РЕШЕНИЕ №
гр.Тетевен
,02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Петя Георгиева като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 354 по описа за 2020 г. на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.Б.К.
*** , против наказателно постановление № 20-0451-000917 от 09.12.2020г. на хххххна длъжност началник
на РУ към ОДМВР –Ловеч ,РУ Ябланица , с което на жалбоподателя за това ,че на
25.11.2020г. в 00,30ч в община Ябланица на път №3, като водач на лек автомобил
БМВ 316 КОМПАКТ , с рег.№ хххххв с. ххххх, управлявал лекия автомобил и използвал пътищата отворени за обществено
ползване , като с контролирани поднасяния от едната пътна лента в другата описвал полукръгове с автомобила ,не носел свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория, поради което водачът използвал пътищата
отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари , което е нарушение на чл.104б т.2 ЗДвП , както и не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория с което е
нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП . На
жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В жалбата се твърди ,че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно , като е нарушен
материалния и процесуалния закон , неправилно била възприета фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.К. редовно
призован, се явява лично и с адв. С.Х. от ЛАК, административно наказващия
орган не се явява не се представлява .
Процесуалния представител на
жалбоподателя, адв. Х. моли да бъде отменено наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
На 25.11.2020г. в 00,30ч. свидетелите
служители на административно наказващия орган М.С. Д. и П.Б.П. извършвали контрол по пътното
движение ,били нощна смяна от 20,30 до 08,30ч.в с. *************** .
Жалбоподателят тръгнал от едно заведени , което било в близост до патрула и с въртене на гуми описвал движение по пътя
наляво -надясно от едната пътна лента в
другата, служители го настигнали със
светлинен и звуков режим спрели го на
около 200м откъдето тръгнал поискали
документите и установили кой е водача. Местото където го спрели било на
главната улица , св. Д. видял ,че водачът не е бил завил за къщата си ,
съставен е АУАН , като в законово установеният срок е подадено възражение ,
издадено е процесното наказателно постановление .
В показанията си свидетелят Б.ББ. твърди ,че бил със жалбоподателя , там
бил и св. Г.В.Б.на заведение в с. ********
, което се намира на *********, на
главния път , тогава се обадила по телефона съпругата на жалбоподателя ,че я
болял корема и да я заведял до болницата тогава потеглили , което било малко по
рязко. Жалбоподателя и св. Б. тръгнали ,а св. Безимков останал в заведението
, спрели първо пред дома на свидетеля Б.
за да вземе и той жена си , когато спрели полицаите били зад тях и им искали
документите , твърдят ,че не са правили движения наляво и на дясно ,а просто
тръгнали по рязко .
От представените по делото писмени
доказателства е видно ,че жалбоподателя е сключил граждански брак с Н П Н и
същата видно от удостоверение №35/31.01.2021г.е приета в МБЛА Б.Слатина за задържане на бременността , като същата е
бременна в 7-я месец.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че констатациите в АУАН
съответстват на фактическата обстановка. Така установената фактическата
обстановка се установява от показанията на свидетелите М.Д. и П.П. които са
очевидци на нарушението и са възприели именно жалбоподателят да управлява автомобила.
Показанията на свидетелите са точни, последователни и логични и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Що се отнася до показанията на
свидетелите Б Б. и Г Б съдът не ги кредитите , тъй като първият е племенник на
съпругата на жалбоподателя ,а вторият
братовчед на жалбоподателя , същите са в родствена връзка и настоящият състав
счита ,че същите са заинтересовани от изхода
на делото , като по никакъв начин не се доказаха твърдения съпругата на жалбоподателя да е
звъняла, а още по-вече , същия въпреки случилото се да е предприел някакви
действия да я заведе в болница ,допълнително жалбоподателят не е носил документи в себе си
свидетелство за управление на МПС и талон .
С оглед на гореизложеното съдът приема за
установено по несъмнен начин извършването на нарушенията, авторството на
жалбоподателят и вината му.
При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП гласи: На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Съдът намира, че правилно на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца – водач на МПС, който отворени за обществено ползване, или ги ползва за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Размерът на наказанието е конкретно определен от законодателя и по
тази причина не може да се подлага на коментар.
Съобразно нормата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП :Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него.
От
събраните по делото доказателства се установява и доказва по безспорен начин,
че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил административните
нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
тъй като водач на лек автомобил на процесната дата и
място не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. Описаното нарушение е
подведено под правилната квалификация, съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед извършените административни нарушения, правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183,
ал.1, т.1,пр. 1, 2, съответно за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е
била наложена глоба в предвидения от закона фиксиран размер, който също не
подлежи на корекция от страна на съда.
Съдът намира, че допуснатото
от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото е формално и за неговата съставомерност не е
необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса
води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в
сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0451-000917 от 09.12.2020г. на хххххна длъжност началник
на РУ към ОДМВР –Ловеч ,РУ Ябланица , с което на Г.Б.К. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл. .175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата -
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1,2
от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва
по реда на АПК пред Административен съд – гр. Ловеч , в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: