Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светла Великова и с участието на
прокурора Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното от съдията Даниела
Недева КНАХД №185 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба и уточнение по касационна жалба от ДНСК срещу
решение № 1059 от 09.12.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110203176/2021 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № ВН-59-16 от 16.06.2021год., с което на С.Х.Л.-П. ЕГН **********
за нарушаване нормата на чл. 142, ал.5, т.4 и т. 7 от ЗУТ вр. чл. 8, ал.1 и чл.
61, ал. З от Наредба № 12/03.07.2001 на МРРБ, на основание чл. 232, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗУТ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, с оглед на което се
отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се потвърди процесното НП.
В съдебно
заседание касатора, чрез процесуален представител юрисконсулт К. поддържа
касационната жалба. По съществото на спора моли, решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с
което да се потвърди изцяло НП. Уточнява, че административнонаказващия орган
прави преценка, дали да накаже
физическото или юридическото лице, с оглед на това и каква е степента на
обществената опасност на извършеното нарушение, именно поради тази причина в
случая е издадено НП на управителя на дружеството.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. По съществото на спора счита, че касационната жалба срещу
решение № 1059 от 09.12.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110203176/2021 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП, е
неоснователна. Поддържа изложените съображения в отговор на касационната жалба. Отправя
искане за оставяне в сила решението на ВРС.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на С.Х.Л.-П. срещу НП № ВН-59-16/16.06.2021год. на
началника на РДНСК Варна, с което в качеството й на управител на „Фриз 2000“
ООД ЕИК ***** за нарушаване нормите на чл. 142, ал.5, т.4 и т.7 от ЗУТ, вр. чл.
8, ал.1 и чл. 61, ал.3 от Наредба № 12/03.07.2001год. на МРРБ за проектиране на
геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони й е било наложено на
основание чл.232, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУТ административно наказание глоба в
размер на 1000лв.
С решение №
1059 от 09.12.2021 г., постановено по НАХД № 20213110203176/2021 г., ВРС е
отменил НП № ВН-59-16 от 16.06.2021год. За да постанови този резултат, РС-Варна
е приел, че в случая неправилно е бил определен субекта на
административнонаказателна отговорност, което е достатъчно основание за отмяна
на НП като издадено в нарушение на материалния закон.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба
отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат
преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за неправилно определен
субект на административнонаказателната отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗУТ оценката за съответствие
на инвестиционните проекти се извършва от консултанта въз основа на писмен
договор с възложителя, а съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ оценката за
съответствие се извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма
- консултант, несвързана с проектанта - за обекти от първа, втора и трета
категория задължително, а за обекти от по-ниска категория - по желание на
възложителя. В съответствие с правната уредба са изводите на ВРС, че
задължението за извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти
е вменено от законодателя на консултанта и то при наличие на писмен
договор с възложителя. Правилни са изводите на въззивният съд, че по делото не
са налице доказателства Л.-П. в лично качество да притежава качеството на
консултант по смисъла на ЗУТ, съответно по смисъла на Наредба № РД-02-20-25 от
3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в
регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните
проекти и/или упражняване на строителен надзор.
Консултант,
съгласно сключен договор с възложителя за строежа, е „Фриз 2000“ ООД. Негово е
било задължението да извърши оценката за съответствие и носи отговорност при
даване на оценка за съответствие на проект неотговарящ на изискванията на ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ предвижда санкция за лице, извършило
оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на
чл.142, ал.5.
Настоящият
съдебен състав преценява като неоснователно позоваването на чл.24, ал.2 от ЗАНН, съгласно който административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и
организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както
и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Разпоредбата
на чл.10 от ЗАНН предвижда, че при
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите както и
допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или
указ. Относимите норми в специалния ЗУТ спрямо ЗАНН не предвиждат случай от
вида на процесния, поради което административно наказващия орган е разширил
незаконосъобразно субектите,
които могат да носят административнонаказателна отговорност по ЗУТ.
Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора, предвид липсата на искане за
присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1059 от 09.12.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110203176 по описа
на ВРС за 2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: