Р Е
Ш Е Н
И Е № 4 5 6
гр.Пловдив,22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря АНГЕЛИНА КОСТАДИНОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №120/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правна квалификация по чл.694,ал.1,т.2 ТЗ.
Ищецът
„Строително дружество ММ“АД-в несъстоятелност-гр.Чепеларе, обл.Смолян,с ЕИК
*********,твърди,че е длъжник в производството по несъстоятелност,образувано по т.д.№595/2017 г. по описа
на ОС-Пловдив и че в това производство с молба вх.№2890 от 03.08.2017 г.
ответната Национална агенция за приходите е предявила вземания в общ размер на
72 115,75 лв.,претендирани като задължения за данък върху добавена
стойност,задължения за корпоративен данък и задължения за осигурителни
вноски,начислени въз основа на подадени от длъжника справки-декларации,декларации
обр.6 и ГДД по чл.92 от ЗКПО,както и лихви за забава,начислени върху
претендираните главници.Твърди,че така предявените от НАП вземания са подробно
описани по основание и размер в справката,представена към исковата молба по
реда на чл.366 от ГПК.Твърди,че същите вземания не са били приети от синдика в
горното производство по несъстоятелност и са включени в списъка на неприети
вземания,обявен в ТР по партидата на дружеството-ищец на датата 06.10.2017
г.Твърди още,че по реда на чл.690,ал.1 от ТЗ ответникът НАП-София е възразил
срещу неприетите от синдика вземания с посоченото в ИМ възражение и че то е
било уважено от съда с определение от 05.01.2018 г.,постановено по ч.т.д.№630/2017
г. на ОС-Пловдив,в резултат на което с определение №204 от 02.02.3018
г.,постановено в производството по несъстоятелност по реда на чл.692,ал.4 от ТЗ
вземанията са били включени в списъка на приетите от синдика вземания,като това
определение е било обявено на 05.02.2018 г. по партидата на дружеството-длъжник
ва ТР под №20180205112218.
Предвид
горните обстоятелства,дружеството-ищец заявява,че на основание чл.694,ал.1,т.2
от ТЗ за него е налице интерес от предявяване на процесния иск за установяване
несъществуването на вземанията,предявени от НАП-София с молба вх.№2890/03.08.2017
г. по описа на ОС-Смолян и че съгласно разпоредбата на чл.635,ал.3 във вр. с
чл.694,ал.1 от ТЗ легитимиран да предяви иска е длъжникът чрез неговите органи.
По
съществото на иска дружеството-ищец сочи следните основания за несъществуване
на процесните вземания,предявени от ответната агенция в производството по
несъстоятелност на дружеството,а именно:
Твърди,че
вземанията,предявени от ответната агенция и включени в списъка на приети
вземания с горното съдебно определение от 02.02.2018 г.,представляват публични
задължения за данък върху добавената стойност,задължения за корпоративен данък
и задължения за осигурителни вноски.Твърди,че основанията за възникване на
публичните задължения за данъци са подадени от ищеца декларации по чл.92 от ЗКПО,декларации образец 6 и справки-декларации,описани в исковата молба,а
основанията за възникване на публичните задължения за задължителни осигурителни
вноски са описаните в същата молба декларации обр.6 за месец декември 2006 г. и
месец юли 2007 г.Ищецът заявява,че всички така предявени публични вземания в
общ размер от 72 115,75 лв. не съществуват,тъй като са погасени по давност
на основание чл.171,ал.1 от ДОПК-с изтичането на предвидения в разпоредбата
5-годишен давностен срок.Счита,че погасяването на публично задължение поради
изтекла давност настъпва по силата на закона и че това погасяване е уредено
единствено в ДОПК,който е специален закон спрямо ЗЗД и последният закон е
неприложим относно публични задължения.Излага в исковата си молба аргументи в
защита на позицията си,че синдикът законосъобразно не е приел предявените от
НАП вземания,както и че с това „неприемане“ синдикът е направил възражение за
изтекла погасителна давност относно тези вземания,на каквото същият имал и
право,и задължение.
В
исковата си молба ищецът излага обстоятелства и аргументи и за обосноваване на
твърдението си,че давността на предявените от НАП вземания не е била спирана
или прекъсвана по смисъла на чл.172 от ДОПК.В тази връзка и по изложените в
исковата молба причини,ищецът счита,че соченото в ИМ постановление за налагане
на обезпечителни мерки от 06.04.2011 г.,издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП-Пловдив,не е породило правно действие по отношение на него,поради което
и постановлението не е довело до спиране на погасителната давност относно
вземанията на ответната агенция.
На
база горните основни твърдения,дружеството-ищец моли да бъде постановено
съдебно решение,с което да се признае за установено несъществуването на
вземания на ответната НАП от ищеца в общ размер на 72 115,75
лв.,претендирани като публични задължения за данък върху добавената
стойност,задължения за корпоративен данък и задължения за осигурителни
вноски,включени в списъка на приетите от синдика вземания с определение №204 от
02.02.2018 г.,постановено по т.д.№595/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,ХХIII-ти състав.Моли да бъде разпоредено
тази вземания да бъдат изключени от одобрения списък на приетите от синдика
вземания.Моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът
НАП-София е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е
оспорил процесния иск,излагайки подробни съображения за това.В тази връзка
счита за неоснователни твърденията на дружеството-ищец,че за периода от
25.03.2011 г. до 13.10.2015 г. то не е можело да бъде субект на правоотношения
поради вписаното на първата дата заличаване на дружеството в ТР и заявява,че
тези твърдения не се подкрепят от актовете,вписани в същия регистър по
партидата на дружеството-ищец.Подробни доводи и обстоятелства в тази връзка
ответникът излага в отговора си.На база същите ответната агенция счита,че
коментираното в ИМ и влязло в сила постановление за налагане на обезпечителни
мерки е породило своя правен ефект по отношение на погасителната давност и тя е
била спряна на основание чл.172,ал.1,т.6 от ДОПК.Освен това счита,че с
предявяването на публичните вземания в производството по несъстоятелност на
дружеството-ищец давността е прекъсната-чл.685а от ТЗ и е спряла да тече до
прекратяване на производството по несъстоятелност.
Ответникът
излага в отговора си и аргументи за обосноваване на тезата си,че с подадените
от ищеца справки-декларации,годишни данъчни декларации и декларации
обр.6,същият извънсъдебно е признал размера на дължимия от него данък,който
следва да внесе в определените от закона срокове.Изложил е доводи и за
дължимостта на лихвите,чието съществуване дружеството-ищец е оспорило с
предявения по делото отрицателен установителен иск.
В
законния срок ищецът е подал допълнителна искова молба,в която е заявил,че
изцяло поддържа първоначалната си искова молба и излага доводи във връзка с
подадения от ответната агенция отговор и направените там възражения срещу
иска.Отново се позовава на основното си твърдение,заявено и в първоначалната
искова молба,че предявените в производството по несъстоятелност вземания на
ответника НАП-София,предмет на предявения отрицателен установителен иск,са
погасени по давност,както и че давността относно същите вземания не е била нито
спирана,нито прекъсвана.В тази насока оспорва твърдението на ответника,че процесното
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№********** от
06.04.2011 г. е надлежно връчено на него-ищеца по настоящото дело,като
подробните си доводи за това развива в допълнителната искова молба.Счита за
необосновано твърдението на ответника,че от вписванията в ТР по партидата на
дружеството,не може да се обоснове извод за вписани в регистъра на датата
25.03.2011 г. заличаване на дружеството.Излага в допълнителната си искова молба
и аргументи срещу довода на ответника,че „Строително дружество ММ“АД не е
преставало да съществува като правен субект.Намира в тази връзка,че до отмяната
на заличаването на дружеството в ТР,заличаване е имало и доколкото в периода
25.03.2011 г.-13.10.2015 г. в Търговския регистър е стояло обявено
обстоятелството,че дружеството е заличен търговец,то безспорно не е съществувал
субекта.
