Р Е Ш Е Н И Е №260103
гр. Пловдив, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр.
състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2740 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Кооперация
„Пролет“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.***, общ.***
против Община *** с адрес на призоваване: гр.***, ул.“***“№**.
Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим
имот: УПИ І-за ресторант от кв.46 по ЗРП на с.***, заедно с построената в този
имот масивна сграда – ресторант с тераса, с площ на поземления имот около 2300
кв.м., а на ресторанта около 500 кв.м., при граници: от две страни улици,
стадион и р.***. Твърди се, че ресторантът е построен към 1980г. от обединена
кооперация ВПК „Напредък“, от която чрез отделяне е обособена кооперацията
ищец. Посочва се, че от построяването му обекта и имота, в който се намира, са
били собственост на кооперацията и са ползвани първоначално от ВПК“Напредък“, а
след 1993г. – от Кооперация „Пролет“. Имотът е бил вписан в като дълготраен
актив и за него са плащани данъци. За известни периоди от време и понастоящем
имотът е отдаван от кооперацията под наем. През февруари 2019г. Община ***
отказала да издаде на ищеца скица на имота, тъй като същият е актуван като
общински с Акт за общинска собственост №**г.
Тъй като общината оспорва правото на собственост на
ищеца върху имота, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Община ***, че ищецът е собственик на имота на
основание давностно владение за периода от 30.06.1993г. до настоящия момент.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
Община *** чрез пълномощниците адв.Н.Д. и М.И., с който се застъпва становище
за неоснователност на иска. Ответникът счита, че процесният имот е бил държавна
собственост от 1951г., съгласно Акт за завземане на недвижим имот за държавен,
собственост на Селски народен съвет от 19.12.1951г. Коментират се писмени
доказателства, които според ответника сочат, че поземленият имот и ресторантът
са били собственост на Селски общински народен съвет. Застъпва становище, че: сградата
е построена в имот държавна собственост от неизвестни лица и със средства с
неустановен произход; няма доказателства, че имотът е бил собственост на
ВКП“Напредък“; липсва правоприемство между ВКП“Напредък“ и ищеца; липсват
сделки по прехвърляне на собственост; през 2001г. за първи път е подадена
декларация от ищеца, с която е деклариран само ресторант „***“; тъй като имотът
е бил държавна собственост, същият не може да се придобие по давност;
прилежащият терен е само малка част от поземления имот, която ищецът не е
посочил и неоснователно претендира собственост върху целия терен. Оспорва се
истинността на счетоводните записвания, тъй като липсва собственост върху
имота. Ответникът не оспорва обстоятелствата: че процесният имот е заведен като
дълготраен актив, считано от 2001г. и 2003г.; че от завеждането като актив
имотът е деклариран в данъчна служба; че сградата е построена през 1982г.,
съгласно декларацията, подписна от председателя на кооперацията; че ищецът
упражнява фактическа власт върху имота от 1993г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че процесният имот, представляващ дворно място
в с.*** и построената в него страда – ресторант са заведени като дълготраен
материален актив в счетоводството на ищеца от 2001г. и 2003г., който го е
декларирал в данъчната служба и е заплащал дължимите данъци. Ответникът
признава и обстоятелството, че ищецът упражнява фактическа власт върху имота от
1993г. до настоящия момент, както и че ресторантът е построен през 1982г.
Разпитаните свидетели Т. А., който е бил дългогодишен *** на *** и Ц. К. – бивш
** в ** установяват, че сградата на ресторанта е построена през 1981 – 1982г. изцяло
със средства на тогавашната кооперация – гр.***. Според свидетелката К. през
90-те години кооперациите се „разделили”, след което новата кооперация на с.***
започнала да стопанисва имота; всички знаели, че това е нейният ресторант и
никой през годините не е оспорвал правата й.
Кооперация „Пролет” – с.*** съществува като правен субект от 1993г., което
е видно от представеното с исковата молба решение от 30.06.1993г., постановено
по фирмено дело №5382/1993г. на **, с което кооперацията е вписана в регистъра
на кооперативните организации. Ресторантът в с.*** и лятната градина към него
са отдавани от ищеца под наем на трети лица с договори за наем от 10.11.2003г.,
01.06.2009г. и 01.07.2012г.
Съгласно писмо с изх.№09/05.06.2020г. на ** на ВПК „Напредък” – гр.***, в
архива на кооперацията няма запазени документи за строителството на ресторант „***”
в с.***. Посочено е, че строителството е извършено със средства именно на ВПК
„Напредък”, която тогава обединявала селата ***, *** и ***. През 1993г. след
регистрирането на самостоятелна кооперация в с.***, ВПК „Напредък” предала на
същата ресторант „ ***”, като за предаването бил съставен протокол, който не е
запазен до днес, предвид смяната на ръководството и изминалия период от време. Посочено
е, че ВПК „Напредък” няма претенции към имотите на Кооперация „Пролет” в с.***.
С актове №1522/19.01.2016г. и №1817/27.11.2017г. процесният имот е актуван
като частна общинска собственост.
Приетата експертиза на вещото лице В.Г. установява, че прилежащата площ към
ресторант „***“ е площта в границите на целия УПИ І-ресторант от кв.46 с площ
от 2364 кв.м.
Съгласно чл.2, ал.3 от Закон за общинската собственост/отм./ не са общинска
собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на
сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г.,
включително и прилежащия терен. С влизане в сила на тази разпоредба на
01.06.1996г. законодателят създава самостоятелно придобивно основание за
кооперации и сдружения с нестопанска цел, които със собствени средства преди
13.07.1991г. са построили сграда върху държавна земя. Те стават собственици не
само на сградата, но и на прилежащия й терен, при това без да им е отстъпено
право на строеж. Това придобивно основание изключва възможността сградите,
построени върху държавна земя да преминат в патримониума на общината. В
подкрепа на тезата, че собствеността се придобива от кооперацията – строител по
силата на закона и без да е необходимо учредено право на строеж върху
държавната земя, е налична трайна съдебна практика, поради което съдът счита
възраженията на ответната страна в този смисъл за неоснователни.
От събраните в настоящото производство доказателства се установи по
безспорен начин, че сградата – ресторант в с.*** е построена със средства на
ВПК „Напредък” – гр.***. Доказателства за преобразуване на това юридическо лице
чрез отделяне на кооперация „Пролет” по предвидения в закона ред чрез вписване
в съответния регистър не са представени, поради което не може да се приеме, че
ищецът е правоприемник на ВПК „Напредък” – гр.***. С влизане в сила на
цитираната по-горе разпоредба, ВПК „Напредък” е придобила собствеността върху сградата
и прилежащия й терен /последният съвпадащ с границите на УПИ І-ресторант/, а
фактическата власт върху имота е предала на Кооперация „Пролет”. Ето защо съдът
счита, че спорният имот никога не е бил общинска собственост. От 1996г. до
актуването на имота през 2016г. в продължение на повече от десет години ищецът
е осъществявал не само фактическа власт върху него, а е демонстрирал по
отношение на всички, включително и на собственика ВПК „Напредък”, че счита този
имот за свой, като го стопанисва и отдава под наем на трети лица. Според
събраните гласни доказателства жителите на селото никога не са имали съмнение,
че именно тяхната кооперация е собственик на имота.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като собственик на
имота /сграда и дворно място/ на основание давностно владение. Владението е
установено и осъществявано върху имота по време, в което той се е намирал в
патримониума не на държавата, а на ВПК „Напредък”, поради което е неприложимо
ограничението за придобиване на държавен имот по давност, въведено с
разпоредбите на Закон за собствеността. Ето защо искът е основателен и следва
да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 4026,00 лева, от които: 856,00
лева – държавна такса, 3100,00 лева – адвокатско възнаграждение, 10,00 лева –
такса за вписване на исковата молба, 5,00 лева – такса за съдебно удостоверение,
15,00 лева –такса да издаване на скица, 40,00 лева – такса за удостоверение от
Община С***.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
***, че Кооперация „Пролет“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с.***, общ.*** е собственик на недвижим имот, представляващ: УПИ І-за ресторант
от кв.46 по ЗРП на с.***, общ.***, с площ от 2364 кв.м., ведно с построената в
този имот масивна сграда – ресторант с тераса, със застроена площ от 465 кв.м.,
при граници: от две страни улици, стадион и р.“***“.
ОСЪЖДА Община *** да
заплати на Кооперация „Пролет“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с.***, общ.*** сумата
4026,00 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: