РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Пловдив, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300501459 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, чрез юрисконсулт Б. К.,
против Решение № 380/16.04.2021 г., постановено по г. д. № 11377/ 2020 г. по
описа на РС Пловдив, I-ви гр. с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, сумата от
2028,57 лв., представляваща застрахователното обезщетение по регресното
правоотношение по образувана при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД застрахователна преписка по щета № *** във връзка със заплатено
обезщетение за вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 10.01.2020 г. по отношение на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 04.09.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер от 72,69 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
30.04.2020 г. до 04.09.2020 г., както и сумата от 723,14 лв. – разноски в
исковото производство.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се представеният
застрахователен договор да е нищожен поради липса на надлежна страна,
1
доколкото като застрахован е посочен клон на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, което
дружество, поради вливането му в „ОББ Интерлийз“ ЕАД, е заличено, преди
датата на сключване на имуществената застраховка. Оспорват се също така
наличието на суброгиране в правата на застрахования, поради неплащане на
обезщетението на последния, а на дружеството, осъществило ремонт на
процесното МПС; механизмът на ПТП, както и размерът на вредите и на
законната лихва. Иска се отмяната на атакуваното решение и вместо това
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, чрез адвокат Е.Т., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Излагат се подробни съображения. Моли се жалбата да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение потвърдено.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
против Община Пловдив, с които се претендира сумата от 2028,57 лв.,
представляваща стойността на заплатено застрахователно обезщетение за
възстановяване на вреди, настъпили при пътнотранспортно произшествие,
осъществено на 10.01.2020 г. в гр. Пловдив, по отношение на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ***, вследствие преминаването му през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, по сключена застраховка „Каско
Стандарт“ със застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 72,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 30.04.2020 г. до 04.09.2020 г.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че по
отношение увреденото МПС е налице валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“, в срока на действие на която, е настъпило
застрахователно събитие. Приел е надлежно възникнало в полза на
застрахователя регресно право, с оглед изплащане на определеното
застрахователно обезщетение, на доверен сервиз, осъществил ремонта на
увредения автомобил, като неговият размер е в съответствие с действително
претърпените към датата на увреждането вреди. Предвид събраните
свидетелски показания и съдебноавтотехнитеска експертиза е достигнал до
извод за наличие на причинно – следствена връзка между поведението довело
2
до наличната неизправност на пътя в участъка по ул. „Б. С.“ до № 10, в гр.
Пловдив и настъпилите вреди, като механизмът на ПТП съответства изцяло
на уврежданията по МПС. По отношение последните е посочил, че не е
необходимо да бъдат отразени в нарочен протокол от органите на МВР,
доколкото случаят попада в хипотезата на чл.6, т. 3 от Наредба № Із - 41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от 30.01.2009г./, съгласно който не се
посещават от органите на МВР и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго МПС. Ангажирането на гаранционно -
обезпечителната отговорност на жалбоподателя е обосновано с наличието на
законово вменено задължение на Община Пловдив да поддържа пътя в
рамките на населеното място в изправност, съответно да сигнализира
неизправностите. Направеното своевременно възражение за съпричиняване на
вредите е прието за недоказано, при указана доказателствена тежест на
ответника да го установи.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по
чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е
необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
От събраните пред първостепенния съд доказателства се установява, че
е налице валиден договор за имуществено застраховане в срока на действие
на който, е настъпило застрахователно събитие по покрит риск.
Несвоевременно заявените от жалбоподателя с писмената му защита пред
3
районен съд и повторени във въззивната жалба възражения в тази посока, не
следва да бъдат разгледани. Същите са преклудирани, доколкото не са
включени своевременно в очертания спорен предмет по делото и е
недопустимо произнасянето по тях за първи път едва във въззивната
инстанция.
Представената застрахователна полица № ***/19.11.2019 г. е с период
на покритие от 21.11.2019 г. до 20.11.2020 г., като в случая застрахователното
събитие от 10.01.2020 г. е настъпило в срока на нейното действие. Последното
представлява покрит риск, по клауза „Пълно каско“, съгласно общите условия
на застрахователя, актуални към 17.09.2018 г., доколкото при движение по
път в населено място – по ул. „Б. С.“ до № **, в гр. Пловдив, лекият
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от водача А. С. М., е
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при
което е ударил задна дясна гума и джанта на автомобила, в резултат на което
са причинени имуществени вреди.
Не е налице твърдяната от жалбоподателя непълнота в установената от
първоинстанционния съд фактическата обстановка. В тази връзка правилно е
приет за доказан механизмът на ПТП. Няма причина да не бъдат
кредитирани показанията на свидетеля А. С. М. - водач на увредения лек
автомобил при настъпване на ПТП. Те не се намират в противоречие с
дадената пред застрахователя информация, а уточняват същата, в пълно
съответствие с първоначално декларираното. Показанията на свидетелката са
логични и последователни, житейски обосновани и достатъчни, за да
установят, че лекият автомобил, който тя е управлявала, е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно по ул. „Б. С.“ до №
10, в гр. Пловдив, при което е ударил задна дясна гума и джанта на
автомобила, в резултат на което са причинени имуществените вреди. Вещото
лице по приетата по делото съдебноавтотехнитеска експертиза е категорично,
че при посочения в исковата молба механизъм на ПТП е възможно от
техническа гледна точка да бъдат повредени съответните детайли в
посочената степен. В същото време по делото липсват твърдения,
респективно данни за наличие на друга възможна причина за увреждане на
автомобила или това същият да е бил увреден преди преминаването през
необозначената дупка на пътното платно.
