Р
Е Ш Е Н И Е
№…………./26.05.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на втори февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14792 по описа за 2012г, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът Д.В.И., твърди, че с ответника Д.И.Д. били
съдружници в събирателно дружество „Д., И. – Е.М.и с-ие“. На 16.06.2010г. връчил
на дружеството и на съдружника си Нотариална покана, с рег. № 1266, том I, № 22
по описа на Нотариус В.П.с район на действие – Районен съд П., с която отправил
изрично предизвестие за напускане на дружеството по реда на чл. 15 от
дружествения договор. С това за него се породило право да иска заплащане на
стойността на дела му от дружественото имущество, както и полагащата му се част
от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Общият размер на
делът му и неразпределаната печалба до момента на напускането му възлизала на
сумата в размер на над 1 355 000,00 лева. Доколкото разпоредбата на чл.
76, ал. 1 от ТЗ предвижда солидарна отговорност на учреденото събирателно
дружество и неговите съдружници, то в неговия патримониум възниква възможността
да насочи принудително изпълнение не само към юридическото лице СД „Д., И. – Е.М.и
с-ие“, но към съдружника Д.И.Д.. На 23.11.2010 г. ответникът Д., заедно със
съпругата си М. В. П. даряват на сина си В.Д.Д. правото на собственост върху
следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 14, изграден в груб строеж,
находящ се в гр. София, район Л., I сграда № 2, която представлява част от
жилищна група „Перлата“, построена в описаното по-долу място, вход „Б“, на 5
етаж, със застроена площ от 141,00 кв.м., състоящ се от: антре, тоалетна, баня
с тоалетна, стопанско помещение, коридор, баня с тоалетна, три спални с обща
тераса, дневна с тераса, кухненски бокс, при съседи: улица, улица, апартамент №
15 от вход „Б“ на сградата, апартамент № 13 от вход „Б“ на сградата, ЗАЕДНО С
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14, на сутеренен етаж, с площ 3,91 кв.м., при съседи: мазе №
13, мазе № 17, мазе № 15 и коридор, заедно със съответните ид.ч. от общите
части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху мястото, описано по-долу, ЗАЕДНО
С ГАРАЖ № 6, в сутерена на сграда № 2, със застроена площ 14,95 кв.м. при
съседи: гараж № 5, , мазе № 3, мазе № 1, коридор, преддверие и площ за маневри,
рампа, ЗАЕДНО СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 1010 кв.м., съставляващо УПИ
11-571,573, в кв. 43 а, по плана на гр. София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“,
при граници: от две страни улици, УПИ 1-571,572,573 и УПИ Ш-573,574. Чрез
извършеното дарение Д.И.Д. се разпорежда с недвижимото си имущество с цел да
осуети възможността на кредитора да се удовлетвори от имота при липса на
доброволно изпълнение на дължимата му се
част от дружественото имущество, както и неразпределената част от печалбата до
датата на напускането му. Предвид безвъзмездният характер на сделката, знанието
на приобретателя на вещните права за увреждането на кредитора И. не се нуждае
от доказване. Приобретателят е син на длъжника, поради което съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
недобросъвестността му се предполага. По изложените съображения иска съда да
постанови решение, с което да прогласи относителната недействителност по
отношение на ищеца на сключен между ответниците договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том VII,
рег. № 28157, дело № 1050/2010 г. по описа на Нотариус И.Д., рег. № 039 по
описа на НК и РД – СРС. Претендира разноски.
Ответникът М.В.П. оспорва твърдението, че имотът предмет на настоящия иск, е
прехвърлен с намерение да се увреди ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 88 от ТЗ, когато е налице претенция относно събирателно дружество, принудителното
изпълнение се насочва най-напред към дружеството, а при невъзможност за
удовлетворяване – към съдружниците. На тази основа съдружниците в събирателното
дружество не са солидарни длъжници. По тази причина, за да се претендира
вземане от съдружник, следва ищецът да докаже, че дружеството няма имущество, с
което да погаси задълженията си към кредиторите си. Видно от Баланса на „Д., И.
– Е.М.и с-ие“ СД дружеството има имущство, което е достатъчно за погасяване
претенциите на ищеца. На тази основа интересите на ищеца не са засегнати по
никакъв начин от извършеното действие по прехвърляне на конкретния имот.
Твърди, че ищецът се легитимира като кредитор, като е изложил твърдения, че
дружеството има задължение към него, представляващо неразпределена печалба в
размер на 1 355 000 лв., но не става ясно как е определена размера на
претенцията. Липсва решение на съдружниците за разпределяне на такава печалба.
Претендира разноски.
Ответникът Д.И.Д. оспорва иска. Твъди, че ищецът не е кредитор на никой от ответниците
в производството, поради което предявеният иск е процесуално недопустим. Извършената
разпоредителна сделка с недвижим имот в полза на дарения В.Д. не накърнява
правата на Д.И.. Дори да се приеме, че ищецът е кредитор на някой от
ответниците, от това не следва пряко, че процесната сделка е относително
недействителна въпреки безвъзмездният й характер. Сочи, че съгласно чл. 88 ТЗ,
когато е налице претенция относно събирателно дружество, принудителното
изпълнение се насочва най-напред към дружеството, а при невъзможност от
удовлетворяване – към съдружниците. Твърди, че притежаваното от СД „Д., И. – Е.М.и
с-ие“ имущество е напълно достатъчно да покрие каквато и да е претенция на Д.И..
При съществуващата императивна законова поредност при удовлетворяването по чл.
88 ТЗ, липсата на конкретност относно вземането на ищеца и наличното имущество
на събирателното дружество, искът се явява преждевременно заведен. При липсата
на твърдения, че М.П. е длъжник на ищеца, то за него няма правен интерес от
предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД спрямо този ответник.
Ответникът В.Д.Д. оспорва иска като недоказан. Твърди, че по делото не се
установява процесната сделка да е извършена след възникване на твърдяното от
ищеца вземане, същата да го уврежда, както и че Д.Д. е знаел за увреждането и
изобщо, че е знаел за вземането, както и че не се установява процесната сделка
да е извършена с цел увреждане на ищеца, каквито са изисквания на чл. 135 ал. 1
и 3 от ЗЗД. Не се установява да е възникнало твърдяното за Д. И. вземане за
заплащане на дял от имуществото на дружеството, респ. от кой момент и в какъв
размер е това вземане. Обявеният в ТР финансов отчет е съставен и относим към
31 декември на съответната финансова календарна година, а не към момента на
евентуално прекратяване на членство на ищеца в дружеството. По тези съображения
иска отхвърляне на исковете.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том VII, рег. № 28157,
дело № 1050/2010 г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039, се установява, че на
23.11.2010г Д.И.Д. и съпругата му М.В.П. даряват на сина им В.Д.Д.Д., следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 14, изграден в груб строеж, находящ се в
гр. София, район Лозенец, I сграда № 2, която представлява част от жилищна
група „Перлата“, построена в описаното по-долу място, вход „Б“, на 5 етаж, със
застроена площ от 141,00 кв.м., състоящ се от: антре, тоалетна, баня с
тоалетна, стопанско помещение, коридор, баня с тоалетна, три спални с обща
тераса, дневна с тераса, кухненски бокс, при съседи: улица, улица, апартамент №
15 от вход „Б“ на сградата, апартамент № 13 от вход „Б“ на сградата, ЗАЕДНО С
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14, на сутеренен етаж, с площ 3,91 кв.м., при съседи: мазе №
13, мазе № 17, мазе № 15 и коридор, заедно със съответните ид.ч. от общите
части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху мястото, описано по-долу,
ЗАЕДНО С ГАРАЖ № 6, в сутерена на сграда № 2, със застроена площ 14,95 кв.м.
при съседи: гараж № 5, , мазе № 3, мазе № 1, коридор, преддверие и площ за
маневри, рампа, ЗАЕДНО СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ид.ч. от общите части на сградата и
ид.ч. от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 1010 кв.м.,
съставляващо УПИ 11-571,573, в кв. 43 а, по плана на гр. София, местността
„Витоша ВЕЦ Симеоново“, при граници: от две страни улици, УПИ 1-571,572,573 и
УПИ Ш-573,574..
С Решение от 04.04.2014 г., постановено по т.д. № 11/2012г по описа на
Окръжен съд – гр. П., ответникът Д.И.Д. е осъден солидарно със събирателното
дружество (СД) „Д., И. – Е.М.и с-ие“ да заплати на ищеца Д.И. сума в размер на
400 000,00 лева, част от претенция в размер на 1 355 000,00
лева, представляваща стойността на дела на Д.В.И. при прекратяване на СД „Д., И.
– Е.М.и с-ие“ и частта от неразпределената печалба към 16.09.2010г на СД „Д., И.
– Е.М.и с-ие“, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.01.2012г
до окончателното й изплащане.
От Определение от 27.05.2015г.
постановено по т.д. № 190/2014г на Окръжен съд – гр.П., с установява, че е
допуснато обезпечение на исковата претенция на Д.И. срещу Д.И.Д. и СД „Д., И. –
Е.М.и с-ие“ по чл. 97, ал. 2 от ТЗ до размера на 31 000 лв. чрез налагане на
запор на дружествените дялове на ответника Д.И.Д., както и чрез налагане на
запор върху банковите сметки на събирателното дружество в „О.Б..Б“ АД, „О.Б.“
АД, „П.И.Б.“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Р.“ АД и „Т.Б.“ АД по иска за заплащане на
сумата от 784000,00 лева.
Други относими доказателства по делото не са събрани.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника се поражда при наличие на следните законови предпоставки,
установени кумулативно, а именно: че кредитор на вземане, по което длъжници са
ответниците Д.Д. и М.П.; че последните са се разпоредили със свое имущество в
полза на третия ответника; роднинските отношения между ответниците и знанието
на ответниците, че със сделката увреждат кредитора. Тежестта за доказване на
елементите от фактическия състав пораждащ правото се носи от ищеца.
С Решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV ГО на ВКС и
Решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., III ГО, на ВКС и др. се
прие, че в производството по П. иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то може обективно да произтече от твърдените от ищеца факти. Съдът
разглеждащ П. иск не проверява, съществува ли вземането, което ищецът счита, че
го легитимира като кредитор, освен ако то не е отречено с влязло в сила решен. Това е така, защото при
уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на иска, кредиторът
получава само една възможност да насочи принудителното изпълнение за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то
е преминало в патримониума на трето лице. За снабдяване с изпълнителен титул по
неудовлетвореното вземане кредиторът следва да води отделен иск. Ако в хода на
другото производство качеството на кредитор на ищеца бъде отречено или отпадне,
непротивопоставимостта на извършеното от ответника действие спрямо кредитора
губи сила. Следователно достатъчно е от твърденията в исковата молба да може да
се изведе, че ищецът е кредитор на ответниците.
В процесния случая по делото няма спор, че ищецът и ответника Д.Д. са били
съдружници в събирателното дружество „Д., И. – Е.М.и с-ие“. Не се оспорва и че
съгласно чл. 15 от дружествения договор, с напускане на дружеството,
съдружникът има право да получи стойността на дела си от дружественото
имущество, както и част от годишната печалба за времето до прекратяване на
членството му. С получаване на нотариалната покана, с рег. № 1266, том I, № 22
по описа на Нотариус В.П.с район на действие – Районен съд П., от 16.06.2010г,
с която ищецът отправя до ответника Д. и дружеството предизвестие за напускане,
в тежест на последните се поражда задължението да му изплатят дела му от
дружественото имущество, както и част от годишната печалба за времето до
прекратяване на членството му. Следователно вземането обективно може да
произтече от твърдените от ищеца факти. Дали размерът на последното е
400 000,00 лева (индиция, за което се съдържа в Решение от 04.04.2014 г.,
постановено по т.д. № 11/2012г по описа на Окръжен съд – П., което няма данни
да е влязло в сила) или е над 1 355 000,00 лева (както се твърди в
исковата молба ищеца) е без значение за успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД. Както се посочи по-горе, в настоящото производство кредитора не е длъжен
да доказва пълно и главно размера на задължението. Доколкото разпоредбата на
чл. 76, ал. 1 от ТЗ предвижда солидарна отговорност на учреденото събирателно
дружество и неговите съдружници, ищецът може да насочи принудителното
изпълнение не само към юридическото лице СД „Д., И. – Е.М.и с-ие“, но и към
съдружника Д.И.Д.. Поредността уредена в чл. 88 ТЗ не променя вида на
отговорността на съдружниците в събирателното дружество и самото дружество.
Спрямо кредитора те отговарят солидарно, което дава възможност на последния да
насочи изпълнението към всяко едно тяхно секвестируемо имуществено – арг. от
чл. 133 ЗЗД.
По делото се установи и извършването от страна на ответниците на действия,
увреждащи ищеца. С договора за дарение Д.Д. и съпругата му М.П. даряват на сина
си В.Д., процесния имот, с което обективно намаляват имуществото си и се
създава опасност за удовлетворяването на кредитора. Предвид родствените връзки
между ответниците, знанието на длъжника за увреждането се предполага по силата
на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която не се опровергава от събраните
по делото доказателства.
Ищецът не твърди да е кредитор на ответницата М.П.. Не са събирани и
доказателства в тази връзка. Следователно последната валидно се е разпоредила с
нейната ½ ид.част от имота и тя не може да служи като обезпечение на чуждия
дълг – така т.2 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
По изложените съображения иска по чл. 135 ЗЗД се явява частично основателен
и следва да бъде уважен, като договорът за дарение от 23.11.2010г следва да се
обяви за относително недействителен по отношение на ищеца до размер на ½
ид.част притежавана от ответника Д.Д..
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат ищецът и ответницата М.П..
Ищецът доказва разноски в размер на 397,00 лева, за вписване на исковата
молба и депозит за съдебно-оценителната експертиза, от които съразмерно на
уважената част от иска следва да му бъдат присъдени 198,50 лева.
Ответницата М.П., доказва разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 4200,00 лева с ДДС. Платеното
възнаграждение се оспорва от ищеца като прекомерно. Искът по чл. 135 ЗЗД е
оценяем. Оценката на имота е в размер на 193 040,42 лева. За ½ ид.част тя
е 96 520,21 лева. Минималното адвокатско възнаграждение при тази цена на иска е
3725,61 лева без ДДС или 4470,73 лева с ДДС, определен съгласно Наредба
№1/09.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения. При това положение
уговорения и заплатен хонорар от ответника не е прекомерен и не следва да бъде
намаляван.
Ответниците Д.Д. и В.Д. следва да заплатят по сметка на съда държавна такса
в размер на 965,20 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.135 от ЗЗД по отношение на Д.В.И. с ЕГН **********,***, до размера на ½ ид.част договора за дарение на недвижим имот от
23.11.2010 г., сключен под формата на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 33, том VII, рег. № 28157, дело № 1050/2010 г. по описа на Нотариус И.Д.,
рег. № 039 по описа на НК и РД – СРС, по силата на който: Д.И.Д. с ЕГН **********
*** и М.В.П., с ЕГН ********** ***, даряват на В.Д.Д. с ЕГН ********** ***, собствеността
върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14, изграден в груб строеж, находящ
се в гр. София, район Лозенец, I сграда № 2, която представлява част от жилищна
група „Перлата“, построена в описаното по-долу място, вход „Б“, на 5 етаж, със
застроена площ от 141 кв.м., състоящ се от: антре, тоалетна, баня с тоалетна,
стопанско помещение, коридор, баня с тоалетна, три спални с обща тераса, дневна
с тераса, кухненски бокс, при съседи: улица, улица, апартамент № 15 от вход „Б“
на сградата, апартамент № 13 от вход „Б“ на сградата, ЗАЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 14, на сутеренен етаж, с площ 3,91 кв.м., при съседи: мазе № 13, мазе № 17,
мазе № 15 и коридор, ЗАЕДНО СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ид.ч. от общите части на сградата и
ид.ч. от правото на строеж върху мястото, описано по-долу, ЗАЕДНО С ГАРАЖ № 6,
в сутерена на сграда № 2, със застроена площ 14,95 кв.м. при съседи: гараж № 5,
, мазе № 3, мазе № 1, коридор, преддверие и площ за маневри, рампа, заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
цялото с площ от 1010 кв.м., съставляващо УПИ 11-571,573, в кв. 43 а, по плана
на гр. София, местност Витоша ВЕЦ Симеоново, при граници: от две страни улици,
УПИ 1-571,572,573 и УПИ Ш-573,574, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за ½ ид.част притежавана от ответницата М.В.П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, и В.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на Д.В.И. с ЕГН **********,***-3р на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 198,50 лева –
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.В.И. с ЕГН **********,*** да заплати на М.В.П. с ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата от 4200,00 лева с ДДС – разноски за производството.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, и В.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 965,20 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: