РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Бургас, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело №
20212100900378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „ВЙНС 78” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Пчелин, община
Сунгурларе, област Бургас, представлявано от управителя Валери Бойчев
Арнаудов, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски” № 11 - адвокат
Данчо Йорданов, против Община Сунгурларе с ЕИК *********, с
административен адрес област Бургас, гр. Сунгурларе, ул. „Георги Димитров”
№ 2, представлявана от кмета Георги Стефанов Кенов, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 88, ет.1 – адвокат Галин Кутиев. Предявени
са осъдителни искове за следните суми, дължими по т.I.1. и т.IV. от
споразумение между страните с № 455/ 20.12.2017г. за разсрочване на
парични задължения по договор № 184/ 18.12.2012г. за продажба на
дървесина на корен : 201 104,94 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяването на иска на 12.08.2022г. до окончателното й
изплащане; 53 185,34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.01.2019г. - 09.08.2021г.
Обстоятелства, на които се основават исковете :
Ищецът твърди, че на 18.12.2012г. страните сключили договор № 184
за продажба на дървесина на корен, съгласно който община Сунгурларе в
качеството си на продавач се задължила за срок от 5 години да прехвърли на
„ВЙНС 78” ЕООД в качеството му на купувач собствеността върху дървесина
на корен за обект 1300-2 от Общински горски фонд /наречен обекта/, а
1
купувачът се задължил да добие и извози дървесината и да заплати
договорената цена от общо 350 000 лв. Договорът бил многократно изменян с
анекси и споразумения, като е прекратил действието си на 31.12.2017г.
Независимо от извършеното авансова плащане дейностите по договора не
били изпълнени в цялост поради грубо неизпълнение на договора от
ответната Община, който забранил достъпа на ищцовото дружество – купувач
до отдели на ОГФ на територията на общината. Поради изтичането на срока
на договора и невъзможността да се добие пълното количество дървесина
страните уредили взаимоотношенията си с процесното споразумение № 455/
20.12.2017г., с т.I.1 от което ответникът признал задълженията си към
ответника по договор № 184/ 18.12.2012г. на стойност 201 104,94 лв., като
страните постигнали договореност сумата да бъде заплатена в срок до
31.12.2018г. На 13.08.2018г. бил подписан анекс № 1 към това споразумение,
с което община Сунгурларе се задължила да заплати и друго, неупоменато в
споразумението задължение към „ВЙНС 78” ЕООД в размер на 32 372 лева,
което впоследствие било изпълнено. С т.2 на този анекс страните са
декларирали още, че всички останали клаузи от споразумението запазват
своето действие и остават непроменени. Ищецът счита, че процесното
споразумение № 455/ 20.12.2017г. представлява валиден договор за спогодба
и има сила на закон за страните относно окончателното уреждане на
възникналите между тях предходни отношения по повод договора за
продажба на дървесина на корен с № 184. До момента ответникът не е
изпълнил претендираното задължние. Извършил е само едно плащане по
споразумение № 455/ 20.12.2017г. - сумата от 5000 лв., платена с преводно
нареждане от 01.03.2018г, , като на основание чл.76 от ЗЗД това плащане
било отнесено за погасяване на най-обременителното задължение по
споразумението – това по т.III, с което са уредени отношения по друг договор
/№ 161/, което е предмет на т.д. № 463/ 2020г. по описа на Окръжен съд -
Бургас.
С представен в преклузивния срок писмен отговор ответникът оспорва
предявения иск. Твърди, че посоченият от ищеца чл.1 от споразумение № 455
се отнася до договор № 161, за който се отнася и представеното приложение
за фактури и количества, като такова липсва по отношение на предявения в
настоящото производство договор № 184. Счита, че след прекратяването на
облигационното правоотношение по договор № 184 правата са погасени и не
е имало основание за постигане на споразумение между страните. Така
споразумение № 455 създава права по несъществуващо правоотношение и
признава вземания с изтекла давност. Позовава се на друго споразумение - №
450/ 08.12.2015г., с което страните са уредили всички висящи отношения.
Заявява и възражение за нищожност на споразумение № 450/ 08.12.2015г.,
чиито основания са неясни.
Оспорва и претенцията за мораторна лихва, като твърди, че с т.V от
споразумението ищецът се е отказал от правото си да търси лихви. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихви.
2
С допълнителната си искова молба ищецът поддържа, че в т.I.1 от
споразумение № 455 е допусната техническа грешка, като неправилно е
посочен договорът, за който се отнася – действителният договор е № 184, а не
№ 161, отношенията по който са уредени в т.III. Приложението, което е
неразделна част от споразумението, действително се отнася за договор № 161,
тъй като този договор също е предмет на споразумението. Сочи, че
процесното споразумение 455 се е наложило поради неизпълнение на
задълженията на ответника по предходното споразумение № 450.
Уточнява, че претендираното задължение по т.I.1 от споразумение №
455 е формирано като от авансово платените суми по договор № 184 е
приспадната стойността на добитата дървесина. Поради това остатъкът е бил
различен в различните моменти, но не е променян след сключването на
споразумение № 455, тъй като след него добив на дървесина не е
осъществяван.
Оспорва възраженията на ответника. Счита, че нито при сключването
на споразумение № 455, нито към предявяването на иска е изтекла
погасителната давност за паричното вземане по т.I.
Уточнява претенцията си за мораторна лихва, като сочи, че се
претендира такава, начиная от датата на забавата на ответника за изпълнение
на паричното задължение по споразумението, тъй като при неизпълнение на
парично задължения кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на
законната лихва. Счита, че тази претенция не противоречи на отказа от лихви,
направен със споразумение № 450, тъй като той се отнасял до изтеклите към
онзи момент лихви.
С представения допълнителен отговор ответникът поддържа
възраженията си.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във
връзка с чл.365 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
във връзка с чл.286 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Осъдителните претенции на ищеца „ВЙНС 78“ ЕООД са основани на
твърдение за изискуемо парично задължение на ответника Община
Сунгурларе, произтичащо от т.I.1. на сключеното между тях споразумение №
455/ 20.12.2017г. за разсрочване на парични задължения по договор № 184/
18.12.2012г. с предмет продажба на дървесина на корен. Фактът на сключване
на споразумението е безспорен по делото. Спорно е съдържанието на този
договор. Съгласно текста на представения документ по т.I.1. от
споразумението страните са постигнали съгласие за съществуването на
3
парично задължение на ответната Община Сунгурларе към ищеца „ВЙНС 78“
ЕООД по договор № 161/ 22.12.2011г. в размер на 201 104, 94 лв. с ДДС. С
т.III от споразумението страните са се договорили, че задължението на
ответника към ищеца, произтичащо от договор № 161/ 22.12.2011г. в размер
на 161 132,79 лв. с ДДС ще бъде изцяло заплатено от ответника до
30.06.2018г. С т.I.2 и т.I.3. са установени други парични задължения, които са
извън предмета на настоящия спор. С т.IV. е постигнато съгласие, че
останалите парични задължения, извън това по т.III, ще бъдат заплатени в
срок до 31.12.2018г. Съгласно клаузата на т.II паричните задължения по т.I са
подробно описани в счетоводна справка – приложение № 1, което е
неразделна част към споразумението. Неоспореното съдържание на това
приложение удостоверява по фактури и размери възникналите задължения по
договор № 161/ 22.12.2012г. общо 390 958 лв. с ДДС, от които заплатени –
229 825,21 лв. и незаплатени – 161 132,79 лв. Представено е и второ
приложение № 1, също неоспорено по делото, което удостоверява неизпълнен
размер на парично задължение по договор № 184/ 18.12.2012г. – 201 538,97
лв. Описанието на получените суми по този договор, издадените фактури и
дължимата сума, съдържащо се в това двустранно подписано приложение
изцяло съответства на едностранната справка, издадена от ищеца, за
дължимите суми по договора с № 184 към 31.12.2018г. Клаузите относно
претендираното процесно парично задължение не са променени със
сключения от страните анекс към споразумението - № 1/ 13.08.2018г.
Не е спорно между страните и е служебно известно на съда, че
паричното задължение в размер на 161 132,79 лв. по договор № 161/
22.12.2011г., дължимо по т.III от цитираното споразумение № 455/
20.12.2017г., е предмет на предявена осъдителна претенция по т.д. № 463/
2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, което към момента не е
приключило с влязло в сила съдебно решение.