Споделя се изводът на първоинстанционния съд за наличие на пряка
причинна връзка между настъпилите вреди и поведението на лицата,
натоварени от Община Пловдив с поддръжка на пътя и сигнализиране при
негови неизправности. Без тяхното бездействие вредите не биха били търпени
и не би се наложило преодоляването им.
На свой ред, противоправността на посоченото бездействие се
обосновава с разпоредбите на чл. 31 от Закон за пътищата и чл. 167, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, с които е вменено задължение на съответната община, като
собственик на общинския път, да го поддържа и ремонтира, както и да
обезпечава безопасното движение, като сигнализира препятствията и ги
4
отстранява. Като юридическо лице, тази дейност общината осъществява, чрез
своите служители или наети по възлагане трети лица, поради което пътят на
реализиране на нейната отговорност е по реда на чл. 49 от ЗЗД. Касае се за
отговорност за чужди бездействия. Тя е безвиновна по своя характер и от
гледна точка на увредения има обезпечително-гаранционна функция. Не е
оборена по делото и законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД по
отношение на третите лица преки изпълнители на работата.
На следващо място не се споделят оплакванията в жалбата за липсата на
конкретика за необходимите за ремонта допълнителни части и ремонтни
дейности. В съдебно заседание от 07.04.2021 г. експертът е обяснил подробно,
че данните за необходимите операции при подмяна на определен детайл, са
заложени от самия производител в програмата Audatex, използвана за
изчисляване на възстановителната стойност на увреденото имущество.
Следователно същите представляват необходима част от стандартен протокол
за отремонтиране на повредени детайли на съответния производител на
автомобили, по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ и заключението на вещото
лице следва да бъде кредитирано от съда и в тази му част.
Неоснователно е и възражението за липса на възникнало в полза на
застрахователя регресно право, доколкото обезщетението е платено на
сервиза, извършил ремонта, вместо на увреденото лице. Според чл. 394 от КЗ,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор. Законодателят не е посочил като
единствено надлежно плащането, извършеното в полза на застрахования. В
случая в самата полица е отбелязано наличието на допълнително покритие –
„официален сервиз“, както и в представения опис на претенцията, подписан
от представител на застрахования, е изрично отбелязано, че избраният начин
на обезщетяване е сервизиране. От представените в първоинстанционното
производство доказателства се установява, че за претърпените и декларирани
имуществени вреди, застрахователното дружество е съставило доклад за щета
№ ***, като е определило за настъпилото пътно транспортно произшествие да
бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2028,57 лева. С
възлагателно писмо от 13.01.2020 г. ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е
възложило на автосервиз „Силвър стар ритейл“ЕАД, да отстрани щетите по
автомобила. Поради това плащането на сумата от 2028,57 лв., извършено с
платежно нареждане рег.№ 20200318029970017386/18.03.2020 г. в полза на
„Силвър стар ритейл“ЕАД, с отразени в основанието му номер на заведената
щета и регистрационен номер на увредения лек автомобил, е надлежно
извършено. От този момент – 18.03.2020 г. за ищеца възниква
суброгационното право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на
застрахования срещу ответника по делото.
Поставянето в забава на длъжника обаче е настъпило в различен, по –
късен момент, от датата на посочената изискуемост на регресното вземане. По
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД ответникът е поставен в забава едва с
получаване на изричната покана за плащане. В случая този факт е настъпил
5
на 29.04.2020 г., когато в Община Пловдив е получена регресната покана изх.
№ 02445/18.04.2020 г. на застрахователя. Доказателство е известието за
доставяне ИД PS 1000 040H3E K. Ето защо не е налице твърдяното във
въззивната жалба противоречие и неяснота относно началната дата, от която
застрахователят претендира обезщетение за забава върху паричното
задължение за минало време. Правилно определен с помощта на онлайн
лихвен калкулатор е и неговият размер за периода от 30.04.2020 г. до
04.09.2020 г., а именно 72,69 лв.
Налага се извод, че от събраните в хода на делото доказателства се
установява изпълнение на фактическия състав, пораждащ регресното право на
застрахователя, както и акцесорното право на обезщетение за времето на
забава в изпълнението на съответстващото му главно задължение.
Предвид пълното съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По представен по реда на чл. 80
от ГПК списък те са в размер на 372,00 лв. адвокатско възнаграждение,
съгласно т. 7 от фактура № **********/24.06.2021 г., заплатено с преводно
нареждане № А00071638547/28.06.2021 г. Същите следва да бъдат присъдени.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/16.04.2021 г., постановено по г. д. №
11377/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, I-ви гр. състав.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Позитано“ № 5, сумата от 372, 00 лева /триста седемдесет и два лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6