№ 3038
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100108457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от В. М. Т. срещу М. М. Г. иск с пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК
за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.част от
следния недвижим имот:
ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, СО, район „Средец“, ул. ****, със застроена площ от 94 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня с тоалетна и стълбище, заедно с две
зимнични помещения (югозападни в сутерена на сградата), представляващ съгласно схема
обект с идентификатор 68134.105.148.1.2 по КККР на гр.София, общ. Столична, обл.София
одобрени със заповед №РД-18-33/15,06,2010год. на ИД на АГКК, с адрес, гр.София,
ул.****, находящ се в сграда с идентификатор 68134.105.148.1, с предназначение- жилищна
сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.105.148, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта:1 с
площ по документ-няма данни, при съседи: на същия етаж-няма, под обект идентификатор
68134.105.148.1.1, над обекта-няма, заедно с Таванското помещение заемащо цялото
подпокривно пространство, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, заедно с урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, целият
с площ от 218.45 кв.м., а по нотариален акт 207.30 кв.м., който имот по действащ план за
регулация, утвърден със Заповед № РД-50-09-252А от 18.09.1989г. представлява парцел XIв
- 5, квартал 437б по плана на гр. София, местност „Центъра“, при граници: улица „Женева“,
УПИ XIV а-16, УПИ XI а-10, УПИ XI б-4, представляващ имот с идентификатор
68134.105.148 по КККР на гр.София, с адрес гр.София, ул.****, с площ 209кв.м., предишен
идентификатор-няма, номер по предходен план 5, кв.437Б, парцел Х1, при съседи
68134.105.150; 68134.105.147; 68134.105.141; 68134.105.140; 68134.105.139; 68134.105.149;
на основание наследствено правоприемство от Д.М.С. и М.Ц.С..
Излагат се съображения, че ищцата е собственик на партерен етаж находящ се на
посочения адрес на основание НА за покупко-продажба №152, том ХХ, дело
№3754/1959год. Наследодателят Д.М.С. се легитимира като собственик на основание
наследствено правоприемство от М. Р. Г., придобил право на собственост върху имота на
1
осн. НА №56, том 4, рег.№651, нот.дело №634/1929год. на 1 нотариус при СОС и записка за
вписване №76, том 4/28,03,1929год., както и на осн.покупко-продажба от 17,10,1959год.
Поддържа по силата на настъпило наследствено правоприемство да е собственик на
1/2ид.част от процесните имоти, за които ответникът се е снабдил с констативен нотариален
акт, съставен на основание наследство и отказ от наследство №26, том 3, рег.№4858, дело
№393/06,12,2005год. на нот. А.Г., с вх.№ 64467, акт 35, том 189/06,12,2005год. Поддържа
цитираните откази от наследство /вероятно на Д.С./ да са недействителни. От друга страна
излага описаните зимнични и тавански помещения да не са самостоятелни обекти, а общи
части на етажната собственост в сградата.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът- М. М. Р. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131
от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа да е
собственик на процесния имот на основание наследство от родителите си, както и поради
отказ от наследство извършен от Д.С., както по отношение на М. Р. Г., така и отказ по
отношение на наследството на И.Д. Г.а. При условията на евентуалност излага доводи да е
придобил имота на осн. придобивна давност /петгодишна, евентуално десетгодишна/, за
периода от 1961год. до настоящия момент.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото и на осн. чл.
235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Нотариален Акт, Том IV, №56, регистър 651, дело №634/1929г. М. Г. Р. е признат за
собственик на недвижим имот, а именно- дворно място, находящо се в гр. София, парцел
XIв, от кв. 437, с площ 207.30m2, с построената в него двуетажна масивна постройка, с
площ от 94кв.м., при съседи описани в акта. Със записка за вписване от 28,03,1929год. е
вписан НА №56, том 4, извършен 1929год., с който М. Г. е признат за собственик. Не е
спорно между страните към 1929 година М. Г. да е собственик на дворното място и
построена в него двуетажна масивна постройка.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №152, том.XX,
дело №3754/17.10.1959г. М. Р. Г. продава на Д.М.С. следния свой собствен недвижим имот:
партерен етаж (апартамент), състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет в двуетажната
сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, застроена върху 94кв.м., в парцел ХIв в кв.437в, с
общо пространство на парцела 207кв.м., при съседи: улица Женева, Невена Буюклиева,
наследници на Г.Георгиев и държавна сграда, заедно с 1/2ид.част от общите части на
сградата и едно мазе /североизточно/, без таванско помещение и без дворното място , за
сумата от 30000лева.
Приложено е удостоверение по гр. д. №72/961 г., 23.VIII.1961г. на Софийски Народен
съд Сталински район, от което е видно Д.М.С., жител на гр. София, ул. **** да се отказва
2
от наследството останало от баща й М. Р. Г., бивш жител на гр. София, ул. **** и починал
на 30.VII.1961 г. - лист 46 от делото.
От удостоверение пр.№92/73г., 22.VIII.1973г. на Софийски Районен съд -1 р. се
удостоверява Д.М.С. от София, да е подала молба вх. №50337 от 21.VIII. 1973 г. с която
заявява, че се отказва от наследството останало от покойната й майка И.Д. Г.а починала на
2.VIII.1973г., който е вписан в специалната книга на съда под №92/73 г. - лист 47 от делото.
От ищеца не са ангажиращи доказателства опровергаващи вписаните откази от
наследство на наследодателката на ищцата Д.М.С..
С Нотариален акт №26, том. Ill, peг. №4858, дело №393 от 06.12.2005г. М. М. Г. е
признат за собственик по наследство и отказ отнаследство на: първи надпартерен етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, със застроена площ
2
от 94м, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня с тоалетна и стълбище, заедно с две
зимнични помещения - югозападните в сутерена на сградата, заедно с таванското
помещение, заемащо цялото подпокривно пространство, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, и заедно с Урегулирания Поземлен Имот, върху който
2
е построена сградата, целия с площ от 218.45 м по скица, а по нотариален акт с площ от
2
207.30 м, който имот съгласно действащия план за регулация, утвърден със Заповед №РД-
50-09-252А от 18.09.1989г. представлява парцел XIв -5 от кв. 437 б, по плана на гр. София,
м. „Центъра“, при граници: ул.Женева, УПИ XIVа-16, УПИ XIа-10, УПИ XIб-4 /стр. 43 от
делото/.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №39, том. I, peг. №396, дело №36 от
11.03.2022г. М. М. Г. дарява на П.Н.С. описания в акта по-горе недвижим имот-Първия
надпартерен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.105.148.1.2 по КК и КР на гр. София одобрени със заповед
№РД-18- 33/15.06.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 със застроена площ от
2
94 м, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня с тоалетна и стълбище, заедно с две
зимнични помещения - югозападните в сутерена на сградата, заедно с таванското
помещение, заемащо цялото подпокривно пространство, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, и заедно с Поземления имот, върху който е построена
2
сградата, с идентификатор 68134.105.148 с площ от 209 м-/стр. 81/83 от делото/.
Не е спорно между страните М. Р. Г. починал на 31,07,1961год. да е оставил за
наследници по закон съпруга-И.Д. Г.а, син-М. М. Г. и Д.М.С.-дъщеря.
Не е спорно между страните ищцата В. М. Т. да е низходящ наследник на Д.М.С.,
починала на 26,11,2018год. –УН РСЦ18-УГ 01-7440 на СО.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. С.А.Т. и Т.И.П., от
които се установява таванското помещение да общо пространство, което е разделено с
етажерки и секции, което се използва за книгохранилище, с дървени подпори, прозорец и
3
мебели. Находящите се в тавана стари книги, вестници, документация са били на М. Р., към
които ответникът е надграждал.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че таванското помещение е общо пространство, няма обособени отделни
тавански помещения. В същото се намират комини на жилищните етажи, както и
разширителен съд и част от тръбна разводка на отоплителна инсталация. Дворното място е
равно оградено с телена ограда с различна височина, затревено, с дървета, храсти и цветя.
Около жилищната сграда от север, изток и юг оформени алеи с каменни плочи. Към
момента на изготвяне на заключението няма вход от партерен етаж към дворното място.
Съгласно проект за двуетажна къща на М. Г. на партерен етаж от североизток по източната
фасада е имало веранда със стълбище за връзка до дворното място. Вход за дворното място
е от северозапад през метална врата в размери 0,94/1,92м.
Спорно между страните е доколко ищцата се легитимира като собственик на
процесните имоти на основание наследствено правоприемство от Д.С., която от своя страна
се твърди да е придобила вещно право върху недв. имот на основание наследство и договор
за покупко-продажба.
По отношение на релевираното основание наследствено правоприемство в полза на
Д.С., съдът намира следното.
По делото не се спори към 1929год., общият наследодател М. Р. да е признат за
собственик на УПИ, ведно с двуетажна сграда. Към датата на смъртта на наследодателя е
бил в сключен брак с И.Д. Г.а. Тъй като режимът на СИО е въведен с приемането на СК от
1968год., включително за заварените бракове към влизането му в сила / чл.103 от
СК/1968год. отм., според който имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузите при заварени бракове също придобиват статут на СИО съобразно чл.13 от СК
1968год.отм./, а в конкретната хипотеза бракът между М. Р. и И. Г.а е прекратен със
смъртта на М. Р. през 1961год., то съдът приема собствеността върху имуществото върху
процесния имот да е лична собственост на съпруга. Още повече, че липсват данни дали към
момента на придобиването на имота през 1929 год. М. Р. е бил в брак. Ето защо и на осн.
чл.5 и чл.9 от Закона за наследството / ДВ. бр.275 от 22 ноември 1950год./ при смъртта на
М. Р. всеки от наследниците е наследил по 1/3 от наследственото имущество. Поради
извършен отказ от наследството на Д.С. нейният дял уголемява дела на останалите –чл.53 от
ЗН/ДВ, бр.275/1950г./. Така всеки от наследниците е получил по ½ от наследството. След
смъртта на И. Г.а на 02,08,1973год. Д.С. и М. С. са придобили по ¼ от наследството, а
след отказа от наследство на Д.С. наследственото имущество е придобито от М. С.. Дори да
се приеме наследствените квоти да са различни от посочените, поради извършен отказ от
наследство и на двамата наследодатели Д.С. не се легитимира като наследник по закон на
лицата. Ето защо исковата претенция наследодателят на ищеца да е придобил по
наследство процесното имущество, респективно на основание наследствено правоприемство
да е преминало в патримониума на ищцата е неоснователна.
По отношение на релевираното основание покупко-продажба извършена на
4
17,10,1959год.
Действително наследодателката на ищцата е придобила партерен етаж/апартамент/,
ведно с 1/2ид.части от общите части на сградата, без таван и дворно място. Твърди се
таванското помещение да е обща част на сградата, както и дворното място, в което е
построена. Видно от акта за покупко-продажба волята на продавача е от предмета на
сделката да се изключи таванското помещение и дворното място като е прехвърлена
1/2ид.част от общите части на сградата.
За преценка дали ищцата е собственик на ид.част от таванското помещение, съдът
следва да съобрази характера на таванското помещение и статута, който е имало към
момента на възникване на етежната собственост, което е осъществено с продажбата на
апартамент на партера през 1959год. Съгласно разясненията на ТР №34/1983год. на ОСГК
на ВС, ако подпокривното пространство представлява само обем между последната етажна
плоча и покрива, то е обща част по естеството си, но когато има нужната височина и в него
могат да се изградят складови помещения, трябва да се приеме, че е обща част по
предназначение. Промяната в предназначението може да се извърши по общо съгласие на
собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и
мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им - ТР № 39/87 г. на ОСГК на ВС.
Общите части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои
от собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност.
В този смисъл по делото няма данни за извършено преустройство в смисъл на
изградени отделни помещения, напротив, както СТЕ, така и свидетелските показания сочат
на общо пространство. Въпреки това от данните по делото се обосновава извод таванското
пространство да има нужната височина и обем за обособяване на самостоятелни обекти.
Съгласно СТЕ достъпът до таванското помещение е по стълбище във входа на сградата,
което не преминава през жилището на втори етаж, а отворът към таванското помещение е
0,98/1,97м.Т.е. има височина поне 1,97м. Разпитаните по делото свидетели сочат на
сведения за период от преди около 40години, към който момент и до момента се ползва
като библиотека/книгохранилище/, с изградени в същото стелажи за книги, етажерки, а
понастоящем се сочи да се ползва като кабинет. В подпокривното пространство има
прозорец, мебели и бюро, с настилка на пода -балатум. При тези данни и доколкото
свидетелите сочат да е ползвано за книгохранилище и от бащата на ответника
/първоначално собственик на сградата/, то съдът приема това общо по предназначение
подпокривно пространство да би могло да се придаде към самостоятелен обект в сградата.
Същото не съставлява обща част по естеството си, каквато е покривът, ограждащите стени,
комини и др. Обстоятелството, че в таванското помещение е разположена и част от
отоплителна инсталация не го прави обща по естеството си обща част, каквато са самите
тръбни свръзки, но не и самото помещение. При този извод към момента на възникване на
етажната собственост 1959год., доколкото таванското помещение е изрично изключено от
продажбата, то очевидно на същото е придадено значение различно от обща част от
единствения до момента собственик на сградата. Дори да се приеме да е имало характер на
5
такава, то етажните собственици-М. Г. и Д. М.а С.а са постигнали съглашение за
придаване на помещението към втори етаж на сградата. Извод за това се обосновава,
както от изричното съгласие на купувача по договора, таванското помещение да бъде
изключено от сделката, така и от обстоятелството в течение на годините същото да е
ползвано единствено от собственика на втори етаж на сградата. Т.е. предназначението на
общото пространство е променено с придаването му към обекта на втори етаж със
съгласието на етажните собственици. От ищеца, чиято е доказателствена тежест съобразно
чл.154 от ГПК не са ангажирани доказателства това пространство да е обща по естеството
си част, без която сградата да не би могла да съществува. Отделно от това в действащите
към момента на сделката строителни правила и норми от 18,09,1959год./отм./ предвиджда
възможност подпокривното пространство на жилищни сгради да може да се използува за
ателиета за художествена и друга творческа дейност, но не и за лабораторна работа и
работилници и при приложение на алинеи III и IV чл.21а. В този смисъл доколкото не е
налице нормативна забрана за ползване на това пространство за посочения вид дейности, с
оглед установеното противопоставяне от собственика да е част от общите части, предвид
обстоятелството че в НА №152/17,10,1959год. е представено удостоверение от
06,10,1959год. на Сталински РНС-Технически отдел за пазарната цена на имота, която с
оглед изявленията при изповядване на сделката не включва таванско помещение се
обосновава извод да е обект с придадено предназначение различно от обща част;
Предвид това съдът приема със закупуването на самостоятелен обект от сградата
на партерен етаж Д.С. да не е придобила и 1/2ид.част от подпокривното пространство.
Спорно между страните е и доколко УПИ –дворно място е обща част на етажната
собственост. В тази връзка съдът съобрази наличната съдебна практика, съгласно която,
когато в мястото има сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на
самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, то същото няма статут
на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. В този смисъл е решение № 28 от 01.02.2012 г. по
гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II. В сгради в режим на етажна собственост дворното място не
винаги представлява обща част и предвид чл.63, ал.2 от ЗС – решение № 124 от 20.10.2014
г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II ГО; решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009
г. на ВКС, I ГО; решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98/2016 г. на ВКС, I ГО.
Съобразявайки горното и предвид изрично посоченото в договора за продажба от 1959год.
да не се включва ид.част от дворното място, то ищцата не се легитимира като собственик
на ид.част от дворното място като същото не е с характер на обща част на етажна
собственост.
Горните мотиви са относими и към претенцията за складови помещения - две
югозападни зимнични помещения, които са придадени към обект различен от придобития
от наследодателя на ищцата, а съобразно строителните правила и норми от 1959год./чл.38/
придобитото жилище разполага със задължителното за обект жилище помещение зимник
или складово помещение, тъй като с договора е прехвърлено и едно мазе/североизточно/.
Ето защо съдът намира исковата претенция ищцата да се легитимира като собственик
6
на процесните обекти на основание наследяване и договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 1959год. да е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 2000,00лв.-адв. възнаграждение. Възражението
на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като с оглед цената на иска по чл.7,
ал.2 от НМРАВ минималното възнаграждение е 2381,74лв. или под договорения и платен
размер от 2000,00лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от В. М. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.****
срещу М. М. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.**** искове с пр.осн.чл.124, ал.1 от
ГПК за установяване собствеността на ищеца върху 1/2ид.част върху недвижим имот:
ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, СО, район „Средец“, ул. ****, със застроена площ от 94 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня с тоалетна и стълбище, заедно с две
зимнични помещения (югозападни в сутерена на сградата), представляващ съгласно схема
обект с идентификатор 68134.105.148.1.2 по КККР на гр.София, общ. Столична, обл.София
одобрени със заповед №РД-18-33/15,06,2010год. на ИД на АГКК, с адрес, гр.София,
ул.****, находящ се в сграда с идентификатор 68134.105.148.1, с предназначение- жилищна
сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.105.148, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта: 1 с
площ по документ-няма данни, при съседи: на същия етаж-няма, под обект идентификатор
68134.105.148.1.1, над обекта-няма, заедно с Таванското помещение заемащо цялото
подпокривно пространство, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, заедно с урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, целият
с площ от 218.45 кв.м., а по нотариален акт 207.30 кв.м., който имот по действащ план за
регулация, утвърден със Заповед № РД-50-09-252А от 18.09.1989г. представлява парцел XIв
- 5, квартал 437б по плана на гр. София, местност „Центъра“, при граници: улица „Женева“,
УПИ XIV а-16, УПИ XI а-10, УПИ XI б-4, представляващ имот с идентификатор
68134.105.148 по КККР на гр.София, с адрес гр.София, ул.****, с площ 209кв.м., предишен
идентификатор-няма, номер по предходен план 5, кв.437Б, парцел Х1, при съседи
68134.105.150; 68134.105.147; 68134.105.141; 68134.105.140; 68134.105.139; 68134.105.149;
на основание наследствено правоприемство от Д.М.С. и М.Ц.С. като неоснователна.
ОСЪЖДА В. М. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.**** да заплати на М.
М. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.**** на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 2000,00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8