Спорно е между страните действителното съдържание на договорката
на страните по т.I.1. от споразумението относно парично задължение в размер
на 201 104,94 лв. Ищецът твърди, че тази клауза визира паричното
задължение по друг договор с № 184/ 18.12.2012г., който по грешка
неправилно е изписан в споразумението като № 161/ 22.12.2011г. Ответникът
оспорва твърдение. Между страните не е спорно сключването на посочения
договор № 184 с предмет продажба на дървесина на корен.
За установяване на твърдяната грешка в споразумението ищецът със
съгласието на ответника ангажира показанията на свидетеля Васил Панделиев
– бивш кмет на Община Сунгурларе, който е сключил процесното
споразумение с ответника. Свидетелят установява пред съда, че процесното
споразумение е сключено по повод на съществуващо задължение по договор
№ 184, описано в т.I.1 в размер на 201 104,94 лв., а задължението по договор
№ 161 е това, описано в т.III – в размер на 161 132,79 лв. Неоснователно е
възражението на ответника, че свидетелят е заинтересована страна. По делото
липсват данни свидетелят, който при сключването на споразумението е
4
действал като представител по закон на ответната Община Сунгурларе,
понастоящем да е заинтересован от изхода на спора в полза на ищеца. Поради
това съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни,
безпротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, които не са
опровергани от други събрани по делото доказателства. В подкрепа на тези
свидетелски показания е и граматичното тълкуване на цялото споразумение и
на клаузата на т.III, която безспорно визира само задължението по договор №
161 в размер на 161 132,79 лв. – това задължение е подробно описано в
приложение № 1; клаузата на т.III и текстът на цялото споразумение не дават
основание да се приеме, че задължението от 161 132,79 лв., описано в т.III, е
част от това по т.I.1. в размер на 201 104,94 лв. Липсват други издадени от
страните документи или двустранни съглашения, въз основа на които да се
гради довод, че претендираното задължението по договор № 161 от
161 132,79 лв. представлява част от описаното парично задължение в размер
на 201 104,94 лв. Ето защо съдът приема за установено, че предмет на т.I.1. от
процесното споразумение № 455/ 22.12.2017г. е парично задължение на
ответника към ищеца по договор № 184/ 22.12.2011г. в размер на 201 104,94
лв. с включено ДДС, което съществува независимо от задължението на
ответника по т.III в размер на 161 132,79 лв., произтичащо от договор № 161/
22.12.2011г.
Процесното споразумение между страните № 455/ 20.12.2017г.
представлява двустранен договор по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗЗД, който на
основание чл.20а от ЗЗД е задължителен за сключилите го страни. Въз основа
на съдържанието на този договор съдът приема, че същият представлява
договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, с който страните
прекратяват съществуващ между тях спор относно съществуването на
описаните в него парични договорни задължения, като чрез взаимни отстъпки
са постигнали съгласие за размера на процесното задължение по договора им
с № 184/ 18.12.2012г. и са договорили нов падеж за изпълнение на това
парично задължение – 31.12.2018г. /т.IV./ Съдът е длъжен да зачете
действието на сключения между страните договор за спогодба и да приеме, че
занапред отношенията между страните са такива, каквито те са уговорили със
споразумението, уреждайки чрез взаимни отстъпки съществуващ между тях
спор. В този смисъл е и трайната съдебна практика - например решение №
134/ 21.06.2019г. по гр. д. № 4255/ 2018 г., III г. о., ГК на ВКС, постановено по
правния въпрос за значението на спогодбата. Настоящият съд споделя
изложените от касационната инстанция доводи, като приема, че при
постигната между страните по облигационното правоотношение спогодба,
съдът не изследва действителните фактически отношения на страните преди
нейното сключване, нито интереса на страните от спогодбата. Противното би
било в противоречие със същността на договора за извънсъдебна спогодба
като способ за разрешаване на спорове чрез взаимни компромиси. Законът
/чл.365, ал.2 вр. чл.9, ал.1 от ЗЗД/ предоставя на страните възможност чрез
взаимните си отстъпки да създават, изменят или погасяват всякакви
5
правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния
спор. На основание чл.9, ал.1 от ЗЗД страните имат свободата да определят
съдържанието на договора си за спогодба, като са ограничени само от
повелителните норми на закона и от добрите нрави. По тези съображения
съдът намира за неотносими към предмета на настоящия правен спор всички
предходни договорености на страните по цитираните договори за продажба на
дървесина № 161/ 22.12.2011г., № 184/ 18.12.2012г., споразумение № 450/
08.12.2015г. и отправените извънсъдебни изявления за сключване на анекс, за
възстановяване на суми и др.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла давност за
вземанията по договор № 184. На първо място следва да се отбележи, че
изтичането на погасителната давност не погасява съществуването на самото
задължение, а само правото на кредитора да упражни принудително правото
си на вземане /арг. чл.118 от ЗЗД/. Поради това и договорната свобода на
страните при сключването на спогодба не е ограничена от изтичането на
погасителната давност. Освен това, в процесния случай не може да се
направи и извод за изтекла към момента на сключване на споразумението
погасителна давност за процесното парично вземане. Съгласно чл.110 от ЗЗД
срокът на погасителната давност е пет години. Видно от текста на договор №
184, договореният срок е 31.12.2017г., а процесното споразумение № 455 е
сключено преди тази дата – на 20.12.2017г.
По тези съображения съдът приема, че страните са валидно обвързани
от договорно правоотношение по споразумение за разсрочване на парични
задължения № 455/ 29.12.2017г., с което е признато съществуването на
парично вземане на ищеца от ответника в размер на 201 104,94 лв. с ДДС с
договорен падеж до 31.12.2018г. На основание чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно. По делото не се твърди и не се установява изпълнение на това
парично задължението. Поради това на основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД
искът за изпълнението му е основателен и доказан.
На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД след падежа на задължението
ответникът е в забава - от 01.01.2019г. След тази дата на основание чл.86, ал.1
вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавата си
в размер на законната лихва.
С т.V. от споразумението ищецът се е отказал да претендира
дължимите законни лихви за забава върху всички просрочени парични
задължения. Тълкувайки това изявление на страната съгласно чл.20 от ЗЗД,
съдът приема, че отказът има за предмет изтеклия до момента на сключване
на споразумението период на забава за паричните задължения. Изводът се
налага, както от граматическото тълкуване на текста на т.V., така и от
смисъла на цялото споразумение, с което не са установени вземания за забава
на описаните парични задължения с изтекъл падеж. Липсва основание да се
приеме, че отказът визира и бъдещите законни лихви, които биха били
6
изискуеми след настъпването на договорения нов падеж.
Неоснователно е ответниковото възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като от падежа на задължението за обезщетение за забава на
01.01.2019г. до предявяването на иска на 12.08.2021г. не е изтекла
установената в чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишна погасителна давност. Поради
това съдът приема, че за предявения период на забавата 01.01.2019г. –
09.08.2021г. искът за обезщетение в размер на законната лихва е доказан по
основание. На основание чл.162 от ГПК съдът определя това дължимо
обезщетение чрез ползването на информационен продукт Апис – Финанси/
Изчисляване на законна лихва - в размер на 53 181,09 лв., в който искът следа
да бъде уважен. За разликата над тази сума до предявения размер от 53 185,34
лв. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по делото разноски. Разноските на ищеца са в
размер на общо 16 782,61 лв., включващи 10 167,61 лв. – заплатена държавна
такса и 6615 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС. За тези
разноски, съразмерно с уважените искове, ответникът му дължи сумата от
16 782,33 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ с ЕИК *********, с
административен адрес област Бургас, гр. Сунгурларе, ул. „Георги Димитров”
№ 2, представлявана от кмета Георги Стефанов Кенов, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 88, ет.1 – адвокат Галин Кутиев, да заплати
на „ВЙНС 78” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
село Пчелин, община Сунгурларе, област Бургас, представлявано от
управителя Валери Бойчев, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски”
№ 11 - адвокат Данчо Йорданов, следните суми, дължими по т.I.1 от
споразумение между страните с № 455/ 20.12.2017г. за разсрочване на
парични задължения : 201 104,94 лв. – главница по договор № 184/
18.12.2012г. за продажба на дървесина на корен, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяването на иска на 12.08.2021г. до окончателното й
изплащане; 53 181,09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 01.01.2019г. - 09.08.2021г.; както и сумата от 16
782,33 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за разликата над уважения размер от 53 181,09 лв. до предявения
размер от 53 185,34 лв.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8