Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8/27.01.2020 г. гр.Варна
Варненският апелативен съд, втори наказателен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
при участието на секретаря ПЕТРАНКА
ПАСКАЛЕВА и прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА, като разгледа докладваното от съдия
Тончева ВНОХД №347/2019г. по описа на
ВАпС, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
С присъда №14/12.07.2019 г., постановена по
НОХД №230/2018 г. по описа на ОС-Търговище, подсъдимият А.Х.А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.”б” от НК,
защото на 09.08.2017г. по второкласен път ІІ-48 гр. Омуртаг – гр. Котел, на км.
7+500м, Омуртагска община, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Сузуки-Вагон“ с рег. № СН 5452 КА, нарушил правилата за движение – чл.37,
ал.3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лица – на Стефанка
Илиева Тенева и на Господин Делчев Т..
Наказанието е индивидуализирано при
приложението на чл.54 от НК, като кумулативната санкция е попълнена с лишаване
от свобода за срок от три години и лишаване от право за управление на МПС за
срок от пет години, приложен е и чл.66, ал.1 от НК с продължителност на
изпитателния срок от пет години.
С присъдата са разрешени въпроси относно
разноските и веществените доказателства по делото.
С оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание, повереникът на частните обвинители е пренесъл висящността
на съдебното производство пред въззивната инстанция. По съдържание въззивната
жалба е лаконична, в общ план се твърди, че наложеното наказание лишаване от
свобода е занижено и несъответно на доказателствата за смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и процесуалното
му поведение. Искането към въззивния съд е в аспекта на чл.337, ал.2, т.1 от НПК, като претендираното завишение на наказанието се свързва и с общественото
усещане за справедливост на санкциите.
В пренията във въззивното съдебно заседание
представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за основателна.
Позовавайки се на предходни наказания на подсъдимия в битието му като водач на
МПС, прокурорът обосновава становището си относно необходимостта от увеличение на
наказанието.
Повереникът на частните обвинители поддържа
въззивната си жалба, като допълва съображенията по нея с факта на смъртта на
едно цяло семейство и липсата на осъзната вина у подсъдимия относно деянието и
последиците му.
Пледоарията на служебния защитник подчертава
правилността на първоинстанционната присъда, като по негово мнение нейната
справедливост се поражда от обективната оценка на релевантните към чл.54 от НК
обстоятелства и наличието на съпричиняване на общественоопасните последици от
страна на пострадалия Господин Т. (починал).
В лична защита подс.А. заявява, че не е
виновен. Припомня, че той е бил ударен от автомобила на пострадалите, като в
резултат на травмите и стреса е получил тежки увреждания, наложили поставяне на
четири байпаса. Подсъдимият говори за оказана помощ при изваждането на
пострадалата Тенева и качването й в специализирания медицински автомобил.
В последната дума подс.А. иска от хората да
гледат, да мислят и да кажат за какво е виновен.
Въззивната инстанция, след като провери
изцяло правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.А. е правоспособен водач на
МПС. Считано от месец май 2017 година същият управлява л.а. „Сузуки-Вагон“ с
ДК№ СН 5452 КА.
На 09.08.2017 год. около 17.00 часа
подсъдимият се движил по второкласен път II-48- от гр.Омуртаг по посока
гр.Котел. Пътната настилка била суха, видимостта добра. До бензиностанция „Вяра
1“ЕООД (км.7+500м), подсъдимият спрял на отбивка вдясно, с намерение да
пропусне автомобилите по пътя, да завие наляво, като пресичайки пътното платно
да навлезе в бензиностанцията. Няколко минути след спирането – около 17.05ч.
подс.А. излязъл от отбивката, завил наляво и се насочил към бензиностанцията.
По същото време и
в същия участък от пътя, посока от гр.Омуртаг към гр.Котел, се движил със
скорост от 90 км/ч управляваният от Господин Денчев Т. лек автомобил „Форд Мондео“
с ДК№Х0480АТ. В автомобила на предна
дясна седалка пътувала и Стефанка Илиева Тенева.
В този участък от
пътя за водача на л.а. „Форд Мондео“ действало ограничение на скоростта от 70
км/ч, въведено с пътен знак В26.
Три секунди след като подсъдимият предприел
завиване наляво и навлязъл в пътното платно, траекторията на движение на л.а.
„Сузуки Вагон“ се пресякла с тази на л.а. „Форд Мондео“, движещ се направо.
Последвал удар - страничен, кос за л.а.“Сузуки Вагон“ и челен, ексцентричен за л.а. „Форд Мондео“, с първоначална контактна зона между ляв калник
и ляво колело на първото МПС и предната дясна част на другия автомобил. В
резултат на удара л.а.„Форд Мондео“ се
отклонил и продължил движението си вляво към бетонова конструкция, където последвал
втори челен ексцентричен удар, а след
това и покой на колата.
От своя страна л.а. „Сузуки-Вагон“ започнал движение на
транслация и ротация по часовата стрелка и спрял зад л.а. „Форд Мондео“.
В резултат на силните деформации в предната
част на л.а. „Форд Мондео“, пострадалите Господин Т. и Стефанка Тенева получили
тежки физически наранявания. Подсъдимият също получил увреждания, които не попречили
на движението му.
По сигнал на св. Мустафа Хасанов на мястото
на ПТП-то пристигнал автопатрул на РУ-Омуртаг, а по-късно и автомобили на ЦСМП.
Въпреки положените медицински грижи пострадалите починали.
Заключения на две СМЕ (том 1, л. 40-42 и л.43-45) изясняват причините за смъртта на Господин и
Стефанка Теневи:
-за Господин Т. - съчетана черепно мозъчна и
гръдна травми, довели до травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки и
разкъсването на съдово – бронхиалният сноп в хилуса на дясното белодробно
крило, с масивен кръвоизлив в гръдната кухина. Смъртта е била неизбежна,
настъпила е много бързо;
-за Стефанка Тенева - тежка съчетана гръдна
и коремна травми с натрошаване на ребра вляво с разместването им, разкъсване на
съдово бронхиалният сноп в областта на хилуса на лявото белодробно крило,
разкъсване на черния дроб, свободно излята кръв в гръдната и в коремната кухини.
И при тази пострадала смъртта е настъпила бързо, като е неизбежна по характера
си.
Заключение на СТЕ (том 1, л.48) установява
липса на следи от манипулации по видеозапис, предаден доброволно за нуждите на
разследването.
Според тройна АТЕ (том1, л.57 – 90) ПТП-то е
настъпило в условия на прав пътен участък, през светлата част на денонощието и
при добра видимост, при сух асфалт, в зона на регулирано движение с пътни знаци
и хоризонтална маркировка, при интензивно движение към момента на
пътно-транспортното произшествие. Ударът за л.а. „Сузуки Вагон“ е страничен
кос, а за л.а. „Форд Мондео“ е челен ексцентричен. Скоростта с която се движил
л.а. „Сузуки Вагон“ към момента на удара е 25,2км/ч. Към същия момент
водачът на л.а. „Форд Мондео“ управлявал със скорост от 90км/ч, с опасна
зона за спиране 76, 6м. При тази скорост водачът на л.а „Форд Мондео“ не е имал
възможност и време да спре преди настъпването на сблъсъка.
Както бе посочено, в зоната на ПТП-то, от
разклона за с.Станец (до при 7+289км) до преди разклона за с.Веренци, скоростта
на движещите се МПС-та била ограничена със знак В26.
В тази връзка и заключение на тройна ДАТЕ
(л. 96, НОХД) сочи, че при спазване на скоростното ограничение от водача на
л.а.“Форд Мондео“, т.е. при движение със 70 км/ч, ПТП-то отново би настъпило, но с промяна на динамиката
и зоната на съприкосновение от удара, а в случай на аварийно задействане на
спирачната система от момента, когато л.а.“Сузуки вагон“ започва движението си,
л.а. „Форд Мондео“ би спрял преди мястото на удара.
Отразената по-горе, а и в мотивите към
проверяваната присъда фактическа обстановка, се извлича от обективния анализ на
протокол за оглед, скица, фотоалбум; протоколи за доброволно предаване; частично
от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите по делото,
заключения на експертизите, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства.
Пред настоящата инстанция приетите
фактически положения не се оспорват. В условията на служебното начало, проверката
за обоснованост на първоинстанционната присъда приключва с положителна
констатация, като въззивният състав споделя аналитичните съображения на
първоинстанционния съд, изложени на стр.162 гръб – 164 от НОХД. Проведената от
ТОС оценка за достоверност на доказателствените средства и достатъчност почива
на закона, установената съдебна практика
и правилата на формалната логика. Смисловото единение между ВДС (т.1, л.20 от
д.пр), обективните находки, фиксирани при оглед на местопроизшествие и изготвените
ВДС -и (т.1, л.15-19 от д.пр.), очертават безпротиворечиво картината на
събитието, предметно на настоящето производство. Наличните по делото тройна
АТЕ, тройна ДАТЕ, две СМЕ и техническа експертиза са обосновани поради изчерпателност на
обсъдената доказателствена основа, като същите дават проследими и научно
защитени положения относно времето и механизма на инкриминираното деяние. На
тази фактическа съвкупност частично противоречат обясненията на подсъдимия
относно скоростта на движение на л.а.“Форд Мондео“, обосновано отхвърлени като
недостоверни от първоинстанционния съд (л.163 гръб от НОХД).
По делото като спорен се откроява въпросът
оказал ли е подсъдимият помощ на пострадалата Тенева в аспекта на пределите,
очертани с т.5 от ППлВС 1-1983, така че да се обмисли законовата привилегия по
чл.343а от НК. Първоинстанционният съд се е ангажирал с отрицателен отговор
(л.163 гръб от НОХД), който е единствено възможният на плоскостта на
фактическите източници, с оглед следните съображения:
В обясненията си в съдебното следствие
подсъдимият твърди, че е инициирал обаждането на тел.112, също че е помогнал за
изваждането на пострадалата Тенева от автомобила и поставянето й в линейката, а
след това с помощта на свой роднина дърпали вратата, за да освободят другия
пострадал (л.116, НОХД). За достоверността на доказателствения източник в обсъдимата
част надеждни индикатори са показанията на св.св.Стойнев, Тончев, Георгиева и
Киров. Привидно показанията на първия свидетел подкрепят твърдението на
подсъдимия (л.63, НОХД). Подобен извод обаче е възможен само при избирателно
позоваване на събраните при разпита на двамата гласни доказателства. Подобен
похват е процесуално неизряден, т.к. би причинил изкривяване на
доказателствената основа. За постигане на обективност въззивният състав
съпостави тази гласна група източници с показанията на св.св.Тончев и
Георгиева (л.65-л.67, НОХД, л.98, т.1 от
д.пр.), които изключват действия на А.А. в насока на чл.343а от НК. Подобни
факти отсъстват и в показанията на св.Киров (л.145, НОХД), изясняващи, че
предната шофьорска врата е била дърпана с колан и с помощта на бус от него,
полицаите и други момчета, като „..После
като свършихме работата имам предвид това, че дето помагахме на човека, тогава
чак го видях А.…“ (л.146, НОХД).
От своя страна видеозаписът от
бензиностанцията и показанията на св.Мехмедов (л.68, НОХД) изключват
достоверността на обясненията на подсъдимия във връзка с инициатива към тел.112.
В пределите на установените фактически
положения окръжният съд е приложил правилно материалния закон, приемайки
деянието на подсъдимия за съставомерно по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б.”б” от НК,
тъй като при управление на МПС по
непредпазливост причинил смъртта на две лица. В причинно-следствена връзка с
противоправната последица се намира извършеното
от подсъдимия нарушение по чл.37, ал.3 от ЗДвП, което категорично е
инициално за развилото се събитие.
Първоинстанционният съд е спазил указанията
на т.5 от ТР 2-2016-ОСНК, законосъобразно разграничавайки небрежността като
конкретна форма на непредпазливото поведение на подсъдимия по чл.11, ал.3 от НК. Деецът е причинил съставомерните последиците без субективно да ги е съзнавал,
но при знание от негова страна на задължението по чл.37, ал.3 от ЗДП. Нарушаването
на това правило е резултат от решението на А. да излезе от крайпътна територия без
да пропусне движещите се с предимство автомобили – действие, сложило начало на
причинния процес
При правилното приложение на материалния
закон, окръжният съд е провел индивидуализацията на наказанието в пределите на
чл.54 от НК. В съдебното досие не се откриват доказателства за многобройност
или изключителност на смекчаващите обстоятелства, поради което обсъждането на
чл.55 от НК е лишено от основание.
Наказанието на подсъдимия е определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минимума - в размер от 3
години лишаване от свобода и пет години лишаване от правоуправление. В
принципен план това наказание е справедливо, което заключение очертава
становището на въззивния състав за неоснователност на жалбата на частното
обвинение.
Обществената опасност на конкретното
престъпление е висока, като тежестта на съставомерните последици са обосновали и
по-високата нормативна наказуемост.
Личността на дееца се чертае от чистото му
съдебно минало, заболявания (т.1, л.122, т.2, л.л. 142, 164, 167, 174 от д.пр.)
и факта, че е пенсионер по болест. В хода на досъдебното производство и
най-вече към момента на първото процесуално-следствено действие по чл.155 от НПК, подсъдимият е оказал съдействие (показания на св.св.Стойнев и Тончев).
А.А. е водач на МПС от 1969 година. Справка
(т.2, л.190-л.191) установява наказването му по административен ред, като
съобразно указанията на ППлВС 7-1985 наказателни постановления №№914/2010г. и
605/2011г. не могат да бъдат отчитани (налице е
отбелязване в справката за платени глоби). По-нататък през 2013 година и
2016 година подсъдимият е наказван двукратно с фиш за нарушения по чл.21, ал.1
от ЗДвП, конкретно за превишение на разрешената скорост с между 21 до 30 км/ч
(извлича се от чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП), които противоправни прояви
обосновават извод за известна недисциплинираност на А. като водач на МПС.
Извън аналитичната дейност на окръжния съд е
останало заключението на тройната ДАТЕ относно съпричиняване на резултата от
страна на починалия водач поради нарушение на режима на скоростта по чл.21 от ЗДвП. Съобразно т.1, б.б от ППлВС 7-1964 и т.1 от ТР 2-2016-ОСНК, поведението
на пострадалия от ПТП, което е допринесло за причиняване на вредоносния
резултат следва да намери отражение при индивидуализацията на наказанието на
дееца.
Приведените съображения сочат, че окръжният
съд е наложил справедливо наказание при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в санкционния минимум по чл.343, ал.3 от НК. Тук е
мястото да се припомни и формата на вина, която резонира с наказанието от три
години лишаване от свобода.
Кумулативната санкция е попълнена с лишаване
на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години. Съпътстващото
наказание въззивният съд счита за справедливо с оглед характеристиката на подсъдимия
като водач на МПС и естеството на допуснатото от него нарушение, довело до
реализирането на ПТП и смъртта на двама души.
Първоинстанционният съд правилно е приложил
нормата на чл.66, ал.1 от НК. Известно от последователната съдебна
практика по института на условното осъждане (Р 95-2019-3 н.о., Р 210-2019-3
н.о., Р 68-2019, 2 н.о. и пр.) е приоритетното значение на задачата за
поправяне на дееца, като в никой случай не следва да се игнорира въздействието
му върху обществото. Основен предмет на съдебния анализ по приложимостта на
чл.66, ал.1 от НК е дали от доказателствата по делото може да се направи
съответен, обоснован извод за възможно поправяне на подсъдимото лице без
въдворяването му при режимни условия. Тази преценка, както е посочено в Р
95-2019-3 н.о. не е самостойна, а следва да се основава на диалектическата
връзка с генералната превенция като цел на наказанието. Базови за
правоприлагането по чл.66 от НК са личните качества на подсъдимия и конкретната
обществена опасност на престъплението.
В процесния казус единственото отегчаващо
отговорността на подс.А. обстоятелство е реализираното спрямо него
административно наказване по ЗДвП. Този факт не бива да се надценява, т.к.
характеристиката на правонарушенията и липсата на сериозна темпорална връзка
помежду им не позволява извод за трайно неправомерно поведение на подсъдимия по
пътищата.
Самото му инкриминирано деяние не се
отличава с някаква особеност в сравнение с масовите случаи на пътни
произшествия, завършили с възможно най-тежкия резултат. Последният е отчетен
нормативно при фиксиране на санкционните граници по чл.343 от НК. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството,
че инкриминираното ПТП е резултат само на едно нарушение по ЗДвП, което е от
значение за обществената опасност на деянието. Ето защо в случая личността на подсъдимото
лице не изисква интензивно наказателно-правно третиране поради сравнително
положителната му лична характеристика, крайно влошеното здравословно състояние и напредналата
възраст. Личната превенция по чл.36 от НК е постижима в обществени условия, под
угрозата на максималния изпитателен срок от пет години. С така наложеното
наказание по вид и размер се осмисля и генералната превенция по чл.36 от НК,
тъй като се касае до сериозна санкция, предизвикваща редица ограничения и
неблагоприятни последици за дееца, представляващи съответно и еднозначно
предупреждение към останалите водачи за сериозността и неотвратимостта на
наказанието в случай на неправомерно поведение.
Един от сериозните доводи на частното
обвинение за искането им по чл.337, ал.2, т.1 от НПК е липсата на осъзната вина
у подсъдимия. Постигането на подобен резултат с по-високо и ефективно наказание
също не би се гарантирал, доколкото се касае до индивидуален процес на промяна
в самосъзнанието, който протича с различни темпове при всеки отделен човек. По
мнение на настоящия въззивен състав, тежестта на кумулативното наказание има
необходимия ресурс да предизвика подобни промени в нагласите. Що се касае до
процесуалното поведение на подс.А., засегнато във възизвната жалба, първо
същото е изрядно и второ, то би имало отношение към мерките за процесуална
принуда и евентуално с чл.22 от НПК, но не относно вида и размера на наложеното
наказание.
Проведената цялостна въззивна проверка на
обжалвания акт не констатира основания за неговата отмяна или изменение.
Законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото и от
частните обвинители разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Правилно е
процедирано и с приложените по делото веществени доказателства.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №14/12.07.2019 година, постановена от Окръжен съд-Търговище по НОХД №230/2018
година.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: