№ 46
гр. Момчилград , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100290 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът Р. ИЛ. ИЛ. посочва, че с ответницата Н.
СЛ. ИЛ. са сключили граждански брак на ******г. за който е бил съставен акт
за сключен граждански брак № 8/******г. От брака си имали родени три
дъщери- И., Н. и Р., които са били пълнолетни. Първоначално съвместният
им брачен живот протичал нормално, но след навършване на пълнолетие на
децата им между тях настъпило отчуждение. Интимните им контакти са
намалели и се преустановили. Преди 5 години той заминал да работи и живее
в Германия, като при връщанията си в страната не е настъпило никакво
подобрения в отношенията им, и затова след проведени разговори с
ответницата се разделили. Живеели в фактическа раздяла от 5 години, и
напълно се отчуждили един от друг, и всеки живеел свой живот, и бракът им
съществувал само формално.
Намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и че следва да
бъде прекратен, тъй като не е бил полезен за тях и обществото. Нямало
възможност за заздравяването на бракът, т.к. разривът между тях е бил пълен
1
и окончателен. Нямали семейно жилище, децата им били пълнолетни, не
претендирал и издръжка.
Моли, съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения
между страните граждански брак, без съдът да се произнася за вината. Не
претендира издръжка.
Ответницата, уведомена за исковата молба, е отказала да получили
съдебните книжа, като съдът на осн.чл.44 ал.1 предл.последно от ГПК
приема, че същите са редовно връчени /отказът не засяга редовността/, и в
законоустановеният едномесечен срок, не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, т.к. се намира в чужбина,
поради което съдът намира за уважителна причината за неявяването си
лично, и се представлява от адв.М.О. от АК- Смолян, и поддържа исковата
молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения. Не иска
произнасяне по вината за разстройството на брака, и не претендира разноски
по делото.
Ответницата в съдебно заседание, призована при условията на чл.44
ал.1 предл.1-во от ГПК /отказала да получила призовката/, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство прекратено гр.д. №
268/20г. на РС-Момчилград, и намиращото се в същото удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № 0008/******г. на
Община Джебел /км.с.Рогозче/, обл. Кърджали, се установява, че страните по
настоящото производство са сключили граждански брак на ******г. в
с.Рогозче, общ.Джебел, като ответницата е приела да носи фамилното име на
своя съпруг– И.. В акта е посочено, че предбрачното фамилно име на
съпругата е РАЙЧЕВА.
Със представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и
деца № 5/06.11.2018г. на км.с.Мрежичко, общ.Джебел, общ.Кърджали и акт
№ **** 2006г. на общ.Джебел, се установява, че страните по делото имат
родени три деца; И. Р.И. с ЕГН- *******, Н. Р.Д. с ЕГН- *****, и Р. Р. И. с
2
ЕГН- ******- които по настоящем са пълнолетни.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лице-
С.С.Б., която познавала ищеца от 6 години покрай дъщеря си, която ги
запознала. Свидетелката заявява, че дъщеря й и ищецът Р. са били живеели
заедно в едно жилище в близост до Кьолн /Германия/, както и работели
заедно. Свидетелката е знаела, че Р. е женен, но живеел от 15 години с
съпругата си, като той е бил в Германия, а тя не е искала да ходи там, и така
приключили нещата. Знаела, че е говорил за развод с дъщерите си, и че живее
с друга жена и те са му казали да прави каквото иска. Свидетелката е
категорична, че Р. иска да се разведе, както и че иска да продължи да живее с
нейната дъщеря. Споделял е с нея, че когато е изпращал пари на жена си, тя
ги е давала на своите братя, и така си омръзнали. Пред нея- свидетелката
ищецът не е изразил желание да заздрави брака си, т.е., т.к. била израснала с
техните деца. Свидетелката твърди, че ищеца и нейната дъщеря живеят в
съпружеско съжителство в едно жилище.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, чрез неговият процесуален представител.
В същото време се установи, че ответницата проявява незаинтересованост
към развитието на делото /отказва да получи съдебните книжа и съобщения,
не е подала отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба, не е изразила
становище по искането за развод и не се явява по самото делото/, която ясно
показва отношението й към съществуването на тази брачна връзка.
Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на
исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака- като ищецът желае развод, ответницата
проявява пасивност по делото, а и страните са разделени от много години.
Освен това се установи, че понастоящем ищецът живее на семейни начала с
друга жена.
3
По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от повече от 5 години, в
които съпрузите живеят разделени в различни държави и нямат контакти по-
между си като нормално семейство.Т.е. от много години нямат съвместен
живот, като в този период според показанията на свидетеля те живели на
различни места и държави. Наличните доказателства, а и твърденията на
ищеца в исковата молба / и заявени в съдебно заседание, чрез
процес.представител/ и пасивността на ответника в тази насока, водят до
извода, че възникналата през 1981г. брачна връзка между тях се е разпаднала
фактически преди повече от 5 години, без страните да са направили
съответното за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали същността на
брака и задълженията и отговорностите, които той носи със себе си. Освен
това самата фактическа раздяла е прекалено дългогодишна.
Не се установи със една категоричност, че ответната страна има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на
свидетеля е в тази посока- че съпрузите са разделени от много години и че не
поддържат връзка /не общуват. Наличието на връзка с друга жена на ищеца
не води и до извода, че е налице брачно провинение, и това е така поради
посоченото по-горе- страните са във фактическа раздяла от много години.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не
може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищеца
/чрез адвоката/ в съдебното производство /а и в исковата молба/, както и от
ответницата /която има пасивно поводение в настоящото производство/. В
същото време и в горният смисъл разпадането на брачната връзка в пълна
степен е налице, като оставането й да съществува, означава да се запази една
лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която няма нужда
обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени години, не поддържат
отношения оттогава, и живеят в различни държави. Тези факти са безспорно
доказани със събраните по делото гласни доказателства, като в тази насока са
4
и твърденията в исковата молба.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. Липсва
иска за фамилното име на ответницата, след прекратяване на брака, поради и
което съдът не се произнася по този въпрос. Липсва и искане за присъждане
за издръжка.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските
права и семейно жилище, поради липса на предмет- страните нямат родени от
брака непълнолетни деца /те са пълнолетни/, както и не са придобили семейно
жилище. Съдът не се произнася и по въпроса за издръжката между съпрузите
поради липса на искане в тази насока.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе
разноските, така, както са направени- като липсва искане за присъждане на
разноски от ищеца, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между Р. ИЛ. ИЛ. с ЕГН- **********, и Н. СЛ. ИЛ.
с ЕГН- **********, граждански брак на ******г. в с.Рогозче, общ.Джебел,
за който е съставен акт № 0008/ ******г. на Общ.Джебел /с.Рогозче/,
обл.Кърджали, без съдът да се произнася по ВИНАТА за разстройството на
брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца и семейно жилище, както и издръжка между съпрузите- съпрузите
нямат родени от брака непълнолетни деца, придобито семейно жилище, както
и липсва искане за издръжка между съпрузите.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6