От
ответника Национална агенция за приходите-София не е подаден в законния срок
отговор на допълнителната искова молба.
Синдикът
на „Строително дружество ММ“АД-/н/-С.Е.Б.,имащ на основание чл.694,ал.4 от ТЗ
задължението да участва в производството по процесния иск,е подал писмен
отговор /становище/ по същия иск.В него синдикът заявява,че доколкото
предявения иск за несъществуване на прието вземане на кредитор е в интерес на
масата на несъстоятелността,тъй като при евентуалното му уважаване ще се намали
размера на вземанията,подлежащи на удовлетворяване,то синдикът смята същия иск
за основателен.Заявява,че поддържа изцяло съображенията си,изложени при
изготвяне на списъка на неприети вземания,както и тези,изложени от него в
становището му,което е депозирал в производството по подаденото от НАП
възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ от 17.10.2017 г.Счита,че твърденията на
кредитора НАП за наложена обезпечителна мярка,която да е спряла давността,не са
подкрепени с никакви писмени доказателства,а и към молбата на агенцията за
предявяване на вземанията не са били приложени никакви писмени доказателства.И
счита за неясно как е била наложена обезпечителна мярка срещу заличен търговец,при
положение,че по време на издаването на
коментираното в ИМ постановление дружеството-ищец е било вписано в ТР
като „заличено“ акционерно дружество /за периода от 25.03.2011 г. до 13.10.2015
г./.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По
допустимостта на иска:
Дружеството-ищец
е длъжник,спрямо който има открито производство по несъстоятелност по т.д.№595/2017
г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XXIII-ти
състав /с предишен №25/2012 г. по описа на ОС-Смолян,прекратено поради отвод на
всички съдии от посочения съд/ и същото дружество е обявено в несъстоятелност
със съдебно решение,вписано в Търговския регистър на датата 30.06.2017 г.Не е
спорно,а и се установява,че в производството по несъстоятелност на ищеца
ответната Национална агенция за приходите-София е предявила вземания в общ
размер на 72 115,75 лв. с молба вх.№2890/03.08.2017 г.,представена в заверено
копие по настоящото дело.Това са публичноправни вземания срещу
дружеството-длъжник за данък върху добавената стойност,корпоративен данък и
осигурителни вноски ведно с изтекли
лихви за забава,установени въз основа на подадени от ищеца декларации по
чл.92 от КПО,декларации образец 6 и справки-декларации,които са описани
поединично в молбата за предявяване на вземанията,както и в процесната искова
молба.Така предявените от НАП вземания са включени като неприети в съставен от
синдика на „Строително дружество ММ“АД списък на приети и неприети вземания,който
е обявен по електронната партида на същото дружество в Търговския регистър на
датата 06.10.2017 г. и е представен в заверено копие по настоящото дело.
По
реда на чл.690,ал.1 от ТЗ е подадено възражение от НАП срещу частта от списъка
на синдика,в която предявените с молбата от 03.08.2017 г. вземания са включени
като неприети и това възражение е разгледано по ч.т.д.№630/2017 г. по описа на
ОС-Пловдив,XXIII-ти
състав.С определение от 05.01.2018 г.,постановено по същото дело,съдът е уважил
подаденото от НАП възражение,в резултат на което с определение №204 от
02.02.2018 г.,постановено в производството по несъстоятелност по т.д.№595/2017
г.,съдът е одобрил списъка на приети вземания с корекцията,че включва в него
предявените от НАП вземания в общ размер от 72 115,75 лв.Последното определение
е обявено в ТР на датата 05.02.2018 г.,както съдът констатира при извършената
служебна проверка по партидата на дружеството-длъжник.
Гореизложените
обстоятелства обосновават извод,че са налице визираните в чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ
предпоставки за предявяването на процесния отрицателен установителен иск от
ищеца в качеството му на длъжник в образуваното спрямо него производство по
несъстоятелност.Това е така,защото вземанията,предмет на иска,са предявени от
ответната агенция в производството по несъстоятелност на ищеца и не са били
приети от синдика,респективно-не са включени в изготвения от него списък на
приети вземания,но впоследствие в резултат на разгледано и уважено възражение
на НАП срещу неприемане на същите вземания,подадено на основание чл.690,ал.1 от ТЗ,вземанията са били включени в списъка на приети вземания с определението по
чл.692,ал.4 от ТЗ,постановено от съда в производството по несъстоятелност на
ищеца-длъжник.
Наред
с горното съдът констатира,че е спазен преклузивния 14-дневен срок по
чл.694,ал.6 от ТЗ за предявяването на иска,който срок започва да тече от датата
на обявяване в търговския регистър на определението по чл.692,ал.4 от ТЗ.В
случая това определение е обявено в
регистъра на датата 05.02.2018 г. и оттогава тече посочения 14-дневен срок,при
което положение той изтича на датата 19.02.2018 г.Процесната искова молба е
подадена на датата 19.02.2018 г.,когато е изпратена на съда по пощата и с оглед
на това е видно,че законния преклузивен срок за предявяването на иска е
спазен.Предвид изложеното и като съобрази,че са налице визираните в
чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ предпоставки за предявяване на иска,съдът намира същия за
допустим и затова дължи разглеждането му по същество.
По
съществото на процесния иск:
Страните
не спорят,че вземания на ответната Национална агенция за приходите,които са
били включени в списъка на приети вземания с определение №204 от 02.02.2018
г.,представляват публични задължения на ищеца за данък върху добавената
стойност,задължения за корпоративен данък и задължения за осигурителни
вноски,както и задължения за лихви върху главниците,като основанията на
възникването на тези задължения /изключая,разбира се,задълженията за лихви/ са
следните подадени от ищеца пред НАП декларации,а именно:справка-декларация вх.№21000975389
за м.01.2010 г.,справка-декларация вх.№21000981281 за м.03.2010
г.,справка-декларация с вх.№21000977878 за м.02.2010 г.,справка-декларация с
вх.№21000987327 за м.06.2010 г.,справка-декларация с вх.№21000994474 за
м.08.2010 г.,декларация обр. 6 с вх.№21002070103821 за м.02.2007 г.,декларация
обр.6 с вх.№21002070681684 за м.03.2007 г.,декларация обр.6 с вх.№21002070524358
за м.05.2007 г.,декларация обр.6 с вх.№21002071030536 за м.07.2007 г. и
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№********** да 2009 г.Общият размер на същите
вземания е 72 115,75 лв.Този размер се потвърждава и от основното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от в.л.В. Ш.,неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обосновано и професионално извършено.От този общ
размер сумата от 40 781,70 лв. представлява сборна главница,а сумата от 31
334,05 лв.-лихва върху главниците,установени с изброените декларации,начислена
за периода от възникване изискуемостта на съответната главница до датата 18.07.2017
г. /до която дата лихвата е начислена в подадената от НАП молба за предявяване
на вземания с вх.№2890 от 03.08.2017 г. и изх.№24-15-501/15#19 от 31.07.2017 г.,представена в
заверено копие с отговора на исковата молба/.В хода на настоящото дело е представено
писмо с изх.№С180021-178-0028364/01.11.2018 г. на НАП-ТД Пловдив-офис
Смолян,адресирано до Началника на отдел „Държавни вземания“ при ТД на
НАП-Пловдив,в което се съдържа информация за извършени погасявания на
задължения по гореизброените декларации,като в писмото е посочен и съответния
размер на погасеното задължение по съответната декларация.В тази връзка,по
искане на ищеца,е поставена допълнителна задача на съдебно-счетоводната
експертиза да отговори на въпросите в какъв размер са погасените съгласно
посоченото писмо задължения за главници,предявени от НАП в производството по
несъстоятелност на „Строително дружество ММ“АД /н/ като вземания от последното
и каква част от предявените от НАП вземания остават непогасени след пресмятане
на погасените съгласно писмото задължения.Отговор на тези въпроси е даден в
допълнителното заключение на в.л. В. Ш. и в крайна сметка става ясно от същото
заключение,че погасените от дружеството-ищец задължения за главници не участват
в предявените от НАП вземания в производството по несъстоятелност на
дружеството.При това положение се налага извода,че размера на предявените и
приети в същото производство вземания на НАП за главници по гореизброените
декларации възлиза именно на установената по-горе обща сума от 40 781,40 лв. и
че не се установява някаква част от тази главница да е била изплатена от
длъжника,а това,което той е платил,изобщо не е предявено в производството по
несъстоятелност и съответно на това-не е в предметния обхват на настоящото
исково производство по процесния отрицателен установителен иск.
Между
страните в настоящия процес поначало не е спорно възникването на публичните
вземания,основани на горните декларации.Спорно обаче е дали тези вземания са
съществували към момента,когато са предявени от НАП в производството по
несъстоятелност на дружеството-ищец с молбата от 03.08.2017 г.,или вече са били
погасени поради изтекла спрямо тях погасителна давност.Това всъщност е и
основният спорен въпрос между ищеца и ответника в настоящото исково
производство.В тази връзка ищецът поддържа,че процесните публични вземания в
общ размер от 72 115,75 лв. не съществуват,защото към датата на предявяването
им предвиденият в нормата на чл.171,ал.1 от ДОПК петгодишен давностен срок е
бил изтекъл и вземанията са погасени по давност.Ответната агенция от своя
страна противопоставя възражението,че към същата дата давностния срок по
посочената разпоредба не е бил изтекъл,защото с постановление изх.№0381-000004
от 06.04.2011 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е наложена
обезпечителна мярка по повод на процесните вземания и затова на основание
чл.172,ал.1,т.6 от ДОПК погасителната давност е спряла да тече,като към момента
на предявяване на вземанията тя не е била изтекла.Срещу този довод на
ответника,ищецът заявява твърдението,че посоченото постановление за налагане на
обезпечителна мярка не е произвело действие,съответно на което не е и спирана
давността по чл.171,ал.1 от ДОПК,защото постановлението е издадено в
периода,когато дружеството-ищец е било заличено от търговския регистър и с
оглед на това не е могло да бъде носител на предявените от НАП задължения.
Във
връзка със спорните по делото въпроси се установява от фактическа страна,че на
датата 25.03.2011 г. е вписано заличаването на „Строително дружество ММ“АД от
Търговския регистър /вписване №20110325095737/ поради приключило производство
по ликвидация на същото дружество.След това обаче,в резултат на предявен и
уважен иск по чл.29 от ЗТР срещу това вписване,с решение №311 от 22.07.2013
г.,постановено по т.д.№215/2011 г. по описа на ОС-Смолян е признато за
установено,че с вписването под №20110325095737 е извършено вписване на
несъществуващото обстоятелство заличаване на търговеца по партидата на
„Строително дружество ММ“АД-в ликвидация,като заедно с това съдът е постановил
и заличаване на извършеното вписване по партидата на търговеца.С решение №449
от 14.07.2014 г.,постановено по възз. т.д.№580/2014 г. по описа на Апелативен
съд-Пловдив,посоченото решение на ОС-Смолян е обезсилено в частта,с която се
постановява заличаване на вписано по партидата на „Строително дружество ММ“АД
обстоятелство и е потвърдено в останалата част,с която на основание чл.29 от
ЗТР е признато за установено,че е извършено под горния номер вписване на
несъществуващо обстоятелство,а именно-заличаване на търговеца поради приключило
ликвидационно производство.Решението на АС-Пловдив е обжалвано пред ВКС в
частта,с която се потвърждава първоинстанционното решение на ОС-Смолян в
горепосочената му част,но с определение №713 от 02.10.2015 г.,постановено по
т.д.№3668/2014 г. на ВКС,ТК,I-во
т.о.,решението на Апелативен съд-Пловдив от 14.07.2014 г. не е допуснато до
касационно обжалване в атакуваната му част.Така в крайна сметка горното решение
на ОС-Смолян е влязло в сила на датата 02.10.2015 г. в частта,с която
разгледания иск по чл.29 от ЗТР е бил уважен.Всички тези обстоятелства се
установяват от посочените решения на ОС-Смолян,АС-Пловдив и определението на
ВКС,представени по настоящото дело в заверени копия.Като последица от уважения
иск по чл.29 от ЗТР,на датата 13.10.2015 г. е извършено ново вписване по
електронната партида на „Строително дружество ММ“АД в Търговския регистър,с
което е заличено вписаното на 25.03.2011 г.
обстоятелство,а именно-заличаването на търговското дружество от
регистъра.Това става видно от публичнодостъпните данни за извършваните по
същата партида вписвания и бе констатирано от съда при извършена от него
служебна проверка по тази именно партида.Предвид изложеното става очевидно,че
за периода 25.03.2011 г. до 13.10.2015 г. „Строително дружество ММ“АД е било
заличено от търговския регистър.
Наред
с горното,по делото се доказа твърдението на ответната НАП,че е налице
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№********** от
06.04.2011 г.,издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за
обезпечаване на публичните вземания на агенцията от „Строително дружество
ММ“АД,установени на база гореописаните декларации.Същото постановление е
представено по настоящото дело в заверено копие и е видно от него,че с него се
налага запор на вземания на дружеството-длъжник,които то има от трето лице /от
Община Чепеларе/ по конкретно посочен договор.Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е издадено,след като на датата 25.03.2011 г. е било вписано
заличаването на „Строително дружество ММ“АД от търговския регистър и преди
въпросното заличаване да бъде „отменено“ на датата 13.10.2015 г.
Отчитайки
горните факти,съдът намира за правилна позицията на ищеца,че постановлението за налагане на обезпечителна
мярка не е произвело действие,съответно на което не е станало и
основание,водещо до спиране на давността по чл.171,ал.1 от ДОПК.Това е
така,защото постановлението е издадено,след като дружеството-ответник е било
заличено от търговския регистър,а това означава,че то е престанало да
съществува като правен субект и с оглед на това не е могло да бъде носител на
задълженията спрямо НАП,за обезпечаването на които е издадено
постановлението.Фактът,че в един по-късен момент вписаното на датата 25.03.2011
г. заличаване на дружеството е признато за „несъществуващо обстоятелство“ с
влязло в сила съдебно решение и с оглед на това същото вписване е заличено от
регистъра на датата 13.10.2015 г. на основание чл.30,ал.1 от ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/,не променя извода,че извършеното на първата дата вписване е произвело
действие и с оглед на това заличеният търговец е престанал да съществува като
правен субект.Това е така,защото заличаването,предвидено в чл.30,ал.1 от
ЗТР,като императивна последица от уважаването на иска по чл.29,ал.1 от ЗТР,няма
обратно действие и съгласно разпоредбата на чл.8 от същия закон заличаването
прекратява само занапред действието на вписването,дори и в случаите,когато се
касае за вписване,признато за порочно с влязло в сила съдебно решение.В случая
заличаването на порочното вписване в регистъра е довело до промяна в правното
положение на ответното дружество,като е бил възстановен статута му отпреди това
вписване и се е стигнало до рядко срещаната
ситуация дружеството да „възникне“ отново в правния мир,но при всички
положения възстановяването на този статут на дружеството е занапред-от датата
13.10.2015 г.,когато порочното вписване е заличено от ТР.Предвид тези
съображения съдът счита за неоснователно поддържаното от ответника
възражение,че с издаването на постановлението за налагане на обезпечителни
мерки погасителната давност е била спряна на основание чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК.
Поначало
спрямо процесните вземания,тъй като те имат характера на публични вземания на
държавата срещу ответника-длъжник,е приложима уредената в нормата на чл.171,ал.1
от ДОПК погасителна давност.Съгласно тази разпоредба,публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,считано от 1 януари на
годината,следваща годината,през която е следвало да се плати публичното
задължение,освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.В случая се касае за
публични задължения на ищеца за данъци и осигурителни вноски,някои от които е
следвало да се платят през 2007 г.,а други-през 2010 г.С оглед на това за част
от тях петгодишния давностен срок по чл.171,ал.1 от ДОПК е започнал да тече от
01.01.2008 г.,а за други-от 01.01.2011 г. и съответно е изтекъл на 01.01.2013
г. и 01.01.2016 г.Молбата на НАП-София,с която са предявени процесните публични
вземания в производството по несъстоятелност на ищеца е подадена пред съда на
датата 03.08.2017 г. и е видно,че към тази дата приложимият давностен срок е
бил изтекъл за всяко едно от публичните вземания,установени на база описаните в
исковата молба декларации.Следователно,всички тези вземания за главниците по
декларациите,е било погасено по давност към момента на предявяването му в
производството по несъстоятелност на дружеството-ищец,а с оглед погасяването по
давност на галвниците,за погасени следва да се считат и акцесорните вземания за
лихви,предявени със същата молба на ответната агенция.Така се налага крайния
извод,че предявените в производството по несъстоятелност на ищеца публични
вземания в общ размер от 72 115,75 лв. са несъществуващи поради погасяването им
по давност и с оглед на това предявения отрицателен установителен иск по
чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Ответната
агенция се е позовала и на прекъсване на давността спрямо процесните вземания
на основание чл.685а от ТЗ от момента на тяхното предявяване в производството
по несъстоятелност на дружеството-ищец.Това възражение също се явява
неоснователно,тъй като към момента на предявяване на вземанията в същото
производство по несъстоятелност погасителната давност е била вече изтекла,а
прекъсване или спиране на давностен срок може да има,само в ситуация,при която
към съответния релевантен момент на прекъсването или спирането приложимият
давностен срок не е бил изтекъл.
Предвид
всички изложено по-горе,процесния иск ще се уважи изцяло като основателен и
доказан.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответната агенция следва да бъде осъдена да заплати
на дружеството-ищец сумата от 350 лв. съдебни разноски /платени възнаграждения
за вещо лице/.
Съгласно
чл.694,ал.7,изр. второ от ТЗ,при предявяване на иска не се внася предварително
държавна такса,но такава се дължи и с оглед изхода от процесния спор ответната
агенция следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на ОС-Пловдив.Дължимата
ДТ е в размер на 721,16 лв.,като размерът й съдът определи съобразно правилото
на чл.694,ал.7,изр. първо от ТЗ.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ,предявен от
„Строително дружество ММ“АД-в несъстоятелност-гр.Чепеларе, обл.Смолян,с ЕИК
********* против Национална агенция за приходите-София,че са несъществуващи вземанията на ответника Национална агенция за
приходите-София от ищеца „Строително дружество ММ“АД-в
несъстоятелност-гр.Чепеларе, обл.Смолян,с ЕИК ********* в общ размер на 72
115,75 лв. /ведно със законни лихви/,предявени в производството по
несъстоятелност на дружеството-ищец с молба на агенцията-ответник с вх.№2890 от
03.08.2017 г. като публични задължения за данъци,осигурителни вноски и изтекли
лихви за забава,включени в списъка на приетите предявени вземания по т.д.№595/2017
г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,ХХIII-ти
състав с определение №204 от 02.02.2018 г.,постановено по същото дело на
основание чл.692,ал.4 от ТЗ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
с Булстат ********* и с адрес:гр.София,бул.“Княз Дондуков“№52 да заплати на
„Строително дружество ММ“АД-в несъстоятелност,с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Чепеларе,област Смолян,ул.“Васил Гаджуров“№5 сумата от
350 лв. /триста и петдесет лева/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
с Булстат ********* и с адрес:гр.София,бул.“Княз Дондуков“№52 да заплати на
основание чл.694,ал.7 от ТЗ по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от
721,16 лв. /седемстотин двадесет и един лева и шестнадесет стотинки/ държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :