Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260074 Година 12.12.2024 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІV граждански състав
На тринадесети ноември две хиляди и двадесет и четвърта година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИНА КОНДАРЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №17256 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
и субективно съединени искове с правно основание член 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищците В.Х.Х. ЕГН **********, К.Г.Х. ЕГН **********, А.Г.Х. ЕГН **********,
Х.Г.Х. ЕГН **********, Х.Г.Х. ЕГН **********, всички чрез адв. Д.П., със
съдебен адрес:***, партер, са поискали да бъдат осъдени
Р.С.К. ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д. ЕГН **********, с адрес ***, солидарно
да заплатят на всеки един от ищците обезщетение за претърпените имуществени
и неимуществени вреди, в резултат на извършено на 23.10.2014 г. в гр. Кричим от
ответниците престъпление палеж, както следва:
1.
На В.Х.Х., ЕГН: **********, сумата от 4 223,62 лв.,
представляваща обезщетение, от които 1 223,62 лв - имуществени вреди и 3 000 лв. - неимуществени вреди;
2.
На К.Г.Х.,
ЕГН: **********, сумата от 4 223,62 лв., представляваща обезщетение, от
които 1 223,62 лв - имуществени вреди и 3 000
лв. - неимуществени вреди;
3.
На А.Г.Х.,
ЕГН: **********, сумата от 4 223,62 лв., представляваща обезщетение, от
които 1 223,62 лв — имуществени вреди и 3 000
лв. - неимуществени вреди;
4.
На Х.Г.Х.,
ЕГН: **********, сумата от 4 223,62 лв., представляваща обезщетение, от
които 1 223,62 лв — имуществени вреди и 3 000
лв. - неимуществени вреди;
5.
На Х.Г.Х.,
ЕГН: **********, сумата от 4 223,62 лв.,
представляваща обезщетение, от които 1 223,62 лв — имуществени вреди и 3 000 лв. - неимуществени вреди;
Или общо сумата в размер на 21 118,10
лв., от които 6 118,10 лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди и 15 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и
законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното и
изплащане, както и да осъди ответниците да им заплатят солидарно направените
разноски по настоящото дело.
Ищците твърдят, че са съсобственици на жилищна сграда, построена върху дворно
място с квадратура 250 кв.м., съставляващо парцел *** в квартал *** по плана на
гр. ***, при граници: С. Х., И. Б.,
А. Д., наследниците на К. К. и улица, заедно с правото на строеж върху
същия парцел, собственост на Държавата, който имот им бил оставен в наследство
от Г.Х.Х., собственик на основание съдебно Решение № ***
от ***г., постановено по гр.д. № ***., по описа на Пловдивски народен съд,
вписано на *** г.
Ищците твърдят, че на *** г. ответникът Р.С.К., като подбудител,
умишлено е склонил втория ответник М.П.Д. *** съсобствената
им къща, находяща се на адрес: гр. ***, бул. *** № ***.
За
извършеното деяние с Присъда № ***от *** г., постановена по НОХД № *** г. по
описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, Р.С.К., бил признат за виновен, „в
това че на *** г. в гр. ***, като подбудител, в съучастие с М.Д., последният
като извършител, умишлено е склонил М.Д., да ***сграда на значителна стойност -
къща на стойност 25 200,00 лв., като пожарът е представлявал опасност за
живота, а последвалите го щети са на стойност 983,74 лв.“, поради което и на
основание чл. 330, ал. 2, т.1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, бил осъден на
три години лишаване от свобода.
С горецитираната присъда М.П.Д. бил признат за виновен „в
това, че на *** г. в гр. ***, като извършител, в съучастие с Р.К., последният
като подбудител, е ***сграда на значителна стойност - къща на стойност 25 200
лв., като *** е представлявал опасност за живота, а последвалите го щети са на
стойност 983,74 лв.“, поради което и на чл. 330, ал. 2, т.1 вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК, бил осъден на четири години лишаване
от свобода при първоначален общ режим.
Присъдата била обжалвана и потвърдена, като в наказателното
производството не бил предявен, респ. разгледан граждански иск за обезщетяване
на причинените от деянието вреди.
Ищецът
Х.Х. бил в момента на *** в къщата, като ***представлявал
опасност за живота му. С това си деяние лицата Р.С.К. и М.П.Д., създадали опасност за собствения живот и здраве на ищеца Х.Х. лично и като близък роднина на останалите ищци.
Твърдят, че по своята същност *** е вид стихийно явление,
характеризиращо се с неконтролирано ***, създаващо непосредствена опасност за
живота на хората, причиняващо унищожаване на материалните блага и природата.
Поради
това, било напълно естествено възникването на *** да причини страх, стрес, ужас
и други негативни емоционални изживявания. Вследствие на *** ищците били много
изплашени за живота на ищеца Х.Х., както и за живота
на семейството си, като също били силно разтревожени и стресирани и за съдбата
на своето имущество. Претърпените материални загуби по възстановяване на
унищоженото им имущество, довели до силни емоционални изживявания, в дълготраен
стрес и тревога. *** като вредоносно събитие могъл да причини, както
имуществени, така и неимуществени вреди. Вследствие на ***, претърпените вреди, се изразявали в следното:
-
Имуществени
вреди - Извършен цялостен ремонт на къщата. Мазилката била цялата *** и
подпухнала и миришеше на ***, като се наложи цялостната й подмяна. Подменили
входната врата, 3 вътрешни врати и 4 прозореца, поради обстоятелството, че бяха
***. Цялото кухненско оборудване било ***, което също било подменено. Извършили
подмяна на мебелировката в хола и спалнята. Меката мебел била пропита цялата от
***, платовете им били *** и нямало измиване.
-
Неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх, стрес, притеснения и тревоги вследствие
извършения ***, опасността за живота им и този на техните близки, състоянието
на имуществото им и неговото възстановяване.
Ответниците
Р.С.К. и М.П.Д. заявяват, че предявените искове са допустими но неоснователни.
Излагат доводи за това.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното като доказателство по делото Присъда № *** г. на ПОС, по
НОХД №*** г. се установява, че ответниците по делото са признати за виновни за
това, че на *** г. в гр. ***, Р.С.К., като
подбудител, в съучастие с М.П.Д., последния като извършител, умишлено е склонил
втория ответник М.П.Д. да *** съсобствената им къща,
находяща се на адрес: гр. ***, бул. “***I“ № **, собственост на
наследниците на Г.Х.Х./ В.Х.Х.,
К.Г.Х., А.Г.Х., Х.Г.Х., Х.Г.Х./,
на стойност 25 200,00 лева, като *** е представлявал опасност за живота на
Х.Г.Х., а последвалите го щети са на стойност 983,74 лева, като ги осъжда Р.С.К.
на седем години лишаване от свобода, а М.П.Д. на четири години лишаване от
свобода.
По делото е представен в заверен препис документ за собственост на
процесния имот на Г.Х.Х. – Решение № *** г., с което на същия е отреден в дял, в делбено производство, сградата построена в дворно място в
гр. ***, предмет на настоящия исков процес. Представено е удостоверение за
наследници на Г.Х.Х.,***,
починал на *** г., от което е видно, че ищците са наследници на Г.Х.Х..
По делото е прието заключение на вещото лице В.Х. от ***
г., с което е установено, че размерът на
уврежданията причинени от извършен ***на *** г. в имотът съсобствен на ищците,
находящ се в гр. ***, бул. “***I“ № **, е в размер на 6 118,10 лева с ДДС.
От показанията на свидетелите С. И. Н., Л. С. П. и Т.
Д. Д., се установява, че в имота в резултат на извършения *** са причинени
увреждания на цялото обзавеждане - мебели, хладилник печка, стените, входната
врата, прозорците, подовете. Наложила се подмяна на всичко това, пребоядисване
на стените и подмяна на мебели, прозорци и врата.
В показанията си свидетелите заявяват, че в момента ***.
Бил много разтревожен от станалото. Свидетелката Л. П. заявява, че на следващия
ден видяла и другите съсобственици, които били също много разтревожени. Свидетелят
заявява, че видял Х. и Х.. Х. бил много уплашен, а Х. бил по-добре.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от
надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, носят лица, които са
причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и
виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в конкретния случай
безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени.
Имуществените вреди, които се претендират от ищците
представляват стойността на извършените строително-монтажни работи, с които е
извършен ремонт на *** къща. Същите установиха посредством приетото заключение
по допуснатата съдебно-техническа експертиза, размера на имуществените вреди - 6 118,10 лева. Ето защо всеки от тях следва да получи
стойност от тези вреди, съобразно размера на дела си - по 1/5 от 6 118,10 лева, или всеки по 1 223,62 лева.
За неимуществените вреди законодателят е приел, че
като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя
по принципа на справедливостта – чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката
на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът не следва да бъде източник
на обогатяване за пострадалия.
Съобразно установената съдебна практика в тази насока
справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените
морални страдания и др.
Съдът допълнително следва да съобрази освен приетите
лимити и съществуващата икономическа конюктура. Тези
критерии, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед
изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие,
респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги
обоснове с установените факти. Изброяването на тези критерии, представлява
единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на
определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено
съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищеца. /Решение на ВКС,
ТК, І т.о., т.дело № 1311/2019 г./
Видно от събраните по делото гласни доказателства,
беше установено, че в резултат на престъплението извършено от ответниците са
претърпени множество притеснения. Разпитаните свидетели дават безпротиворечиви показания единствено за причинен страх и
уплаха у присъствалия по време *** Х.Г.Х.. За него съдът приема, че искът е
основателен и доказан за пълния претендиран размер – 3000,00 лева.
Що се отнася до останалите ищци, са събрани гласни
доказателства, че същите не са присъствали при ***, но са били притеснени от
случилото се.
Житейски обосновано е и съдът приема, че безспорно е
причинен стрес и притеснения на всички съсобственици от причинения ***. Същият
е причинил дискомфорт у всички съсобственици.
От вида и характера на причиненото се налага извода,
че всички останали ищци, с изключение на Х., са претърпели душевен дискомфорт,
чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 1 000,00 лева, като до пълната
претендирана сума за всеки от тях, в размер на 3 000,00 лева, съдът ще
следва да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня
на извършването му, когато деецът е известен още тогава – чл.114 ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се смята в
забава и без покана.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня
на извършването му – 23.10.2014 г., когато
деецът е известен още тогава – чл.114 ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД
причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без покана.
На основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора,
съдът ще следва, да осъди ответниците солидарно да заплатят държавна такса в
размер на 524,72 лева. Заплатени са 400,00 лева за възнаграждение на вещо лице,
които ищците претендират като разноски. С оглед частичното уважаване на
предявените искове, съдът намира, че следва да присъди по съразмерност,
разноски на ищците в размер на 248,47 лева.
Ответниците не са направили разноски по делото, но
процесуалният представител на Р.С.К. адв. Р.П.П. е
поискала да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът намира, че с оглед размера на исковата претенция и осъществената
процесуална защита по делото, следва да определи адвокатско възнаграждение в
размер на 1 300,00 лева.
С оглед уважаването и отхвърлянето на исковите претенеции, следва да присъди по съразмерност, адвокатско
възнаграждение в размер на 792,80 лева на адвокат Р.П.П..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.С.К. ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, солидарно да заплатят на
Х.Г.Х.
ЕГН **********, чрез адв. Д.П., със съдебен адрес:***, ***, сумата от 4 223,62 лв., представляваща обезщетение, от които 1 223,62 лв
— имуществени вреди и 3 000 лв. - неимуществени вреди., ведно със законната лихва
върху главницата от 4 223,62 лв., считано
от 23.10.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.С.К. ЕГН **********,
с адрес *** и М.П.Д. ЕГН **********, с адрес ***, солидарно
да заплатят на
всеки от ищците В.Х.Х. ЕГН **********, К.Г.Х. ЕГН **********,
А.Г.Х. ЕГН **********, Х.Г.Х. ЕГН **********, всички
чрез адв. Д.П., със
съдебен адрес:***, ***, сумата от 2 223,62 лв., представляваща обезщетение, от които 1
223,62 лв — имуществени вреди и 1 000 лв. -
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 2 223,62 лв., считано от 23.10.2014 г. до
окончателното й изплащане, като до пълната претендирана сума за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Р.С.К. ЕГН **********,
с адрес *** и М.П.Д. ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно по сметка на ПРС, в полза на бюджета на
Съдебната власт държавна такса в размер на 524,72 лева.
ОСЪЖДА
Р.С.К. ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д. ЕГН **********, с адрес ***, солидарно да заплатят
В.Х.Х. ЕГН **********, К.Г.Х. ЕГН **********, А.Г.Х. ЕГН **********, Х.Г.Х. ЕГН
**********, Х.Г.Х. ЕГН **********, всички чрез адв. Д.П., със съдебен адрес:***, ***, сумата от 248,47 лева разноски на ищците за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА В.Х.Х. ЕГН **********,
К.Г.Х. ЕГН **********, А.Г.Х. ЕГН **********, Х.Г.Х. ЕГН **********, Х.Г.Х. ЕГН
**********, всички чрез адв. Д.П., със съдебен
адрес:***, ***, да заплатят на адвокат Р.П.П., с адрес ***, сумата от 792,80
лева за адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/М.Личева-Гургова
Вярно с оригинала.
М.К.