени дали да възрази, че не дължи изпълнение. Именно в това се състои проверката за
безспорността на вземането в заповедното производство.
В тази връзка, както бе отбелязано задачата на заповедния съд е да установи дали
представените доказателства са редовни от външна страна и дали от тях и от заявлението
безпротиворечиво може да се установи, какво и колко точно се претендира. Ако тези
предпоставки са налице съдът следва да издаде заповед за изпълнение, а в случая по чл. 417
от ГПК, и изпълнителен лист в полза на заявителя.
Допълнително подлежащи на проверка обстоятелства извън коментираните са налице,
когато вземането е основано на потребителско правоотношение и съдът открие
неравноправна клауза в облигационната връзка между страните в ущърб на потребителя,
каквато хипотеза понастоящем не е коментирана.
За пълнота ОС намира въззивното оплакване за липса на мотиви в атакуваното
разпореждане за неоснователно приемайки, че такива се съдържат в първоинстанционния
съдебен акт. Действително изложението на заповедния съдия е кратко, но достатъчно за да
обективира причините формирали волята му изразена в обжалвания диспозитив.
Воден от горното, Окръжен съд - Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 733 от 29.09.2022г., постановено по ч. гр. д. № 446/2022г.
по описа на Районен съд –Тутракан, В ЧАСТТА с което е отхвърлено заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу И. С. Б. с ЕГН ********** и Й.
С. Б. с ЕГН **********, като наследници на Тодора И. Захариева с ЕГН **********, за
задълженията на починалата към банката в общ размер на 7608,67 лева по договор за
потребителски кредит FL781642 от 21.08.2015 г. от които главница в размер на 3935,02лв.,
възнаградителна лихва в размер на 1358.25лв. за периода от 21.01.2019г. до 04.08.2022г.;
мораторна лихва в размер на 121.06лв. за периода от 21.01.2019г. до 12.03.2020г.; мораторна
лихва в размер на 1017.34лв. за периода от 14.05.2020г. до 11.09.2022г.; такси в размер на
147.00 лв. и обезщетение за разноски в размер на 1030.00лв.
ДА СЕ ИЗДАДАТ Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, и
изпълнителен лист в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 0006.94749, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път“ № 260, против И. С. Б. с ЕГН
**********, съобразно подаденото от банката Заявление вх. № 3829 от 27.09.2022г. за 1/3
идеална част от сумата от 7608,67 лева по договор за потребителски кредит FL781642 от
21.08.2015г. и срещу и Й. С. Б. с ЕГН **********, съобразно подаденото от банката
Заявление вх. № 3829 от 27.09.2022г. за 1/3 идеална част от сумата от 7608,67 лева по
договор за потребителски кредит FL781642 от 21.08.2015г.
4
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 733 от 29.09.2022г., постановено по ч. гр. д. №
446/2022г. по описа на Районен съд –Тутракан в останалата му част.
ВРЪЩА делото на Тутракански районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5