Решение по дело №1603/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1388
Дата: 26 ноември 2019 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20193100501603
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/……..11.2019 година,

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ  

ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.                                          

 

при участието на секретаря Петя Петрова   

разгледа докладваното от съдия  Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 1603 по описа  на ВОС  за 2019год.

за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 52182/16.07.2019г. от Ж.Е.Н., чрез процесуалния й представител адв.М.Т. – ВАК срещу Решение № 2825/24.06.2019г. по гр.д. № 15373/2018г. на ВРС,47 св.,В ЧАСТТА ,с която  съдът е ОТХВЪРЛИЛ претенцията на въззвиника  против Община Варна, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на Общината Иван Портних, за разликата над присъдените 8750 /осем хиляди седемстотин и петдесет/ лева до пълния предявен размер от 13 750 /тринадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, частичен иск от общо 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на злополука, претърпяна на 04.06.2017 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека на ул. „Цар Борис І“ пред ресторант „Макдоналдс“,  ведно със законната лихва, върху сумата от датата на увреждането - 04.06.2017г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано,   моли за изменението му  и постановяване на друго, с което  иска да бъде уважен до пълния размер на предявената претенция от 13 750 лева. Излагат се аргументи, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на ищеца, както и не е съобразил характера и степента на претърпените от него неимуществени вреди с присъдената сума за обезвредата им. 

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли  жалбата да бъде уважена , като на ищеца се присъди целия размер на претендиранато обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на разноски по чл. 38 от ЗА.  

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за потвърждаване на същото и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззививаемият, чрез процесуален представител,с писмена молба, поддържа депозирания отговор на жалбата.Моли същата да на бъде уважена, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, ако същия надвишава размерите съгласно Наредба № 1/20104г.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното  от фактическа  и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от  Ж.Е.Н., чрез процесуален представител срещу Община Варна, ЕИК ********* иск  с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 750 лв., частичен иск от общо 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на злополука, претърпяна на 04.06.2017 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека на ул. „Цар Борис І“ пред ресторант „Макдоналдс“, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане;сумата от 12.38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /за закупуване на лекарствен продукт „Тритико“/, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /10.10.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът в срокът по чл.131 е депозирал отговор, в който е оспорил иска, като е изложил доводи, че  пешеходната дейност на физическо лице в активна възраст не е рискова дейност, ако е съобразена с условията, поради което не е налице причинна връзка с действието или бездействието на Общината и настъпилия инцидент.Посочва, че се касае за отводнителни шахти, на които често им изчезват решетките, не по вина на общината, но преди да се установи липсата им и съответно да се постави нова, при обичайно внимание от страна на пешеходците същите разполагат с възможност да възприемат неравността доста преди да са стигнали до нея. Иска е оспорен по размер , като се твърди,че исканото обезщетение надвишава справедливото такова.

С обжалваното решение, съдът е уважил иска за целия претендиран размер на имуществените вреди и за сумата от 8750.00 /осем хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разлика между присъденото с Решение № 1704/23.04.2018 г. по гр. д. № 17794 по описа за 2017 г. на РС – Варна обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на злополука, претърпяна на 04.06.2017 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека на ул. „Цар Борис І“ пред ресторант „Макдоналдс“, в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева до дължимия размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане. В мотивите си районния съд е приел, че сумата  от 10 000 лева представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди.  Иска е отхвърлен за разликата над сумата от 8750 /осем хиляди седемстотин и петдесет/ лева до пълния предявен размер от 13 750 /тринадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, частичен иск от общо 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, на основание чл. 49 във вр. с чл. 4 ЗЗД.

Съгласно приетото в ТР № 3 от 22.04.2019г. по ТД № 3/2016г.  на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите си ВКС е приел, че формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието, за разлика от   правопогасяващите  и правоотлагащите възражения на ответника, преклудира правоизключващите и правоунищожаващите такива  срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

С влязло в сила Решение № 1704/23.04.2018г. по гр. д. № 17794 по описа на ВРС за 2017г., Община Варна е осъдена да заплати на Ж.Н. сумата от 1250 лева, частичен иск от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на злополука, претърпяна на 04.06.2017г. в гр.Варна, на пешеходна пътека на ул. „Цар Борис І“ пред ресторант „Макдоналдс“, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

С оглед посоченото, в настоящото производство  със СПН е установен сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД  -  причинена вреда на ищеца, която  е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно, вредата  е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; както и причинна връзка от между противоправното поведение  и настъпилите вреди за ищеца.

Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.

Предмет на въззивното обжалване е неприсъждането в цялост на претендираната сума за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени  вреди.

Размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна  страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока ангажираните от ищеца  и приети по делото писмени и  гласни доказателства,както и заключенията по СМЕ по СПхЕ.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира  се установява , че вследствие на процесния инцидент Ж.Н. е получила счупване на външния страничен глезен на лявата глезенна става, както и разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица.Счупването на крака е обусловило трайно затруднение в движенията му за период от около 2,5-3  месеца, а разкъсно-контузната рана – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Процесните увреждания са довели до нарушение във функцията на левия крак, затруднение в самостоятелното придвижване и болки при натоварване на крайника. Към дата на депозиране на заключението възстановителният процес е приключил, пострадалата може да извършва всички видове движения и не са налице негативни последици вследствие на травмата. При извършения преглед вещото лице е  констатирало  кръгловат белег с кафеникав цвят и диаметър 1 см .  в областта на глезена. При такива увреждания е обичайно в продължение на години да се изпитва болка при промяна на времето.

От заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, която съда кредитира се установява, че  в резултат на преживяната злополука при Ж.Н. са настъпили психични промени главно в емоционалната сфера. В първите месеци след инцидента тя е развила симптоми на разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен синдром, което е отзвучало в рамките на шест месеца, успоредно с физическото ѝ възстановяване. Към  момента на изследването у ищцата се наблюдават единични прояви на фобия и тревожност, но понастоящем не са налице качествени промени в начина ѝ на живот. В заключението си вещите лица са описали обичайното предназначение на приеманите от ищцата  медикамента „Тритико“, а именно – в дози до 150 мг – за лечение на състояния на тревожност и безсъние, а в дози над 150 мг – за лечение на депресивно-тревожни разстройства. Пояснили са, че в предписаната на ищцата доза същият има преди всичко сънотворен ефект.  Ж.Н. е приемала това лекарство за кратък период от време, като към момента не приема медикаменти. Допълнително вещите лица посочват, че преместването на ищцата в гр. София след инцидента е благоприятствало да преодоляване на психическата травма, доколкото промяната в средата и създаването на нови контакти е отклонило вниманието ѝ от преживяното.

Съвкупно от показанията на св. Й. Н. – майка на ищцата и Н. И.– братовчед на ищцата, чиито показания  съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК и като обективни и базиращи се на лични впечатления се установява, че след инцидента ищцата е станала по- затворена, променила е начина си на живот, не е излизала и не искала да излиза с приятели , изпитвала тревожност, болки , дискомфорт, не се хранела , не можела да спи, често плачела.  Решението да се премести да живее в София допринесло за възстановяването й.

Обезщетението за неимуществени вреди трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване/Решение № 213/19.11.2019г. по гр.дело № 714/2019г. ,III г.о. на ВКС/. В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на ищцата са причинени травматични увреждания, телесни повреди /една средна и една лека/,  които  засягат основни двигателни  функции на левия крак. Същите не са отшумели през значителен период от време. Събраните доказателства / свидетелски показания и заключение по СПхЕ/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване ищеца е изпитвала значителни болки и страдания,  неудобства, както и притеснения. От друга страна от заключението по СМЕ се установява, че към датата на мед.преглед лечението е приключило, пострадалата може да извършва всички видове движения и не са налице негативни последици вследствие на травмата. По делото няма представени от ищеца доказателства, че получения в следствие на травмата белег около 1 см. на левия крак, по някакъв начин се е отразил негативно – чисто физиологично или естетически  при упражнявана от нея трудова дейност.При съвременното ниво на медицината и навременното му лечение същия би бил заличим, а вложените в това средства биха могли да бъдат репатрирани под формата на имуществени вреди. Видно то заключението по СПхЕ ищцата е приела медикаменти /главно против безсъние/ за кратък период от време като към момента не приема такива. Същата изпитва единични прояви на фобия и тревожност, но понастоящем не са налице качествени промени в начина ѝ на живот. Преместването в София е лично решение на ищеца и подкрепящата и среда и доколкото е довело до промяна на обстановката е повлияло положително върху възстановяването на ищеца , но не е било наложително от медицинска гледна точка с оглед оздравителния процес.

Въз основа на изложеното, съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, причинените  увреждания, интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство, тяхната продължителност   намира, че правилно и законосъобразно искът е уважен за сумата от 8750.00 лева,като е прието, че  сумата от 10 000 лв. представлява справедлива обезвреда за обезщетяване на  причинени на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания. За разликата от 8750.00 лв./правилно съда е зачел вече присъденото по гр.дело № 17794 / 2017 г. на ВРС обезщетение от 1250.00 лева/.  до претендираните 13 500.00  лева,частичен иск от 15 000 лева,  иска се явява неоснователен по размер, поради което в въззивната жалба следва бъде  отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.

С причиняването на непозволеното увреждане ответника е изпаднал в забава, поради което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи лихва върху главницата считано от дата на деликта. Не основателността на главния иск обосновава неоснователността на акцесорния такъв – за законната лихва върху присъдената  сума, считано от датата на увреждането – 04.06.2017г.  до окончателното изплащане на задължението.

Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение не следва да бъде коригирано  в частта за присъдените разноски.

Предвид изхода на спора на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лева, представляващи юристконсултско възнаграждение съобразно направеното искане, правната сложност на конкретния казус, размера на осъщественото процесуално представителство и на основание чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ.  На въззивника не следва да се присъждат  разноски за настоящото производство .

По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2825/24.06.2019г. по гр.д. № 15373/2018г. на ВРС,47 св.,В ЧАСТТА ,с която  съдът е ОТХВЪРЛИЛ претенцията на Ж.Е.Н., чрез процесуалния й представител адв.М.Т. ***, представлявана от Кмета на Общината Иван Портних, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума представляваща разликата над присъдените 8750 /осем хиляди седемстотин и петдесет/ лева до пълния предявен размер от 13 750 /тринадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, частичен иск от общо 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на злополука, претърпяна на 04.06.2017 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека на ул. „Цар Борис І“ пред ресторант „Макдоналдс“,  ведно със законната лихва, върху сумата от датата на увреждането - 04.06.2017г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

 

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА Ж.Е.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, СУМАТА  от 300.00/триста/лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: